Р Е Ш Е Н И Е
№…………/………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря АННА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2746 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба,
подадена от К.С.Р. с адрес ***, с която е предявен иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284 ЗИНЗС вр. чл.1 ЗОДОВ, с
цена от 25 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от бездействието на ответника да осъществи фактически действия по отношение
осигуряването на средства за предоставянето на необходимия санитарен и хигиенен
минимум от санитарни материали-тоалетна хартия, перилни и почистващи препарати,
тоалетни принадлежности- четка, паста за зъби, самобръсначка и паста за
бръснене, шампоан, тоалетен сапун, плодове и зеленчуци, топли и освежителни
напитки, фонокарти и др., свързани с обикновеното битово потребление и лична
хигиена, здравословното хранене, социални и комуникационни контакти с близки,
роднини и адвокати за периода от 06.12.18г. до 07.05.2019г., заедно със
законната лихва от завеждане на исковата молба
01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът сочи, че през периода 30.10.2016г. -
07.05.2019г. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор” в
затвора - гр. Варна при специален режим, в зона с повишена сигурност, 1-ви
коридор, 3-та група, където се намира в постоянно заключено помещение, с оглед
на което не му е предоставено правото да осъществява трудова дейност, от която
да реализира доходи. По личната му партида постъпват суми в малки размери,
които да послужат за закупуване на вещи от първа необходимост, свързани с
личната хигиена, санитарни материали и фонокарти за телефон от затворническата
лавка. На 06.12.2018г. е уведомен от продавачката в лавката в затвора-гр.
Варна, че не може да използва изпратения от сестра му пощенски запис в размер
на 30лв. по предназначение, тъй като има наложен запор на личните средства по
партидата в затвора. Налага твърдения, че така наложеният запор по личната
партида изключително много е затруднило ежедневието му. Нямал възможност да си
осигури най-елементарни хигиенни материали, тоалетни принадлежности като
самобръсначки и паста за бръснене, четка и паста за зъби, тоалетна хартия;
фонокарти и др., а единственият възможен достъп до тях е именно чрез
закупуването им от затворническата лавка по времето, отредено за престой на
открито.
Ищецът заявява, че при така
възникналите пречки се снабди с необходимите вещи по законен начин отправил
писмена молба до Министъра на правосъдието с искане да му бъдат отпуснати
средства в размер на 50 лв. за месец, с които да посреща ежедневните си нужди
от първа необходимост в затвора, евентуално да му бъдат осигурявани продукти в
натура. Налага твърдения, че има нужда от вещи за поддръжка на личната хигиена,
санитарни материали в необходимото количество и вид, топли и освежителни
напитки, трайни млечни продукти, плодове и зеленчуци, фонокарти, олекотена
завивка и възглавница. В отговор на молбата си получил писмено становище от Главния
Директор на ГД „Изпълнение на наказанията” за неоснователност на отправените искания.
Твърди, че с поведението си затворническата администрация в затвора - Варна,
през процесния период системно нарушава личните му права по начин, посочен в
хипотезите на чл. З ЗИНЗС. Визира нарушения на конституционно гарантирани права
на чест, достойнство, поддържане на психическото и физическото здраве, възможност
да поддържа връзка с лица от кръга на близки и роднини, възможност за контакт с
адвокати по отношение на реализиране на защита пред съда, липса на възможност
да притежава лични средства, с които да задоволява личните си потребности,
липса на осигурена възможност за телефонна връзка с близки и роднини. Непредставянето на средства за осъществяване
на най-елементарните му битови потребности в ежедневието административният
орган го лишил от доходи, които съставляват несеквестируем такъв и е гарантиран
от специалната разпоредба на чл. 446, чл. 446а ГПК, Наложеният запор на
паричните средства по личната му партида е по повод инициирано изпълнително
производство от ответната страна.
Излага в исковата си молба, че от неправомерните действия на
затворническата администрация през периода 0б.12.2018г. до 07.05.2019г.е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на ответника, а именно: поставяне в изключително
унизително и жестоко положение като е лишен от всякаква възможност да си осигури
сам и за своя сметка необходимите вещи за обикновено потребление и хигиена.
Отказът да му бъдат предоставени същите в натура в определеното количество и
вид, необходими при обичайно потребление го поставил в още по-безизходно
състояние. По този начин бил преминат предела на допустимост на суровостта на
наложеното наказание и изпитвал страх и притеснение за съществуването си в
среда на пристойност, чистота и достойнство. Загубил всякаква надежда и доверие
в институциите. Принуден бил да се унижава и моли за осигуряване на най - елементарни
вещи като санитарни и хигиенни материали, като паста за зъби и тоалетна хартия.
Изпитвал множество негативни преживявания, стрес, безсъние, главоболие. Чувствал
се потиснат, сам и беззащитен. Не желаел да излизам и да общувам с останалите
лишени от свобода, настанени в групата, защото се чувствал унизително, тъй като
не можел да си закупи необходимите стоки и усещал тяхното съжаление.
Ответникът – ГДИН, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С.
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Като доводи за неоснователност
на исковете, ответникът сочи липса на установено неизпълнение на вменено от
закона задължение, което да ангажира отговорността им. Обръща се внимание, че
правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца Р. е
свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна
репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се
осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно
съобразяване с режимни и личностни особености. Позовавайки се на представените
по делото таблици за полагащо се безплатно облекло, за обувки, спални
принадлежности и перилни и миещи препарати – л. от 70 до 75, от ответна страна
настояват, че на ищеца по време на процесния период са били осигурени легло,
спални принадлежности, хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки и други,
а и не се установява конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна. Искането е да се
отхвърлят исковете, като се претендира присъждане в полза на ответника на
юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество се поддържат изложените в
писменото становище доводи.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
исковете, предвид събраните по делото доказателства и пледира за отхвърлянето
им.
Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от писмо с Рег. № 2603 от 28.11.2019 г. на Началника на Затвора Бургас
(л. 65) ищецът К.С.Р., ЕГН ********** изтърпява наказание лишаване от свобода
„Доживотен затвор без замяна“ по присъда № 340/10.11.1989 г. на Плевенски
военен съд, за извършени престъпления по чл. 116, т. 6, 10 и 11 НК, за което е
бил осъден на СМЪРТ, като е поставен на „Специален режим“ със заповед на
Началника на затвора – Варна със Заповед № 2 от 20.04.2018 г., а със Заповед №
3606 от 15.08.2018 г. на Главния директор на ГДИН-София е приведен на
07.05.2019 г. в Затвора-Бургас.
Със същото писмо Началникът на Затвора Варна сочи, че в Затвора Варна
осигуряването с перилни, почистващи препарати, сапуни и др. хигиенни материали
се извършва ежемесечно от склад домакински, на база подадени заявки, като
въпросните материали се раздават на коридорните отговорници и на лишените от
свобода срещу подпис. Заявява се, че на ищеца са му осигурявани самостоятелно
легла, спални принадлежности, шкафче за лични нужди, маса, стол, хигиенни и
санитарни материали, облекло и обувки и др. условия и вещи, упоменати в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС.
Ответникът представя по делото като приложения към писмо с рег. № 2603
от 28.11.2019 г. на Началника на Затвора Варна Таблици № 1 за полагащото се
безплатно облекло на лишените от свобода, Таблица № 2 за полагащите се обувни
артикули на лишените от свобода, Таблица № 3 за полагащите се спални
принадлежности на лишените от свобода и Таблица № 6 за полагащите се
безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един
месец. Към писмото е приложено и запорно съобщение изх.№ 48021/30.11.2018 г. от
СИС при ВРС, от което се установява, че по личната партида на ищеца е наложен
запор. За процесния период – 06.12.18г. до 07.05.2019 г.
същият е получил приход в размер на 85,01 лв. /видно и от справки за трансфер
на парични средства – л.67/., от които в полза на ищеца са извършени разходи за
ваучери – 18 лв., за лавка - 41,96 лв., за фонокарти – 25,00 лв. – общо 84,96
лв. разходи
От приложен на л. 87 от делото Отговор от Министерство на правосъдието
до Началника на Затвора-Варна и приложена към същия Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието е утвърден списък с
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода, като посочените
такива в т. 4 тоалетни принадлежности, същите не могат да си осигурят по друг
начин, освен от лавката на затвора. Посочено е също така, че в Затвора Варна
осигуряването с перилни и миещи препарати, се извършва съгласно Таблица №
6/2010 на МП, която посочва полагащите се безвъзмездно такива на месец – 2 бр.
сапуни, а за всеки коридор 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и 2 бр. метли, които
се предоставят на коридорния отговорник. Изложено е в отговора, че в Затвора
Варна няма предвидени средства от бюджетната издръжка на един лишен от свобода,
за задоволяване на нужди от първа необходимост. Ответникът представя по делото
като приложение към горецитираната заповед на МП, като видно от същата,
посочените в исковата молба: а/вещи за лична хигиена /т. 4/ – четка и крем за
бръснене, четка и паста за зъби, тоалетен сапун, сапун и прах за пране,
дезодорант и одеколон; и б/хранителни продукти /т. 7/ - чай и кафе; могат да
бъдат закупувани единствено от лавката на затвора.
В писмо на Министерство на правосъдието до ОСИН-Варна изготвено във
връзка с настоящото адм.д. № 2746/2019 г. на АС-Варна са изложени обяснения, че
в затвора Варна няма предвидени средства от бюджета на ГДИН и МП за
предоставяне на парични суми по отношение на лишени от свобода. Чрез
коридорните отговорници, на лишените от свобода се предоставят безплатно
санитарни и хигиенни материали и по два броя тоалетни сапуни месечно, за всеки
л.св., съгласно таблица №6 на МП. На лишените от свобода, които не разполагат с
парични суми и не получават колети, се предоставят безплатно срещу подпис
облекло, обувки и постелочни материали, съгласно Таблици № 1,2 и 3. В корпуса
на затвора Варна има действаща лавка, от която лишените от свобода , при
наличие на средства, могат да си закупуват фонокарти, тоалетни принадлежности,
храни, напитки и други. По време на свиждане на лишените от свобода могат да им
бъдат предоставени „фонокарти“. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС- Лишените от
свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно и телефонна връзка
по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията. По време на свижданията лишените свобода могат да получават храни
и предмети, които имат право да Рязват и държат при себе си. Съгласно Чл. 68,
ал.1 от ППЗИНЗС- „Храненето на лишените от свобода се извършва съгласно
утвърдения график за разпределение навремето, като лишените от свобода
получават безплатна храна три пъти на ден.
От ответната страна са представени: 9 бр. протоколи за предавани от
домакина на затвора на коридорните отговорници, /в т. ч. и на ІІІ група -,
където е спалното помещение на ищеца/ ежемесечно срещу подпис по 2 бр. сапуни.
Отделно на ищеца са предоставяни и спално бельо, възглавници и одеяла
В хода на съдебното производство, в изпълнение на съдебни разпореждания
от ответната страна са представени допълнителни доказателства. Видно от същите,
на 31.12.2018 г. ищецът Р. е подал молба до МП да му бъдат отпуснати средства
за задоволяване на лични нужди, като в същата е изразил и недоволство отговор
на МП на подадена от неговата сестра молба, във връзка с наложения запор.
Молбата му е била препратена по компетентност на ГД "ИН". Съгласно
писмо рег. № 506/30.01.2019 г. на Гл. Директор на ГД "ИН" до
Началника на Затвора Варна, молбата на Р. е била разгледана и приета за
неоснователна. В същото са изложени съображения, че: на ищеца е наложен запор
на средствата постъпващи в личната му сметка. Съгласно утвърдената годишна
бюджетна издръжка, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици утвърдени от МП. По
време на свиждане, съгласно разпоредбите на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС, се допускат
единствено вещи посочени в "Списък на разрешените лични вещи... "
Обезпечаването на вещи от първа необходимост и тоалетни принадлежности е
ангажимент на самите лишени от свобода и могат да бъдат предоставени от
затворническата администрация само при възможност. Дадени са указания да бъде
разяснено на затворника, че фонокарти за провеждане на телефонни разговори,
освен да бъдат закупени от лавката, могат да бъдат получавани чрез лична
кореспонденция, както и по време на свиждане. Посочено е, че при извършената
проверка не са установени пропуски и нарушения от страна на затворническата
администрация, като е създадена необходимата организация за спазване на
законовите разпоредби.
По делото е изискана и представена справка, видно от която във всеки
един от коридорите, където са настанени лишените от свобода в Затвора Варна, са
монтирани стационарни телефонни апарати, чиято поддръжка се осъществява от
оператора "Виваком". Провеждането на телефонни разговори става чрез
фонокарти, съдържащи определен брой импулси, които се таксуват при разговор.
Такава фонокарта може да бъде закупена от затворническата лавка, достъп до
която имат всички лишени от свобода. Заплащането на същата става чрез система
за разплащане с поименни карти, издадени в Затвора Варна, включващи баркод и
снимка на лишения от свобода, като при обработка на картата в лавката, сумата
за разплащане се удържа от личната сметка със средствата за задоволяване на
личните нужди, с която лишените от свобода разполагат.
За установяване на обстоятелство свързани със съществото на спора, по
делото са разпитани и свидетели. Свидетелят Д.Б.П. *** като инспектор „социални дейности“.
От 06.12.2018г. и до февруари 2019г., чиито показания като съответни на
останалите събрани по делото доказателства, съдът възприема като достоверни. От
същите се установява, че е имал преки впечатления за ищеца, знае, че има запор
на авоарите си по лична партида. Наясно е, че битови материали за поддържане на
лична хигиена са вписани в списъка на Министерство на правосъдието, в
затворническата лавка има възможност да се закупят, но ищецът има запор и няма
как да си ги набави оттам. Наясно е за направено от ищеца искане към Главна
дирекция да му се отпуснат 50 лв. но не знае дали са му осигурени и по какъв
начин ищецът си ги набавя. Няма впечатления липсата на такива да се е отразило на
психологическото състояние на ищеца. Като Инспектор „социални дейности“ е отговарял
за правния статус на лишените от свобода и снабдяване с хигиенни материали, но
няма финансова възможност, за да ги осигурят поради липса на бюджет и разчитат
на дарения. Осигуряват сапун на лишените от свобода. Дават им по два сапуна
всеки месец. Не знае дали сапуна е тоалетен или е сапун за пране. Разчитат на
дарения за самобръсначки, четки и пасти за зъби за тези лишени от свобода,
които не могат да си ги закупят от лавката. Фонокарти или друг алтернативен
механизъм за осъществяване на връзка с близки и адвокати ставал, чрез
закупуването им от лавката. Спомня си, че е имало една фонокарта, която в
определен период се е разменяла между лишените от свобода, за да се ползва в екстремни
ситуации. Съдействал е и на ищеца да я ползва. Пасти за зъби, четки, самобръсначки
не се осигуряват от затвора, т. к. няма такъв механизъм. Лишените от свобода
просели или намирали други начини да си ги осигурят. Доста пъти се е случвало
да си продават храната, която им се полага, за да може да си ги купят. На
лишените от свобода е била осигурявана храна три пъти на ден, за тази година
получавали плодове, но за процесния период Р. получавал една или две ябълки на
седмица. Той не ядял месо.
Свидетелят Н. Б. Г. установява с
показанията си, че е от февруари 2019г.
започнал работа в тежкия коридор в Затвора Варна. Към него ищецът не е
заявявал, че не може да се снабди с тоалетни принадлежности. Повечето лишени от
свобода имат запор на сметките в тежкия коридор. Специално за ищеца не знае
запознат. На лишените от свобода се осигурявал течен сапун, който им се
предоставя, както и обикновен сапун. Тоалетна хартия не се предоставя. Не знае
да са предоставяни материали за бръснене, паста и четка за зъби. Могат да се
закупят от лавката в затвора.
Свидетелят М.Л.Ж. излага, че познава ищеца. За периода от 06.12.2018г.
до 07.05.2019г. били заедно с него в една група в 1б коридор. Ищецът получил
съобщение за запор на сметката си. Вещи за лична хигиена от първа необходимост
имат право да ги купят от лавката на затвора. Те не се допускат да се дават по
време на свиждане или да се изпращат с колетни пратки. Виждал Р. да проси
паста, четка за зъби, прах за пране, даже му излязло прозвището „просяка“. От
администрацията на затвора Варна им давали дават два броя сапуни - обикновен
свински сапун за пране, а не тоалетен сапун. Тоалетен сапун имало само на
лавката. Полагала се и една чашка от кафе с прах за пране. Ищецът правил
искания до началника да му бъдат отпуснати средства и принадлежности за лична
хигиена, свидетелят също е правил такива искания. След налагане на запор лишеният
от свобода бил принуден да проси от другите лишени от свобода. Поради това се чувствали
се унижени, омерзени и мръсни. Другите реагирали подигравателно. Нямало
възможност за обаждане по телефона. В лавката може да се закупи фонокарта, с
която могат да се ползват телефонните услуги на апаратите. Тези карти не могат
да се закупят извън затвора. С писмо директорът на предприятие „Виваком“, им
отговорил, че такива карти могат да се закупят само от лавката на затвора,
защото са произведени единствено за затворите. Другите фонокарти имали други
настройки и не ставали на тези апарати в затвора. Ищецът се бил обринал и ходил
в медицинската служба, където му назначили, преглед от кожен лекар, защото се
обривал от обикновените сапуни. Преди запора си е купувал сапун „бебе“ от
лавката, който не дразни. Няма опции да се раздават безплатно хигиенни
материали като четки за зъби, паста и бикчета.
Въз основа на така изяснената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал.
2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявените искове са подведомствени и
родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или
бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС пред
съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки
от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават
предявените искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по
тях е Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите),
във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно
легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който
са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто
длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Предвид чл. 12, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (в сила от 01.06.2009 г.)
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН –
юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“
са териториални служби на ГДИН. Дейността на администрацията на затвора е
дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна
дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни
правомощия. От изложеното следва, че за съответния период на исковата
претенция, съответно ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална
легитимация.
Съдът намира, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се
дължи разглеждането му по същество.
По основателността на иска:
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за
ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3,
ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмет на
иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото
му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури възможност да се снабди с материали и
вещи от първа необходимост, служещи за задоволяване на хигиенни и социални
потребности.
Незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение
на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват
условия за поддържане на косата и бръснене /т. 1/, хигиена на ръцете и краката
/т. 2/, къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. Като
доказателство по спора е представена таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно
перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец,
утвърдени от началника на главно управление на местата за лишаване от свобода,
като съгласно посочената таблица на един лишен от свобода за личната му хигиена
се отпускат 2 сапуна, а общо за всички в коридора 2 л. веро и 2 кг. прах за
пране. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Л.Ж., в частта в която
твърди, че качеството на сапуна е незадоволително, а количество на перилния
препарат е недостатъчно, тъй като същата в тази част е израз на субективно
мнение. Още повече, че на съда е служебно известно обстоятелството, че
свидетелят е ищец по адм.д. № 2242 от 2019г. по описа на АС-Варна което дело е
с подобен предмет и искания. Споделя се обаче
становището на ищеца, че за личната му хигиена не е достатъчно ползването само
на сапун и перилен препарат. От показанията на разпитаните свидетели се
установи, че ограниченията и неудобствата, които Р. търпи, са пряка и непосредствена
последица от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Вярно
е, че не може да се приеме за състоятелно становището, че ползването на тоалетен
сапун, паста и четка за зъби, принадлежности за бръснене и др. не са продукти
от първа необходимост. Съдът намира, че все пак личната хигиена, в своя
санитарен минимум изисква поне измиване и почистване на зъбите, бръснене,
ползване на тоалетна хартия. Както обаче се установи от доказателствата по
делото, вещите за задоволяване на тези потребности е недопустимо да бъдат
внасяни отвън и предоставяни на лишения от свобода при свиждане, а могат да
бъдат закупени единствено от лавката на затвора и то само със средства от
личната сметка на съответния затворник, без да е възможно предоставянето му на
пари в брой, респ. заплащане по този начин. Изложените съображения са относими
и относно възможността за закупуване на фонокарта за провеждане на телефонни
разговори от автоматите в затвора. Безспорно е по делото, а и се установи от
приложените писмени доказателства, че използването на телефон става с карти с
предплатени импулси, които съгласно подробно дадените обяснения в писмо от
Директора на Затвора Варна от 12.12.2019 г. /и противно на дадените от Гл.
Директор на ГД "ИН" от 16.01.2019 г. указания/, такава карта може да
бъде закупена единствено от лавката на затвора. В действителност нормата на чл.
86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на телефонна връзка,
като редът и начинът на осъществяването й следва да се определят от главния
директор на ГД "ИН". Целта на телефонната връзка е формулирана в чл.
72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с
външния свят. В чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС регламентира, че правото на
телефонни разговори следвало да се осъществява чрез фонокарти, закупувани от
лишените от свобода, като е необходимо подаване на заявка до началника на
затвора, в която да се посочат лицата, с които лишеният от свобода иска да
провежда разговори.
Съдът намира обаче, че разпоредбата на чл. 151 от ЗИНЗС не поставя
задължение пред затворническата администрация да осигурява безплатно на
лишените от свобода лица четка и паста за зъби, принадлежности за бръснене,
тоалетен сапун и тоалетна хартия, в каквато насока са твърденията на ищеца. Както
вече бе посочено, съдържанието на цитираната разпоредба задълженията на
затворническата администрация са изчерпателно изброени и включват изисквания на
лишените от свобода да се осигуряват условия за: 1. поддържане на косата и
бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката; 3. къпане - по възможност всеки ден,
но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението да се
почиства и дезинфекцира; 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо
най-малко веднъж седмично. Поставено е и изискване под контрола на медицински
специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните
и помещенията за общо ползване.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗИНЗС
дава право на лишените от свобода на: 1. престой на открито не по-малко от един
час на ден; 2. свиждания не по-малко от два пъти месечно; 3. кореспонденция; 4.
парични суми за задоволяване на лични нужди и 5. телефонна връзка по ред и
начин, определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията".
Тази разпоредба не дава право на
безплатни карти / платени от затворническата администрация/ за телефонна връзка
на лишените от свобода. Задължение на затворническата администрация за
предоставяне на безплатни фонокарти за провеждане на телефонни разговори на
лишените от свобода не се извлича и от разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС.
Аргумент за направеното от
настоящата инстанция тълкуване дава и разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС,
която предвижда, че лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя
сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. В разпоредбата
на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС е предвидено по изключение с разрешение на
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на
лишените от свобода да се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон
във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, като
разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник.
Ищецът не е релевирал твърдения
и не е събирал доказателства относно наличие на условията на чл. 79, ал. 3 от
ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден достъп до служебен телефон.
От анализа на разпоредбата на чл. 151 на ЗИНЗС и чл. 86 от ЗИНЗС вр.
чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНЗС се констатира, че в закона не е предвидено
задължение на затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода
лица условия за поддържане на устна хигиена, включително и, чрез осигуряване на
безплатни консумативи, нито е установено задължение на затворническата
администрация да осигурява комуникация по телефонна връзка чрез предоставяне на
затворниците на безплатни карти.
Не следва чрез разширително
тълкуване на разпоредбата да се извличат задължения на администрацията, каквито
не са й вменени от закона и да се установява, че администрацията не ги е
изпълнила с цел удовлетворяване на исковата претенция на ищеца Р..
В конкретния случай за целия исков период – 06.12.18г. до 07.05.2019
г., не се установява длъжностните лица в затвора-Варна да са
действали/бездействали в нарушение на чл. 84, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. Твърденията на
ищеца, че в този период е имал хронични заболявания не кореспондират с
медицинските документи по делото. Още повече, че чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС предвижда диетичната
храна на лишените от свобода да се осигурява по предписание на медицински специалист. По делото липсват
доказателства за наличие на медицинско предписание, съобразно което за ищецът Р.
да е предвидено осигуряване на диетична храна.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от свидетелските
показания се установи, че за лишените от свобода в Затвора-Варна е осигурена безплатна
храна с химически и калориен състав, съответстващ на изискванията на чл. 84,
ал. 2, т. 1 ЗИНЗС. Установи се, и че след заявено от ищеца желание, на същия е
предоставяна вегетарианска храна.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение
в случая се явява изцяло неоснователен, поради което неоснователна и
акцесорната претенция за присъждане на компенсаторната лихва върху обезщетението
по претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Независимо от изхода на делото – отхвърляне изцяло на исковете,
претендираното от ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение не
следва да се уважава. По аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС,
при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените от ответната
страна разноски по производството, които обаче не включват адвокатски и/или
юрисконсултски възнаграждения. Нормите
на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р. с адрес ***, иск с правно основание чл. 284 ЗИНЗС
вр. чл. 1 ЗОДОВ, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с искане
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействието на
ответника да осъществи фактически действия по отношение осигуряването на
средства за предоставянето на необходимия санитарен и хигиенен минимум от
санитарни материали-тоалетна хартия, перилни и почистващи препарати, тоалетни
принадлежности-четка, паста за зъби, самобръсначка и паста за бръснене,
шампоан, тоалетен сапун, плодове и зеленчуци, топли и освежителни напитки,
фонокарти и др., свързани с обикновеното битово потребление и лична хигиена,
здравословното хранене, социални и комуникационни контакти с близки, роднини и
адвокати за периода от 06.12.18г. до 07.05.2019г., заедно със законната лихва
от завеждане на исковата молба
01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: