РЕШЕНИЕ
№88
гр. Габрово, 04.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор …………….. като разгледа докладваното от съдия Д. Петракиева
адм. дело №110/2023 година по описа на Административен съд -
Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***,чрез адвокат
К.Б.Г., ВТАК срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП – репатриране на моторно
превозно средство (МПС), представляващо автомобил Ауди с рег. №ЕВ **** АС, извършено на 14.05.2023 г. в 16,37 часа на ул. „Александър
Стамболийски в гр. В. Търново.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди,
че не е извършил нарушение на правилата за паркиране, тъй като е паркирав
автомобила се на обозначено паркомясто и е заплатил такса за престой.
Намиращата се на същото място автобусна спирка не била обозначена ясно със съответния знак и същият не бил
поставен на видимо място, позволяващо водачите да се съобразят с него.
Претендира се присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски.
Ответникът – инспектор в
звено ПНП ППС в „организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД гр. В.
Търново, оспорва жалбата.
Окръжна прокуратура - гр. Габрово, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок при
наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Със заповед
№РД 22-1490 от 17.09.2014 г. Кметът на Община Велико Търново е определил
„Организацията на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. В. Търново, ул. „ Цар Тодор Светослав“ №1, бл. А, ЕИК *********
за Служба за контрол по смисъла на чл.167 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДвП, считано от
17.09.2014 г.
Със заповед №РД 22-2014 от 22.11.2022 г., на основание чл.44 ал.2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл.168
ал.1 и чл.171 т.5 б “а“, б “б“ и б “г“ от ЗДвП, чл.28 ал.2 т.4 от Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Велико Търново и писмо с вх.№5300-744-55/16.11.2022 г. от Управителя на
„Организацията на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, Кметът на Община Велико
Търново е определил Т.М.К.– инспектор „ПНП ППС“
за длъжностно лице, което да прилага или нарежда прилагането на принудителна административна мярка –
преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач в изрично предвидени случаи. С К. е сключен трудов
договор №РД-07-138/16.11.2022 г. за длъжност
инспектор „ПНП ППС“ и място на работа Звено „ПНП ППС“. Длъжностната
характеристика за длъжността предвижда организиране и контролиране на цялостната дейност по принудително
преместване на неправилно паркираните ППС; прилагане на ПАМ – преместване на
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но
обстоятелствата налагат неговото преместване или е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението; право да извършва всички необходими действия, съгласно
чл.171 т.5 б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП, има качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
Съгласно график за работа на екипите в звено
„принудително преместване на ППС“ за месец май 2023 г. К. е бил с работна смяна
от 08,30 до 17,30 ч.
Според докладна записка от 31.05.2023
г., по време на работата си на
14.05.2023 г., около 16,37 часа на ул. „Александър Стамболийски“ К. установил
неправилно паркирано МПС с рег.№ ЕВ **** АС на обособена със заповед на Кмета
на Община В. Търново временна спирка за автобуси на градския транспорт. Същото
било в зона на действие на пътни знаци В28, Д24 и допълнителна табела Т-18.
Разпоредил принудително преместване на посочения по-горе автомобил. Изготвен
бил снимков материал.
При така установените фактически обстоятелства,
съдът намира следното:
Нарушението на забрана за
паркиране на определено място като административно нарушение е основание за
налагане на ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите,
при които това е допустимо са три /чл.171
т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - две от твх визират
състояние, при която паркираното превозно средство пречи на останалите
участници или създава опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително
да бъде оповестено чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се
извършва принудително преместване, какъв е и настоящият случай.
Принудителната административна
мярка - преместване на превозното средство представлява проява на властта на
съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата
на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя следва: да
бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да
бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в
правната норма.
В случая законът не предвижда съставяне на
нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната принудителна
административна мярка. Според
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, изброените в чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата
се налага чрез фактически действия.
Тази законово установена форма
на издаване на акта допуска доказването на административното нарушение с всички
допустими средства, в т.ч. и снимков материал. Съгласно чл.
39, ал. 1 от АПК, относимите за
административното производство факти се установяват с всички незабранени със
закон доказателствени средства, включително веществени доказателства. В случая
снимковият материал представлява именно веществено доказателство, събрано в
хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е
годно доказателствено средство и има сила пред съда по правилото на чл. 171,
ал. 1 от АПК.
На следващо място, за да бъде
валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде приложена от компетентен орган.
В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да
наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че той следва да е от
кръга на субектите по чл.
168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно
правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, е
нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС, което е паркирано в
нарушение на нормативните изисквания.
Процедурата по прилагане на
процесната принудителна административна мярка е регламентирана в ЗДвП – чл.168
ал.1 и чл.171 т.5 б. ”б” и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново. Според чл.25
ал.1 от Наредбата, определените длъжностни лица от службите за контрол могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено ППС на охраняем паркинг за
принудително преместени ППС, без затова да бъде уведомен водача, в случаите
когато ППС е паркирано при условията на чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП.
Със заповед №РД 22-523 от 10.03.2023 г. на Кмета на Община В. Търново била въведена
временна организация и безопасност на движението в зоната на кръговото
кръстовище между ул. „Хр. Ботев“, ул. „Седми юли“ и ул. „Цар Тодор Свтослав“,
като същата включва закриване на автобусна спирка „Летен театър“ на градските
автобусни линии №1 и 2 и разкриване за тях на временна автобусна спирка на
хотел “Етър“. Според чл.
98, ал. 2 т.3 от ЗДвП, „престоят
и паркирането са забранени на
спирките
на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“.
Горното налага извод, че фактическият
състав на визираната в чл.171, т.5 б., ”б” от ЗДвП мярка за административна
принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е установено
от компетентните органи паркиране на моторно превозно средство на място.
От събраните по делото материали безспорно се установява, че на посочените в докладната записка от компетентния контролен орган
дата, място и час, процесният
автомобил е бил паркиран в зоната на действие на забранителен знак В28 –
„забранено паркирането“, пътен знак Д24 – „автобусна спирка“ и табела с текст
Т.18.1 – „нарушителите се отстраняват принудително. Установено е също, че
лекият автомобил „Ауди“ с рег.№ ЕВ ****АС е навлязъл в улицата от дясна страна
по посока на движението, което означава, че е преминал покрай посочените
по-горе пътни знаци, но не ги е възприел или ги е възприел, но не се е
съобразил с тях.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че на
мястото, от което е репатриран автомобила не е имало пътни знаци или обозначения, забраняващи
паркирането или че те са били поставени на място и по начин, непозволяващ
тяхното възпремане от водачите на МПС. Действително, районът е разчертан като
зона за паркиране, но няма спор, че съгласно чл.7 ал.3 от ЗДвП, „Когато има несъответствие между
пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътните знаци“
Мотивиран от горното при
проверката по чл.
168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
По съдебните разноски:
Предвид този изход на спора, своевременно
предявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата
следва да бъде уважена в размер на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***,чрез адвокат
К.Б.Г., ВТАК срещу принудителна
административна мярка по чл.
171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП –
репатриране на моторно превозно средство (МПС), представляващо автомобил Ауди с рег. №ЕВ **** АС, извършено
на 14.05.2023 г. в 16,37 часа на ул. „Александър Стамболийски в гр. В. Търново.
ОСЪЖДА
жалбоподателя В.П.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Т.М.К., инспектор в звено ПНП ППС в
„организация на движението паркинги и гаражи“ЕООД гр. В. Търново направените по
делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на400 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: