Определение по дело №630/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 741

 

 гр. Пловдив, 23.12.2019 година

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, смесен наказателен състав, на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:                                                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                 ЧЛЕНОВЕ:  ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                       ИВАН  РАНЧЕВ                                           

                                               

като разгледа докладваното от съдия И. Ранчев, въззивно частно наказателно дело № 630 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден протест на ОП – * против Протоколно определение от 18.11.2019 г. по НОХД № 2056/2019 г. на  Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.  

В протеста на ОП – * са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга на това, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и сл. от НПК и не се налага връщането на делото за изготвянето на нов такъв. Прокурорът намира, че визираните обстоятелства не водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт е описана фактическата обстановка и съставомерните елементи на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК за визираното нарушаване на правилата за движение. Също така са описани в достатъчна степен и подробно са описани времето и мястото на извършване на престъплението, поведението на подсъдимия и пострадалия. Твърди се, че предприетата от водача маневра „завой наляво“ и продължаването на движението по ул. „*“, не могат категорично да бъдат разграничени, така както се иска от съда, защото със самия завой започва и включването в движението по другата улица. Отделно, това са въпроси по съществото на делото и няма пречка да се изяснят допълнително при разглеждането му по време на съдебното следствие. Затова предлага да се отмени атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Подсъдимият Й.Г. и неговият защитник – адв. В., както и пострадалите В.О., Д.О. и К.О. са уведомени за постъпилия протест, но не са взели отношение.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по съществото си е напълно основателен.

Производството по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – * срещу обв. Й.Т.Г.за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.

Липсва нарушаване на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт, който е съобразен с трайната съдебна практика, като описаната в него фактическа обстановка е дала основните рамки по процеса на доказване за ефективно осъществяване правото на защита на страните в предстоящата съдебната фаза.

С оглед на спецификата на повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, в обстоятелствената му част са изложени достатъчно ясно и пълно основните факти, които обосновават твърдението на прокурора за нарушаване на изискванията на запълващите бланкетния състав разпоредби на по чл. 20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.116 от ЗДвП, чл.77 и чл.84, ал.1 от ППЗДвП.

Това е така, защото съдържа подробно описание за действията на обвиняемия Г., като водач на МПС, които обуславят правната квалификация на престъплението в диспозитивната му част, включващи описание на времето, мястото и начинът на извършването му, т.е. не е възпрепятствано организирането на защитата на страните, съгласно чл.249, ал.4, т.1 и т.2, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

В настоящия случай не би следвало да се изисква от съда, прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт да разграничава изрично действията на обвиняемия, свързани с предприетата маневра завой наляво, нейното приключване  и продължаване на движението на управлявания от него товарен автомобил по ул. „*“ спрямо предприетото от пострадалия пешеходец пресичане, тъй като тези действия са във взаимовръзка на следващи едно от друго. А конкретното място на съприкосновение на пострадалия с управлявания от обвиняемия товарен автомобил е установено в заключението на изготвената по делото АТЕ, чиито изводи са били възприети в съответната им част от прокурора, видимо от направените забележки в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. не се касае за типичното безкритично възпроизвеждане на становището на вещото лице или празнота, която би ограничила ефективното реализиране на правото на защита.

Отделен е въпросът, че е напълно възможно в хода на съдебното следствие да се стигне до известна промяна във визираните събития, което би създало противоречие със зададената твърде стриктна рамка на фактическото обвинение по начина, по който това се изисква от съда спрямо прокурора.

По отношение на констатацията на съда за допусната ЯФГ, тъй като обективно е невъзможно обвиняемият Г. да е роден на посочената дата – 2961 година /л. 6 от о.а./, както и установената от въззивния съд подобна в началната част на прокурорския акт относно последния абзац, където е записано, че датата на деянието е 07.08.2019г. вместо посочената предходна 2018 г., очевидно се касае за технически грешки в първата и последна цифри. Доколко последните реално имат пряко отношение към инкриминираното събитие, за да се преценя тяхното отстраняване в контекста на очевидна фактическа грешка и стартиране на процедурата по чл. 248а от НПК, остава въпрос, който би следвало да се реши от първостепенния съд.

          В заключение, напълно необосновано и незаконосъобразно, окръжният съд е преценил, че така изготвения от ОП - Пловдив обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК, с което са ограничени процесуалните права на обвиняемия и пострадалите, като е постановил прекратяването на съдебното производство и връщането делото на прокурора.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се уважи подадения протест на ОП – *, като се отмени обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

         

ОТМЕНЯ Протоколно определение от проведеното разпоредително съдебно заседание на 18.11.2019 г. по НОХД № 2056/2019 г. на  Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт. 

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. 

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

               

                 2.