РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Перник , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано след като с Решение № 142 / 14.01.2021г. по гр.д. №
3067/2019г. на IV г.о. е отменено Решение № 144/30.04.2019г. на ОС Перник по гр.д. №
104/2019г. и е върнато делото за разглеждане от друг състав на съда.
С оглед разпоредбата на чл. 294 от ГПК и дадените задължителни за настоящата
инстанция указания на ВКС, а именно „В тези случаи въззивният съд не разполага с
правомощието да обезсили постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд, а дължи произнасяне по подадената срещу това решение
въззивна жалба по съществото на спора, като извърши собствена преценка на
твърденията на страните и събраните по делото доказателства“, настоящия съдебен
състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, от стадия на
устните състезания по смисъла на чл. 268, ал. 3 ГПК.
С Решение № 110/09.07.2018г. по гр. д. № 71/2017г. по описа на РС – Брезник,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 268/04.12.2018 г., Д.С. е бил осъден да
заплати на Д.Г. на осн. чл. 50 ЗЗД сумата 6 000 лева, представляваща неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено от животно-кон, под чийто надзор се намирал той
на *** год. в ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - *** год.
до окончателното й изплащане, както и сумата 999,73 лева, представляваща имуществени
вреди-направени разходи за лечение от същото непозволено увреждане, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 21.08.2015год. до
окончателното й изплащане.
1
Срещу така постановеното решение е била подадена въззивна жалба от Д. Д. С.,
като сочи, че решението на БРС по гр.дело № 71/2017 г. на БРС е изцяло незаконосъобразно
е необосновано.
Било недопустимо изменението на иска с молба рег. № 604/10.04.2017г. Ищецът не
бил изложил твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които да
обуславят твърдението, че конят се е намирал под непрекъснат надзор на ответника,
такива твърдения не били изложени и при разглеждането на делото. С оглед на което иска
да бъде осъден ответника за вреди от животно, което се е намирало под надзора му бил
неоснователен и не бил доказан със събраните по делото доказателства. Поради това
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение било
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като
изводите били изградени изцяло от показанията на майката и бащата на ищеца , без да се
обсъждат всички останали свидетелски показания по делото събрани както при
първоначалното, така и при повторното му разглеждане. Съдът не бил направил анализ на
показанията на свидетелите ангажирани от ответника, според които същият изобщо не
бил имал кон и не се е грижил за такъв по времето на инцидента с ищеца, но тези
показания не били споменати дори с едно изречение. Неправилно били интерпретирани
показанията на свидетелят Ц. П. С., който никъде в показанията си не бил твърдял, че
конят е собственост на ответника или че той се е грижил за него. Този свидетел
установявал само,че бил извикал ответника да изведе коня от двора на ищеца , но не и че
конят е негова собственост или че той се е грижил за него. Единствените свидетели,
които твърдели, че ответника се е грижил за този кон били майката и бащата на ищеца,
които имали интерес да установяват факти в негова полза. По делото не били събрани
доказателства за собствеността на коня, както и че се намирал под надзора на
ответника. Не била доказана и причинната връзка между поведението на коня и
настъпването на травмата на ищеца. Конят не бил причинил вреда на ищеца , а
последният сам бил скочил и се наранил, с което изключително сам бил допринесъл за
настъпилото увреждане. В случая ищеца се е самонаранил скачайки от двора на улицата,
за което ответникът няма вина, вината била изцяло на ищеца, поради което и липсвала
вреда, която следвало да бъде репарирана от ответника. Съдът не бил възприел и
възражението за причинено съпричиняване от страна на ищеца в съотношение на 9/10 ,
тъй като той изцяло сам се бил наранил, което не било обсъдено и при постановяване на
решението. Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и неоснователен, тъй
като ищецът не бил претърпял описаните в исковата молба болки и страдания.
От страна на ищеца в първоинстанционното производство Д.Г. е подадена
насрещна въззивна жалба, с която сочи, че е останал недоволен от постановеното от съда
решение, в частта, в която бил отхвърлен предявения от него иск за сумата от 6000.00 лв.
до претендираната от 10 000.00 лв., както и за сумата от 999.73 лв. до претендираната
от 1666.21 лв., тъй като нямало доказателства за съпричиняване. По делото не била
установена и доказана „никаква вина“ на пострадалия /ищец/ или проявена груба
небрежност от негова страна. Ищецът бил отстъпвайки заднешком „за да не бъде
стъпкан и ухапан от коня“, стъпил извън подпорната стена и паднал от нея на пътя. През
целия период на възстановяване ищецът бил търпял болки и страдания. С ЕР № ***г. му
била призната трайно намалена работоспособност от ** % .
В съдебно заседание жалбоподателя Д.С., чрез процесуалния си представител,
подържа така депозираната въззивна жалба като моли постановеното от районния съд
решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено решение, с което да бъде
отхвърлен иска, както и да бъдат присъдени всички направени разноски до настоящото
2
разглеждане на делото по подробно изложените във въззивната жалба съображения.
Оспорва изцяло въззивната жалба на ответната страна. Счита, че същата е неоснователна и
недоказана и моли да бъде оставена без уважение, както и да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлен предявения иск изцяло.
Моли за присъждане на направените разноски, по представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателя по насрещната жалба Д.Л., редовно призован не
се явява, не изпраща представител, с молба преди дата на съдебното заседание,
процесуалния представител на жалбоподателя Д.Г. е депозирал пълномощно за процесуално
представителство ведно с договор за правна защита и съдействие от ***г., като е заявил, че
няма възражение ход на делото да се даде в тяхно отсъствие, няма да сочи доказателства,
няма доказателствени искания и е изложил подробно съображения по съществото на спора.
Моли за присъждане на направените разноски в настоящото производство,
производството пред ВКС и по възз.гр.д. № 104/2019г. на ОС Перни, прилага и списък по
чл.80 от ГПК
Пернишкият окръжен съд, като съобрази разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, и
взе предвид постановеното от Върховния касационен съд Решение № 142 / 14.01.2021г. по
гр.д. № 3067/2019г. на IV г.о., с което е отменено Решение № 144/30.04.2019г. на ОС
Перник по гр.д. № 104/2019г. и е върнато делото за разглеждане от друг състав на съда и
дадените задължителни за настоящата инстанция указания, а именно „В тези случаи
въззивният съд не разполага с правомощието да обезсили постановеното решение и да
върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а дължи произнасяне по
подадената срещу това решение въззивна жалба по съществото на спора, като извърши
собствена преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства“,
както и че „Д. Л. Г. е предявил срещу Д. Д. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено му на *** година от живото-кон , която
отговорността за такива вреди (причинени от животни) е регламентирана в чл. 50 от
ЗЗД и предявеният от Г. иск черпи своето правно основание от тази разпоредба“.
Преценявайки изложените и от двете страни доводи, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК
подлагайки на самостоятелна преценка всички релевантни доказателства, за да се
произнесе взе предвид следното:
Изложените в хода на производството факти и обстоятелства недвусмислено сочат,
че пред районния съд е предявен иск, с който се иска да бъдат обезщетение вреди причинени
от животно. Всеки собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи
обезщетение за вредите, причинени от последното. Основанието на отговорността за вреди,
причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и
отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на
отговорност при нанесена от животното вреда. Несъмнено е налице обективна и безвиновна
отговорност на собственика на животното или лицето под чийто надзор се намира и
причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата. Отговорността не отпада и в
случаите, когато животното е избягало /в този смисъл Решение № 459 от 6.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., IV г. о., ГК/. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно причинната връзка между вредите и извършеното от животното, както
3
и обстоятелството, че ответникът е негов собственик, респ. под чийто надзор се намира
животното към момента на инцидента.
По делото не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства от разпита
на свидетелите Л. Л. Л. Г. Л., Т. Д. Л., А. С. Г., Т. С. И., Ц. П. С., се установява че на ***г.
към 9.30 ч. сутринта в двора на семейната къща, на ищеца Д.Л., находяща се в ***, влязъл
„изкачвайки стълбите“ подплашен от „ТИР“ кон, пасящ на ливада в близост до семейната
къщата и тичал из двора.
От показанията на св. Л. Л. – баща на ищеца, се установява, че на *** г., към 9.30 ч.
докато гледал телевизия в семейната си къща, находяща се в ***, чул викове и писъци,
излизайки на терасата видял жена си в единия край на двора и кон до нея и застанал между
нея и коня за да може тя да влезе в къщата. В този момент синът му – ищеца по делото Д.Л.,
дошъл да му помогне „да го изкарат“. Двамата се опитали да изкарат животното. На няколко
пъти се опитали, но то било „голямо, уплашено животно“. Когато конят тръгнал към синът
му, той тръгнал да бяга, скочил от втората тераса със шест седем стълби и му казал „нищо,
убих се“. В това време дошъл М. хванал го за въжето издърпал го напред, коня прескочил
през стълбите, излязъл на тротоара и го вързал там където бил. След което отвел синът си,
че му казал „Не мога да стъпвам“, в къщата да търсят жена да намести крака за изкълчено.
Довел жената и тя им казала, че е за лекар. Отвели го на лекар след ден два, през това време
синът му лежал в къщи с компрес. След като го отвели на лекар била направена снимка в
бърза помощ установило се, че крака е счупен, но тъй като имало отток бил гипсиран по
късно. Наложила се операция, тъй като ходел трудно, били сложени импланти.
От показанията на св.Т. Д. – майка на ищеца се установява, че на ***г. когато се
прибирала от града видяла, да тича като „обезумяло“ младо конче, с дълго въже. Уплашила
се и изтичала по стълбите, след нея изтичало кончето, при което тя започнала да вика за
помощ. При което съпруг й и синът й излезели и се опитали да го изкарат от двора, а тя се
прибрала в къщата, тъй като била много уплашена наблюдавала от прозореца на къщата.
Мъжът й се опитал да изкара коня от двора с една пръчка и тъй като синът й бил в двора,
коня тръгнал към него и синът и скочил от стената от метър и половина. В този момент
дошъл Д. хванал го за въжето и го отвел. След като извел коня тя излязла на двора и чула
синът й да я вика „ че го боли крака и не може да стъпи“. Двамата със съпругът й който
също бил в двора отишли до него и му помогнали. Кракът на синът й почнал да се подува
сложили бинт и компрес, мислили че е леко навехнат. На следващия, по– следващия ден,
като видели, че „започнал да посинява и ставал много зле“. Завели синът й на лекар в *** на
*** в „Бърза помощ“. Първо сложи гипс, после лонгета, последвали усложнения. След гипса
месец и половина ходил с патерици на ***г. го оперирали и сложили имплант. След
операцията пак ходел с патерици. На *** му правили втора операция пластика, за да може да
зарасне раната.
От показанията на св.А. А. се установява, че знае за инцидента от своите роднини.
Като отишъл в двора на роднините си видял следи от копита на животно. Видял ищеца Д.,
който бил уплашен и явно наранен, но не предполагали доколко. Травмата му била в
глезена и помислили, че е навехнат. За това отишли да потърсят жена да намести крака, ако
е изкълчен. Отишли но жената отказала. След няколко дни доколкото си спомнял роднините
му отишли на лекар и се установило – счупена пета и раздробени хрущяли и доколкото
обяснил лекаря и пред него, се притискали нерви и се налагала операция с поставяне на
имплант. Била направена операция доколкото си спомнял на ***. След операцията имало
малко усложнения, но раната заздравяла трудно и се наложило допълнителна пластична
оперативна намеса – през ***г. След операцията Д. ходи сам с болки и затруднения и
почивки. Знаел от своите роднини, че извикали „този човек“ и той си взел коня.
4
От свидетелските показания на св. А. Г. се установява, че знае, че Д.Д. имал кон,
който побивал в посока ***, близо десетина години къде заедно пасели стоката, ама го
продал месец ***г. Допреди да продаде коня освен към *** не знае да е пасъл коня на друго
място, нагоре го побивал. След *** г. не бил виждал да води този кон с овцете.
От св. показания на св.Т. С., се установява, че се познава Д.Д. повече от двадесет
години. Бил купил кобила от него ***г., април или май месец, която продал защото остарял
и не можел да я командва. Продал я пролетта на ***г. долу по македонско от където идвали
търговци от ***. Кобилата била черна на цвят нормален кон. Синът му карал няколко пъти –
бягал му и го продали. До преди да продаде коня Д. го пасял на 800 м. от ***.
От св. показания на св. Ц. П. се установява, че веднъж докато изкарвал стоката и
стоял на пътя, като се върнал видял да мина „ТИР“, който подплашил кончето и то влязло в
двора на ищеца. Конят се качил по стълбите от уплаха, скочил и започнал да тича по двора.
Излязъл Л. и с едно дърво започнал да го гони. Слязъл синът на Л. и застанал пред коня и
започнал да го бие. Изведнъж синът на Л. сочил долу, както им е двора от три метра и нещо,
сигурно защото се уплашил от коня и си паднал на краката. В това време той видял чичо М.
и му казал „Чичо М. ела да прибереш кончето, защото те ще го убият“. Чичо М. извел
кончето от двора и после не знаел какво е станало.
Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-
р М. П. М., което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и обективно се
установява, че пострадалия след скачане от височина около метър, почувствал силна болка в
областта на лявата пета, в последствие глезена и стъпалото се подули и движенията станали
невъзможни. На *** г. след преглед в спешно отделение на МБАЛ – П. била направена
рентгенография, при която било установено раздробено счупване на лява петна кост. Най –
често такива счупвания се получавали при директна травми, падане от високо на крака
върху твърд терен. При падането тежестта на тялото се предава чрез скочната кост директно
върху петната кост, която изпитва върху себе си голяма компресивно действаща сила,
вследствие на което се чупи. Затова е възможно счупването да е получено по механизма,
който съобщава и пострадалия. При самата травма са изпитани силни болки и страдания.
Пострадалия не би могъл да стъпва и ходи свободно без болка и без накуцване. Пострадалия
съобщава че глезен/ стъпалото се подули, а движенията били силно болезнени. Не бил
потърсил веднага лекарска помощ - слагал компреси с оцет и вода. При прегледа на *** г. в
Травматологично отделение било установено освен счупването на петната кост и наличие на
множество були /мехури пълни с течност /. Такива були се получават след около 24-48 часа
от травмата поради нарастващия оток и подкожен кръвоизлив. Вещото лице смята, че за
това помогнал и компреса с оцет и вода, който загрявал и разширявал кръвоносните съдове.
Булите били установени при прегледа в травматологично отделение извършен на 2-ия ден
след посочената травма. По спешност булите били изрязани и превързани. При това
пострадалия изпитвал болки и страдания. Заради това състояние бил лекуван консервативно
с гипсова шина/ лонгета / и продължителни превръзки. Постепенно с времето болките
намалели. Носил гипса за 75 дни видно от прегледа извършената рентгенография на ***г.
след което рехабилитация. При раздвижването отначало е търпял болки и страдания, ходил
е с патерици около 3–4 месеца. По време на носенето на гипса и ходенето с патерици е
търпял неудобства u страдания в битово и хигиенно отношение. По думи на пострадалия в
последствие изпитвал постоянно болки и ходилото било подуто. През този период от *** г. /
преглед при съдебния лекар / до постъпването в МБАЛ ,,Скин системс“ ЕООД на *** г.,
няма представена медицинска документация удостоверяваща състоянието на пострадалия.
От медицинската документация при постъпването в болницата се чете: „лява петна област
оточна и болезнена. Ограничени движения в глезена. Затова вещото лице смята, че най-
вероятно пострадалия е търпял болни и страдания през този период, довели до съгласието на
5
пострадалия за оперативно лечение. Операцията се състои в това че се прави артродеза /
обездвижване /, чрез срастване на субталарната става. Това е ставичката между скочната
кост – наречена талус и петната кост. Заради това е взета спонгиозна кост от предната
страна на лява хълбочна кост. Поставена е плака с 6 винта фиксираща талуса и калканеуса .
Постоперативно отново пострадалия е търпял болки и страдания. Ходил е с патерици за
около 2 месеца, като е търпял неудобства от това. В последствие оперативната рана в
областта на петата е зараствала с дефект. Затова се е наложило извършването на втора
операция „ кожна пластика”. Постъпил е повторно в болницата на *** г., като свободния
кожен ткрансплантант е взет от вътрешната страна на лява мишница. Постоперативно
отново е търпял болки и страдания. Правени са превръзки на раната за около 20-30 дни. При
прегледа вещото лице установило, че походката е самостоятелна без помощни средства.
Оперативните рани са зараствали. Налице бил кожни белези от разрезите при операциите,
съответно в областта на петата от външната страна с дължина около 15 см. на ляв хълбок
отпред около 6 см. и по вътрешната страна на лява мишница с размери 5/2 см., които
представлявали лек козметичен дефект. Обездвижването / артродезата / на субталарната
става в с траен характер, но е с цел намаля на болковия синдром на пострадалия . Налице
бил лек оток глезена от външната страна. Пострадалия съобщава за болки при натоварване
на крайника, което било възможно. Състоянието можело се подобрило за 1-2 години при
съответно балнеолечение и периодично провеждане на физиопроцедури. Операциите били
извършени по Клинични пътеки заплащани от Здравната каса Първата по К.П. 215 , а
втората по К.П. 285 . По кл.п. 215 вложените импланти / остеосинтезни средства - плаката
винтовете / не се заплащали от Здравната каса.
От лист за преглед на пациент от ***г. се установява, обективно състояние : отток,
посиняване, ограничено движение, конс. травматолог и назначено изследване: рентген.
От съдебно медицинско удостоверение № ***г. прописано от д–р Р. С. – началник
Съдебно медицинско отделени при МБАЛ „Р. А.“, гр. П. се установява от преглед и
медицински документи на Д. Л. Г. : рентгенови данни за счуване на лява петна кост, лек
оток в областта на лява глезена става – счупване на лява петна кост довело до трайно
затруднено движение на левия долен крайник за период от около 3 месеца.
От Епикриза издадена МБАЛ „Скин Систем“ ЕООД на лицето Д. Л. Г. се
установява, че е била извършена оперативна интервенция – остеопластика.
От Амбулаторен лист № ***г. обективно състояние; наличие на оперативна рана,
част от която е отворена и покрита с вяло гранулации, оскъдно гноевидно секретирана с
проведена терапия обработка с дез. препарат и наложена превръзка с йодасепт.
От Епикриза издадена МБАЛ „Скин Систем“ ЕООД на лицето Д. Л. Г. че е била
извършена оперативна интервенция – свободна кожна пластика.
От фактура от ***г. с № *** издадена на лицето Д. Л. Г. се установява заплатена
сума от 65.00 лв. за лонгета за крак – глезен.
От фактура от ***г. с № *** издадена на лицето Д. Л. Г. се установява заплатена
сума от 61.21 лв. в Аптека ***.
От фактура № ***г. издадена на лицето Д. Л. Г. се установява заплатена сума от
40.00 лв. за удостоверение пред съда за нанесени телесни вреди по НК за средна телесна
повреда.
От фактура № ***г. издадена на лицето Д. Л. Г. се установява заплатена сума от
1500.00лв. „плака за пета комплект винтове от титан“.
6
Видно от служебна бележка изх. № ***г. лицето Д. Л. Г. е регистрирано в бюрото
по труда като търсещо работа лице от ***г.Видно от представените справки издадени от
интегрирани информационни системи към БАБХ лицето Д. Д. С. е регистрирало като
собственик налични животни към ***г. – овца – 41бр.; към ***г. – овца 37 бр.; и към ***г. –
овца–34 бр.
От доказателствата събрани в първоинстанционното производство, настоящия
съдебен състав приема, че на ***г. сутринта около 9.30ч. ***г. към 9.30 ч. сутринта в двора
на семейната къща, на ищеца Д.Л. находяща се в ***, влязъл „изкачвайки стълбите“
подплашен от „ТИР“ кон пасящ на ливада в близост до семейната къщата и тичал из двора.
Разбирайки за това ищеца Д.Л. излязъл от къщата в двора и започнал да помага на баща си
Л. Л. да изведат коня от двора Уплашеното животно се насочило към ищеца Д.Л., при което
той в уплахата си скочил от бетонна площадка намираща се на височина от около метър и
половина на улицата. При скока ищеца усетил силна болка и не можел да стъпва. В това
време св. Ц. П. виждайки подплашения кон да тича в двора на ищеца повикал чичо М. –
ответника Д.Д., който извел кончето от двора. След скока, тъй като усещал болка и не
можел да ходи ищеца Д.Л. с помощта на баща си влязъл в къщата. Кракът в областта на
глезена се подул, но след няколко дни на ***г. заедно с родителите си посетил „Спешно
отделение на МБАЛ – П., където след рентгенография било установено раздробено счупване
на лява петна кост и множество були, които по спешно били изрязани и превързани.
Състоянието му било лекувано консервативно с гипсова шина/лонгета/ и продължителни
превръзки. Носил е гипс 75 дни, ходил е с патерици 3–4 месеца. На ищеца било проведено и
оперативно лечение – поставена е плака с 6 винта фиксираща талуса и калканеуса след което
е ходил с патерици 2 месеца. Оперативната рана в областта на петата е зараствала с дефект,
което наложило извършване на втора операция „кожна пластика“.
С оглед трайната съдебна практика Съдът формира вътрешното си убеждение по
правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е
длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт
да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или
да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде
представен пред съд. От волята на ищеца зависи правните последици на кои факти да
претендира. Той може по различни съображения да реши да не претендира всички свои
права, а само някои от тях, защото има намерение да се откаже от някое свое право, няма
сили, средства или желание да се бори за него, не разполага с убедителни доказателства за
някой факт и не желае да понесе съдебните разноски, като предяви неговите правни
последици и др. Когато факт, чиито правни последици не се претендират бъде установен по
делото, съдът не може да го обсъжда (той е правно ирелевантен), нито може да прави от
него доказателствени изводи за други правно релевантни факти. Когато по отделен факт се
разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е
осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел
обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи
7
добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства
свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията
между страните се отнася той (съгласно решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г.
на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение
№ 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III г. о., ГК).
При разбор на целия събран по делото доказателствен материал в неговата
съвкупност и цялост, както и при преценка на всяко едно от доказателствата по отделно и в
тяхната взаимосвързаност, при съобразяване с чл.172 ГПК относно гласните доказателства,
въззивният съд кредитира като достоверни показанията на свидетелите Л. Г. и Т. Л. / баща и
майка на ищеца Д.Л./, в частта им в която се установява, влизане на кон в двора на
семейната им къща находяща се в *** на ***г., като и че синът им е скочил от около метър и
половина височина, претърпял травма, която продължителен период е била лекувана, тъй
като същите са логични и последователни, кореспондиращи и с другите доказателства по
делото – и отразява преки техни впечатления за събитията лично възприети от тях. Съдът
кредитира свидетелките показания на свидетелите Л. Г. и Т. Л. / баща и майка на ищеца
Д.Л./, и в частта им относно установяване собствеността на коня, тъй като не констатира,
предубеденост и противоречивост на свидетелките показания в тази им част, същите
кореспондират със свидетелките показания на св. А. Г., който свидетелства че ответника е
притежавал кон „го е побивал в посока ***“ и свидетелските показания на св.Т. С., който
свидетелства, че ответника е притежавал кон, който пасял „на 800м. от ***, по ливадите.
Настоящия съдебен състав не кредитира свидетелките показания на св. А. Г. в
частта им, че ответника Д.Д. през *** г. бил продал коня си на Т. С., тъй като те не
отразяват преки негови впечатления, същите са вътрешно противоречиви и житейски
нелогични
Настоящия съдебен състав не кредитира свидетелките показания на св. Т. С. в
частта им, че ответника Д.Д. през ***г. бил продал коня си на Т. С., тъй като същите са
вътрешно противоречиви житейски нелогични, а биха могли да доведат и до евентуалното
ангажиране и на негова отговорност.
Касателно настоящия случая отговорността на ответника Д. Д. е ангажирана по реда
на чл.50 от ЗЗД, с оглед изричните указания на касационната инстанция, като собственик на
животното причинител на уврежданията. При вещите и при животните, за които не
съществува публичен регистър установяващ правото на собственост и сделките с тях за
правото на собственост следва да се съди по упражняваното владение. Въз основа на същото
обаче може да бъде преценявано и упражняването на надзор /в този смисъл Решение №
249/24.09.2012 година, постановено по гр.д. № 1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, III г.
о./
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящия
съдебен състав достига до единствения и логичен извод, че животното посочено, като
причинител на увреждането е собственост на ответника. За това свидетелстват и действията
на ответника, който се е отзовал на повикването „ чичо М. ела да прибереш кончето“,
„хванал го за въжето“ и „го върнал там където си бил.
8
От представените по делото писмени доказателства и съдебно – медицинска
експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно изготвена и
основава фактическите си изводи за претърпените от ищеца физически увреждания, се
установява по безспорен начин, че ищеца Д.Л., при падане от високо върху твърд терен е
получи – раздробено счупване на лява петна кост. Поради което се явява и неоснователно
възражението във въззивната жалба, че липсвали доказателства ищеца да в уреден на
посочената от него дата.
Настоящия въззивен състав, счита възражението на ответника – жалбоподателя в
настоящото производство, че не е доказана причинно –следствената връзка между
поведението на коня и настъпването на травмата на ищеца за необоснован от гледна точка
на доказателствата по делото и опитните правила. По делото е безспорно, че коня не е
бутнал ищеца т. е. не е осъществен пряк физически контакт, но е безспорно установено, че
конят е бил „подплашен“ и е влязъл в двора на семейната къща на ищеца „качвайки се по
стълбите“ и е започнал да тича по двора. Поради което е логично и житейски обоснована
уплахата на ищеца, че коня/ животно със значителна маса/ може да го „връхлети“, при
което той отстъпил и паднал отвисоко. Тези фактически обстоятелства сочат на пряка
причинна връзка между поведението на кучето и увреждането на ищеца. Липсата на
директен физически контакт между животното и човека /връхлитане от кон/ не е показател
за липса на причинност между двете действия – е предизвикало естествената отбранителна
реакция на ищеца и при нейното осъществяване е настъпило увреждането му. Няма
фактическа обоснованост и житейска логика в извода на съда, че инцидентът е резултат
единствено на страховита представи на ищеца. / в този смисъл Решение № 851 от
29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г. на IV г.о. на ВКС/.
С оглед изложеното са неоснователни оплакванията в жалбата за самонараняване на
ищеца, скачайки от двора на улицата и претърпения от него вреди са изцяло по негова вина,
поради което липсва вреда, която да бъде репарирана от ответника.
Не се възприема и оплакването в жалбата за недоказаност на причинно следствената
връзка между противоправното деяние и вредите от оперативната интервенция на ищеца
Д.Л., тъй като от заключението на вещото лице, което ответникът в производството пред
районния съд не е оспорил, става ясно, че при постъпване в болница „лявата петна област
отточна и болезнена“, за това вещото лице смята, че вероятно търпените болки и страдания
през този период са довели до съгласието на пациента за оперативно лечение, а в
последствие оперативната рана в областта на петата зараствала с дефект, което наложило
извършването на втората операция „кожна пластика“. Пост оперативно е търпял боли и
страдания – ходил е с патерици около 2 месеца, правени са превръзки за около 20–30 дни.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение за непозволено увреждане
следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
както и от установените по делото вредни последици настъпили за ищеца в резултат на
инцидента.
По отношение на размера на имуществените вреди, в хода на първоинстанционното
производството от събираните писмени доказателства се установява, размера на
9
имуществените вреди, както следва: заплатена сума от 65.00 лв. за лонгета за крак – глезен;
заплатена сума от 61.21 лв. в Аптека ***; заплатена сума от 40.00 лв. за удостоверение пред
съда за нанесени телесни вреди по НК за средна телесна повреда; заплатена сума от
1500.00лв. „плака за пета комплект винтове от титан“ или общо в размер на 1666.21 лв. –
направени разходи за лечение, за която сума предявената искова претенция се явява
основателна.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от критериите
за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Д.Л. е мъж, който към момента на непозволеното увреждане е бил на ** години.
Увреждането е оставило трайни последици, видно от новопредставеното към насрещната
въззивна жалба Експертно лекарско решение № *** от зас. № *** г. и е освидетелстван с **
% трайно намалена работоспособност, като оздравителният процес протекъл извън
обичайния срокове. Травмата е създала затруднение в периода на имобилизацията
първоначално от 75 дни, но не и невъзможност за предвижване и самообслужване, като
пострадалия е ходил с патерици 3–4 месеца. Болката е изпитвана най-силно именно към
момента на причиняването на травмата, с невъзможност да движи левият си крак, поради
което била поставена гипсова имобилизация. В продължение на 75 дни Д.Л. е търпял
неудобства и страдания в хигиенно отношение и се нуждаел от чужда помощ поради
носенето на имобилизацията. Оздравителния процес при пострадалия продължава и към
настоящия момент, като състоянието му можело да се подобри за 1–2 г. при съответното
балнеолечение и периодично провеждане на физиотерапия. Факт е, че на ищеца е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест извън случаите на
средна и тежка телесни повреди, или се касае за лека телесна повреда, като макар
възможността за самостоятелно ходене да е възстановена, ищца има загуба на
трудоспособността от 41%. В този смисъл въззивният съд намира, че процесната травма е
налична, получена е в резултат на падане от висок на крака върху твърд терен и по-точно на
скачане от високо, като възстановяването от травмата продължава към настоящия момент, а
за около 3–4 месеца обективно е било затруднено придвижването и обслужването на
пострадалия, като в срока за имобилизацията се е наложило да ползва помощ от семейството
и близки. Неминуемо след инцидента пострадалия е бил социално изолиран и психически
изнервен от състоянието, в което се е намирал. С оглед конкретното увреждане – счупване
на петната кост, последиците от него – 41 % трайно намалена работоспособност,
продължителността и интензитета на възстановяването повече от 75 дни имобилизация, 3–4
месеца пострадалия е ходил с патерица, необходимостта от две оперативни интервенции за
възстановяването му и като съобрази все пак продължителния период от време през който
ищеца е изпитвал болки и страдания от тази травма факта, че за 75 дни е била ограничена
възможността на пострадалия реално да се обслужва през възстановителния период, по
справедливост намира, че първоинстанционния съд правилно е определил размера на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това увреждане в размер на сумата
от 10 000лв. Този размер въззивният съд отчита, като справедлив и достатъчен да
10
овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от нараняването и контузията на
глезена. Освен изложеното следва да се отбележи и това, че общо присъденото обезщетение
за неимуществени вреди от 10 000.00 лв. съотнесено към размера на минималната работна
заплата към датата на увреждането ***г. / 340.00 лв. ПМС № ПМС № 249/31.10.2013 г./ е и
социално справедливо, отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните
и средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания за този вид увреждания
при отчитане възрастта на пострадалия, неговата трудова заетост и здравословно състояние.
Този размер е от естество да репарира действително причинените неимуществени вреди,
така, както са установени в производството. Въззивният съд съобрази и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Така определеното
обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.04.2014г. до
окончателното плащане.
С оглед изложеното се явява неоснователно възражението за прекомерна
завишеност на определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претърпените
операции били козметични с времетраене по 40 минути.
По отношение на възражението за съпричиняване и искането да бъде намалено с
9/10, въззивния съдът взе предвид, че за да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е
налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди
Анализът на материалноправната норма и тълкуването й съобразно т. 7 на ППВС №
17/1963 г. водят до извод, че уредбата „може” да бъде приложена, ако са налице законовите
изисквания - регламентирани в процесуалноправни и материалноправни норми. Съобразно
трайно установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен характер и
принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали
е действал или бездействал виновно. В цитираното ППВС основният акцент в т. 7 е върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, а те са
две - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряката причинна връзка
между това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Анализирайки
съдържанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и законодателната техника при изписване на текста,
посочвайки, че „обезщетението може да се намали” и съдържанието на т. 4 и т. 7 на ППВС
№ 17/63 г., в които се сочи, че „може да се прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД”, не би
могло да се аргументира тезата за въведено служебно задължение за произнасяне от
съдилищата при определяне на размера на обезщетението и по въпроса за наличие на
11
принос от страна на пострадалия, поради което и възражението за съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
При установеното от гласните доказателства и заключението на СМЕ по делото
механизъм на инцидента – в двора на семейната къща, на ищеца Д.Л. находяща се в ***,
влязъл „изкачвайки стълбите“ подплашен от „ТИР“ кон пасящ на ливада в близост до
семейната къщата и тичал из двора и поведение на ищеца при настъпването му следва, че
инцидентът е настъпил внезапно, без ищеца да го е предизвикала и без възможност за да
предприеме мерки за защита и не може да се направи извод, че увреждането на ищеца е
обусловено и е в причинна връзка с негово волево поведението. Ищеца не е предприела
поведение, което да може да се определи като провокиращо или застрашаващо животното.
По делото не се доказа, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат
по-малки или до каква степен и с какви средства ищеца е могла да вземе мерки за
предотвратяване на влизането в двора на семейната му къща подплашен кон, за да се приеме
съпричиняване, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Приемането на обратното би довело до автоматичен принос на всички, които
намирайки се в частния си имоти, стават жертва на спонтанна, непредизвикана и
неадекватна реакция на животно, която хипотеза е извън законово регламентираните.
Напротив, ако стопанинът на коня е бил взел мерки за обезопасяване и надзора му е нямало
да се стигне до увреждането на ищеца.
От събрания доказателствен материал по делото не се установява увреждането да е
изключителна последица от поведението на трето лице или на пострадали, което да е
станало причина за увреждането, поставяйки в невъзможност собственика на коня да го
обезопаси. Напротив, както бе посочено по-горе от събраните гласните доказателства се
установява, че коня изведнъж е нахлуло в двора, а ищцата, в инстинктивната си реакция за
запазване на живото и здравето си от „връхлитащият срещу него кон“ не е „скочил от
високо“ и следователно единствената причина за инцидента е поведението на ответника,
който не е взел мерки за обезопасяване и надзор на собственото му животно, поради което и
възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Не се твърдят и останалите
основания за освобождаване от отговорност на ответника Д.Д..
С оглед уважаване на главния иск в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху обезщетенията за вреди, считано от подаване на исковата молба –
30.01.2018 г. до окончателното плащане.
С оглед изложеното подадената от Д.Д. жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното подадената от ищеца Д.Л. насрещна жалба, в частта в която бил
отхвърлен предявения от него иск за сумата от 6000.00 лв. до претендираната от 10
000.00лв., както и за сумата от 999.73 до претендираната от 1666.21 лв., се явява
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното първоинстанционно
решение в отхвърлителната му част и бъде присъдено претендираното обезщетение от
непозволено увреждане в пълен размер.
По разноските
Отмяната на предходното въззивно решение от ВКС има за своя правна последица и
12
отмяна на решението в частта за разноските присъдени на страните. При определяне на
същите при повторното разглеждане на делото въззивният съд не е обвързан от
констатациите на предходния въззивен състав, а се ръководи от общите правила за
разпределение отговорността за разноски – съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковите претенции (арг. чл. 78, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 273 ГПК), като основателността на
искането за разноски се преценява в зависимост от изхода на правния спор, неговата
своевременност, като присъждането им се обуславя и от тяхното действително извършване в
хода на производството.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
право на разноски, с оглед постигнатия резултат и уважаване на насрещната жалба, има
жалбоподателя Д.Л.. Същия претендира и доказва разноски, както следва:
– заплатено възнаграждение за процесуално представителство по възз.гр.д. №
104/2019г. по описа на ОС Перник, в размер на 800.00лв. / видно от договор за правна
защита и съдействие от ***г. на л.31, с изрично отбелязване, че са платени веднага и
изцяло/;
– заплатено възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № /2021г. по
описа на ВКС, в размер на 800.00лв. / видно от договор за правна защита и съдействие от
***г. на л.16, с изрично отбелязване, че са платени веднага и изцяло/;
– заплатено възнаграждение за процесуално представителство по възз.гр.д. №
25/2021г. по описа на ОС Перник, в размер на 800.00лв. / видно от договор за правна защита
и съдействие от ***г. на л.10, с изрично отбелязване, че са платени веднага и изцяло/;
Жалбоподателя Д.Л., с оглед изхода на делото има право и на разноските сторени в
хода на първоинстанционното производство в пълен размер, поради което следва да бъдат
присъдена и сумата представляваща разликата от уважения размер от 522.00лв. до
действителния от 870.00лв. , а именно сумата от 348.00 лв.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 09.07.2018г., постановено по гр.д. № 71/2017г. по
описа на Районен съд Брезник В ЧАСТТА, с която Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** е
осъден да заплати на Д.Л. Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 6000 лв., (шест хиляди
лева) представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от
животно – кон, под чийто надзор се е намирал той, на *** г. в *** и сумата от 999.73 лева
(деветстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
имуществени вреди - направени разходи за лечение, от непозволено увреждане, причинено
от животно- кон, под чийто надзор се намирал той, на *** г. в ***, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** сумата от 6000 лева (шест хиляди лева) представляваща обезщетение
за претърпените от него на *** г. в *** неимуществени вреди, причинени му в резултат на
непозволено увреждане от животно – кон, собственост на ответника.
13
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** сумата от 999.73 лева (деветстотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от него на *** г.
в *** имуществени вреди - направени разходи за лечение, причинени му в резултат на
непозволено увреждане от животно – кон, собственост на ответника.
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 71/2017 г. по
описа на Районен съд Брезник И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Д.Л. Д.,
ЕГН: **********, адрес: *** срещу Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** искове с правно
основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за разликата от 999.73 лева до пълния претендиран размер на обезщетението за
имуществени вреди от 1666.21 лева, и за разликата от 6000 лева до пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10000 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** на осн. чл. 50 от ЗЗД допълнително към вече присъдената сума от
6000 лева, още и сумата от 4 000.00 лева /четири хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпените от него на *** г. в *** неимуществени вреди, причинени му в
резултат на непозволено увреждане от животно – кон, собственост на ответника, ведно със
законната лихва от датата на увреждането ***г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** допълнително към вече присъдената сума от 999.73 лева още и
сумата от 666.48 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и 48 ст./, представляваща
обезщетение за претърпените от него на *** г. в *** имуществени вреди, причинени му в
резултат на непозволено увреждане от животно – кон, собственост на ответника, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - *** г. до окончателното плащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 09.07.2018г., постановено по гр.д. № 71/2017 г. по
описа на Районен съд - Брезник В ЧАСТТА, с която Д.Л. Д., ЕГН: **********, адрес: *** е
осъден да заплати на Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 672 лева
(шестстотин седемдесет и два лева), представляваща направени разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. №
71/2017г. по описа на Районен съд Брезник В ЧАСТТА, с която Д. Д. С., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на Д.Л. Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 522 лв.
(петстотин двадесет и два лева), представляваща разноски по делото, като ОСЪЖДА Д. Д.
С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН: **********, адрес: ***
още и сумата от 348.00 лева /триста четиридесет и осем лева/, представляващи разликата
между уважения размер и дължимия с оглед изхода на делото.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** сумата от 2 400.00 лв. / дв хиляди и четиристотин лева /
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15