Решение по дело №9615/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2547
Дата: 24 април 2018 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20171100109615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София , 24.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №9615 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен e иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ .

П.Й.Б. ЕГН ********** от гр.В. иска да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да й заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ сумата от 75 000 лева частичен иск от 90 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 22.08.2016 г в гр.В. на кръстовище между ул.Индустриална и ул.Витоша  по вина на И.Х.В. управлявал л.а. Хюндай Галопер с рег.№********; при което ПТП Б. е получила счупване на тялото на първи поясен прешлен Л1, счупване на 6 ребро , фисура на 7-8 на ребра и сътресение на мозъка със загуба на съзнание ; ведно със законната лихва от 30.08.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението  .

Ищцата твърди , че от посоченото ПТП е получила счупване на тялото на първи поясен прешлен Л1, счупване на 6-то ребро , фисура на 7-мо и 8-мо на ребро и сътресение на мозъка със загуба на съзнание. Изпитала сериозни болки , страдания и затруднения в ежедневието . Трябвало да спазва постелен режим , да носи корсет и да се лиши от досегашния си активен начин на живот .

Ответникът оспорва иска по основание и размер . Твърди , че ищецът не му е представил всички необходими документи и банкова сметка *** . Прави възражение на съпричиняване , тъй като ищцата е пътувала без правилно поставен предпазен колан .

Третите лица-помагачи на ответника И.Х.В. ЕГН ********** *** и З. „Б.И.“ АД *** не вземат становище по иска .

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните , че за процесното ПТП е налице влязло в сила решение по чл.78а НК - присъда №32 от 12.12.2016 г по н.о.х.д.№529/16 г на Районен съд-В. /с характер на решение по чл.78а НК/ . На основание чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване обстоятелствата , че И.Х.В. е виновен за това , че на 22.08.2016 г в гр.В. на кръстовище между ул.Индустриална и ул.Витоша  при управление на л.а. Хюндай Галопер с рег.№РА ******като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил на Б. средна телесна повреда – счупване на първи поясен прешлен .

По делото е представен констативен протокол за ПТП от 22.08.2016 г и протоколи за оглед от 22.08.2016 г.

Ищцата представя епикриза на „МБАЛ-В.“ ЕООД , според която е постъпила на 22.08.2016 и не е посочено кога е изписана. Извършени са изследвания на ищцата , стабилизирана е в лумбалната област и са й изписани противооточни и успокоителни медикаменти .

Ищцата представя искане за рентгенологично изследване , медицинско направление и медицинско свидетелство .

Ищцата представя отговор на ответника от 08.12.2016 г , в който се иска тя да представи допълнителни документи по претенцията си - СМЕ и САТЕ от досъдебното производство ; както и заверен препис от присъдата срещу виновния водач . В писмото на ответника е цитирана преписка образувана от ищцата на 30.11.2016 г .

Според изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б.Б. ищцата е получила мозъчно сътресение , контузия на поясната област на гръбначния стълб , счупване на тялото на 1-ви лумбален /поясен/ прешлен . Ищцата е ударила главата си и е загубила съзнание с последващо главоболие в първите дни след злополуката . Мозъчното сътресение е лека степен . Счупен е и 1-ви поясен прешлен при флексионно-ротационно движение на гръбначния стълб . Не са доказани неразместени фрактури на ребрата . Счупването на поясния прешлен е причинило затруднение на ищцата от 6 месеца , като е предписано носене на корсет за около 3 месеца . Ищцата е било изписана от болницата на втория ден след ПТП. Болките и страданията са били най-силни през първите 2-3 месеца , за 3-4 седмици по време на рехабилитацията и може да има болки при промяна на времето . Ищцата е пътувала с поставен предпазен колан . Ищцата страда от анемия , но това не е оказало въздействие върху възстановяване от процесните травми . В о.с.з на 06.02.2018 г вещото лице Б. заявява , че няма данни за счупени или спукани ребра на ищцата .

Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.А.М. , автомобилът , в който е пътувала ищцата е оборудван с два боя еърбеци . Няма данни , защо не се е отворил еърбега , но предпазните колани и еърбеци сработват независимо един от друг . Ищцата не е увредена от деформирани ламарини на купето при удара . В останалата част на САТЕ вещото лице отговаря на въпроси , които не са му поставени от съда .

В о.с.з на 06.02.2018 г вещото лице М. уточнява , че е приел , че лекият автомобил , в който е пътувала ищцата е пътувал с 53 км/ч , а при 50 км/ч ударът е предотвратим .

Според разпитания пред съда свидетел Е. Б. /майка на ищцата/ ПТП станало през август 2016 г . Ищцата имала смачкан прешлен на гръбнака и три счупени /или спукани/ ребра. При снимките в Пазарджик се установили счупените ребра . Бабата на ищцата я хранила със сирене и яйца , за да й зараснат костите , но също й давала и аналгин за болките . Ищцата носила колан за обездвижване на кръста два месеца . След ПТП ищцата вече се пазела да не вдига тежко и да не се навежда рязко . И до днешна дата ищцата се страхува да излиза , има болки в прешлена и ще продължи да носи колана 2 години .

С молба от 22.03.2018 г ищцата представя медицинско направление от 21.09.2016 г и диск с образно изследване .

Според изслушаната допълнителна съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б.Б. ищцата , въз основа на допълнително представените документи може да се приеме , че ищцата има фрактура на 6-то ребро и фисури /спукване/ на 7-мо и 8-мо ребро  вдясно . Счупените ребра са зараснали за около 25 дни .

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявени са пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ  за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .

Претендираното право /застрахователно обезщетение за неимуществени вреди / произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания .

Не се спори между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач И.Х.В. .

В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК -  присъда №32 от 12.12.2016 г по н.о.х.д.№529/16 г на Районен съд-В. /с характер на решение по чл.78а НК/ . На основание чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване обстоятелствата , че И.Х.В. е виновен за това , че на 22.08.2016 г в гр.В. на кръстовище между ул.Индустриална и ул.Витоша  при управление на л.а. Хюндай Галопер с рег.№РА ******като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил на Б. средна телесна повреда – счупване на първи поясен прешлен . Решението по чл.78а е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно.

 Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от 03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на ВКС , I ТО и решение №43 от 16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.

В случая при наличието на влязло в сила решение по чл.78а НК , реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението за неимуществени вреди  .   

Настоящият съд приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата . Напротив , от заключението на СМЕ се установява , че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан .

 При доказан ФС на деликта и недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението за неимуществени вреди  следва да се отчетат :

-     наличието на няколко увреждания – счупване на 1-ви поясен прешлен , 6-то ребро и фисури /спукване/ на 7-мо и 8-мо ребро  вдясно , леко мозъчно сътресение ;

-     необходимост от носене на корсет за около 3 месеца , болки и пълно възстановяване за около 6 месеца , възможност от остатъчни болки и за по-голям период или при влошаване на времето .

 

Като обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :

-  лечението в болницата е било много кратко – само 2 дни , без операции и тежки интервенции ;

-  по-сериозните болки са били за 2-3 месеца ;

-  няма медицински данни за усложнения , за трудности в обслужването , а срокът за строг постелен режим е бил кратък .   

 

Приетото от съда се основава главно на заключението на вещото лице Б. , което съдът кредитира изцяло . Само частично се кредитират показанията на Е. Б. /майка на ищцата/ , тъй като същата е пристрастна и преувеличава болките и страданията на детето си и ги твърди за години наред , което няма медицинско обяснение .

Като съобразява така събраните доказателства съдът приема , че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан до размера от  45 000 лева . Тази сума адекватно отстранява негативните изживявания от първоначално интензивните болки от няколко счупвания , болките и страданията при възстановяването и рехабилитацията , болковия синдром и евентуални страхове от излизане навън и шофиране . Заявеният размер от 90 000 лева е нереален и много завишен , като такива обезщетения се присъждат при множество и тежки счупвания , при тежки черепно-мозъчни травми с опасност за живота , загуба на важни вътрешни органи , трайни увреждания и пр.

Относно претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е свързана с уведомяване на застрахователя и  представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая няма данни преди образуване на делото ищецът да е представил на ответника всички необходими документи – въобще не е ясно какво е представила ищцата на ищеца , а представянето на доказателства за счупените ребра продължи и по време на делото . По тези причини и тъй като не са изпълнени указанията на съда в определение от 27.10.2017 г за представяне на доказателства съдът счита , че лихвите за забава трябва да се присъдят считано от датата на предявяване на иска – 28.07.2017 г , а не от претендираната дата 30.08.2016 г .

Ищцата дължи на ответника сумата от 300 лева деловодни разноски , съобразно отхвърлената част от иска .

Ответникът дължи на адвоката на ищцата сумата от 2001,60 лева адвокатско възнаграждение с ДДС , съобразно уважената част от иска  .

Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 1950 лева  част от депозити за експертизи и държавна такса , съобразно уважената част от претенциите .

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати на П.Й.Б. ЕГН ********** от гр.В. на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ сумата от 45 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 22.08.2016 г в гр.В. на кръстовище между ул.Индустриална и ул.Витоша  по вина на И.Х.В. управлявал л.а. Хюндай Галопер с рег.№РА ******; ведно със законната лихва от 28.07.2017 г до окончателното заплащане на обезщетението  .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 45 000 лева до предявения размер от 75 000 лева частичен иск от 90 000 лева ; ведно със законната лихва от 30.08.2016 г до окончателното заплащане на сумата  .

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Й.Б. ЕГН ********** от гр.В. да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да й заплати законна лихва върху застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от 45 000 лева за периода 30.08.2016 г до 27.07.2017 г .

 

ОСЪЖДА П.Й.Б. ЕГН ********** от гр.В. да заплати на З. „Л.И.“ АД *** сумата от 300 лева деловодни разноски .

 

 ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1950 лева  такси и разноски в производството .

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адв.П.К. *** сумата от 2001,60 лева адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от иска .

 

Решението е постановено при участието на И.Х.В. ЕГН ********** *** и З. „Б.И.“ АД *** като трети лица помагачи на ответника З. „Л.И.“ АД *** .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :