№ 131
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500134 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. против решение
№260315/ 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 5534/ 2019 г. по описа на
Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях
отрицателен установителен иск за част от ПИ с идентификатор 63427.15.472
по кадастралната карта на гр.Русе в размер на 735 кв.м., намираща между
точки А, Б, В и Г на комбинираната скица, неразделна част от приетата по
делото СТЕ, очертана със зелена линия. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът се уважи изцяло.
Претендират и направените разноски.
Ответниците по жалбата Д. Д. Д. и Ив. Ив. Д. не са подали отговор по
реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание вземат становище за
неоснователност на жалбата и искат решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решение №278/11.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 310/2019 г. на
Русенския окръжен съд е обезсилено решение №1634 от 19.10.2018 г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №576 от 04.04.2019г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1838/18 г. и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е образувано по предявен от жалбоподателите против
М.К.М., поч. на 26.10.2018 г. / в хода на производството/, Д. Д. Д. и съпругата
му Ив. Ив. Д. отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК, съединен с искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт- да се признае за установено, че ответниците
не са собственици на поземлен имот с идентификатор 63427.15.472, с адрес
гр. Русе, м.“ Х.М.“, с площ 1606 кв.м и да бъде отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 189, т. ІІ, рег. № 6324,
дело № 222 от 2013 г. по описа на нотариус № *** в регистъра на НК Ц.М. с
район на действие РРС.
За предявяването на отрицателен установителен иск за собственост
чл.124, ал.1 от ГПК изисква само наличие на правен интерес за ищеца, без да
е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за
предявяване на такъв иск. Процесуалният закон не предвижда предявяването
на отрицателен установителен иск като субсидиарна форма на защита- когато
ищецът няма възможност да предяви друг иск. Процесуална предпоставка за
предявяването му не е невъзможността да се предяви друг иск за защита, а
наличието на правен интерес. Такъв е налице винаги, когато е налице спор
между страните по делото за един и същ недвижим имот.
Конкретният правен интерес за предявяване на положителен или
отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на
2
възникналия между страните извънсъдебен правен спор. В настоящият случай
ищците са навели фактически твърдения, че са собственици на процесния
имот и владеят същият, за който ответниците по иска са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост. Снабдяването на ответниците с
констативен нотариален акт за собственост на процесния ПИ е
манифестирано от тях действие, пораждащо правният интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, чрез който
се цели да отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ответниците
по жалбата право на собственост.
Независимо от обстоятелствата, че ищците са заявили самостоятелни
права върху спорната вещ, с оглед диспозитивното начало в процеса,
регламентирано в чл.6 от ГПК, тяхно право е да изберат вида на иска, чрез
който да защитят правата си- чрез положителен или отрицателен
установителен иск за собственост. Обстоятелството, че с предявяването на
отрицателен установителен иск се дава по- ограничен обем на защита не
изключва наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за
допустимостта му, тъй като при уважаването на претенцията ще се сложи
край на правния спор, с което жалбоподателите и ищци в
първоинстанционното производство биха отблъснали неоснователните
претенции на ответниците, с произтичащите от това правни последици. В този
смисъл са решение №504/12.07.2011 г. по гр.д.№ 603/2010 г. на ВКС, решение
№40/ 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1385/2009 г., решение №329/24.11.2011 г. по гр.д.
№ 1439/2010 г. на ВКС, решение №353/14.10.2011 г. по гр.д.№ 1301/2010 г. на
ВКС, решение №60/20.02.2012 г. по гр.д.№ 1213/2010 г. на ВКС, постановени
по реда на чл.290 от ГПК, както и задължителните указания, дадени в ТР №8
от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 8/2012 г.
В производството по този иск в доказателствена тежест на ищците /
жалбоподатели в настоящото производство/ е да установят фактите, от които
произтича правния им интерес, а ответниците - фактите, от които произтича
правото им на собственост.
Жалбоподателите са установили правният си интерес от иска с
представения нотариален акт за покупко- продажба №46, т.ХI, дело №
3307/1995 г. на РН, легитимиращ ги като собственици на процесния ПИ и са
установили по делото, че ответниците по жалбата са се снабдили с
3
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 189, т. ІІ, рег. № 6324, дело № 222 от 2013 г. по описа на нотариус
№ *** в регистъра на НК Ц.М. с район на действие РРС.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице правен интерес от иска
като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, поради което
обжалваното решение е допустимо.
С решението в обжалваната му част районният съд е отхвърли
предявеният отрицателен установителен иск за собственост до 735 кв.м. от
ПИ с идентификатор 63427.15.472, с адрес гр. Русе, м.“ Х.М.“ с площ 1606
кв.м. по съображения, че ответниците по жалбата са придобили тази част в
резултат на осъществено от тях давностно владение.
Решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Ответниците са навели доводи, че са придобили процесния недвижим
имот въз основа на осъществено давностно владение, за което са се снабдили
с посочения от жалбоподателите констативен нотариален акт. Същите са
навели фактическо твърдение, че са установили владение върху имота от
1967 г., когато с нотариален акт №21/01.12.1967 г., т.VIII, дело № 2749/1967 г.
Д. Д. Д. и М.К.М. са придобили от Г.Ф.Ч. с договор за покупко- продажба
правото на собственост върху 1 дка лозе, цялото с площ от 1,7 дкв, находящо
се в землището на гр.Русе, м. „Х.б.“.
В процеса в доказателствена тежест на ответниците е да установят
фактите, от които произтича правото им на собственост върху процесния
имот.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/2013 г. на ОСГК на
ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
Жалбоподателите, легитимиращи се с нотариален акт като собственици
4
на имота, са оспорили удостовереното в констативният нотариален акт,
поради което в тежест на ответниците по жалбата е да установяват, че са
придобили правото на собственост в резултат на давностно владение.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Владението съгласно цитираната
правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
В настоящият случай не са налице доказателства, които да установяват
установена фактическа власт от страна на ответниците върху собствения на
жалбоподателите имот, нито действия, които да сочат на своенето му като
елементи от фактическия състав на придобивната давност като оригинерен
способ за придобИ.е на право на собственост.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е извършил
груби нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция предвид липсата на жалба или
позоваване от страна на ответниците, както и с оглед забраната, визирана в
чл.271, ал.1 от ГПК да не се влошава положението на жалбоподателите.
В нарушение на принципа за непосредственост, визиран в чл.11 от ГПК
първоинстанционният съд се е позовал на показанията на св.П.А. и св.И. Д.,
както и на СТЕ, събрани в производството по гр.д.№1838/2018 г. по описа на
РРС, за да обоснове извод, че в полза на ответниците по жалбата е изтекла
придобивна давност по отношение на част от недвижимия имот.
В хипотеза на обезсилване на решение поради неучастие на страна и
връщане на делото за ново разглеждане, какъвто е настоящият случай,
първоинстанционният съд следва да извърши всички процесуални действия,
визирани в процесуалния закон, в т.ч. да събере непосредствено и извърши
оценка на релевираните от страните доказателства. Недопустимо е съдът да
основава акта си на доказателства- свидетелски показания и техническа
експертиза, събрани в друго производството, каквото е налице в случая.
При новото разглеждане на спора районният съд не е събрал по
надлежния ред показанията на тези свидетели, нито са събрани други
доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за осъществена от
5
ответниците по жалбата фактическа власт с намерение за своене.
Извод за установяване на владение и неговото непрекъснато
упражняване не може да се обоснове само въз основа на нотариалният акт
№21/01.12.1967 г., т.VIII, дело № 2749/1967 г. на РН, с който Д. Д. Д. и
М.К.М. са придобили от Г.Ф.Ч. правото на собственост върху 1 дка лозе,
цялото с площ от 1,7 дка, находящо се в землището на гр.Русе, м. „Х.б.“. С
приетата по делото експертиза е установено, че придобитият с нота.акт
№21/67 г. недвижим имот, описан като лозе от 1 дка в м. „Х.б.“ е идентичен с
част от имота, закупен с нотариален акт №166/1958 г. от С.М.Г. и възстановен
с решение № 111/09.06.1994 г. на ПК. Реституирането на имота прекъсва
владението и е факт, който поражда нови правни последици. За да придобият
правото на собственост върху тази част от имота, ответниците следва да
установят с всички допустима от закона доказателствени средства, че са
продължили да я владеят необезпокоявано, явно и спокойно като своя и след
1994 г., за което не са релевирани доказателства.
Напротив, с писмените доказателства и показанията на св.В.Д. и св.Т. е
установено, че процесният недвижим имот е реституиран с решение на ПК
през 1994 г., от който момент праводателят С.Г. и жалбоподателите са
упражнявали правото си на собственост в пълен обем, както и че имотът не е
владян от други лица.
Доказателства, които да установяват както обективният, така и
субективният елемент от фактическия състав на владението не са релевирани
от ответниците по жалбата при новото разглеждане на спора, поради което не
е установено заявеното от тях придобивно основание.
Решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено
като вместо него се постанови ново, с което искът се уважи изцяло. С оглед
на основателността на иска следва да се отмени изцяло и констативния
нотариален акт, легитимиращ ответниците по жалбата като собственици на
имота.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответниците по жалбата. В полза на жалбоподателите следва да се присъдят
разноски в размер на 701,53 лв. съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК.
6
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260315/ 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 5534/
2019 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният отрицателен установителен иск за собственост за част от ПИ с
идентификатор 63427.15.472 по кадастралната карта на гр.Русе, м. „Х.М.“ в
размер на 735 кв.м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. С. ИВ. и Л. Т.
ИВ., че Д. Д. Д. – лично и като наследник на М.К.М. и съпругата му Ив. Ив. Д.
не са собственици и на 735 кв.м., представляващи част от ПИ с
идентификатор 63427.15.472 по кадастралната карта на гр.Русе, м.“ Х.М.“ с
площ от 1606 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 189, т. ІІ, рег. № 6324,
дело № 222 от 2013 г. по описа на нотариус № *** в регистъра на НК Ц.М. с
район на действие РРС и за тази част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. и Ив. Ив. Д. и двамата от гр.Русе да заплатят на ИВ.
С. ИВ. и Л. Т. ИВ. сумата в размер на 701,53 лв. разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8