Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 14.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 05 ноември…….…………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
183 по описа за 2019г…………..…..………………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по иск за делба на
съсобствен недвижим имот и движими вещи с
правно основание чл.34 ЗС във връзка с чл.27 СК и се намира във фазата по
допускане на делбата в производство по чл. 344, ал.1 ГПК.
Предявен е иск от Л.Б.С. ***, по който е конституиран като ответник С.Д.С.
***.
Ищцата твърди, че заедно с
ответника са съсобственици на недвижими имоти и движими вещи,
придобити при условията на семейна имуществена общност по време на брака им.
Съсобствеността е възникнала на 13.02.2018 г. след прекратяване на сключения
между страните граждански брак. Страните не са постигнали съгласие за
осъществяване на доброволна делба на общото имущество. Твърди, че по силата на
Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост №15/26.02.2013
г., сключен по време на
брака, С.Д.С. ***, поземлен имот с идентификатор 12961.15.858 по КК и КР на гр. Вършец с адрес на
поземления имот: гр. Вършец, местност „Модровото", с площ 2000 кв.м.,
заедно с находящите се в поземления имот: Сграда с идентификатор 12961.15.858.4
със застроена площ 119 кв.м., Сграда с идентификатор 12961.15.858.3 със
застроена площ 20 кв.м., Сграда с идентификатор 12961.15.858.2 със застроена
площ 68 кв.м. След прекратяване на брака заедно с ответника са
съсобственици при равни права на описания поземлен имот и находящите се в него
сгради.
Твърди, че по време на
брака придобили още 9 бр. говеда, подробно индивидуализирани, отглеждани в регистриран животновъден обект с рег.№
********** (3540-0071) в интегрирана информационна система на БАБХ, с адрес на
животновъдния обект: гр. Вършец, обл. Монтана, ул. „Васил Априлов" №12А.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на подробно описаните недвижими имоти и животни при равни права за
всеки от съделителите.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът С.Д.С. взема становище за неоснователност на предявения иск.
Отрича претенциите на ищцата за собственост върху 1/2 идеална част от недвижимите имоти. Възраженията му по конкретните вещи са
следните: ПИ представлява прилежащ терен - обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС на сградите, които са построени в периода 1970-1972
година от бабата, дядото и родителите на ответника и притежавани от тях,
включително от самия ответник, като са използвани за животновъдна ферма. Освен
това сградите не са били предмет на сключения с Община Вършец договор. Като
принадлежност към сградите, теренът може да се придобие в собственост само от
собственика на тези сгради при условията на чл.98 от ЗС. Обслужващият характер
на терена не допуска части от същия да се придобиват от трети лица,
несобственици на самостостоятелни обекти в него - в случая ищцата. Отделно от това ПИ е продаден на ответника в
качеството му на земеделски производител, притежаващ в това качество както
собствени сгради, така и животни. Придобиването на имота от ответника в
посоченото качество изключва наличието на съсобственост с ищцата. Сградите се
притежават от ответника в качеството му на земеделски производител и като
такива не попадат под режима на СИО, респективно не стават съсобствени със
съпругата-ищца по делото.
Твърди, че не са
налице основания да се считат животните общи с ищцата. Животните представляват
приплоди на други животни, които са индивидуална собственост на ответника и на
неговите родители и като такива приплодите са негова индивидуална собственост.
Животните
са придобити от ответника в качеството му на земеделски производител и като
такива също следва да се изключат от СИО, респективно от съсобствеността.
По
изложените причини моли съда да не допуска делба на вещите, заявени от ищцата и
да му присъди направените в това производство разноски.
В хода на съдебното
дирене са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на доведени
от страните свидетели. След анализа им
съдът приема за установено следното :
Няма
спор между тях, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 27.08.2000
година, прекратен с развод по влязло в сила определение от 13.02.2018 година,
постановено по гр.д.949/2017 година по описа на РС – Берковица.
С
договор за продажба на частна общинска собственост 15/26.02.2013 година
ответникът закупил ПИ с идентификатор 12961.15.858 по КК и КР на гр. Вършец с
площ 2000 кв.м, находящ се в местността „Модровото".
Ответникът
е регистриран земеделски производител от 2012 година (регистрационна карта на
земеделски производител и към момента на подаване на отговора на исковата молба
отглежда в стопанството си 9 крави (справка за животни по категории).
При
действието на презумпцията на чл.21, ал.3 СК (чл.19 СК отм.) съвместният принос
в придобитите по време на брака вещни права се предполага до доказване на
противното. Придобитите права принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити в режим на бездялова СИО. След прекратяване на брака
остават в обикновена съсобственост поравно между страните. Оборването на
законовата презумпция за съвмествен принос е в тежест на оспорващия приноса – в
случая на ответника и именно в такава насока са и дадените от съда указания. Разпоредбата
на чл.22 СК посочва кои имуществени права, независимо, че са придобити по
времетраене на брака, представлляват лична собственост.
Настоящото
производство има за цел да подели посоченото по – горе имущество, за което
законът въвежда презумция, че съществува съсобственост. Доколкото наличието на
съсобственост и правата на страните в нея са предмет на първата фаза, то
несъмнено съдът следва да установи налице ли са онези правоизключващи
съсобствеността факти, които сочи ответника, респ.придобил ли е правото на
собственост върху процесния недвижим имот и вещи лично за себе си.
Процесният
ПИ е обособен чрез разделяне на по – голям ПИ, собственост на Община Вършец с
кратък идентификатор 173 – пасище, мера. Обособеният процесен имот е със сменен
статут – друг вид земеделска земя и с площ от 2.000 дка. Повод за тези действия
е подадена молба от ответника за закупуване на около 1.500 дка, които през 1985
година са предоставени за ползване на Петрана Здравкова, негова баба като
пустееща земя за отглеждане на животни. Декларирал е пред ОбС Вършец, че към
момента (21.04.2011 година) отглежда 16 говеда – 9 крави, 2 бика и 5 телета. По
решение на Общински съвет Вършец е обявен публичен търг с явно наддаване за
продажба на ПИ с идентификатор 12961.15.858. Обявена е първоначална тръжна цена
от 1100.00 лева, определена според експертно заключение на лицензиран оценител.
Единственият участник в търга е бил ответникът, който е закупил имота за сумата
от 1155 лева. Подписан е договор за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост 15/26.02.2013 година.
При
така установените факти, съдът намира, че ПИ с кратък идентификатор 858 е
придобит в режим на СИО и липсват предпоставки за изключването му от
съпружеската общност. След прекратяването на тази общност имотът следва да се
приеме, че е съсобствен при равни права с ищцата – бивша съпруга. На това
твърдение ответникът противопоставя схващането, че тъй като върху терена са родителите
му и техните такива са изградили постройки, то теренът следва да се разглежда
като принадлежност към тях и следователно ищцата не би могла да придобие права
върху него тъй като не притежава права върху сградите. В тази насока са
посочени и съдебни актове на ВКС, които по разбиране на настоящия състав не са
относими към конкретния казус. Най – малкото в случая липсва учредено право на
строеж (решенията касаят правата на носителите на ограничени вещни права).
Процесният имот е и със статут на земеделска земя. Липсват данни отделните
сгради да са индивидуална собственост на отделни лица. Съдът не възприема и
довода, че ответникът е станал индивидуален собственик на терена, тъй като го
закупил за целите на дейността си като земеделски производител. Съдебната
практика е категорична, че изключението, въведено в чл.22, ал.3 СК е относимо
единствено към съпруга – едноличен търговец, не и към земеделския производител
(напр.О 381/05.07.2013 по гр.д.3223/2013 ВКС, I г.о.).
Неоснователно е възражението на ищцата, че ако ответникът беше едноличен
собственик на сградите по наследство, то той би се възползвал от облекчената
процедура за придобиване на терена по чл.35, ал.3 ЗОС – вида на процедурата е в
зависимост от волята на собственика Община Вършец; а ответникът не е поискал
закупуване на земята, а промяна на статута й. Едва след това ОбС Вършец е взел
решение за продажба чрез публичен търг, от който ответникът явно се е
възползвал.
Претендира
се и делба на три сгради, построени в имота, както следва: Сграда с идентификатор 12961.15.858.4 със
застроена площ 119 кв.м., Сграда с идентификатор 12961.15.858.3 със
застроена площ 20 кв.м., Сграда с идентификатор 12961.15.858.2 със застроена
площ 68 кв.метра. За тези сгради ищцата твърди, че са придобити с покупката на
терена, т.е. по силата на договор за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост 15/26.02.2013 година. В становище по същество на спора
конкретизира, че правото на собственост е придобито по приращение – чл.92 ЗС.
Съдът
намира, че по отношение на процесните сгради не е възникнала съсобственост
между страните и по отношение на последните не следва да бъде допусната делба.
На
първо място договорът за продажба на недвижим имот частна общинска собственост
15/26.02.2013 година съдържа ясни клаузи, които не оставят съмнение за неговия
предмет - ПИ с кратък идентификатор 858. Никъде в договора, в тръжната
документация, в т.ч. в правния анализ и оценка не се съдържат данни, че предмет
на продажба е както терена, така и построените в него сгради. На това заявено
основание съсобственост не е възникнала.
Не
е възникнала и такава при приложение принципа на приращението (в ИМ няма
въведено такова твърдение като основание за възникване на съсобствеността). Съдебната
практика по приложението на чл.92 ЗС е последователна в разбирането, че когато
в договора за продажба на парцел или
терен или дворно място няма
изрична уговорка за запазване на собствеността на изградената в него сграда, но
от обстоятелствата по делото става ясно, че тя не е била предмет на договаряне
– нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността й в цената на
имота, то презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита оборена. С други думи
приращение няма.
Съдът
не следва да обсъжда твърдението на една от свидетелките, че една от сградите
била построена по време на брака. На първо място такова основание изобщо липсва
заявено в исковата молба. На следващо място по делото е представено
удостоверение за търпимост, издадено на 08.03.2013 година от Главния архитект
на Община Вършец (л.32), неоспорено от ищцата. От него е видно, че в имота в
периода преди 07.04.1987 година са изградени жилищна сграда с площ от 39
кв.метра и три селскостопански сгради, чиито площи са идентични с площите на
сградите, въведени от ищцата като предмет на делба. С други думи, тези сгради
са съществували преди страните в производството да са били в брак.
Ищцата
претендира да бъдат допуснати до делба и 9 говеда, подробно идентифицирани с
цвят, възраст, порода и ушна марка за ЕПЖ. За тях се твърди, че са придобити по
време на брака с общи средства и представляват СИО. В подкрепа на твърденията
си ангажира свидетелски показания, според които по време на брака си с
ответника е имало случаи да споделя, че са й необходими средства за закупуване
на животни. Настоящият състав намира, че тези животни не следва да бъдат
допускани до делба, тъй като не представляват съпружеска имуществена общност.
Ответникът
е регистриран като земеделски производител от дълги години и в това си качество
отглежда животни – крави. Установи се в производството, че с животновъдство са
се занимавали и родителите му. По делото са представени и писмени
доказателства, удостоверяващи този факт (л.36 от делото). В декларация пред ОбС
Вършец по повод искането за промяна на предназначението на терена на процесния
имот, ответникът е декларирал какви и колко животни отглежда (л.61).
Внимателното проследяване на ушните марки сочи, че част от животните, предмет
на делбата, са съществували към 2011 година като телета. Други от описаните
през 2011 година животни, към настоящия момент не съществуват в стопанството на
ответника – земеделски производител, т.е. те са продадени или заменени. След
като тези животни служат на ответника да упражнява по занятие дейността на
земеделски производител, то те отговарят изцяло на критерия по чл.22, ал.2 СК и
следва да се считат лична негова собственост (арг.Р 37 от 18.02.2013 на ВКС по
гр.д. 463/2012г., I г.о). След
като животните са лична собственост на ответника, то последните не следва да
бъдат допускани до делба.
Достигайки
до горните изводи, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ДЕЛБА
между Л.Б.С. с ЕГН **********,*** и С.Д.С. с ЕГН **********,*** по отношение на
ПИ с идентификатор 12961.15.858, находящ се в гр. Вършец, м. Модровото, с площ
от 2000 кв.м., трайно предназначение земеделска, при съседи: 12961.15.161,
12961.15.629, 12961.15.859, 12961.15.170 и 12961.15.860 ПРИ ПРАВА по 1/2 част
за всеки от тях.
НЕ ДОПУСКА ДЕЛБА между Л.Б.С. с ЕГН **********,***
и С.Д.С. с ЕГН **********,*** ПО ОТНОШЕНИЕ на:
Сграда с идентификатор 12961.15.858.4 със застроена площ 119 кв.м.,
Сграда с идентификатор 12961.15.858.3 със застроена площ 20 кв.м., Сграда с
идентификатор 12961.15.858.2 със застроена площ 68 кв.метра, находящи се в поземлен имот с идентификатор 12961.15.858 по КК и КР на гр.
Вършец с адрес на поземления имот: гр. Вършец, местност
„Модровото", с площ 2000 кв.м., КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА :
1. Говедо порода „Симентал", цвят „Червено-бял", пол
- женско, възраст към 20.03.2019 г. 96.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31061655; 2.Говедо
порода „Черно-.5 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31061657; 3.Говедо порода „Черно-шарено", цвят
шарено", цвят „Черно-бял", пол - женско, възраст към 20.03.2019 г. 97
„Черно-бял", пол - женско, възраст към 20.03.2019 г. 86.5 месеца, ушна
марка за ЕПЖ № BG31276934; 4.Говедо
порода „Черно-шарено", цвят „Черно-бял", пол - женско, възраст към
20.03.2019 г. 77.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31404348; 5.Говедо
порода „Черно-шарено", цвят „Черно-бял", пол - женско, възраст към
20.03.2019 г. 71.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31404349; 6.Говедо порода „Черно-шарено", цвят „Черно-бял", пол - женско, възраст към 20.03.2019
г. 62.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31404350; 7.Говедо
порода „Симентал", цвят „Червено-бял", пол - женско, възраст към 20.03.2019
г. 62.0 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31404351; 8.Говедо
порода „Черно-шарено", цвят „Черно-бял", пол - женско, възраст към
20.03.2019 г. 61.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31404352; 9.Говедо порода „Черно-шарено", цвят
„Черно-бял", пол - женско, възраст към 20.03.2019 г. 58.9 месеца, ушна
марка за ЕПЖ № BG31404355.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :