Р Е Ш
Е Н И Е
№260103
гр.
Шумен, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
април през две хилядидвадесет и първа година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.С.
при секретаря Т.Тодорова като разгледа
докладваното от съдия Р.Хаджииванова
В.гр.дело №82 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260092 от 08.12.2020г. по гр.д.№811/2019г.,
НПРС е отхвърлил иска с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен
от С.Н.Т. против ответника Н.С.С., да бъде признато за установено, че ищецът С.Н.Т. е собственик на помещение, представляващо магазин за пакетирани стоки с площ от
15.13 кв.м.,обозначено с оранжев цвят на приложение №2 към СТЕ, изготвена от вещото лице Л.Г., обособено съобразно реализиран инвестиционен проект за
преустройство на бивш фризьорски салон в бистро и магазин за пакетирани стоки
по издадено разрешение за строеж №26/13.05.2004г. на община Нови пазар и
включващо:площта,обозначена с жълт цвят –придадена от помещение бивш фризьорски
салон съобразно приложение №3 към същата СТЕ, което помещение съставлява реална част от имот с
идентификатор 52009.501.880.1.13 по КККР на гр.Н.п.,обл.Ш.,находящ се в сграда
с идентификатор 52009.501.880.1,разположена в поземлен имот с идентификатор
52009.501.880,предназначение на самостоятелния обект-за търговска дейност,при
съседни самостоятелни обекти:на същия етаж- 52009.501.880.1.14,под обекта
-52009.501.880.1.18, 52009.501.880.1.19,над обекта -52009.501.880.1.8. Със същото решение е отхвърлил
ревандикационния иск, предявен от С.Н.Т. против ответника „БИС 08“-гр.Ш.,представлявано от
управителя И..Р.С. да бъде признато за установено,че ищецът С.Н.Т. е собственик
на горепосоченото
помещение с площ от 15.13 кв.м., като ответникът бъде осъден да
му предаде владението му.
Признато е за установено спрямо ответника по насрещния иск С.Н.Т., че ищецът „БИС- 08“-гр.Ш., представлявано от управителя И..Р.С. е собственик на недвижим имот: магазин,бивш
бръснарски салон с идентификатор 52009.501.880.1.14 с площ от 100.44кв.м., а по
заключението на вещото лице Р.Х.с нов идентификатор 52009.501.880.1.21 по КККР
,с площ от 81.98 кв.м.,състоящ се от търговска зала на магазин за промишлени
стоки,търговска зала на магазин за пакетирани стоки и бутилиран алкохол, коридор, две
складови помещения, санитарен възел и съответна част от
преддверие, представляващо обща част със съседен обект
бистро,включително и на спорната площ от 15.13 кв.м.-магазин за насипни стоки и
бутилиран алкохол. Признато е за
установено, че е допусната грешка в
кадастралната карта и кадастралния регистър на град Нови пазар, одобрени със Заповед РД-18-18/25.03.2015г.на ИД на АГКК изразяваща се в това, че неправилно/погрешно/ е заснета и нанесена имотната
граница между имот с идентификатор 52009.501.880.1.14 и имот с идентификатор
52009.501.880.1.13,съответно нови идентификатори на вещото лице Р.Х.52009.501.880.1.21
по КККР и 52009.501.880.1.20 по КККР,находящи се в гр.Н.П.,ул.№, която не съответства на действителния обем на правото на
собственост на всяка една от страните ,като
действителната граница съответства на
границата между двата обекта/ имота по комбинирана скица Приложение №7 на СТЕ
на в.л.Р.Х.,както и в Приложение №3 от допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице А.П. за изменение на
кадастралната карта и изместване на границата по западната стена на помещение
магазин за насипни стоки и бутилиран алкохол
и стълбищна клетка,като следва да се коригира границата между имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14 и имот с идентификатор 52009.501.880.1.13
/съответно с нови идентификатори
52009.501.880.1.21 по КККР и 52009.501.880.1.20 на КККР по СТЕ на вещото
лице Р.Х./, която площ бъде придадена към имот 52009.501.880.1.14
/нов идентификатор
52009.501.880.1.21/съгласно Приложение №7 от заключението на вещото лице
Р.Х.и Приложение №3 от заключението на вещото лице А.П.. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищцът,
който го обжалва изцяло. Сочи, че решението се явявало неправилно по подробно
изложени съображения. От доказателствата по делото се установявало по безспорен
начин, че спорното помещение се явявало самостоятелен обект. Твърденията на
вещото лице Петрова относно изчерпателността на критериите за определяне на
обект като самостоятелен влизали в колизия с установената съдебна практика. Тъй
като ответникът Н.С.С. не е бил собственик на процесното помещение-магазин за
пакетирани стоки, то и ответното дружество не би могло да го придобие чруз
осъществената публична продан. При постановяване на решението по насрещния иск,
първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, обособявайки нови
имоти, както и постановяването на нови идентификатори. Моли съдът да обезсили
решението в частта, в която е прието, че следва да се коригира границата между спорните имоти, а в останалата част
отменено и постановено друго, с което заявените от жалбоподателя претенции с
правно основание чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС бъдат уважени изцяло, съответно
бъде отхвърлена насрещната установителна претенция.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на
страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
включително и тези допуснати във
въззивното производство, констатира следното:
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот №119, т.ІІ, д.№625/1995г. на
НПРС, поправен с нотариален акт №96, т.І, рег.№4180, д.№507/2000г. на нотариус
с рег.№*, ТПК“А.А.“-гр.Н.П. е призната за собственик на следния недвижим имот:
масивна стграда-магазини от 223.44кв.м., източния магазин от които
представляващ бръснарски салон със застроена площ от 100.44кв.м. и западен
магазин от които представляващ-фризьорски салон, със застроена площ от
123кв.м., на първи етаж на ЖСК „Мир“ в гр.Н.П., заедно с подобрения в сградата и отстъпено право на строеж върху
общинско дворно място, построена в имот пл.№1034 от кв.58 по плана на гр.Н.п.,
при граници на имота: от юг-улица, от север-двор, запад и изток-магазини.
Видно от отразеното в договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №4, т.ІІІ, рег.№5798, д.№594/2000г. на нотариус с
рег.№*, В.С.Т. е закупила от ТПК „А.А..“-гр.Н.П.източното магазинно помещение /бивш бръснарски салон/ с
площ 100.44кв.м.,находящо се на партерния етаж в масивна жилищна-бетонна
сграда, построена в град Н.П., в парцел І, кв.58 по плана на същия град, заедно с
принадлежащите му ид.ч. от правото на строеж върху мястото и от общите части на
сградата, при граници на магазина:от изток-магазин, от юг-ул.“*“, от
запад-магазинно помещение-бивш“фризьорски салон“ и стълбищна клетка, от
север-двор, от долу-мази, от горе-първи жилищен етаж, а съгласно нотариален акт№82, том II,
рег.№3778, дело№325/15.05.2001г. на нотариус с рег.№*, В.С.Т. е закупила от ТПК
„А.А..“-гр.Н.П.и западното магазинно
помещение /бивш фризьорски салон/ от 123 кв.м., находящ се на партерния етаж в
масивна жилищна-бетонна сграда,построена в град Н.П.,в парцел XV-1083 в квартал
58 по плана на същия град, при граници
на магазина :от изток –магазин, от юг –ул.“*“ и стълбищна клетка, от север
-двор, от долу –мази, от горе-първи жилищен етаж.
Не
е спорно между страните, че към момента на изповядване на сделката Т. е била в
граждански брак с Н.Т., поради
което и транслативния ефект е настъпил в
патримониума на двамата в режим на СИО.
По
искане на В.Т. във връзка с процедура по
преустройство на закупеното от нея помещение, са издадени разрешения за строеж
№14/25.03.2004г. и №26/13.05.2004г.. Видно
от удостоверение №52/16.06.2005г. въведен е в експлоатация строеж „бистро и
магазин за хранителни стоки“-преустройство на част от първи етаж-бивш
фризьорски салон“ в ЖСК на ул.“*“№.
Съглсно отразеното в нотариален акт
№190, том V, рег.№4144, дело №692/27.04.2006г. на нотариус с рег.№*, В.Т. и Н.Т.
са продали на Б.Б.Б., собствения си имот, находящ се в гр.Н.П., а именно:
западно магазинно помещение, бивш фризьорски салон със застроена площ от
123кв.м., на партерния етаж в масивна жилищно-бетонна сграда, построена върху
общински УПИ ХV-1083 от кв.58, заедно с прилежащите му идеални части, при
граници: от изток-магазин, от юг-улица и стълбищна клетка, от север-двор,
отдолу-магазин и отгоре-І жилищен етаж.,
а съгласно нотариален акт №13, том VI, рег.№4214, дело №712/2006г. на
нотариус *, Б.Б. и М.Б.са продали обратно на Н.С.Т. западното магазинно
помещение от 123 кв.м./бивш фризьорски салон/ пет дена по-късно-на 02.05.2006г..
На 31.10.2006г., с нотариален акт №67, том ХVI, рег.№11989,
дело №2538/2006г. на нотариус с рег.№*, ЕТ“В.Т.“ и Н.Т. са продали на Н.С.С.
имот, представляващ източно магазинно помещение, бивш бръснарски салон, с площ
от 100.44 кв.м., понастоящем с идентификатор 52009.501.880.1.14, при граници на
магазина: от изток-магазин,от юг-ул.“*“,от запад-магазинно помещение/бивш
фризьорски салон/ и стълбищна клетка,от
север-двор,от долу-мази,от горе-първи жилищен етаж.
С постановление за възлагане на недвижим
имот по изпълнително дело №2012*0400001 на ЧСИ Я.Б., в сила от 03.04.2014г.,1/2
идеална част от имота, представляващ западно магазинно помещение, бивш
фризьорски салон, с площ от 123 кв.м., с идентификатор 52009.501.880.1.13 е
възложен на С.Н.Т.. Съгласно нотариален акт №197 том XIII рег.№4933 дело
№1143/13.06.2014г. на нотариус П.А., той е продал възложения му недвижим имот, представляващ
½ идеална част от западното магазинно помещение на С.Р.М..
С постановление за възлагане на недвижим имот
от 09.02.2015г. по изп.д. №2012*0400210 на ЧСИ, в сила от 09.07.2015г., недвижимият
имот, представляващ източно магазинно помещение, бивш бръснарски салон, с площ
от 100.44 кв.м.,сега с идентификатор 52009.501.880.1.14 е възложен на „БИС
08“ЕООД.
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 02.04.2015г. по изп.д№ №2012*0400 692,в сила от 06.08.2015г., ½
идеална част от имота, представляващ западно магазинно помещение, понастоящем с
идентификатор 52009.501.880.1.13 е
възложен на К.Б.С..
Съгласно отразеното в договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №193, том III, дело №2677, дело №399/2017г., на 25.04.2017г. С.Р.М., К.Б.С.
и Н. Д.С.са продали на С.Н.Т. имота с идентификатор 52009.501.880.1.13.
С постановление при извършен опис на недвижим
имот по ИД № №2012*0400210 на ЧСИ Д.З.е
констатирано несъответствие между кадастралното заснемане и първоначалния
проект относно имот, представляващ източно магазинно помещение /бивш бръснарски
салон/,самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14 и ЧСИ е инициирал
изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър чрез ново кадастрално
заснемане на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14.
Заявлението на ЧСИ е уважено и със заповед
№КД-14-27-341/11.10.2012г. на началника на СГКК гр.Шумен е одобрено изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Нови пазар, ЕКАТТЕ
32009, общ.Нови пазар, одобрена със Заповед №РД-18-18/25.03.2010г. на
изпълнителен директор на АГКК ,касаеща промяна в границите на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 52009.501.880.1.14.
Заповедта за промяна в границите е оспорена по
административен ред и с решение №23/20.03.2017г.по адм.дело №57/2016г. по описа
на ШАС, потвърдено с решение №10359/07.08.2017г. по адм.дело №4772/2017г. на
ВАС, заповед №КД-14-27-341/11.10.2012г. на началника на СГКК-гр.Ш.е обявена за
нищожна с мотиви,че ЧСИ не е сред активно легитимираните лица по смисъла на §1,
т.13 от ЗКИР да поиска изменение на ККИР.
С решение №270/14.12.2018г. по
в.гр.д.№249/2018г. на ШОС е обезсилено решение № 109/ 08.04.2015 г. по гр.
д.№732/2015г. на ШРС, с което е отхвърлен предявеният от С.Р.М. и Н.С.Т. ***,
установителен иск за собственост с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с
искане съдът да признае за установено спрямо ответното дружество, че ищците са
собственици на 16 кв. м., които при изготвянето на действащия кадастрален план,
одобрен със заповед № КД-14-27-341/11.10.2012 г на началника на СГКК Шумен,
погрешно са заснети вместо към съсобствения им имот с идентификатор
52009.501.880.1.13, като част от съседния, собственост на ответника имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14.
“БИС 08“ООД-гр.Ш.е депозирало заявление вх.№01-95227-06.03.2019г.
до СГКК –Шумен, въз основа на което е
образувана административна преписка относно изменение на кадастралната карта на
гр.Н.п., касаещо самостоятелни обекти с
идентификатори 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14.
По
делото е представена и преписката във връзка с отпуснат на първия ответник Н.С.С.
кредит от „Банка ДСК“ЕАД.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Я.-Г., площта на
партерния етаж от сграда с идентификатор 52009.501.880.1 по КККР на гр.Н.п. е
217.54 кв.м.. На него попадат: 1/бистро /бивш фризьорски салон/
-101.81кв.м.,2/магазин за промишлени стоки /бивш бръснарски салон/-66.85кв.м.,
3/магазин за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол /част от бившия
фризьорски салон и част от бившия бръснарски салон/-15.13 кв.м., 4/предверие
към фризьорски и бръснарски салон и общи части – 10.62кв.м, 5/вход за жилищния
блок и помещение към жилищния блок /за отпадъци/-23.13 кв.м.. Преди извършване
на преустройството площта на помещенията била следната 1/бивш фризьорски салон
-103.72кв.м., 2/бивш бръснарски салон- 83.95 кв.м., 3/предверие към двата
обекта +общи части -6.74 кв.м. и 4/вход за жилищния блок +помещение към
жил.блок -23.13 кв.м.. Площта на
спорното помещение –магазин за пакетирани хранителни стоки е 15.13кв.м..То е
било обособено при извършване на преустройството през 2004 година. Издаденото разрешение за строеж
№14/25.03.2004г. за преустройство и ремонт на западното
магазинно помещение /бивш фризьорски сало/засягало площта на източното
магазинно помещение/бивш бръснарски салон/ и общата граница на двата имота е
променена. При извършеното преустройство и ремонта не била засегната конструкцията
на сградата. Налице била промяна в местоположение на стени.Площ от източното
помещение бръснарски салон/сега собственост на „БИС 08“ЕООД билd отнета, за
да се образува магазин за пакетирани и хранителни стоки и бутилиран алкохол. Сравнявайки площите на място и тези по
документи за собственост, вещото лице е констатирало несъответствие между
площите за етажа с търговски обекти на жилищната сграда,като в документите за
собственост общата квадратура е 223.44кв.м.само за магазините, а на място
площта на етажа била 217.54кв.м, включваща магазини, бистро, стълбище и
помещение за жилищата. Вещото лице уточнява, че спорните 16 кв.м., представляващи
самостоятелно обособено помещение –магазин за пакетирани стоки попадат в
границите на имот с идентификатор 52009.501.880.1.13 по действащите КККР на
гр.Н.п., съгласно скица от 25.07.2019г.. Към датата на изготвяне на
заключението, границата между самостоятелните обекти 52009.501.880.1.13 и
52009.501.880.1.14, посочена в кадастралната карта била възстановена каквато е била преди влизане в
сила на обявената за нищожна заповед №КД-14-27-341/11.10.2012г. на началника на
СГКК гр.Шумен. Границата между двата самостоятелни обекта съгласно актуалната
към момента кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-18/25.03.2010г. на
изпълнителен директор на АГКК, не съвпадала с границата на място и с границите
на нотариални актове, приложени по делото. Издадените разрешение за строеж и
архитектурен план обхващали извършване
на преустройство освен в помещението бивш фризьорски салон в бистро /сега имот с идентификатор 52009.501.880.1.13 / и преустройство на част
от бивш бръснарски салон в магазин с пакетирани
стоки/ сега имот с идентификатор
52009.501.880.1.14/, като двата магазина функционално били свързани чрез
врата и санитарни помещения. Магазинът за пакетирани стоки бил изграден на
посоченото в проекта място. Междинните стени на спорното помещение-магазин за
пакетирани стоки към двата съседни имота 52009.501.880.1.13 и
52009.501.880.1.14 след извършеното преустройство съответствали на
местоположението, което било предвидено в издадения архитектурен план. Помещението магазин за пакетирани стоки било
изградено съгласно архитектурния проект за преустройство и било част от бивши
фризьорски и бръснарски салони, както и било функционално свързано с магазина
за промишлени стоки/бивш бръснарски салон/. Квадратурата, която се отнемала от
фризьорския салон е 3.17 кв.м., като едновременно с това от бръснарски салон се
придавала към фризьорски салон 1.37 кв.м.. От бръснарски салон се отнема 10.59
кв.м.за магазин за пакетирани хранителни стоки, 1.37 кв.м.за фризьорски салон и
3.88 кв.м.за предверие към трите обекта. Общата отнета квадратура от фризьорски
салон е 1.8 кв.м.,а от бръснарски салон -14.47 кв.м..
Съгласно заключението на СТЕ от
13.01.2020г., с допълнение от 18.02.2020г. /в.л.Р.Х./, издадено е разрешение за
строеж № 14/25.03.2004 г. на В.С.Т. за преустройство на част от първи етаж
(фризьорски салон) в четириетажна жилищна сграда в обект: „Бистро и магазин за
хранителни стоки“, а на 13.05.2004г. е
издадено разрешение за строеж № 26
за „Вътрешна газова инсталация на търговски обект - Бистро на партерния
етаж в жилищна сграда на ул.“*“ №. С удостоверение №52 от 16.06.2005 г. е
въведен в експлоатация обект: „Бистро и магазин за хранителни стоки“ -
преустройство на част от първи етаж (бивш фризьорски салон) в ЖСК на ул.“*“ №. Със заповед № РД-18-18/25.03.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр.София е одобрена кадастрална карта на
гр.Н.п., като същата е издадена на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР. Вещото лице е отразило състоянието на
процесиите имоти - самостоятелни обекти
52009.501.880.1.13 и
52009.501.880.1.14 по кадастралната карта на гр.Н.п. на схемата/ приложение 2/.
Със заповед №КД-14-27-341/11.10.2012 г. на Началника на службата по геодезия,
картография и кадастър гр.Шумен (приложение 3) е променена кадастралната карта
по отношение на процесиите имоти, като с цитираната заповед е изменена
границата между самостоятелни обекти 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14 по кадастралната карта на гр.Н.п. по указания
на приложение 4 начин. Като собственик на самостоятелен обект
52009.501.880.1.14 е вписан Н.С.С. с нотариален акт, вписан с акт №133 от
31.10.2006 г, в СВ - гр.Нови пазар. Като площ на обекта по документ е записана
100.44 кв.м В изпълнение на съдебното решение по адм.д.№57/2016г. на ШАС СГКК -
гр.Шумен е възстановила състоянието на кадастралната карта преди изменението.
Процедурата е извършена по реда на чл.53а ,т.1 от Закона за кадастъра и имотния
регистър, без издаване на заповед за изменение. За извършеното в изпълнение на
съдебното решение СГКК - гр.Шумен е издала скица-проект №15-572963-15.11.2017
г. на сам.обект с идентификатор 52009.501.880.1.13 (приложение 5) и
скица-проект №15-572970-15.11.2017 г.
на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14 (приложение 6). Със
заявление с вх.№01~373236-27.09.2018 г., „БИС-08“ ЕООД представлявано от И..Р.С.
е внесъл проект за изменение на кадастралната карта по отношение границите на
самостоятелни обекти 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14. Със заповед
№18-8615- 15.10.2018г. (приложение 7) началникът на СГКК - гр.Шумен, на
основание чл.54, ал.4 от ЗКИР, е спрял производството по административната
преписка до приключване на в.гр.дело №249/2018г. на ШОС. Вещото лице е
посочило, че преди извършване на преустройството площта на помещенията е
следната: 1.бивш фризьорски салон е 103,72 кв.м.; 2.бивш бръснарски салон -
83,95 кв.м.; 3. предверие към
двата обекта + общи части - 6,74 кв. м.; вход за жилищния блок + помещение към
жил.блок — 23,13 кв.м.. съгласно допълнението към СТЕ, след извършените преустройства на партерния
етаж на сградата с идентификатор 52009.501.880.1 са обособени следните
помещения: 1.бистро - 101,81 кв.м;2.магазин за промишлени стоки - 66,85 кв.
м.;3.магазин за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол - 15,13 кв.м.;
4.предверие + общи части 10,62 кв.м.;5.вход за жилищния блок помещение за
жилищния блок - 23,13 кв.м..Двата магазина били функционално свързани чрез
врата и санитарни помещения. На приложение №8 вещото лице е изчертало схема на
самостоятелните обекти така, както следва да бъде разположена границата между
тях, като застроените площи следва да бъдат: самостоятелен обект с
идентификатор 52009.501.880.1.13 със застроена площ 101.81 кв.м.; самостоятелен
обект с идентификатор 52009.501.880.1.14 със застроена площ 81.98кв.м./магазин
за промишлени стоки 66.85кв.м. плюс магазин за пакетирани хранителни стоки и
бутилиран алкохол-15.13кв.м./.
Съгласно назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице А.Р.П., разрешение за строеж №
4 от 25.03.2004 г., съответствало на одобрените строителни книжа. Вещото лице
е посочило, че съгласно чл. 44., ал.1 от ЗКИР, очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в
съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост, а при липса на
достатъчно данни в тях и чрез описание на място. Съгласно §1, т.12 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, „очертание на самостоятелен обект на етаж" е
контурът, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на
разделителните стени към съседните обекти или към прилежащите помещения, или
общите части в сградата, като кКонтурът на самостоятелния обект обхваща още лоджиите и балконите по
външните им очертания. “В конкретния случай очертанията на обектите са
определени съгласно одобрените строителни книжа и изискванията на нормативната
база, цитирана по-горе. Съгласно § 5
,т 39 от ДР на ЗУТ,
„обект" е самостоятелен строеж или реална част от
строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР:"самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение.
Съгласно норми и правила за проектиране на търговски магазини, утвърдени от министъра на архитектурата и благоустройството със заповед № 3481/25.10.1966 г., публикувани в БСА, кн. 10
от 1966 г., изм., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996г.,В зависимост от продаваните в магазините стокови групи те се разделят
на:
а) специализирани
- търгуват главно с една стокова група; б)комбинирани - търгуват с повече от една стокова
група, всяка обособена на самостоятелно работно място (щанд, секция и склад)/чл.9/. В общата площ на магазина се включват следните групи
от помещения: а) търговски - търговски зали и други
помещения за обслужване на купувачите, демонстрационни и изложбени зали, бюро
за приемане на поръчки;б) складово-оперативни
- приемане на стоките, сортиране, съхраняване, пакетиране и подготвяне за
продажба, хладилни камери и амбалажи; в)помощни - съхраняване на инвентар, бельо, измиване на инвентар и др.; г)административно-битови - канцеларии, стаи за
персонала, гардеробни, умивални, душове и тоалетни; д)технически - вентилационни камери, машинни отделения
за хладилни камери, асансьори, котелно и въглищно помещение, стая и тоалетна за
огняр, абонатна станция за централно отопление и др./чл.10/.
Съгласно чл.76.-магазини за напитки, захарни изделия и др.. Изисквало се тези магазини да съдържат: търговска зала,
складово-оперативни, помощни и административно-битови помещения ( складове,
помещения за персонала, тоалетни). При проектиране на преустройството с инвестиционния проект е
архитектурно решено да се използва обща тоалетна от магазина за промишлени
стоки и от магазина за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол, което
се реализира чрез изграждане на връзка( врата) на магазина за хранителни стоки
и бутилиран алкохол със зоната на складовата и битова част на магазина за
промишлени стоки. Вещото лице сочи, че проектираните два магазина са функционално свързани, като това
пространствено решение дава възможност да се спазят изискванията на
нормативната уредба за проектиране при обособяване на комбинирани магазини,
които търгуват с повече от една стокова група, всяка обособена на самостоятелно
работно място, съгласно чл. 9, буква „б“ от същите норми. Обозначения магазин за пакетирани хранителни стоки и
бутилиран алкохол не представлявал самостоятелен
обект, тъй като няма самостоятелно функционално предназначение, съгласно
изискванията на нормите за проектиране. Вещото лице
е заявило невъзможност да даде отговор на поставения въпрос за „прилежащо помещение“ на магазин за пакетирани
хранителни стоки и бутилиран алкохол към бившия бръснарски салон с
идентификатор 52009.501.880.1.14“, тъй като
обект“ бръснарски салон“ не съществувал. С извършване на преустройство на фризьорски и бръснарски салони
тяхното предназначение било преустановено
и били обособени нови обекти с друго предназначение.
В отговор на поставени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси,ответникът Н.С./чичо на ищеца и брат на пълномощника на ищеца С.Т.
–В.Т./ излага, че когато е закупил процесното помещение през 2006г, това било
помещението най-вдясно, в средата имало друго, а най-вляво било бистрото. Заемът,
който му бил отпуснат от Банка ДСК касаел най-дясното помещение. Той го отдал
под наем на „Офис уан“ през 2007г..
Съгласно показанията на свид.С.Ж., в периода
от 1997г. до 2005г. работила като магазинер в магазин-парфюмерия/в бивш
бръснарски салон/, в дясната част на сградата. Трето лице-Р.С. държала/била
наемател/ на помещението в лявата част-като кафе-сладкарница, като преди това
там имало фризьорски салон. Имало средно помещение, в което се държали
столовете на заведението. По време на напускането й, имало кафене и парфюмерия
, а в средата-се продавали ядки, сушени плодове и захарни изделия. Свидетелката
знаела, че всичко било на Т., а преди това на ТПК„А.А.“. Съгласно заявеното от
свид.П.П., посещавал помещенията през 2006г., имало две помещения и пред входа една преградна стена от дограма,
което било празното помещение. Към 2006г. и трите помещения били ползвани от Т..
Съгласно показанията на свид.Т.Т.в периода
2000-2006г. обектите ги позвала като собственик В.Т.. Свидетелката работила
в помещението в дясната страна в офис на „Офис уан“ в периода 2007-2010г., а
майка й работила в средното помещение за В.Т.. От показанията на свид.В.И./управител
на ТПК“А.А.“ се установи, че към датата на продажба на обектите имало обособени
две части - бръснарски салон отдясно и фризьорски салон отляво. Имало каса,
която била обособена от ПДЧ и съществувала много малко време. В касата се
влизало отзад, като се минавало през бръснарския салон. Отпред имало свободно
антре. От улицата като се застанело пред обектите, за всеки имало отделен вход.
Съгласно заключението на назначената в хода на въззивната производство
СТЕ, според одобрения архитектурен проект от главния архитект на община Нови
Пазар, на 19.02.2004год. за „Бистро и
магазини- преустройство на фризьорски салон” с възложител- В. Т.- УПИ-XV, кв.
58, обособения магазин за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол не
представлявал самостоятелен обект, а представлявал обособена търговска зала в
съответствие с разпоредбите на чл.9/б/ и чл.10/а/ от Наредба № 1 от
25.10.1966г., изменение-БСА, кн.10 от 1996год, като част от магазин/бивш Бръснарски
салон/,в който са ситуирани две търговски зали за различни видове стоки- за
пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол и за промишлени стоки, с общо
санитарно и битово обслужване. В този смисъл, гореописания магазин не отговарял
и на определението в §.5 от ДР на ЗУТ-т.39. за ,,обект”-самостоятелен строеж
или част от строеж, с определено наименование, местоположение,самостоятелно
функционална предназначение и идентификатор по ЗКИР”. Вещото лице е посочило
също, че проектът отговарял на действащите към момента на проектиране: Наредба
№1-”Норми и правила за проектиране на търговски магазини”/25.10.1966г. в която,
в чл.10 е дадена възможност в общата площ на магазина да се включват следните
помещения: а/-тьрговски-търговски зали и др.помещения за посетители; б…;
в/помещения за инвентар и умивални...;-г/адм.-битови, стаи за
персонал,..душове, тоалетни. На основание горното, проектът е предвидил общо
ползване на санитарно-битовата част-/съблекални и санитарен възел/ от
магазините.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразявайки изложените в исковата молба обстоятества и заявения
петитум, съдът намира, че предмет на настоящия спор е установителна претенция за собственост предявена
от С.Н.Т.
против Н.С.С. по отношение на помещение от 15.13 кв.м./магазин за
пакетирани стоки/, находящо се в сграда с идентификатор 52009.501.880.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880 и ревандикационна
претенция, предявена от С.Н.Т. ***,представлявано от управителя И..Р.С. по отношение на същото помещение. Предмет на
производството е и насрещна претенция, предявена от „БИС 08“-гр.Ш.,представлявано от управителя И..Р.С. срещу С.Н.Т. с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР.
По отношение на установителната претенция: Същата се явява допустима,
предявена е срещу праводателя на ответника по ревандикационната претенция/т.3В
от ТР№4/2016г.,ОСГК/.
По същество: Фактическите твърдения, с които
ищецът обосновава възникването на
правото на собственост в неговия
патримониум са за покупко-продажба, оформена
с нотариален акт №193, том III, дело №2677, дело №399/2017г.. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който
извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в
настоящия случай, ищецът твърди съществуването на конкретен факт –правото на
собственост върху процесната реална част,
тежестта на доказване е върху него –той следва да докаже, че е придобил
право на собственост върху сочения имот-самостоятелен обект с
идентификатор 52009.501.880.1.13 на соченото в конкретния случай основание –
договор за покупко-продажба, съответно, че в обема на същия влиза процесното
помещение 15.13кв.м..
Между страните не е спорно, че
ищецът се явява собственик на имот с идентификатор 52009.501.880.1.13, а
ответникът Н.С.С. се е явявал собственик на имот с идентификатор
52009.501.880.1.14, впоследствие възложен с постановление на съдебния
изпълнител на ответника по по иска с правно основание чл.108 от ЗС-„БИС 08“-гр.Ш..
Покупко-продажбата, съгласно чл.77 от ЗС се явява деривативно придобивно
основание. Купувачът по сделката не може да придобие нещо, което продавачът не
е притежавал към момента на изповядването й. Ако правото на собственост върху
процесното помещение не е част от
патримониума на продавача, то покупко-продажбата, оформена с нотариалния
акт няма вещно-транслативен ефект по отношение на същото. Предвид това и следва
да се проследи назад във времето при придобиване собствеността върху имот-самостоятелен
обект с идентификатор 52009.501.880.1.13,
съответно от неговия праводател и от първоначалния собственик, какъв е бил обемът
на правото на собственост, съответно спорното помещение част ли е от този обем.
При изповядване на сделката по горепосочения
нотариален акт са представени следните документи, установяващи собствеността на
праводателя върху самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13 –постановление за
възлагане на недвижим имот от 02.04.2015г. на ЧСИ с рег.№* и нотариален
акт №197, т.ХІІІ, рег.№4933,
д.№1143/13.06.2014г. на нотариус с рег.№*, в който пък като документ установяващ
правото на собственост е отразено постановление за възлагане на недвижим имот,
вписано под №188, т.V, д.№695/2014г. на СВ-Нови пазар. Съответно документът за
собственост на длъжника е нотариален акт за покупко-продажба №13, т.VІ,
рег.№4214, д.№712/2006г., при изготвянето на който е представен нотариален
акт№190, т.V, рег.№4144, д.№692/27.04.2006г., съответно при изготвянето на
последния е представен нотариален акт №82, т.ІІ, д.№325/2001г. на НПРС,
съгласно който В.С.Т. е закупила от ТПК“А.А.“-гр.Н.П., западно магазинно
помещение, бивш фризьорски салон със застроена площ от 123 кв.м.. При
изповядване на сделката са представени. нотариален акт за собственост на
недвижим имот №119, т.ІІ, д.№625/1995г. на НПРС, поправен с нотариален акт №96,
т.І, рег.№4180, д.№507/2000г. на нотариус с рег.№*, със същото описание на
имота. Това първоначално описание на имота присъства във всички последващи
документи за собственост, с изключение на постановлението за възлагане на недвижим
имот от 02.04.2015г., където е посочено, че западното магазинно помещение/бивш
фризьорски салон/ е със застроена площ 102.68кв.м..
Така при това проследяване описанието на прехвърления имот назад във
времето, не се установява, ищецът да е придобил правото на собственост върху
спорните 15.13кв.м., обособени в помещение/магазин за пакетирани стоки/. Никъде
в последователните документи за собственост, ползващи ищеца не е отразено,
прехвърляне правото на собственост и върху процесното помещение/дори и в тези
следващи извършеното през 2004-2005г. преустройство/.
По настоящото дело се установи/
отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот №119, т.ІІ,
д.№625/1995г. на ПРС, поправен с нотариален акт №96, т.І, рег.№4180,
д.№507/2000г. на нотариус с рег.№*, че
към 1995г. собственикът на находящите се на първи етаж на ЖСК“Мир“ в гр.Н.П. източен магазин-представляващ бръснарски
салон и западен магазин, представляващ фризьорски салон е бил един и същ- ТПК“А.А.“-гр.Н.П..
Установи се също, че през 2000г., сътоветно 2001г., В.Т. е закупила първо
източното магазинно помещение-бивша бръснарски салон, а след това и западното
магазинно помещение-бивш фризьорски салон. Установи се също/заключението на СТЕ
от 13.01.2020г./, че площта на спорното помещение –магазин за пакетирани
хранителни стоки е 15.13кв.м., като то е било обособено при извършване на
преустройството през 2004г. и съгласно
архитектурния проект за преустройство, като функционално е свързано магазина за
промишлени стоки/бивш бръснарски салон/. Квадратурата се получавала, като
от фризьорския салон са отнети 3.17
кв.м./ едновременно с това от бръснарски салон се придавала към фризьорски
салон 1.37 кв.м./, от бръснарски салон са отнети 10.59 кв.м.за магазин за
пакетирани хранителни стоки, 1.37 кв.м.за фризьорски салон и 3.88 кв.м.за
предверие към трите обекта, като общата отнета квадратура от фризьорски салон е
1.8 кв.м.,а от бръснарски салон -14.47 кв.м.. В този смисъл е и заключението на назначената в хода на
настоящото производство СТЕ, според което, съгласно одобреният архитектурен
проект от главния архитект на община Нови Пазар на 19.02.2004год., обособеният магазин за пакетирани хранителни
стоки и бутилиран алкохол/процесното помещение/ не представлявал самостоятелен
обект, а обособена търговска зала като
част от магазин /бивш бръснарски салон/, в който са ситуирани две търговски
зали за различни видове стоки- за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол
и за промишлени стоки, с общо санитарно и битово обслужване. Проектът отговарял
на действащите към момента на проектиране норми, като в този смисъл е
предвидено и общо ползване на
санитарно-битовата част-/съблекални и санитарен възел/ от магазините. Проектът бил реализиран още през 2004-2005г.. За да
достигне до тези изводи, вещото лице/архитект/ е съобразило действащите към
момента на одобряване на архитектурния проект нормативни правила/позовало се е
на подзаконови нормативни актове в сила към релевантния за спора момент/ и
представената строителна документация. Че процесното помещение-магазин за
пакетирани стоки е функционално свързано с магазина за хранителни стоки, се
поддържа и от вещите лице по другите, назначени в хода на производството СТЕ/от
01.07.2020г. и 23.09.2020г./. В този смисъл и съдът намира за несъстоятелно
твърдението в жалбата, че категорично становище относно несамостоятелността на
помещението било изразило единствено вещото лице А.П..
Или установява се по делото, че спорното
помещение след извършване на преустройството, съответно впоследствие, при
прехвърляне собствеността върху обектите,
не се явява част от западния магазин/бистро - самостоятелен обект с
идентификатор 52009.501.880.1.13, а от
този с идентификатор № 52009.501.880.1.14.-източен
магазин.
Неоснователно се явява твърдението на ищцовата страна, че доколкото
преустройството било за част от първи етаж-бившия фризьорски салон, то
обособеното вследствие на същото помещение/магазин за пакетирани стоки/
съставлявало част от бистрото-имот с идентификатор № 52009.501.880.1.13..
Видно от издадената виза за проектиране от 03.07.2003г./л.18/ и
отразеното в обяснителната записка/“бившият фризьорски салон се намира в
приземния етаж…..Салонът е бил от две части мъжка и дамска…/, както и съгласно
заявеното от вещото лице по СТЕ пред настоящата инстанция и вещите лица по
назначените в хода на първоинстанционното прозиводство СТЕ, преустройството е
засягало и двата обекта/бивш фризьорски и бръснарски салони/, собственост към
този момент на В.Т.. Именно защото към 2003г. Т. се е явявала собственик и на
двата обекта, газифицирането по нейно искане на бистрото и спорното помещение с
общ проект за газифициране, не налага извода, че процесното помещение не е част от имота с идентификатор 52009.501.880.1.14.
Що се касае до обстоятелството, че съгласно КК обектът на ищеца бил с площ 123кв.м./л.32/
и процесното помещение попада в него, то следва да се отбележи, че
кадастралната карта има информативно значение, поради което и дали и как даден
имот е отразен в нея няма пряко действие върху действително
притежаваните вещни права и не
съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред. Освен това, площта на
имота е част от основните кадастрални данни, но не е индивидуализиращ белег на
правото на собственост, а е функция на границите му. В случая и площта на
обекта както на ищцовата страна, така и на ответната страна не отговаря на
площтта на обектите сочена в нотариалния акт за собственост на праводателя-ТПК“А.А..
Съгласно заключението на СТЕ от 13.01.2020г., преди преустройството бившият
фризьорски салон е с площ 103,72 кв.м.; 2.бивш бръснарски салон - 83,95 кв.м.;
3. предверие към двата
обекта общи части - 6,74 кв. м. и вход
за жилищния блок + помещение към жил.блок — 23,13 кв.м..
Предвид
изложеното и доколкото по делото не бе установено ищецът да е придобил правото
на собственост върху спорните 15.13 кв.м. посредством сочения способ-
покупко-продажба, заявената установителна претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Досежно
изложените от жалбоподателя възражения,
че спорното помещение с площ от 15.13кв.м. имало самостоятелно
предназначение като отделен обект, поради което не се явявало принадлежност към
обекта, собственост на ответника, Н.С. и
съответно ответното дружество не го било
придобило в резултат на осъществената публична продан на имот с идентификатор
№52009.501.880.1.14.
На първо
място, видно от изложените в исковата молба и уточняващата такава, обстоятества
и заявения петитум, очертаващи обема на настоящия спор, ищецът претендира установяване
правото му на собственост върху процесното помещение, като част от собствения
му имот с идентификатор 52009.501.880.1.13., като в исковата молба липсват
изложени обстоятелства, че същият представлявал самостоятелен обект.
На второ
място, доколкото е предявена претенция,
с която се цели положително установяване
правото на собственост на ищеца, то в тежест на последния е да установи
придобиване правото на собственост върху процесното помещение на соченото от
него конкретно основание / а не, че
ответната страна не е собственик на същото/, каквото в настоящото производство
не бе осъществено. Никъде и в документите за собственост, от които ищецът черпи
права не се съдържат данни за прехвърлено право на собственост върху
самостоятелен обект-магазин за пакетирани стоки от 15.13кв.м..
В този
смисъл, с оглед тежестта на доказване, не рефлектира върху приетата от съда
неоснователност на заявената претенция и пасивното поведение на ответника Н.С.С. в хода на производството и заявеното
от него в отговор на поставените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси, че
закупеното от него помещение, за което му бил отпуснат кредит от ДСК било това
най-вдясно. Същият се явява и чичо на ищеца, и брат на пълномощника му-В.Т.,
която е праводател по отношение и на
имота с идентификатор №52009.501.880.1.14
и №52009.501.880.1.13 и на практика за него не е налице интерес спорната
част да е в патримониума на ответника по реванкицанионния иск, чийто праводател
се явява формално. Представеният договор за наем на източно магазинно помещение
от 26.03.2007г., сключен от Н.С. и трето лице, както и представената преписка във връзка с
отпуснат на С. кредит от „Банка ДСК“ЕАд-гр.С.ООД- също не потвърждават казаното
от С.. Няма пречка да бъде отдадено само отделно помещение или част от обект, а съгласно представената преписка
имотът, за който е предоставен кредита и по отношение на който е учредена
ипотека/бившия бръснарски салон/, на запад граничи с магазинно помещение-бивш
фризьорски салон.
Едва в
писмената защита пред въззивната инстанция/съдът не е предоставял и възможност
на страната да представи такава/, ищецът излага
напълно нови обстоятелства - че имотите бивш фризьорски салон и бивш
бръснарски салон към момента на продажбата им през 1995г. и впоследствие към
момента на преустройството, представлявали един единствен обект на правото на
собственост/позовавайки се на представената виза за проектиране от 01.07.2003г.
и показанията на свид.В.И./, поради
което и съдът намира, че същите не са наведени своевременно в процеса. Само за
пълнота следва да се отбележи, че същите не се и установяват. Концентрирането
на два отделни обекта на собственост в патримониума на един и същ собственик/в
случая В.Т./ не води до автоматичната им трансформация в един обект, нито
представената виза има такова трансформиращо действие. Че магазините са били
един обект не сочат и показанията на свид.И., която заявява, че е имало две обособени части, като
не знае дали стената била по към фризьорския или към бръснарския салон, както и
че след това не била влизала и не знаела какво е разположението вътре,
съответно, че продали първо единия магазин. Напротив, извършвани са
последователни продажби на всеки от магазините/западен и източен/, при което същите
са описвани като самостоятелни обекти със съответни граници и са представяни
съответните скици. Същите отговарят на критериите на §5, т.39 от ДР на ЗУТ за самостоятелни обекти на правото на
собственост. Следва да се отбележи също, че изложеното, че е налице един
единствен обект на правото на собственост, противоречи на твърденията на ищеца
в исковата молба, че се явява собственик на имота с идентификатор № 52009.501.880.1.13.. Нищожна се явява
сделка, по силата на който се прехвърля правото на собственик върху сграда,
съответно част от сграда, която няма характера на самостоятелен обект. Ето защо
и в този случай нищожни биха се явявали и сделките както по нотариален акт №4,
т.ІІІ, рег.№5798, д.№594/2000г. на нотариус с рег.№*, така и по нотариален акт№82, том II, рег.№3778,
дело№325/15.05.2001г. на нотариус с рег.№*, по силата на които В.С.Т.-праводателка
на ищеца е закупила от ТПК „А.А..“-гр.Н.П.първо източното и впоследствие
западното магазинни помещения.
По отношение на претенцията с правно основание
чл.108 от ЗС:
За уважаването
на ревандикационния иск,
какъвто е настоящият,
е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът,
предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ-този имот да се владее от
ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на положителните предпоставки, а на ответника-че владее на правно
основание. В настоящия случай е безспорно обстоятелството, че процесното
помещение се владее от ответното дружествоиците по иска. Спор налице по отношение на останалите две
предпоставки.
Както бе
посочено по-горе, по делото не бе установено, че ищецът се явява собственик на
процесното помещение въз основа на соченото придобивно основание – не се
установи праводателят му да е бил собственик на същото, поради което
вещноправния ефект на продажбата му не е настъпил и то не е преминало в
патримониума на ищеца Т...
Предвид
изложеното, доколкото не се установи наличието на първата от кумулативните
предпоставки, заявената ревандикационна
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ищцовата страна
не доказа по надлежния ред да се явява собственик на процесното помещение, на
соченото от нея основание.
По отношение
на насрещната претенция с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР:
Ищцовото
дружество/ответник по иска с правно основание чл.108 от ЗС/ претендира да бъде
установено правото му на собственост върху процесното помещение от 15.13кв.м.-магазин
за пакетирани стоки, което представлявало част от собствения му имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14, както и да бъде установена грешка в
кадастралната карта на гр.Н.п., изразяваща
се в това, че тази част – помещението от
15.13кв.м., представляваща част от техния имот 52009.501.880.1.14, били включени към съседния имот на ответника
- с идентификатор 52009.501.880.1.13.
Същата е
допустима – ищцовото дружество има правен интерес да установи грешка в
кадастралната карта, действаща и към настоящия момент. Заявената претенция е
положителна установителна, както с нея се цели разрешаване спора за
пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта, какъвто спор между страните е налице.
Както бе
посочено по-горе, по делото е установено, че ищцовото дружество се явява собственик на имот с идентификатор
52009.501.880.1.14, а ответникът С.Н.Т. на имот с идентификатор 52009.501.880.1.13. Установи се
също, че през 2000г., сътоветно 2001г., В.Т. е закупила първо източното
магазинно помещение-бивша бръснарски салон/имота с идентификатор
52009.501.880.1.14, а след това и западното магазинно помещение-бивш фризьорски
салон/имота с идентификатор 52009.501.880.1.13/, както и че вследствие на
извършено преустройство през 2004-2005г. засягащо и двата магазина е обособено
спорното помещение от 15.13кв.м.. Установи се/заключение на СТЕ пред въззивната
инстанция, строителни книжа/, че преустройството е извършено съгласно
архитектурния проект, като съгласно същия спорното помещение-магазин за
пакетирани стоки функционално е свързано
с магазина за промишлени стоки/бивш бръснарски салон/ и не съставлява
самостоятелен обект. Същото не отговаря на зададените в §5, т.39 от ДР на ЗУТ
формални критерии. Предвид това и съдът намира, че така обособеното помещение
вследствие на преустройството е
придадено и представлява част от магазин /бивш бръснарски салон/-имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14, а не
този с идентификатор №
52009.501.880.1.13.. В този смисъл е налице и грешка в кадастралната карта на
гр.Н.п., като неправилно спорната част – помещението от 15.13кв.м., погрешно е нанесена като част от имота на
ответника по насрещния иск с
идентификатор 52009.501.880.1.13, вместо като част от имота на ищцовото
дружество - 52009.501.880.1.14.
Заявената
претенция с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР се явява основателна и следва
да бъде уважена.
Досежно
оплакването във въззивната жалба, че при постановяване на решението по
насрещния иск, първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение,
обособявайки нови имоти, както и постановяването на нови идентификатори. С
диспозитива на решение, с което се уважава иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР съдът
следва да признае за установено, че ищецът е собственик на спорния имот или
част от него, както и че в кадастралната карта е допусната грешка/непълнота,
изразяваща се в нанасянето му като част от имота на ответника или в погрешното
нанасяне на спорната част от имота на ищеца като част от имота на ответника,
вместо като част от имота на ищеца/каквато е разглежданата хипотеза/. В този
смисъл и действително е налице известна непрецизност в диспозитива на решението
на първоинстанционния съд, но същата не влияе върху яснотата на взетото от съда
решение-първоинстанционният съд е уважил заявената претенция с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР, приемайки че ищцовото дружество, като собственик на имот с
идентификатор 5 2009.501.880.1.14. се
явява собственик и на процесното
помещение от 15.23кв.м., съответно че е допусната грешка в кадастралната карта,
изразяваща се в това, че тази част неправилно е нанесена като част от имота на
ответника С.Н.Т.- с идентификатор 52009.501.880.1.13.,
вместо като част от имота на ищцовото дружество- с идентификатор 5
2009.501.880.1.14.
Предвид
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение, с който е отхвърлен предявеният от С.Н.Т.
против Н.С.С., иск да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на помещение /магазин за пакетирани стоки/ с площ от 15.13 кв.м., обозначено
с оранжев цвят на скица-приложение №2 към СТЕ от 13.01.2020г./л.435 от
първоинстанционното дело/, което приподписано от състава на съда се счита неразделна част от решението, находящо се на приземния етаж в сграда с идентификатор 52009.501.880.1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880; отхвърлен е ревандикационният иск, предявен
от С.Н.Т. ***, да бъде признато за
установено, че ищецът С.Н.Т. е собственик на горепосоченото помещение с площ от
15.13 кв.м., като ответникът бъде осъден да му предаде владението му, съответно
по насрещния иск с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР предявен от „БИС-
08“ЕООД-гр.Ш.срещу С.Н.Т. е признато за установено, че дружеството се явява
собственик на спорната част - помещение с площ от 15.13 кв.м.-магазин за патекирани
стоки и бутилиран алкохол, обозначено с оранжев цвят на
приложение №2 към СТЕ от 13.01.2020г./л.435 от първоинстанционното дело/, като
същото представлява част от имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14, както и че е налице грешка в кадастралната
карта на гр.Н.п., изразяваща се в
това, че тази горепосочената част –
помещението от 15.13кв.м., представляваща част от имот 52009.501.880.1.14, погрешно е нанесена като част от имота на
ответника по насрещния иск с
идентификатор 52009.501.880.1.13, вместо като част от имота на ищеццовото
дружество с идентификатор
52009.501.880.1.14, се явява правилно и следва да бъде потвърдено, като
бъде прецизиран диспозитива на същото.
С оглед
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество
направените от последното разноски пред въззивната инстанция в размер на 1200лв..
Водим от
горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260092 от 08.12.2020г.
по гр.д.№811/2019г. на НПРС, с
което е отхвърлен предявеният от С.Н.Т.
против Н.С.С. установителен искк да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на помещение /магазин за пакетирани стоки/ с площ от 15.13 кв.м.,
обозначено с оранжев цвят на скица-приложение №2 към СТЕ от 13.01.2020г./л.435
от първоинстанционното дело/, което приподписано от състава на съда да се счита
неразделна част от решението, находящо
се на приземния етаж в сграда с идентификатор
52009.501.880.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880 по кадастралната
карта на гр.Н.п.; отхвърлен е
ревандикационният иск, предявен от С.Н.Т.
***, представлявано от управителя И..Р.С., да бъде признато за установено, че
ищецът С.Н.Т. е собственик на горепосоченото помещение с площ от 15.13 кв.м.,
като ответникът бъде осъден да му предаде владението му; по насрещния иск
с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР предявен от „БИС- 08“ЕООД-гр.Ш.срещу С.Н.Т. е признато за
установено, че дружеството се явява собственик на спорната част - помещение с
площ от 15.13 кв.м./магазин за пакетирани стоки/, обозначено с оранжев цвят на
приложение №2 към СТЕ от 13.01.2020г./л.435 от първоинстанционното дело/, което
помещение представлява част от имот с
идентификатор 52009.501.880.1.14, находящ се на приземния етаж в сграда с идентификатор 52009.501.880.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880 по кадастралната
карта на гр.Н.п., собственост на „БИС-
08“-гр.Ш., както и че е налице грешка в кадастралната карта на гр.Н.п., изразяваща се в това, че
горепосочената част – помещението от 15.13кв.м., обозначено с оранжев цвят на приложение №2 към СТЕ от
13.01.2020г./л.435 от първоинстанционното дело/, представляващо част от имот 52009.501.880.1.14, находящ се на приземния етаж в сграда с идентификатор 52009.501.880.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880 по кадастралната
карта на гр.Н.п., погрешно е нанесена като част от имота на ответника по
насрещния иск С.Н.Т. с идентификатор
52009.501.880.1.13, вместо като част от имота на „БИС- 08“ЕООД-гр.Ш.с идентификатор 52009.501.880.1.14, и са присъдени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА С.Н.Т.
с ЕГН:********** *** да заплати на „БИС-
08“-гр.Ш., адрес на управление: ул....№,
ЕИК:*, представлявано от управителя И..Р.С. деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 1200лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.