Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15515 по описа
за 2017
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес ***
71 и И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуалния му представител – адв. Н.П., срещу М.Г. А., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.34
ЗС за делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. К. 71
в Поземлен имот с идентификатор ..по КККР на гр. Варна:
- апартамент с
идентификатор .......по КККР на гр. Варна, с площ от 60 кв.м., състоящ се
от две стаи и кухня, изба с площ от 60кв.м., състояща се от стълбище за избата,
избен коридор, две избени помещения, избено антре, вътрешно стълбище, при
граници: на същия етаж няма, под обекта – няма, над обекта – .......ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата;
- апартамент с
идентификатор .......по КККР на гр. Варна, с площ от 60 кв.м., състоящ се
от две спални, баня, пералня, дрешник, тераса и антре, при граници: на същия
етаж няма, под обекта – ......., над обекта – ......., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата;
- таванско
помещение, по схема самостоятелен обект в сграда, с идентификатор .......
по КККР на гр. Варна, с площ от 60 кв.м., при граници: на същия етаж няма, под
обекта – .......над обекта – няма;
- гараж с идентификатор .......по КККР на гр. Варна, с площ от 21 кв.м.;
Претендира се подялба и на находящи се в дворното място
сгради на допълващо към основната сграда застрояване, представляващи лятна
кухня и две външни тоалетни с малка стаичка с идентификатори .......
В
исковата молба ищецът излага, че между страните е
налице съсобственост, възникнала както следва:
С НА №.., том I, дело №60 от
19..г. бащата на ищцата – Д.А.Ц., бил признат за собственик на жилищна сграда,
построена върху държавно дворно място, като сградата била построена на
основание издаден билет от 1963г. на ВНС по дадена строителна линия за
построяване на двуетажна жилищна сграда. Със заявление, вписано в книгите за
вписване на 14.12...1г., Д.Ц.се съгласил и отстъпил на сина си /брат на ищцата/
А.Д.А. да построи втори етаж от жилищна сграда по одобрения проект от 1963г. С
разрешение за строеж от 09.04...2г. се узаконява вторият етаж от двуетажната
жилищна сграда на името на А. А.ов. С НА №.., том II, рег. ..., дело .../26.04.2004г., А.А.е признат за собственик на узаконения
втори етаж, но вече в триетажната сграда, ведно с таванско помещение,
разположено в подпокривното пространство на сградата, оформено в ателие и
склад. Излага се, че въпреки признатото на брата на ищцата право на собственост
на таванско помещение, нотариалният акт в тази част противоречи на закона и
съдебната практика, според които подпокривното пространство е обща част. С НА №..,
том III,
рег. .., дело №.../03.05.2004г., А.А.прехвърлил на
съпругата си – ответницата М. А. втори етаж от триетажна жилищна сграда, ведно
с таванско помещение. Сочи се, че с този акт братът на ищцата се е разпоредил с
имот, който е бил съпружеска имуществена общност, поради което е нищожен, като
издаден в противоречие с чл.22, ал.1 СК. Твърди се, че с НА №..., том I, рег. .., дело .../07.10.2003г. ищцата е придобила чрез покупко-продажба от
своята майка Ц. 2/3 ид.ч. от целия първи
етаж на сградата, както и 2/3 ид.ч. от гаража. След смъртта на Д.Ц., ищцата
получила по наследство 1/6 ид.ч. от първия етаж и 1/6 ид.ч. от гаража, като
този свой наследствен дял прехвърлила на брат си А. с НА №.., том IV, рег. №3..9, дело .../2005г. С оглед невъзможността страните доброволно да
поделят описаните имоти, се моли за допускане на делбата на жилището на първия
етаж и гаража при квоти 7/9 ид.ч. за М.Ц. и И.Д. и 2/9 ид.ч. за ответницата; на
таванското помещение и лятна кухня при квоти 4/6 ид. ч. за ищцата и 2/6 ид.ч.
за ответницата; на жилището на втория етаж при квоти 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6
ид.ч. за ответницата. В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете за делба. Оспорва наведеното от
ответницата твърдение за липса на съсобственост по отношение на втория етаж от
сградата. Заявява, че в случай, че съдът приеме, че извършената в полза на
ищцата продажба е валидна, то доколкото продажбата е извършена по време на
брака между А.А.и М. А., то приложим е законовият режим на общност и ½
ид.ч. е станала собственост на А.А.и след неговата смърт тази част е останала в
наследството му. Поддържа, че издаденото разрешение за строеж от ..2г. е в
полза на двамата съсобственици, поради което подпокривното пространство е обща
част за страните по делото. Твърди, че през 2005-2006г. е извършен строежът на
стълбищна клетка към втори етаж и дострояване на втори етаж, поради което няма
как ответницата от 2004г. да е владяла имот, който не е бил в този вид. Не се
противопоставя в делбената маса да се включат и неотразените в кадастралната
карта две второстепенни постройки, като счита, че квотите за тях следва да са
5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата М.Г. А., чрез процесуален представител – адв. Т.З., в който се
изразява становище за допустимост на иска за делба и частична основателност на
същия. Излага се, че през 1963г. на Д.Ц.е отстъпено право на строеж за жилищна
сграда в процесното дворно място, като за изграждане на първия етап от сградата
е издаден билет за строеж от 1963г. с разрешение за изба и първи жилищен етаж.
След извършване на строителството, е издаден КНА №.., т. I, д.60/19..г., с който Д.Ц.е признат за собственик на жилищна сграда,
състояща се от стълбище за избата, избен коридор, две избени помещения, избено
антре, вътрешно стълбище за първи етаж, две стаи и кухня, като собствеността се
твърди че е придобита в СИО със Ц.. Със
заявление, вписано в книгите за вписване на 14.12...1г., Д.Ц.се съгласил и
отстъпил на сина си А.Д.А. да построи втори етаж от жилищна сграда. Поддържа
се, че с тази едностранна сделка се отстъпва правото на надстрояване на
съществуващата сграда. Сочи се, че строителството е извършено в периода ..1-..2г.,
когато А.А.не е бил в брак. Бракът му с М. А. е сключен през 1996г. С оглед на
това, се счита, че построеното е придобито от А.А.в индивидуална собственост.
Сочи се, че по силата на разрешение за строеж №1../09.04...2г. е узаконен
вторият етаж от жилищната сграда и е дадено разрешение за изграждане на покривна
конструкция по одобрен архитектурен проект от 02.04...2г. Съгласно проекта,
подпокривното пространство се оформя в ателие с балкон към него и таванско
складово помещение. В тази връзка се излага, че достъпът до подпокривното
пространство се осъществява през жилището на втория етаж и се поддържа, че
въпреки отразяването в кадастъра, спорното таванско помещение е прилежащо към
жилището на втория етаж и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект,
като не е и обща част по своето предназначение. Поддържа се, че суперфицията не
е надвишена, както и че Ц. е знаела за
вписаното съгласие за същата, като суперфициарната сделка е санирана и с
изтичането на 6-месечен период от датата на влизане в сила на СК /..5г./. Наред
с това се твърди, че сделката, обективирана в НА ../2004г. между съпрузите А.А.и
М. А., е валидна, като имаща за предмет имот, който е бил индивидуална
собственост на разпореждащия се съпруг. Поради това, се поддържа че не е налице
съсобственост между страните по отношение на жилището на втория етаж, което е
собствено само на М. А., като придобито чрез покупко-продажба. В условията на
евентуалност се твърди жилището на втория етаж да е придобито от ответницата
чрез добросъвестно давностно владение,
продължило повече от 5 години, считано от датата на покупката – 03.05.2004г., в
евентуалност обикновено давностно владение, продължило повече от 10 години,
считано от 03.05.2004г., до момента на предявяване на исковата молба. Моли се
за отхвърляне на иска за делба за този имот и се претендират съдебно-деловодни
разноски в тази част. По отношение на жилището на първия етаж ответницата
счита, че е налице възникнала между страните съсобственост, като се излагат
аргументи, според които делбата следва да се допусне при квоти 5/12 ид.ч. за
ищцата, 4/12 ид.ч. за ищеца и 3/12 ид.ч. за ответницата. По отношение на гаража
се поддържат идентични квоти в съсобствеността. Досежно постройките със
спомагателно предназначение се изразява становище, че същите са съсобствени
само между ищцата и ответницата, като квотите са 4/6 ид. ч. за ищцата и 2/6
ид.ч. за ответницата. В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа наведените с отговора на исковата молба
възражения. Заявява, че в делбената маса
следва да се включат още две второстепенни постройки, които нямат
идентификатор, тъй като не са кадастрално обозначени, които представляват
стопанска постройка с приблизителна площ от 12 кв.м. и външна тоалетна с площ
от 3 кв.м., които се твърди да са изградени в периода 1963-1964г., като се
претендират квоти 4/6 ид.ч. за ищцата и 2/6 ид.ч. за ответницата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно приобщено на л.105
удостоверение, Д.А.Ц., починал на 23.01.2001г., е оставил за наследници
съпругата си Г.Ц. и децата си А. Д. А.ов
и М.Д.Ц..
В удостоверение за семейно
положение, прието на л.139, е посочено, че Д.А.Ц. е имал сключен на
28.01.1950г. граждански брак със Г.Ц..
Видно от приобщено на л.20
удостоверение, наследници на починалата на 21.06.2007г. Г.Ц., са синът й А. Д. А.ов и дъщеря й М.Д.Ц.
/л.20/.
Наследници на починалия на
15.10.2015г. А.Д.А. са съпругата му М.Г. А. и сестра му М.Д.Ц. /л.21/.
Съгласно приети на л.101 и 102
удостоверения за семейно положение, А. Д. А.ов е имал сключен с М.Г. А.
граждански брак, първи поред, на 27.11.1996г.
Видно от прието на л.140
удостоверение, М.Д.Ц. е със семейно положение „разведена”, като вторият за нея
поред граждански брак, сключен на 07.01.1990г., е прекратен с решение от
05.06.2006г. Това отразяване налице и в
приетото удостоверение за семейно положение на И.Д.Д..
С договор от 30.07.1963г. е
отстъпено право на строеж върху държавна земя на Д.А.Ц. върху място с площ от
988 кв.м. в с. Г. /л.81/.
С билет за строеж №1210 от 28.10.1963г. е позволено на Д.А.Ц.
да построи първи етаж и изба от двуетажна жилищна сграда по одобрен арх. проект
/л.16/.
С НА №.., том I, дело
60/30.01.19..г. Д.А.Ц. е признат за собственик на жилищна сграда, състояща се
от стълбище за изба, избен коридор, две избени помещения, избено антре,
вътрешно стълбище за първи етаж, две стаи и кухня /л.7/.
Със Заявление, вписано в Книгите за вписванията на 14.12...1г.,
Д.А.Ц., като собственик на право на строеж от 988 кв.м. в кв. Г., ул. К. 71,
заявява, че е съгласен и отстъпва на сина си А.Д.А. право на строеж върху
дворното място, по силата на което той да построи жилищна сграда върху площ от
105 кв.м., състоящ се от втори етаж на жилищна сграда /л.17/.
С разрешение за строеж №1../09.04...2г., в полза на Д.А.Ц.
и А.Д.А. е узаконен вторият етаж от двуетажната жилищна сграда на името на А. Д.
А.ов и се разрешава на двамата съсобственици да изградят покривна конструкция
по одобрен архитектурен проект от 09.04...2г. /л.18 и л 85/.
Приобщена е по делото на л.86-98 строителна документация,
както следва: Обяснителна записка за втори етаж;
архителктурни проекти; разрешение за строеж 346/06.10...2г.; протокол за
определяне на строителна линия от 29.10...2г.; протокол за определяне на
строителна линия за строеж на гараж; обяснителна записка за гараж, както и
одобрен архитектурен проект за гараж.
Съгласно писмо на Община Варна, Район Аспарухово, прието
на л.158, от общината не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация
на втори и тавански етажи на процесната жилищна сграда.
С НА №..., том I, рег. №.., дело .../07.10.2003г.,
Г.Ц. продава на М.Д. Д. 2/3 ид.ч. от
първи етаж в триетажна сграда на ул. К. 71 в кв. Г., целият с площ от 60 кв.м.,
състоящ се от входно стълбище, антре, две стаи и кухня, ведно с 2/3 ид.ч. от
вътрешно стълбище за избата, избено антре, избен коридор, двете избени
помещения, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, както и 2/3 ид.ч. от гаража, построен в дворното място /л.10 и 11/.
С НА №.., том II, рег. №..., дело
№.../26.04.2004г. А. Д. А.ов е признат за собственик на втори етаж в триетажна
жилищна сграда на ул. К. 71 в кв. Г., състоящ се от две спални, баня, пералня,
дрешник, тераса и антре, с площ от 60 кв.м., ведно с таванско помещение,
разположено в подпокривното пространство, оформено в ателие и склад, ведно с
общите части от сградата /л.8/. С НА №.., том III, рег. №.., дело .../03.05.2004г.,
А. Д. А.ов продава този имот на М.Г. А. /л.9/.
С договор №3426/30.12.2004г. Областен управител продава
на М.Д. Д. право на собственост върху държавна земя от 32.3471 % от дворно
място, цялото с площ от 988 кв.м. на ул. К. 71 /л.19/.
С НА №.., том IV, рег. №3..9,
дело .../22.04.2005г., М.Д. Д. продава на съсобственика си А. Д. А.ов 1/6 ид.ч.
от жилищн сграда на ул. К. 71, с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи и
кухня, изба с площ от 60 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м., ведно с направените
подобрения /л.12/.
Приобщено е по делото копие на жалба от 12.12.2006г. от Я.В.Я.
срещу М.Г. А. и А. Д. А.ов относно построяване на външен тоалет в имота им.
Приети са по делото справка за плащанията по ВиК партида
на М.Г. А. и служебна бележка от „Енерго – Про продажби” АД в уверение на това, че е клиент за процесния
адрес.
От ищцата са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите О.С.Х. и Р.Г.Р.. Първият свидетел сочи, че познава И. и
съпругата му, ответницата не я познава. Ходил е в домът на Г. за погребение.
Когато И. и съпругата му били заедно, живеели на ул. М.. Влизал е в къщата на Г.,
помни, че има някакъв таван. Не е видял да е имало промени по къщата с времето,
не е имало присторйка отвън през 2000-2001г. М. се преместила на Г. след като
се разделили с И..
Свидетелят Р.Р. излага, че познава И. повече от 50г.,
ходил е много пъти на имота на Г.. Преди да почине дядо М., къщата не
изглеждала по същия начин. Сега отпред има тераса на три колони, която я нямало
преди. Отвън има стълбище. През 2001г. ги нямало тези външни изменения, те се
случили три-четири години след погребението. Продали имот на баща й и с тях
направили тези изменения. По време на брака си, М. и И. ***. Не е влизал на
всички етажи от къщата, не се е качвал никога където живеел А.А.и в таванското
помещение.
По инициатива на ответницата са разпитани свидетелите А.И.И.
и в.р.п.. Първият свидетел твърди, че познава А. А.ов, братовчеди са, познава и
М.. Посещавал е дома им на Г., в месеца поне три-четири пъти е ходил. Вторият и
тванският етаж са техни. За таванския етаж А. си прекарал отвън стълби, той си
построил таванския етаж и винаги е живял там и след като се оженили с М., там
си живели. А. живеел горе, майка му и баща му долу в мазето. На първия етаж
живеела М.Ц.. След развода с И. дошла на Г.. 90-те години А. си отделил тока и
водата, понеже се скарали с майка му. Тези СМР ги извършил А..
Свидетелката Венера Петрова – дъщеря на ответницата, сочи
че вторият етаж, който обитавали майка й и доведеният й баща, е строен от него,
по негови думи като е бил ерген. Малко след това е изграден таванският етаж.
След като се оженили с майка й, двамата живеели там самостоятелно. Никой не им
е оспорвал правата, всеки си живеел на своите етажи. С майка й другаде не са
живели. Имат отделни партиди за тока и водата, отделянето на инсталациите майка
й и А. си го направили. Етажа си отделили след търкания с доведените й баба и
дядо.
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице Ж.Б.
по назначената съдебно-техническа експертиза /л.162-171/, в скица – извадка 1
вещото лице е отразило всички находящи се в процесния поземлен имот сгради на
основно и допълващо застрояване, включително тези, неотразени в кадастралната
карта. Вещото лице в заключението си е отразило установените конструкции на
сградите при извършения от него оглед в т.1.2. В приложение 2 от заключението,
в.л. е отразило всеки един от етажите на сградата. По отношение на таванския
етаж описва, че застроената площ на етажа е 58 кв.м., а на трите открити тераси
-25.85кв.м. Светлата височина на етажа е 2.40 кв.м. В североизточния край и в
югозападния край таванът има скос. Достъпът до таванския етаж се осъществява
единствено от втория етаж чрез еднораменно вътрешно стълбище. До втория етаж на
сградата се достига чрез външно стълбище. Към жилището на втория етаж няма
друго обслужващо складово помещение, освен това, което първоначално е било
обособено в процесния таван. Продължителен период след ..2г. откритата тераса и
коридора на първия етаж са служили за достигане на втория етаж, след което е
било изградено външно стълбище за достъп до втория етаж, без ползване на
откритата тераса и коридора на първия етаж. Друго преустройство, което е
извършено – „антрето, дрешника и пералнята” на втория етаж са преусторени в
г-образно предверие с кухненски възел. Южните две открити тераси липсват в
проекта, а съществуват на място и се ползват от ответницата. Вещото лице описва
и трите входа на сградата. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
избеният етаж няма характер на складови помещения и се ползва за живеене.
По делото е прието и допълнително заключение на вещото
лице Ж.Б. /л.182-185/, в което са отразени данните на избеното помещение и
доплепената сграда 3 за достъп до него по отразяването в КККР, както и снимков
материал. Застроената площ на избения етаж е 60 кв.м. и се състои от избен
коридор, еднораменно вътрешно стълбище /водещо към първя етаж/, две стаи и
ниша. Достъпът до избения етаж се осъществява от две места – през първия
надземен етаж и през долепената постройка – сграда 3. Избеният етаж е отразен
като прилежаща част на първия етаж в КККР и се ползва от собственика на първия
надземен етаж. Избения и първия етаж разполагат с отделна ел. и ВиК иснталация,
респективно вторият и тавански етаж също. Отделянето на ел. инсталациите е
извършено 1999г. Понастоящем избеният етаж се ползва за складови нужи, но назад
във времето е бил ползван за живеене.
По делото е прието и заключение на вещото лице М.А. по
проведена съдебно-техническа експертиза /л.206 – 210/, според което светлата
височина на помещенията в избения етаж е 2м. В него има две стаи. Във всяка има
по два прозореца. Вещото лице е изготвило разпределение на избения етаж.
Помещенията в избения етаж не отговарят наа изискванията за жилищни помещения
по ЗТСУ и ЗУТ. Няма книжа и строителни документи за присторйката на втория
етаж, тя има функционална връзка с жилището на втория етаж. С изградената
пристройка са променени източната и западната фасада на жилищната сграда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба, в
тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че е
налице съсобственост между страните по делото по отношение
на всеки един от заявените имоти, възникнала на посочените основания при претендираните квоти.
В тежест на ответницата е да докаже твърдението си, че недвижим имот с .......ведно
с прилежащото му таванско помещение, по КККР на гр. Варна е изключителна нейна
собственост, придобит чрез покупко-продажба, в условията на евентуалност чрез
добросъвестно давностно владение, продължило повече от 5 години, считано от
датата на покупката – 03.05.2004г., в евентуалност обикновено давностно
владение, продължило повече от 10 години, считано от 03.05.2004г., до момента
на предявяване на исковата молба.
По иска за делба на следните
имоти: апартамент с
идентификатор ......., ведно с изба с площ от 60кв.м.,
както и на прилежащата й сграда с идентификатор ..и гараж с идентификатор ..
Няма спор по делото, че жилището на първия
етаж, ведно с избеното помещение към него, както и гаражът, са изградени в
държавно дворно място от Д.А.Ц. по време на брака му със Г.Ц., поради което същите са станали
суперфициарни собственици на сградата в режим на съпружеска имуществена
общност. Тук следва да се посочи по отношение на сградата с идентификатор по
КККР ..че доколкото от допълнителното заключение на вещото
лице Ж.Б. се установи, че тази сграда на допълващо застрояване е изцяло
прилежаща към жилището на първия етаж и единствено обслужваща него и избения
етаж, то съдът приема тази постройка като изцяло прилежаща и следваща
собствеността на главната вещ, а именно жилището на първия етаж от сградата,
тъй като придобивният ефект на приращението на чл.92 ЗС след построяването й
ползва суперфициара.
Не е спорно по делото и че
след смъртта на Д.Ц.през 2001г., негови наследници по закон са съпругата му Ц. и децата му А.А.и М.Ц.. Респективно, след
откриване на наследството на Д.Ц.и прекратяване на съпружеската имуществена
общност, дяловете върху тези имоти се разпределят по силата на чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 ЗН както следва: 2/3, или 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга Ц. и по 1/6 за всяко от децата А.А.и М.Ц..
Не е спорно по делото и че
последващите разпоредителни сделки с части от тези имоти, са породили своето
вещно-прехвърлително действие, както следва: през 2003г. Ц. продава на дъщеря си М.Ц. своите 2/3 ид.ч.
Към този момент М.Ц. е била в граждански брак с ищеца И.Д., поради което тези
ид.ч. са придобити от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност
на осн. чл.19, ал.1 СК /..5г. отм./. През 2005г. М.Ц. се е разпоредила чрез
покупко-продажба с наследената от нея 1/6 ид.ч. от имуществото, като е
прехвърлила същата на своя брат А. А.ов, който пък вече е имал сключен
граждански брак с М. А., при което и тези ид.ч. се придобиват от тях в режим на
съпружеска имуществена общност. Така, след прехвърлителната сделка, тези имоти
са били съсобствени между наследниците М.Ц. и А.А.и техните съпрузи И.Д. и М. А.,
като дяловете в съсобствеността са се разпределяли, както следва: 4/6 ид.ч. в
СИО за М.Ц. и И.Д., 1/6 ид.ч. в СИО за А. и М. А.ови и 1/6 ид.ч. за А.А.по
наследство. След смъртта на А.А.през 2015г. и прекратяване на съпружеската
имуществена общност, съпругата му М. А. получава ½ от 1/6 придобита в
СИО, или 1/12. Наследници по закон на А.А.са съпругата му М. А. и сестра му М.Ц..
Доколкото към момента на смъртта на А.А.бракът между него и М. А. е траял
повече от 10 години, то на основание чл.9, ал.2 ЗН, М. А., наследяваща заедно
със сестра на починалия, получава 2/3 от откритото наследство. При това
положение, дяловете от наследството на А.А.се разпределят както следва: за М. А.:
2/3 от 1/6, или 2/18, и 2/3 от 1/12, или 2/36. След привеждане под общ
знаменател, общият дял в съсобствеността върху тези имоти за М. А. от СИО и по
наследство, е 9/36 /3/36 от прекратената СИО плюс 6/36 по наследство/.
След откриване на наследството
на А. А.ов, сестра му М.Ц. получава 1/3 от неговия дял, или 1/3 от 1/6 плюс 1/3
от 1/12, или общо 3/36. Бракът между М.Ц. и И.Д. е прекратен през 2006г.,
поради което и поради прекратяване на съпружеската имуществена общност, в
делбата на всеки от бившите съпрузи следва да бъде определена индивидуална
квота. В резултат, делът на М.Ц. е 3/36 по наследство от брат й А.А.и ½
от 4/6, или 4/12 /12/36/, т.е. общ дял за нея от 15/36. Ищецът И.Д. получава
½ от 4/6, или 4/12 /12/36/.
Така
мотивиран, съдът наМ.а, че делбата на тези имоти следва да бъде допусната между
съсобственици и при квоти, както следва:
15/36 ид.ч.
за М.Ц.; 12/36 ид.ч. за И.Д.
и 9/36 ид.ч. за М. А.. Или след съкращаване на дробите на числото 3 – 5/12 ид.ч. за М.Ц.; 4/12 ид.ч. за И.Д. и
3/12 ид.ч. за М. А..
По иска за делба на следните недвижими имоти: апартамент с идентификатор .......ведно с таванско помещение, по схема самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор .......:
Няма спор по делото и се установява от приобщените и
описани по-горе писмени доказателства, че със Заявление, вписано в книгите по
вписвания от ..1г. Д.А.Ц., като суперфициарен собственик в поземления имот, е
отстъпил на сина си А.А.право на строеж, по силата на което той да построи
жилищна сграда върху площ от 105 кв.м., състоящ се от втори етаж на жилищната
сграда, както и че същият е станал собственик на жилището, изградено като втори
етаж. Спорен по делото с оглед въведените от страните твърдения и възражения, е
въпросът относно статута на изграденото от него таванско помещение, респективно
дали същото е обща част, или представлява самостоятелен обект, както и с оглед
това, какво е правото на собственост върху него.
По този въпрос настоящият съдебен състав наМ.а следното:
на първо място съдът, анализирайки събраните писмени доказателства, касаещи
таванското помещение, съдът не споделя твърденията на ищцата, че обемът на
отстъпеното право на строеж от баща й в полза на брат й, не е обхващал
изграждането на таванската част от сградата. До този извод съдът достига
съобразявайки фактите, че всеки от жилищните етажи е със застроена площ от 60
кв.м., а видно от вписаното заявление на наследодателя Д.Ц., обемът на
учреденото право е за площ от 105 кв.м., които обективно не биха могли да се
разпрострат само върху втори жилищен етаж. Т.е., тълкувайки волята на
учредителя, съдът наМ.а, че Д.Ц.е учредил на сина си право на надстрояване,
както за жилището, така и за таванското помещение. Още повече, че логично след
като първият жилищен етаж разполага с голямо складово принадлежащо избено
помещение, то следва че волята е била жилището на втория етаж да разполага със
складово помещение, което да е ситуирано в подпокривното пространство в
таванско помещение. Видно е и от акта за узаконяване на изграденото над първия
етаж от ..2г. /л.85/, че формулировката е, че се узаконява втори жилищен етаж
на името именно на изградилия го А. А.ов, като на двамата съсобственици на сградата
заедно само е разрешено да изградят покривна конструкция. Т.е., узаконеното
жилищно пространство е само в полза на А. А.ов. Одобреният архитектурен проект
за построеното от А.А.също включва таванското помещение.
Съдът не споделя и възраженията на ищцата, че конкретното
таванско помещение следва да се разглежда като обща част на сградата. Чл.38,
ал.1 ЗС предвижда обща част да е всичко, което по естеството си, или по
предназначение служи за общо ползване. По силата на чл.38, ал.2 ЗС обаче, може да се
уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито
помещения обслужват. В процесния случай, както бе посочено, съдът прие, че
на А.А.е отстъпено право на надстрояване и на площ за таванско помещение, като
също при тълкуване на волята съдът наМ.а, че книжата доказват именно такава
уговорка – собственикът на втория етаж да разполага със свое складово и
таванско помещение, което да обслужва само неговия обект. Тази воля не
противоречи, а е в съответствие с цитираните разпоредби на ЗС, поради което и
процесното таванско помещение не е обща част по предназначение. Същевременно,
въпреки необвързващото отразяване за целите на кадастъра на таванското
помещение като самостоятелен обект, съдът наМ.а, че от събраните по делото
доказателства, се достига до извод, че този обект няма самостоятелен характер.
Това е така, тъй като от кредитираните по делото заключения по
съдебно-техническите експертизи се установи по категоричен начин, че достъпът
до таванската част на сградата се осъществява само и единствено по вътрешно
стълбище само през втория жилищен етаж, което съответства на предвижданията
този етаж да е обслужващ само за втория жилищен етаж. Този обект не е
самостоятелен, а прилежащ само към жилището на втория етаж. Респективно,
собствеността върху жилището на втория етаж, ведно с прилежащото му таванско
помещение е принадлежала само на изградилия ги А. А.ов, каквото е и отразяването
в съставения за него констативен нотариален акт №.., том II, рег. №..., дело №.../26.04.2004г.,
поради което и същият не подлежи на отмяна, каквото е искането на ищцата.
По време на брака си с М. А., с НА №.., том III, рег. №.., дело .../03.05.2004г.,
А. Д. А.ов продава този свой имот на съпругата си М.Г. А.. Тази сделка е
оспорена от ищците с възражение, че същата противоречи на закона, конкретно на
чл. 22, ал.1 СК от ..5г., тъй като имотът е бил съпружеска имуществена общност.
По това възражение следва да се посочи, че доколкото бракът между А.А.и М. А. е
сключен през 1996г., т.е. след построяване на сградата през ..2г., то преди
сделката същият не е имал статут на съпружеска имуществена общност, а е бил
индивидуална собственост на А.ов. Относно възможността между съпрузи да се
сключи договор за издръжка и гледане с имот, лична собственост на единия
съпруг, е даден положителен отговор с ППВС 4/..3г. Т.е., възмездна сделка с
имот лична собственост на единия съпруг, е допустима и действителна, поради
което съдът приема като неоснователно възражението на ищцата за нищожност.
Ведно с това обаче, в съдебната практика е дадено тълкуване, че съгласно чл.19,
ал.1 СК от ..5г., вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, са съпружеска общност. В случая няма твърдения и не се
установява оборване на презумпцията на чл.19, ал.3 СК от ..5г., действал към
момента на сделката. Такова е разрешението на въпроса относно продажбата между
съпрузи, дадено в решение №137/24.04.2012г. по гр.д. 421/2010г. на ВКС, I г.о. и решение
№617/15.12.2009г. по гр.д. 226/2009г. на ВКС, II г.о., а именно
че установената законова презумпция проявява действието си при продажба между
съпрузи и в този случай имотът става съпружеска имуществена общност. Поради
това, настоящият съдебен състав наМ.а, че по силата на продажбата по време на
брака М. А. не е станала индивидуален собственик на жилището на втория етаж и таванското
помещение, а собствеността е преминала в съпружеска имуществена общност. В тази
връзка и съдът наМ.а, че ответницата не би могла да се ползва и от наведеното в
срока за отговор възражение, че считано от сделката през 2004г. е придобила
имота въз основа на изтекла само в нейна полза кратка, или 10-годишна придобивна
давност. По категоричен начин се установи, че считано от сключване на брака й с
А. А.ов, този имот е бил ползван от тях двамата като семейство за живеене и
поддържан с общите усилия на това семейство, т.е. владението е осъществявано
съвместно от двамата съпрузи, при което презумпцията на чл. 69 ЗС за своене на
имота само в полза на ответницата, следва да се счита оборена, тъй като се
доказва, че имотът е бил владян от семейството. Поради което и по силата на
цитираните по-горе разпоредби на СК относно имуществените отношения между
съпрузите, и да е изтекла придобивна давност за релевирания период, тя е имала
за последица придобиване на имота общо от двамата съпрузи в режим на съпружеска
общност, а не еднолично от ответницата. А от момента на смъртта на А.А.през
2015г. до завеждане на делото, не е изтекъл период, достатъчен да се обсъжда
давността като придобивно основание в полза на ответницата.
Следва да се посочи по отношение на констатираното
преустройство на втория жилищен етаж чрез т.2 от заключението на вещото лице М.А.,
то съдът приема тази пристройка като изцяло прилежаща и
следваща собствеността на главната вещ, а именно жилището на втория и тавански
етаж от сградата, тъй като придобивният ефект на приращението на чл.92 ЗС след
построяването й ползва суперфициара, а именно А. А.ов.
Поради горното, след откриване на наследството на А. А.ов,
съпругата му М. А. е придобила ½ /3/6/ ид.ч. от прекратената СИО и 2/3
по наследяване от останалата ½ от съпруга си, или 2/6. Т.е. общият й дял
в съсобствеността е в размер от 5/6 ид.ч.
Сестрата на А.А.– ищцата М.Ц., е придобила 1/3 от
½ ид.ч., или 1/6 ид.ч. от жилището на втория етаж и таванското
помещение.
Така
мотивиран, съдът наМ.а, че искът за делба на тези имоти е основателен и следва
да бъде допусната между съсобственици и при квоти, както следва: 1/6 ид.ч. за М.Ц. и 5/6 ид.ч. за М. А..
По иска за делба на следните недвижими имоти: селскостопански
сгради с
идентификатори 10135.5510.657.1, 10135.5510.657.2,
както и неотразена в КККР постройка, обозначена с №6:
Описаните спомагателни постройки не са предмет на
установените по делото разпоредителни сделки. Няма спор, че те са били
изградени от Д.Ц.по време на брака му със Ц. в резултат на отстъпеното право на строеж и
са преминали в тяхното наследство. След смъртта на Д.Ц., 4/6 ид.ч. от тях са
собствени на преживялата съпруга Ц., и
по 1/6 на всяко от децата А.А.и М.Ц.. След откриване на наследството на Ц., А.А.и М.Ц. са станали собственици на по
½ от тези имоти. След смъртта на А. А.ов, М.Ц. е придобила ведно със
своята част и 1/3 от ½ на своя брат /1/6/, или общо е станала собственик
на 4/6 ид.ч. Преживялата съпруга М. А. е придобила 2/3 от наследството на своя
съпруг /1/2/, или 2/6 ид.ч.
Така
мотивиран, съдът наМ.а, че делбата на тези имоти следва да бъде допусната между
съсобственици и при квоти, както следва: 4/6
ид.ч. за М.Ц. и 2/6 ид.ч. за М. А..
На осн. чл.355 ГПК съдът не присъжда разноски,
доколкото съдът не се произнася по съединени искове и разноските в процеса
следва да бъдат понесени във втора фаза на делбата съобразно стойността на
дяловете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.34 ЗС на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. К. №71 в Поземлен имот с идентификатор ..по
КККР на гр. Варна,
описани по действаща кадастрална карта и обозначени на Скица - извадка №1 –
Приложение 1 към заключението на вещото лице Ж.Б. на л.170, приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, между съсобственици
и при квоти, както следва:
1/ апартамент с
идентификатор .......по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.5510.657.4, с площ от 60 кв.м., състоящ се от две стаи и
кухня, ведно с изба с площ от
60кв.м., състояща се от стълбище за избата, избен коридор, две избени
помещения, избено антре, вътрешно стълбище, при граници: на същия етаж няма,
под обекта – няма, над обекта – .......ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, ведно с прилежащата й сграда с идентификатор ..с площ от 8 кв.м. с функционално
предназначение по КККР – селскостопанска и при граници: сграда 4 и от
останалите страни двор;
2/ гараж с идентификатор .......по КККР на гр. Варна, с площ от
25 кв.м. при граници от всички страни двор,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за
всеки от тях, както следва:
- 5/12 ид.ч. за М.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** 71;
- 4/12 ид.ч. за И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** ид.ч. за М.Г. А., ЕГН ********** с адрес *** идентификатор .......по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.5510.657.4,
с площ от 60 кв.м., състоящ се от две спални, баня, пералня, дрешник, тераса и
антре, при граници: на същия етаж няма, под обекта – ......., над обекта – .......,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с таванско помещение, по схема
самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ....... по КККР на
гр. Варна, с площ от 60 кв.м., при граници: на същия етаж няма, под обекта – .......над
обекта – няма,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за
всеки от тях, както следва:
- 1/6 ид.ч. за М.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** 71;
- 5/6 ид.ч. за М.Г. А., ЕГН ********** с адрес ***.
4/ селскостопанска
сграда с идентификатор ..с площ от 9
кв.м., паянтова конструкция при граници: сграда с идентификатор 10135.5510.657.2
и от останалите страни двор, селскостопанска
сграда с идентификатор 10135.5510.657.2 с площ от 21 кв.м., паянтова
конструкция, при граници: сграда с идентификатор ..и от останалите страни двор,
както и неотразена в КККР постройка,
обозначена с №6 в зелен цвят на скицата на вещото лице с площ от 11 кв.м.,
състояща се от три помещения – тоалет, склад и малка стаичка,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за
всеки от тях, както следва:
- 4/6 ид.ч. за М.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** 71;
- 2/6 ид.ч. за М.Г. А., ЕГН ********** с адрес ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: