М
О Т И В И
по НОХД № 2030/2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс. Н.Н.Н. – роден на ***г***, ***, български
гражданин, с висше образование, ***на „А билд инвест” ООД, разведен, неосъждан,
ЕГН: **********, за това, че:
1. С цел да набави за себе си и за „А билд инвест” ООД –
гр. Пловдив имотна облага, в началото на м.октомври 2008г. в гр. Пловдив е
възбудил и до 05.07.2010г. в гр. Пловдив, е поддържал заблуждение у В.А.Б. и с
това й причинил имотна вреда в размер на 114 300 евро с левова
равностойност 223 547,94 лв., като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 от НК
2. На 10.10.2011г. в гр.
Пловдив, пред Районен съд - Пловдив, при условията на посредствено
извършителство - чрез Ф.И.Н., съзнателно се е ползвал от неистински частен
документ - фактура с № 4/31.10.2008г., сочена за подписана за „получател"
от В.А.Б., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение спрямо Н.Н.Н., като счита, че същият е осъществил
състава на престъпленията по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК и по чл. 316, вр.чл.309, ал.1 от НК. Предлага
на съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер между три и четири години лишаване от
свобода при първоначален общ режим за извършеното престъпление по чл.210, ал.1
т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. За деянието по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1
от НК, предлага на съда да му бъде наложено наказание в размер на една година
лишаване от свобода и на основание чл.23 от НК да му се наложи едно общо
най-тежко наказание, което да изтърпи при първоначален общ режим. В тежест на
подсъдимият следва да му се възложат и направените по делото разноски в
досъдебното и съдебното следствие.
Адв. С., повереник на
частния обвинител Б., поддържа обвинението повдигнато от представителя на
Районна прокуратура Пловдив. По отношение размера на наказанието, предоставя на
съда,като моли да бъдат присъдени направените по делото разноски от частния
обвинител за адвокатска защита.
Адв. З., защитник на подс. Н.,
счита че повдигнатите обвинения от държавното обвинение не са доказани по безспорен
и категоричен начин от обективна и субективна страна. Моли съдът да признае
подзащитния й за невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият Н. моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа следното:
Подсъдимият Н.Н.Н. е
роден на ***г***, ***, български гражданин, с висше образование, *** на „А билд
инвест” ООД, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Н. се занимавал със строителство с фирмата си „Актив Билд Инвест“ ООД заедно
със съдружника си Т.С.Д. главно от началото на втората половина на 2008 година.
Видно от справка по Службата по вписвания, на 30.06.2008 година по партидата на
фирмата е била вписана суперфиция – учредяване право на строеж на обекти
жилищна сграда на бул. Лозенград № 11 в гр. Пловдив. На 22.08.2008 г. отново е
била вписана суперфиция, като фирмата е придобила права на строеж на обекти в
гр. Пловдив, на ул. Ильо Войвода № 5. И в двата случая се касаело за
строителство, което се извършвало чрез подизпълнител – строителната „Тера Груп“
ООД, ЕИК *********.
За
да бъде финансирано строителството и в двата случая, Н. и Д. учредили ипотеки
за различни суми в полза на различни банки. Видно от справката от Службата по
вписвания гр. Пловдив, през периода 2008-2012 г., закупуващите имоти „на
зелено“ от двата обекта на „Актив Билд
Инвест“ ООД, заплащали една част от сумите, а за останалата част върху имота,
била учредявана договорна ипотека в полза на купувача. Предвид на наличие на
парични средства, строителството и в двата обекта, се извършвало в много бързи
темпове и към края на лятото през 2008 година, били построени по няколко етажа.
Виждало се, че в скоро време и двата обекта ще бъдат завършени.
През
лятото и есента на 2008 г., свидетелката Б. търсила да закупи жилища за себе си
и семейството си. За целта била възложила на сина си - свидетеля Н.Б. да
извършва огледи и да хареса жилище. По обяви във вестници и чрез контакти с
различни агенции, последният направил многократни опити, но не попаднал на
апартамент, който да отговаря на изискванията на семейството. Втората половина
на месец септември, свидетелят Н.Б. се свързал с агенция за недвижими имоти „Кондор“
по обяви в печатни издания и извършил няколко поредни огледа със съдействието
на брокера на недвижими имоти, който му бил разпределен – свидетелят А.К.. При
един от тях, свидетелят К. случайно или не, информирал Б. за редовен клиент на
агенцията, който продава на „зелено“ апартаменти. Убедил го, че строителят
създава качествени сгради, но тъй като извършва продажбите преди началото или в
начален етап на строителството, цените са му значително по-ниски от тези за
готово строителство. Б. естествено проявил интерес за среща с този строител,
тъй като му било разяснено, че агенция „Кондор“ извършва продажби от други два
обекта на същия строител – на ул. „Лозенград” и ул. „Ильо Войвода” в гр.
Пловдив. *** за строителя Н. във фирма „Кондор“ бил свидетелят К.Т.. След като
заедно със свидетеля К., запознали в офиса на фирмата свидетеля Н.Б. с проекта
на бъдещата сграда във вид на компютърна анимация, самият Т. *** и му показал
обекта на „Актив Билд Инвест“ ООД.
Напредналия
вид на строежа още веднъж мотивирал св. Н.Б. и последният потърсил среща с
подс. Н.. Първата такава се осъществила в Новотел Пловдив, на която присъствали
св. Т., К., Н.Б., подс. Н. и св. Т.Д.. На същата се уточнили параметри на
непостроените още недвижими имоти, като се разяснило и че цената на квадратен метър
зависи от начина на плащане. На св. Н. Б. му били посочени основно три схеми за
заплащане, които по онова време се ползвали от строителите: при първата,
първоначално се заплащали 10 %, а останалите суми се разсрочвали до края на
строителството за всеки конкретен завършен етап от него; при втората – се
правила първоначална вноска от 50 %, а останалите 50 % се разсрочвали в
зависимост от датата на приемане на Акт 14, Акт 15 и Акт 16, като допълнително
се уговаряло размера на всяка една по отделно. Третата схема касаела плащане на
90 % от сумата още в самото начало. Било му разяснено, че най-малка отстъпка се
предлагало от строителите при първата, а малко по-голяма при втората схема.
Било му дадено да разбере, че най-печеливша и най-изгодна от финансова гледна
точка е третата схема. На тази среща, на св. Б. му било обяснено и че при
третата схема, когато първоначално внесе 90 % от стойността на имотите, той ще
може да си позволи да купи с направената отстъпка цели три жилища, а не само
едно ако ползва първата схема на заплащане – с 10 % авансова вноска.
Следващата
среща между посочените по-горе лица в присъствието и на пострадалата В.Б.,
състояла се в началото на месец октомври 2008г. в гр. Пловдив, подс. Н. се
представил на св. Б. и сина й за строител и инвеститор и й предложил да й
продаде правата на строеж и да извърши за своя сметка строителството на три
апартамента и три склада в сграда, която щял да строи. Пояснил, че ще извърши
цялостно строителство на бъдещата сграда със смесени функции, предвидена за
изграждане в дворно място c обща площ от 1584 кв.м., находящо се в гр. Пловдив,
район Северен, без отреден административен адрес, съставляващ УПИ VI-360 „за
обществено и жилищно строителство“ в квартал 1 по плана на ЖК „Димитър Петров -
северно от Панаирни палати“ гр. Пловдив. Срещу предложеното й от подс. Н.
строителство на три апартамента и три склада във въпросната сграда, св. Б.
трябвало да заплати сумата от 114 300 евро. Св. Б. приела предложението на подс.
Н. и поела ангажимент да извърши необходимите плащания. Подсъдимият, от своя
страна, още към този момент, не възнамерявал да изпълни поетите от него
задължения по строителство на имотите, за които щяла да плати св. Б., като
целенасочено я въвел в заблуждение, че ще го стори, след като видял, че тя е склонна
лесно да се раздели с немалка парична сума.
Още
при воденето на преговорите, подс. Н. настоявал цялата сума в размер на 114 300
евро да му бъде заплатена предварително. Св. Б. обаче настоявала да му плати 11
300 евро при сключване на предварителния договор, а остатъкът в размер на 103
000 евро при нотариалното прехвърляне на правото на строеж. Подсъдимият Н. и
св. Б. разговаряли за това къде е местонахождението на строежа, като той й
обяснявал как изглеждат апартаментите, на кой етаж се намират и т.н. Никога
обаче двамата не посетили заедно имота, където трябвало да се построи сградата.
Подсъдимият не й показал архитектурен план или проект, но я уверявал, че е
инженер и всичко е изрядно. Свидетелката Б. му повярвала и не поискала да й
покаже допълнително документи във връзка с проекта.
В
действителност разрешението за строеж в имота било издадено на 31.07.2008г. на
св. П.К.. Впоследствие, на 06.10.2008г. от св. К. било учредено на
„Профилактика – Филс“ ЕООД, представлявано от св. И.Н., безсрочно право на
строеж за сграда със смесени функции, предвидена за изграждане в дворно място с
обща площ от 1584 кв.м., находящо се в гр. Пловдив, район Северен, без отреден
административен адрес, съставляващ УПИ VI-360 „за обществено и жилищно
строителство“ в квартал 1 по плана на ЖК „Димитър Петров - северно от Панаирни
палати“ гр. Пловдив.
На
07.10.2008 г., св. И.Н., от своя страна, прехвърлил фирмата си, ведно с
учреденото й право на строеж, на подсъдимия Н. и съдружника му. Те пък
преименували дружеството от „Профилактика – Филс“ ЕООД на „А Билд Инвест“ ООД,
като подсъдимият веднага се заел да „реализира на зелено" новопридобитите
права, по който повод и с него се свързала пострадалата, както бе описано
по-горе.
Към
този момент подсъдимият Н. обаче изпитвал остра нужда от парични средства, тъй
като не можел да поема разходите върху другите два строителни обекта на ул. „Лозенград”
и на ул. ”Ильо Войвода”. Видно от справката на Службата по вписвания, строителната
фирма „Тера Груп“ точно в този времеви период била вписала възбрани върху
обектите на строителство, собственост на „Актив Билд Инвест“ ООД, които не са
били разпродадени до този момент и на практика е лишила изцяло
фирмата-инвеститор от приток на свежи пари. От друга страна, новозакупеното
дружество „А Билд Инвест“ ООД към този момент не е разполагало с абсолютно
никакви финансови средства. Към този момент не са били заличени и ипотеките за
банковите кредити на „Актив Билд Инвест“ ООД, с които дружеството е финансирало
предните два строежа. На практика, „Актив Билд Инвест“ ООД е бил в положение на
неплатежоспособност.
На
17.10.2008 г. св. Б. и подс. Н., в качеството му на представител на „А Билд
Инвест“ ООД, сключили предварителен договор за прехвърляне право на собственост
и договор за строителство. По този договор св. Б. трябвало да плати капаро в
размер на 11 300 евро - в деня на подписване на същия договор и 103 000 евро -
до дата 27.10.2008 г., която дата била датата на сключване на нотариалния акт
за правото на строеж.
При
сключване на предварителния договор, на посочената по-горе дата, св. Б.
заплатила 11 300 евро на подс. Н. на ръка, като за това плащане не получила от
него никакъв документ. Сумата обаче била вписана в предварителния договор,
който, в тази му част, съобразно общите правила на гражданското право, имал
силата на разписка за получаването й.
На
27.10.2008г. подс. Н., в качеството си на ***** на „А Билд Инвест" ООД,
подписал нотариалния акт, с който на св. Б. се прехвърляло правото на строеж
върху три апартамента и три склада, подробно описани в нотариален акт № ***/**
г. на нотариус Н.Б., срещу което св. Б. му заплатила и останалата сума - в
размер на 103 000 евро. В тази сума се включвали 18 845 лв. - права на строеж
върху описаните обекти, а останалите пари били за извършването на
строителството. В нотариалния акт било изрично отбелязано, че клаузите на
договора от 17.10.2008 г. „касаещи строителство запазват действието си до пълното
им изпълнение.“ С това св. Б. коректно изпълнила задължението си към подс. Н. и
представляваното от него дружество, като заплатила цялата сума по сделката в
размер на 114 300 евро с левова равностойност от 223 547,94 лв. Тъй като парите
й били депозирани в Булбанк на срочен депозит, преди самата сделка тя помолила подсъдимия
да изчака 10 дни до датата на падежа. Той обаче отказал и се наложило да
изтегли предсрочно парите си, които му предала на ръка в кантората на нотариус Б.
в присъствието на неговия съдружник Т.Д., сина й - св. Н.Б. и съпруга й - св. Л.Б..
След
като заплатила сумите, отговарящи на задълженията й, св. Б. започнала дейно да
се интересува от строителството, обещано й от подс. Н.. Установила, че не са
предприети дори действия по разчистване на терена и подготовката му за
строителна дейност. Поради това, тя многократно правила опити да се свърже с подсъдимия,
като първоначално той се срещал с нея и й обяснявал, че всеки момент ще започне
да строи. Впоследствие започнал да се крие, да не вдига телефона си, напуснал офиса
на фирмата. След много усилия от нейна страна, св. Б. все пак се срещнала с подс.
Н. на 24.03.2010 г., като на срещата подсъдимият отново й обещал, че в
най-скоро време ще започнат строителните работи. Дори двамата подписали анекс
към договора от 17.10.2008 г., според който подс. Н. щял да започне строителни
действия не по-късно от 31.05.2010 г.
След
като и анексът не бил изпълнен, св. Б. завела гражданско дело срещу „А Билд
Инвест“ ООД и сигнализирала прокуратурата, която след обстойна проверка, дала
повод за започване на настоящото производство.
В
хода на разследването било установено, че на 09.12.2010г. „А Билд Инвест"
ООД се отказало безусловно от правото на строеж на сградата, в която били
закупените от св. Б. три апартамента и три склада, като отправило нарочно
заявление до Агенция по вписванията, подписано и от двамата управители.
Същевременно,
по воденото от пострадалата срещу представляваното от подс. Н. дружество
гражданско дело № 13044/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив. 8 гр.с., подсъдимият
упълномощил адв. Ф.Н. да отправи писмен отговор по исковата молба на св. Б. за
разваляне на договора й с „А Билд инвест" ООД и връщане на дадените от нея
суми. За да възрази, че не той, а представляваното от него дружество е страна
по сделката със св. Б.. Подсъдимият Н. предоставил на свидетеля Ф.Н. оригинал
на фактура № 4/31.10.2008г., сочена за подписана за „получател" от В.А.Б.,
ведно с касова бележка, за първичен счетоводен документ, издаден от дружеството
на Б. за получените суми. Св. Ф.Н. направил копие на фактурата, заверил го,
върнал оригинала на подс. Н., след което на 10.10.2011г. депозирал пред Районен
съд - Пловдив по посоченото гражданско дело писмен отговор от името на подс. Н.,
към който приложил и завереното копие на описаната и представена му с тази цел
от подсъдимия фактура, без да знае, че същата е неистинска, досежно авторството
на св. Б..
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена отчасти от
показанията на свидетеля Ф.Н. и изцяло от показанията на свидетелите В.Б., Л.Б.,
Н.Б., И.Н., Р.Н., Г.М., Б.Г., П.К., А.К., К.Т., Р.Й., Н.Б., С.Д., М.Д., С.Д., както
и от прочетените и приобщени към доказателствения материал показания на
свидетелите В.Б., Н.Б., Ф.Н., И.Н., К.Т., дадени пред друг съдебен състав, в хода
на съдебното следствие по НОХД № 2676/2012 г. по описа на ПРС, 25 н.с., както и
от останалите по делото писмени доказателства.
Видно
от заключението на извършената в хода на досъдебното производство почеркова
експертиза, подписът - обект, положен в долния ляв ъгъл срещу реквизита „л.к.
№" в копие на фактура с номер № 04/31.10.2008 г. спрямо така предоставеният
сравнителен материал - е несравним с подписите от лицето В.А.Б..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като намира същото за обективно, безпристрастно и
професионално изготвено, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира отчасти
показанията на свидетеля Ф.Н. по следните съображения:
Показанията на свидетеля Н.,
макар и на пръв поглед да изглеждат логически и последователни, разгледани в
контекста на събрания доказателствен материал, съвсем не са такива. Видно от
обясненията в съдебно заседание, имайки опит в реализирането на строителство
срещу обезщетение /реализирания от него строеж в съседния парцел, собственост
на майка му/, към есента на 2008 година, Н. заявява, че дълго време е търсил
строител за имота на леля си и най-накрая се е спрял не на коя да е фирма, а
именно на „Актив Билд Инвест“ ООД. Провел бил разговори, обаче не с подсъдимия,
а с другия ***– свидетеля Т.Д.. В хода на договарянето били проведени още„множество
разговори“ за уточняване на най-различни параметри. Финализирането на сделката,
за сметка на това, става само за два дни.
На 06.10.2008 г. в полза на фирмата на баща му - „Профилактика Филс“ ЕООД, са
учредени права на строеж върху парцела на леля му. В същия този ден, дяловете
във фирмата са изкупени от Н.Н. и Т.Д.. Дружеството е преименувано, като му е
сменен и адреса на управление. Обяснението на Н. за тези действия е елементарно
– целта е да се избегне заплащане на ДДС за фиска в размер на около 300 хил.
лева, при това законно.
Всъщност обаче, точно от
такава фирма е имал нужда подсъдимия Н. – фирма с история, но „без покритие“.
Още при учредяване правата на строеж на „Профилактика Филс“ ЕООД, свидетеля Н.
е включил в договора клауза за извършване на строителството в рамките на 24
месеца, а всъщност новоучреденото дружество „А Билд Инвест“ ООД не е имало по
сметката си никакви авоари.
Според състава на съда,
основен двигател за тези светкавични действия на свидетеля Н. и подсъдимия Н. е
не нещо друго, а появата на инвеститор, който е готов да вложи пари в недвижими
имоти – семейство Б.. Към края на месец септември 2008 година, Н. вече е бил
наясно за намеренията на Н.Б., съобщени му от фирма „Кондор“ /за същото той
съобщава сам при предходното разглеждане на делото/. Именно тези данни се
явяват катализатор за създаване на престъпната схема, в която по мнението на
съда, дейно участие взема и свидетеля Ф.Н.. Само след две срещи между
подсъдимия и представители на семейство Б., е сключен предварителен договор, а
след седмица и окончателния такъв в кантората на нотариус Н.Б., също свидетел
по делото. Макар и с висше икономическо образование, обаче, Н. не е имал
специалните знания да предвиди и организира юридическата страна – създаване на
юридическо лице, което на документи да разполага с права, предоставени му под
условие. Придобито е право на строеж срещу задължението да се построят за
собственика на имота, предоставящ го, изрични определени в суперфицията –
апартаменти, търговски обекти, гаражи и складове. При неизпълнение на това си
задължение, в срок до 24 месеца, считано от датата на първоначалното учредяване
– 06.10.2008 г. Приобритателят на вещните права дължи тяхното връщане, тоест
още изначално Н. е знаел, че при неосъществяване на строителството ще следва да
върне обратно вещните права на строеж на свидетелката П.К..
Следва да се отбележи и
факта, че по делото няма никакви данни, прехвърлителят на вещните права на
строеж П.К. в периода след 06.10.2008 г., сама или чрез пълномощника си -
свидетеля Ф.Н., да е търсила представителя на инвеститора Н., да се е
интересувала защо строежът не е започнал и кога ще започне. Няма данни да са се
„влошили” отношенията между тези две страни по суперфицията, а напротив –
впоследствие Н., в качеството си на адвокат, поема защитата на Н. по
гражданското дело срещу последния.
Нещо повече - в показанията
си, свидетелят Ф.Н., твърди, че Н. е заплатил разходите по инвестиционния
проект на изготвилите го архитекти след приключване на сделката, за придобиване
на дяловете на „Профилактика Филс“ ЕООД, тъй като той самият не ги бил
заплатил. По думите на свидетеля, обаче, се оказва, че изготвилият
инвестиционния проект на практика е бил един вид „инвеститор”, тъй като видно
от доказателствата по делото, разрешението за строеж на името на П. К. е било
издадено още на 31.07.2008 г. Съдът служебно е запознат, че далеч преди тази
дата, е следвало вече изготвения инвестиционен проект във всичките му части –
ВиК, Ел, ОВК, архитектура и т.н. части, да бъде внесен за разглеждане в ЕСУТ
към община Пловдив, като преди това същият бъде снабден с всички изискуеми по
закон документи, скици и т.н. По думите на Н., всички тези дейности,
включително и множеството държавни такси, са били платени /инвестирани/ от
архитектурното бюро, с единствената надежда някъде в необозримото бъдеще, да се
намери строител, който да ги заплати. На съдът обаче не са известни такива „благотворителни
архитектурни дружества”. В случая, се касае за проект на сграда със смесено
предназначение с РЗП 8400 кв.м., по думите на самия свидетел !!!
По думите на същия
свидетел, след като се е видяло, че сградата няма да бъде построена в
уговорения в суперфицията срок, той се свързал с Н. и Д. и те постъпили
„разумно и коректно“ с него, като направили и вписали в Службата по вписвания,
отказ от права, независимо от факта, че от бъдещата сграда вече има няколко
продадени обекта, за които е заплатена солидна сума пари.
Предвид горното, съдът е на
мнение, че показанията на свидетеля Н. не следва да се кредитират безрезервно и
изцяло, тъй като същите са необосновани, вътрешно противоречиви, не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и се явяват
единствено опора на защитната позиция на подсъдимия Н.. Според мнението на
съда, данните, съобщени от Н. са опосредени и заинтересовани и целят скриване
на явното му участие в изграждане на престъпната схема, осъществена от
подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите В.Б., Л.Б., Н.Б., И.Н., Р.Н., Г.М., Б.Г., П.К.,
А.К., К.Т., Р.Й., Н.Б., С.Д., М.Д., С.Д., като достоверни, логически и житейски
последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото, неопосредени и незаинтересовани, по следните
съображения:
По
отношение на пострадалите В., Л. и Н. Б., макар и да не може да им се припише
незаинтересованост, съдът кредитира техните изявления изцяло и безрезервно.
Съобщените от тях данни, разкриват в най-пълна степен механизма на престъпното
деяние, извършено от Н.. Съобщените от тях факти, с леки несъответствия,
касаещи предимно дати, намерили отражение във възраженията на защитата на
подсъдимия, по същество не влияят върху тяхната цялостна достоверност. Ето
защо, съдът намира, че показанията на тази група свидетели следва да се
кредитират изцяло.
Съдът кредитира и възприема
изцяло и показанията на свидетелите И.Н., Р.Н., Г.М., Б.Г., П.К.,
А.К., К.Т., Р.Й. и Н.Б.. По същество, тази група свидетели, изясняват елементи
от фактическата обстановка, който са обосновани посредством писмени
доказателства. Родителите на свидетеля Ф.Н. и неговата леля, са на преклонна
възраст и са упълномощили техния низходящ роднина – адвокат, да се грижи за юридическите
им дела.
Свидетелите
М. и Г., пък са способствали за реализиране на претенциите на пострадалите Б.
спрямо подсъдимия Н..
Свидетелите
А.К., К.Т. и Р.Й., са взели участие в осъществяването на контакт между
семейство Б. и подсъдимия Н..
Сделката
по продажбата на правото на строеж върху процесните обекти на собственост между
Н. и Б. е била сключена в кантората на нотариус на Н.Б..
Няма
как, посочените по-горе свидетели да бъдат заинтересовани, а показанията им
опосредени. Никой от тях не е нито пряко, нито косвено заинтересован от изхода
на делото, нито пък са налице данни, събрани в хода на съдебното или досъдебно
производство, които да обосновават съмнения в тяхната достоверност. Логичността
и последователността на изложените факти, се удостоверява и с приложените в
кориците на делото официални и частни документи.
Ето
защо, съдът възприема и кредитира изцяло показанията на тази група свидетели.
Съдът не кредитира и не възприема
възраженията на адвокат З., защитник на подсъдимия Н., за недоказаността на
престъпното деяние, извършено от клиента й, от обективна и субективна страна,
по следните съображения:
За да е осъществил
престъпния състав, посочен в обвнителния акт чл.210, ал.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, подсъдимия Н., с цел да набави за себе си и за управляваното от него
дружество „А Билд Инвест“ ООД, следва да е възбудил и поддържал заблуждение у
пострадалата Б. и с това да и е причинил имотна вреда в големи размери. Действително,
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, съдържа като конститутивен елемент от
субективната страна на състава си, специална користна цел, поради което може да
бъде валидно извършено единствено при пряк умисъл и с предварително намерение
да се мами – нужно е пострадалия, целенасочено да бъде заблуден с лъжа относно
действителните намерения на дееца и да се разпоредил с имуществото си, въз
основа на така създадените му неверни представи. Според трайната практика на
върховния съд на РБ, обстоятелството че договорът между страните не е изпълнен
не е достатъчно. Този извод може да се направи, само след като се установят
причините за неизпълнението, респективно дали той е резултат от измамливи
действия. За разлика от твърдото становище на защитата на Н., според състава на
съда такива действия от страна на подсъдимия са налице във всяка една фаза на
осъществяване на престъпното деяние.
Безспорно
установено по делото е, че през 2008 година, Н. в съдружие с Д. с фирмата си
„Актив Билд Инвест“ ООД, е започнал и е осъществявал строителна дейност в три
обекта на територията на гр. Пловдив, на ул. Лозенград, ул. Силистра и ул. Ильо
Войвода, с подизпълнител „Тера Груп“ ООД. Строителството е било осъществявано
„на зелено“, като и за трите обекта, принципът е бил след намиране на клиент,
от страна на кантората за недвижими имоти „Кондор“, бил сключван предварителен
договор със заплащане на капаро и уговаряне на дата за сключване на окончателен
такъв, касаещ прехвърляне на правото на строеж върху определен/и/ обект/и/. В
окончателния договор, пред нотариус били уговаряни клаузите за заплащане, които
стигали най-често до 70 % от цената, включваща капарото. За останалата част от
сумата, се вписвала договорна ипотека, която се заличавала след изплащането й –
респективно след получаване на Акт16 за обекта. Горното е видно от
представената официална справка от Службата по вписвания за „Актив Билд Инвест“
ООД. От същата справка е видно, че в търговската си дейност това дружество на
подсъдимия е ползвало ипотекарни заеми и от банки, за да финансира
строителството си. Личните инвестиции, посочените по-горе банкови кредити,
както и събраните финансови средства от продажбата на правата на строеж, не са
били достатъчни за завършване на посочените по-горе строителни обекти и още към
края на лятото на 2008 година, Н. и управляваното от него дружество започнали
да изпитват остра нужда от финансови средства. За горното недвусмислено
свидетелстват вписванията на възбрани върху имоти на посочените три обекта на
дружеството от страна на подизпълнителя „Тера Груп“ ООД. При наличие на такива,
обаче, продажбата на тези имоти, става невъзможна, дори и предвид напредналия
етап на строителство във всеки един отделен строеж. Предвид гореизложеното,
подсъдимия Н. се е озовал в „патова ситуация“ – бил е поставен в невъзможност
да финансира строителството на обектите си, а възможностите му за кредитиране
на бизнеса, са били вече изчерпани. Не е бил и във възможност да продава обекти
„на зелено“, тъй като имотите са били от една страна ипотекирани от банката, а
освен това и възбранени, поради неизпълнение на задълженията му към
подизпълнителя „Тера Груп“ ООД. Именно в това състояние на безизходица в края
на септември 2008 година, Н. разбира от фирмата, занимаваща се с продажба на обектите
му в строеж „Кондор“, че се е появило лице, което желае да инвестира в
недвижими имоти. Решението на проблема му идва не без съдействието на свидетеля
Ф.Н., отношенията с когото, остават неизяснени по делото. Според съда, вече е
налице мотив за престъпното деяние!
Противно
на твърдяното от адв. З. и съобщеното в показанията на свидетеля Ф.Н.,
действията по покупката на „Профилактика Филс“ ЕООД, смяната на наименованието
на търговеца и седалището на управлението му, са целяли единствено създаването
на търговски субект, който да замести „Актив Билд Инвест“ ООД в представите на
семейство Б.. От една страна „А Билд Инвест“ ООД е собственост на управителите
на работещата строителна фирма и е инвеститор в суперфицията с П.К., а от друга
– опразнен от съдържание – липса на каквито и да е финансови средства,
придружена с реална опасност от загуба на вещните права върху суперфициарния
обект в недалечно бъдеще. Целеният имидж е бил първата страна. Така е трябвало
да възприеме „А Билд Инвест“ пострадалата свидетелка Б. и нейното семейство –
така са го й възприели. Към септември 2008 година, в обектите на „Актив Билд
Инвест“ все още са се извършвали усилени строителни работи, за което
свидетелстват показанията както на брокерите К. и Трезийски, така и на
пострадалата и нейното семейство. Запознанството със строителя Н., Б. и сина й,
са осъществили първоначално в „лъскавия офис“ на фирмата му на бул. Марица, а в
последствие и в Новотел Пловдив и в агенцията за недвижими имоти „Кондор“.
Всичко това се е целяло и се е постигнало убеждение у пострадалата и неиното
семейство за сигурност и чувство на доверие към подсъдимия и неговия бизнес.
Следва
да се отбележи, че това е именно етапа на възбуждане в заблуждение у пострадалия.
Още от самото начало за Н. единствената цел е била набавяне на финансови
средства, но не за да бъде реализирано строителството в имота на П.К., а за да
продължи реализацията на обектите, собственост на „Актив Билд Инвест“. За горното
самият подсъдим съобщава в обясненията си, дадени по НОХД № 2676/2012 г. по
описа на ПРС, 25 н.с. – там той изяснява за какво е похарчил парите, получени
от сем. Б..
Престъпните
намерения на Н. се разкриват и в последващите му действия:
Заплатените
от Б. суми - при сключване на предварителния договор на 17.10.2008 год. – 11 300 евро и на 27.10.2008 год. – 103 000
евро не са осчетоводени изцяло в „А Билд Инвест” ООД. Видно от назначената ССЕ
във въззивното производство по ВНОХД 1328/13 год. по описа на ПОС се изяснява,
че в счетоводството на дружеството отражение са намерили единствено получените
от Б. суми, както следва: в размер на
18845 лева, представляваща стойността на процесната
фактура №4/31.10.2008 год. –
стойността на прехвърленото право на строеж на Б., отразена по дебита на сметка
501 „каса в лева”, като постъпила в касата на дружеството и по кредита на
сметка 709 „приходи от други продажби”, като приход; и в размер на 93000 лева,
представляваща стойността на СМР на обекти по нотариален акт 173, отново по
дебита на сметка 501 „каса в лева” и по кредита на сметка 704 „приходи за
бъдещи периоди” – такива приходи, които ще бъдат отчетени в следващите отчетни
периоди. В баланса на дружеството към 31.12.2008 год. са „допълнени” към същата
тази сметка 704 и приходи за бъдещи периоди в размер на 273 000 лева. Дружеството
е направило разходи единствено за наем на офис общо в размер на 1711.35 лева,
отразени по дебита на сметка 602, едва през 2009 год.
Всичко
гореизложено води съда към следните важни изводи:
Според
състава на съда, горните отбелязвания са антидатирани, единствено с цел да се
прикрие престъпната дейност на управителя Н.. Отразените счетоводно суми 18845
лева и 93000 лева са отнесени по сметка 501 „каса в лева”. Предвид на събраните
по делото доказателства, Б. и при двете сделки е плащала „на ръка” – в брой. За
да се установи, кога точно са извършени отразяванията в документите на
дружеството, каквато задача не е била поставена на вещото лице от горната експертиза,
следва да се разгледа целия паричен поток по сметките на „А Билд Инвест” ООД.
За това, не са необходими изобщо специални знания. От заключението на вещото
лице, може да се направи категоричен извод, че движение на парични потоци по
сметката на дружеството не е имало въобще. Всички постъпили суми в „А Билд
Инвест” ООД, са постъпили в касата на дружеството, което действие може да бъде
извършено чисто документално и то в един доста по-късен етап от време. В тази
връзка нямаме никакви данни, каго точно са били публиквани балансите за 2008 и
2009 година на същото дружество и отчетите за приходите и разходите за 2008 и
2009 година за търговския регитър. На съда е служебно известно, че това може да
се направи и след изтичане на законовите срокове, като единствената санкция за
дружеството е парична, при това в незначителен размер. Никъде в официалните
регистри, достъпни чрез интернет, както в НАП, така и в търговския регистър, не
се съдържа отбелязване кога точно е бил предоставян за публикация баланса или отчета
за приходи и разходи, нито пък кога е бил обявен официално, чрез съответната
институция. Именно тези обстоятелства за използвани от Н., съчетено от факта,
че счетоводните документи на дружеството, са се съхранявали при самия него и не
са станали достояние или обект на проверка на държавен орган, в периода след
престъпното деяние. По данните, посочени от вещото лице се вижда, че
дружеството в периода, след инкриминираното деяние, а и преди него, не е
извършвало никакви разходи, освен сумата от 1711, 35 лв. За наем на офис. При
това положение, няма как документално, да се засече, че отбелязванията за
постъпили суми по сметка 501 „каса в лева”, са в законоустановения срок, а не
веднага след старта на наказателното производство срещу н.. Не на последно
място, горните суми, на практика,никога не са постъпвали в касата на
длужеството. Факт е, че още в началото на наказателното производство спрямо Н.,
„А Билд Инвест” ООД не е разполагола с никакви средства нито по каса, нито по
сметките си. Няма и нито един документ, който да доказва извършени разходи.
Единствения логически извод от горното е, че тези счетоводни записвания
са антидатирани, а съдът не кредитира направените в тази връзка възражения от
ав. З..
Не без значение, във връзка с горното е, че обект на записванията в
счетоводството на фирмата е и процесната фактура № 4/31.10.2008 г., чиито
оригинал и до настоящия момент липсва в материалите по делото.
В хода на проследяване престъпната дейност на Н., възниква и още един
въпрос – защо подсъдимият така и не осъщствява реално нито едно действие по
стартиране на строителството в обекта си. В обясненията си пред друг състав на съда
в предходното разглеждане на делото по НОХД № 2676/2012 г. по описа на ПРС, 25
н.с., подсъдимият заявява, че не е започнал строителството, защото не е имал средства,
а както по-горе в мотивите си съдът е отбелязал – парите, получени от Б. е
изразходвал за финансиране на строителството на другата си фирма „Актив Билд
Инвест” ООД.
Тези обяснения, съчетани с възражението на адв. З. за липса на на
умисъл за мамене в действията на Н., съдът не възприема и не кредитира, по
следните съображения.
Проследявайки хронологически, действията на подсъдимия, след втората
половина на септември месец, съдът констатира следните важни обстоятелства:
Докато, след запознанството си с Н.Б. и проведените няколко срещи, в
присъствието на Б., Н. е деен и експедитивен в осъществяване на сделките
предварителен договор и окончателен такъв, то след получаване на сумите от Б.,
съобразно всички събрани по делото доказателства, подсъдимият се дезаинтересира
от осъществяването на суперфицията, сключена с П.К..
Доказателство за тези изводи на съда, на първо място, е липсата на
каквито и да е действия от Н. по продължване продажбите на обекти в бъдещата
сграда. И свидетелят К., и свидетелите Т. и Й. от Агенцията за недвижими имоти
Кондор, заявяват, че повече обекти от този строеж на Н. „не са продавали”. Няма
данни по делото, Н. да е ангажирал друга агенция или да е публикувал обяви, с
които да привлича клиенти за продажба на недвижими имоти „на зелено”. Няма
данни в този период или в следващите, Н. да е търсил услугите на банка или
друга кредитна институция, за да събере необходимата сума за осъществяване на
строителството.
При тези данни, съдът не може да приеме за достоверно лаконичното
обяснение на подсъдимия за неосъщественото строителство – липса на пари.
Всъщност, той такива въобще не е търсил. От там се обосновава и изводът на
съда, че Н. въобще не е имал намерение да осъществява строителство на сградата
от която е продал на Б. обекти.
Няма как да намери подкрепа и възражението на адв. З., че се касае за
обикновени договорни взаимоотношения. Видно от събраните доказателства по
делото, в периода от края на септември 2008 година до 27.10.2008 година, Н. е
имал желание, заявявал е и готовност да завърши обекта в най-кратки срокове
пред пострадалите, а и пред множество други свидетели, разпитани по делото. И
изведнъж, след 27.10.2008 г., след като е получил доста сериозна сума пари, той
е „осъзнал, че няма да може да построи обекта” и затова е преустановил всякакви
действия по осъществяване на строителството. Апропо, действия по осъществяване на
строителството на сградата, от която вече са продадени обекти на пострадалите Б.,
Н.
въобще не е извършвал.
В тази връзка, твърдяните разходи от страна на адв. З., направени от Н.
за заплащане на инвестиционния проект за издаване на строително разрешение,
също се оказват химерни, според мнението на съда. По делото – нито по
досъдебното производство, нито при предното разглеждане на делото, нито пък в
хода на настоящото съдебно следствие, документи, удостоверяващи тези разходи не
са предявени. Твърдят се суми от порядъка на 60 000 евро, но не е
представено нито едно доказателство, удостоверяващо от кого, кога и по какъв начин, както и на кого, са били заплатени тези
суми. Явно е за съда, че това е пореден елемент от не добре обоснованата
защитна позиция на подсъдимия.
На следващо място, съгласно чл.157 от ЗУТ – „За
начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на
съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво”, съгласно ал.2 на същия член – „Откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при
влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223,
ал. 2 от лицето, упражняващо строителен надзор...” и „Откриването на строителна
площадка и определянето на строителна линия и ниво, както и заверката на
заповедната книга, се извършват след представяне от възложителя на договор за
изпълнение на строежа със строител, който е вписан по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона
за Камарата на строителите”. Според ал.4 на чл.157 от ЗУТ- „За откриването на
строителната площадка и определянето на строителната линия и нивото се съставя
протокол с означение на регулационните и нивелетните репери. В протокола се
отразяват мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд,
безопасността на движението и опазването на съседните сгради, заварените
сгради, мрежи и съоръжения в имота, които се запазват по време на
строителството и след него, както и едроразмерната дървесна растителност, която
не подлежи на премахване.”, а според ал.5 на горния член – „При липса на друга
техническа възможност части от тротоари, свободни обществени площи, както и
части от улични платна могат да се използват временно за строителни площадки
при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет и с
инвестиционния проект. Строителните площадки се ограждат с временни огради по
указание на общинската администрация (администрацията на района), поставят се
информационни табели за разрешения строеж с данни за строителя, лицето,
упражняващо строителен надзор, и други”.
Видно от материалите по делото, на първо място, „стартиращия”
строителството Н., няма избран подизпълнител – подсъдимият, като ***на фирма, с
качество инвеститор по договор за суперфиция, няма сключен договор с фирма,
която реално да осъществи строителството. Няма как при това положение, да бъдат
осъществени и задълженията в чл.157, ал.1 от ЗУТ за получаване протокол за
откриване на строителна линия и ниво.
Нещо повече, няма определен надзорник на строежа, абсолютно задължителен
за изготвянето на протокола за откриване на строителна линия и ниво. Няма
никакви данни, да са били направени каквито и да е действия по осъществяване на
задължението му по ал.4 и ал.5 от ЗУТ. Няма направени и постъпки в тази насока.
Предвид горното, как тогава съдът да приеме, уговорката в чл.14 от
предварителния договор, сключен между „А Билд Инвест” ООД и В.Б. на 17.10.2008
година, за постигната от страна на управителя на дружеството, не с единствената
цел да въведе пострадалата в заблуждение, а с явното намерение да осъществи
предмета на договора. Поетото задължение за осъществяване на строителството „в
срок от 18 месеца, считано от датата на получаване на протокола за даване на
строителна линия и ниво”, предвид на опита му с предните три обекта на другата
му фирма „Актив Билд Инвест” ООД, Н. е знаел и е бил убеден, че не може да
изпълни. А целта му е била единствено да въведе в заблуждение Б., с цел да се
обогати с получените от нея пари.
Предвид на гореизложеното, котегорично се опровергават възраженията на
адв. З., че Н. не е имал умисъл да въведе пострадалата в заблуждение, с цел да
се облагодетелства финансово. От внимателния анализ на фактите, категорично се
установява, че в лицето на семейство Б., Н. е съзрял единствената възможност за
финансиране на изпадналата в неплатежоспособност „Актив Билд Инвест” ООД към
инкриминирания момент. Съзнавайки, че не може да извърши строителство на обект
с разгърната площ повече от 8 000 кв.м. без наличен капитал от по-малко от
2 млн. лв., и след като е бил предупреден затова, което е било споменато и от
защитата му в пледорията, Н. предприема действие по поемане на задължение по
осъществяване на строителство и срещу това се облагодетества със сериозна
парична сума. В противен случай, съдът би бил длъжен да приеме, че
икономическата криза и рецесията в строителството, както подробно ги описва в
пледоарията си адв. З., в България са настъпили на конкретна дата – на
27.10.2008 година, когато след като е получил остатъка от сумата на Б. по
окончателния договор, изведнъж Н. е разбрал, че не може да осъществи
задълженията си.
Няма как да бъде възприета и тезата на защитата на подсъдимия, че ако въобще
е налице умисъл в действията на Н. в инкриминираното деяние, то той би бил
косвен или евентуален. Съобщените, превратно изтълкувани от защитата факти, не
намират подкрепа в кориците по делото, както по-горе бе отбелязано. В тази
връзка, съдът многократно е подчертавал по-горе в мотивите си, проследявайки
всички етапи на инкриминираното деяние, че предвид инженерните знания на
подсъдимия и опита му в осъществяване на строителство, в качеството на
инвеститор с фирма „Актив Билд Инвест” ООД, още от първоначалното си
запознанство с Н.Б. е бил напълно наясно – бил е убеден, че осъществяването на
такова мащабно строителство с РЗП над 8000 кв.м. не може да бъде реализирано с
капитал от 114 000 евро. Нещо повече – подсъдимият не е бил предприел никакви
действия по събиране на допълнителен капитал нито преди, нито след
инкриминираното деяние. Не е предприел никакви действия по избор на
подизпълнител, който да осъществи строителството. Не е предприел действия по
документално осъществяване на строежа- снабдяване на строителна линия и ниво.
Не е предприел действия по избор на строителен надзор.
Всъщност, Н. не е извършил нито едно действие, от което да е видно, че
има макар и някакво намерение да осъществи строежа. При тези данни, формата на
умисъла не може да бъде никаква друга, освен пряк. Още от запознаването си със
семейство Б., Н. е съзнавал и е целял
постигането на престъпния резултат.
Неоснователно е и възражението на адв. З. и по второто обвинение на Н.,
касаещо фактура № 4/31.10.2008 г. по следните съображения:
Безспорно установено е по делото, че подсъдимият при услоивята на
посредствено извършителство, чрез адвоката си, се е ползвал от неистински
частен документ като го е представял, с цел да удостовери фактически положения,
в хода на гражданското дело, заведено срещу него от пострадалата Б.. Целеният
правен резултат е щял да бъде постигнат, тъй като представеното ксерокопие –
ясно и четливо е било заверено от подателя с „вярно с оригинала”. След
постъпилото възражение, нито в хода на гражданското дело, нито в хода на
досъдебното производство или пък в съдебното следствие, оригиналът на
процесната фактура не е бил представян. От извършената съдебно-графическа
експертиза, категорично се установява пък, че подписът на фактурата е несравним
с подписите от лицето В.А.Б.. Вещото лице е категорично, че е налице видимо
различие в транскрипциите на подписа, обект на изследване и подписите –
сравнителни образци, поради което и изводът му е категоричен. При тези данни,
подписът, поставен в полето получател на процесната фактура, не изхожда от
лицето, описано като такъв в нея.
Именно, изводът на вещото лице, ведно с трайната практика на върховния
съд в тази насока, относно кредитиране на извършени почеркови експертизи, с
предмет – копие от документи, в случая обосновават категорично невъзприемането
на възражението от страна на защитата на подсъдимия. При наличие на два
несъпоставими транскрипции в два подписа, обект на изследване, макар и единия
от тях да не е в оригинал, а ксерокорие в настоящия казус – ясно и четливо,
няма как да се постави под съмнение изводът на вещото лице.
Няма спор, че и в случая, Н. е действал при условията на пряк умисъл.
Предвид горното, съдът не възприема и това възражение на адв. З..
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
от обективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на
престъпленията по чл.
210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 от НК, за
това, че с цел да
набави за себе си и за „А билд инвест” ООД – гр. Пловдив имотна облага, в началото
на м.октомври 2008г. в гр. Пловдив е възбудил и до 05.07.2010г. в гр. Пловдив,
е поддържал заблуждение у В.А.Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на
114 300 евро с левова равностойност 223 547,94 лв., като причинената
вреда е в големи размери и по
чл.
316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за това, че на 10.10.2011г. в гр. Пловдив, пред
Районен съд - Пловдив, при условията на посредствено извършителство - чрез Ф.И.Н.,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - фактура с №
4/31.10.2008г., сочена за подписана за „получател" от В.А.Б., като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От
субективна страна, деянията Н. е извършил при пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При така установената безспорна фактическа обстановка и правна
квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и
изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, следва да се
определи в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл.57, ал.1 във вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61 от ЗИНЗС, следва да изтърпи
при първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване, с настаняване в затвор или
затворническо общежитие от открит тип.
По отношение на престъплението по чл.316 във вр. чл.309, ал.1 от НК,
съдът счита, че на подсъдимият следва да се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален общ режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Н.Н. е извършил
посочените по-горе престъпления преди да е имал влязла в сила присъда за което
и да е от тях, поради което на основание чл.23, ал.1 от НК, ще следва да му
бъде определено едно общо най-тежкото от тях, а именно – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК и не увеличи размера на определеното общо
наказание като прие, че спрямо конкретния подсъдим, предвид установените в чл.
36 от НК цели на наказанието, такава санкция не се налага. Подсъдимият към
настоящия момент е с чисто съдебно минало и наказанията и за двете престъпления
са наложени в съответствие с разпоредбите на чл. 54 от НК.
Съдът приема наказанията на
Н. за справедливо определени в посочените размери, тъй като най-пълно
съответстват на тежестта на извършените престъпления и на общественоопасните
последици от тяхното осъществяване. Независимо от факта, че към постановяване
на присъдата Н. е с чисто съдебно минало, на съдът служебно му е известно, че
спрямо последният има незавършено съдебно производство с обвинение за тежки
умишлени престъпления, за което са налице данни, приобщени към доказателствата
по делото в хода на съдебното следствие. На второ място, от съществено значение
при формиране волята на съдебния състав е значителния размер на причинената
щета – 223 547,94 лв., останали невъзстановени до края на съдебното следствие.
На следващо място, съдът взе предвид и липсата на каквото и да е критично
отношение у подсъдимия в хода на съдебния процес спрямо него, по отношение на
извършените от него престъпления. Предвид на горното, съдът е на мнение, че
определените наказания, се явяват адекватни и справедливи и единствено
изтърпяването им, би могло да спомогне до превъзпитаване на дееца в дух на
спазване на законодателството в Република България.
Подсъдимият Н. следва да
заплати на частния обвинител В.Б. сумата от 3 500 лв., представляваща
обезщетение за адвокатски разноски по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Н.Н.Н. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 105,00 /сто и пет/лева, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив.
Причини за извършване на деянието – стремеж за облагодетелстване по
престъпен начин, неспазване на установения в държавата правен ред.
Мотиви – користни.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
