О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на двайсет и осми август през две хиляди и деветнайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИЯН ГЮРЧЕВ-мл.съдия,
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
462/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от „БЕСТ ФАЙНЕНС"ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София,ж.к.”Манастирски ливади”, к-с „Бокар”,
чрез пълномощник адв.М.С.-САК, с адрес ***,офис 4,
тел.**********, против Разпореждане №885/13.06.2019г.,пост.по
ч.гр.д.№539/2019г.на РС-Троян. Обжалва го в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендиралите
неустойка и разходи за събиране и връчване на документи.Счита,че е неправилно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила н незаконосъобразно.
Развива,че отхвърлената претенцията за неустойка в размер на 616лв.,е уговорена
за неизпълнение на задължението по договора да се осигури поръчител по кредита,
в уговорения между страните срок. Задължението има обезпечителна и обезщетителна функция, разглежда се и като предварително
определен размер на обезщетението при неизпълнение, с оглед риска и вредите,
които кредиторът претърпява при предоставяне на необезпечен кредит за
конкретния кратък срок. Съгласно чл.4 от Договора страните са се съгласили, че
неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в този член, ще
причини вреди на „БЕСТ ФАЙНЕНС" ООД, за които се дължи неустойка като
обезщетение. Неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на
кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е
бил без обезпечение. Същата е разяснена на длъжника в подробния погасителен
план, неразделна част от сключения договор, съгласно Погасителен план по
Договор за кредит №3000173/31.05.2018г., предоставен от „БЕСТ ФАЙНЕНС"ООД.
Съгласно уговорките между страните, общо дължимата сума по кредита /главница +
лихва + неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлиза на 1790.44лв.
Пояснява,че неустойката се начислява и се дължи от кредитополучателя в случай,
че в 1-дневен срок от получаване на сумата по кредита не предостави поръчител
съгласно Общите условия и Договора за кредит. Начислява се ежедневно и
пропорционално към всяка вноска по кредита. Ако се предостави поръчител след
срока, упоменат в Договора и Общите условия, тази сума ще бъде преизчислена
само за дните, в конто не е бил предоставен поръчител. Неустойката се начислява
за периода на договора - от 14.06.2018r. /първата падежна вноска/ до
20.09.2018г. г. /последната падежна вноска/, ежемесечно като сума от 77 лв. и в
този смисъл твърди,че има горна граница. Тази горна граница защитава интереса
на насрещната страна и е пречка за създаване на предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора, противно на това, което е приел районният съд.
Счита,че
заявеното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение е надлежно индивидуализирано от заявителя, приложени са
документите, удостоверяващи произхода му. Посочени са и конкретните клаузи от
договора и Погасителния план, в които е уговорено задължение на длъжника за
предоставяне на обезпечение, съответно е въведена санкция при неизпълнението
му. Налице е пълна яснота за длъжника относно начина на формиране размера на
неустойката и какво дължи, размерът й е определен в договора и определяем.
Следва да се отбележи, че съгласно погасителния план срокът на кредита е 8
седмици и счита за абсолютно логично и обосновано кредиторът да изисква
обезпечение с оглед риска си. С оглед на изложеното не споделя становището на първонистанционния съд, че същата излиза извън присъщите й
по закон функции.
По отношение
сумата от 960лв.-разходи за събиране на вземането, пояснява,че е дължима за
разходи за събиране на просрочените вземания по кредита, включително направени
към трети страни. Тази такса е упомената в Тарифа на „Бест
Файненс" ООД и за тези разходи при необходимост
и в случай на оспорване от длъжника изразява готовност да предостави и
съответните документи, удостоверяващи извършването им - товарителници, договори
с колекторски дружества и др. Съгласно чл.10.3. от ОУ
при забава на една или повече погасителни вноски, при неплащане или частично
плащане на задължение за лихва н/или главница по кредит „BestCredit
до заплата" кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна наказателна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни
писма и/или други действия, извършени по преценка на "БЕСТ ФАЙНЕНС"
ООД до окончателното изплащане на задължението.
Не споделя
твърденията на съдебния състав за противоречие на отхвърлените претенции със
закона и добрите нрави. Счита,че са неправилни и предубедени с оглед наложилата
се масова практика да се асоциират кредитните институции непременно и несъмнено
с нарушения на Закона за потребителския кредит. Развива,че следва да се отчита
всеки конкретен случай, като се анализират приложените доказателства, а не
шаблонно да се отхвърлят паричните претенции, тъй като при утвърждаване на
такава практика ще се създаде нестабилност в гражданско-правните отношения,
касаещи потребителското кредитиране. Заявителят е финансова институция по
смисъла на ЗКИ, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от
Българска Народна Банка (БНБ) и дейността му по предоставяне на финансовите
услуги е обект на особен надзор от БНБ. В тази връзка „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД има
качеството на кредитор, съгласно чл.9,ал.4 от Закона за потребителския кредит,
тъй като предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска
дейност. При уговорките със страните, видно от подробните клаузи на договорите
и общите условия, е очевидно, че дружеството държи на прозрачност и яснота в
отношенията с потребителите, като разяснява съгласно императивните разпоредби
на закона какво, кога и колко се дължи. При сключване на договора за кредит
процесните вземания са били разяснени на длъжника. С приемането на Общите
условия потребителят е потвърдил, че е осведомен за съпътстващите кредита
задължения, които могат да се отразят негативно на икономическото му състояние;
че лихвите, дължими на "БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД, е възможно да са по-високи от
тези, предлагани от други предприятия, предоставящи потребителско и микро кредитиране, но независимо от това според неговата
оценка са разумни и отговарят на пазарните условия; че "БЕСТ ФАЙНЕНС"
ООД е разяснило съпътстващите сключването на Договора задължения и е
предоставило цялата задължителна по закон договорна и преддоговорна
информация, свързана с дадения Договор; че не смята условията на Договора за
себе си като крайно неподходящи; че е предоставил на "БЕСТ
ФАЙНЕНС"ООД цялата действителна информация за своето икономическо
положение. Затова не споделя становището на съда, че се цели заобикаляне на
закона.
Позовава се и
на облекчения ред в производството по чл.410 от ГПК,като самостоятелна
процедура, в която не се проверява дали вземането съществува. Преценката на
съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до наличието на
надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти,
а основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се
простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес - исковият. В този смисъл счита,че като е
обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в
заповедното производство, заповедният съд е превишил своите правомощия.
Моли да се
отмени Разпореждане №885/13.06.2019г., пост.по ч.гр.д.№538/2019г. на PC-Троян,
в частта, с която се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на вземания за неустойка в размер 616лв. и 960лв.- разходи за
събиране,като се постанови друго, с което се уважи искането и за тези вземания
и се издаде заповед за изпълнение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 08.07.2019г., а жалбата е подадена на
15.07.2019г.т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да
обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които
предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
539/2019г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Установява се,че на 12.06.2019г. пред
РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 539/2019г. по
описа на съда. Заявителят „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД с ЕИК ********* е предявило вземане
срещу К.С.Я. с ЕГН **********,***, за главница от 1100лв., представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски„ с № 3000173/31.05.2018г., лихва за забава в размер на 74.44лв.,
неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител- 616лв.,
наказателна лихва- 86.29лв., 960лв.- разходи за изпращане на документи,ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-12.06.2019г.до окончателното
изплащане на сумата и направените разноски за държавна такса-56.73лв. и
329.29лв.-за адвокатско възнаграждение. Като основание е посочен Договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски„ с № 3000173/31.05.2018г., сключен между К.С.Я.-кредитополучател
и „Бест Файненс”ООД-кредитор,
по реда на чл.6 от ЗПФУР.По силата на същия е предоставен потребителски кредит
в размер на 1100лв.Уговорено е връщането му на 8 равни двуседмичини
вноски,с подробно описани в договора и погасителния план условия,с последна
падежна дата 20.09.2018г. Уговорено е при настъпване на „Случаи на неизпълнение”-в т.7.1-7.12,от р-л
V право на кредитора да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит,да
го обяви за предсрочно изискуем,с последица възникване на задължение на
кредитополучателя незабавно да погаси всички свои задължения. Твърди,че като
кредитор е изпълнил всички свои задължения по договора,като на 31.05.2018г. е
изплатил сумата 1100лв.по избрания от длъжника начин-чрез каса на лицензиран
оператор на парични преводи Easy Pay.Видно от разписка за извършено плащане с
№2000000153123688 от 31.05.2018г. ,в 17.47ч. кредитополучателят е получил лично
сумата на каса,което е удостоверено с представяне на личната му карта за
потвърждаване на самоличността му. Твърди,че към момента задължението му е
изискуемо ,тъй като предоставената сума не е издължена. В резултата на това
противоправно поведение на длъжника дължи лихва за забава в размер на 74.44лв., неустойка за неизпълнение на
задължението в размер на 616лв.,наказателна лихва в размер на 86.29лв.,
направените разноски за събиране на дължа в размер на 960лв. и разноските по
делото в размер на 56.73лв.-държавна такса и
329.29лв.-адвокатски хонорар.
Въпреки липсата на задължение заявителят е представил към
заявлението и Договор за потребителски
кредит„BestCredit на вноски„ с № 3000173/31.05.2018г.с Погасителен план
към него,Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Бест Файненс”ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Разписка
за извършено плащане,също и доказателства за легитимацията на заявителя и пълномощника.
С атакуваното Разпореждане № 885/13.06.2019г. РС-Троян е
отхвърлил заявлението в частта по отношение на претенцията за неустойка от
616лв. и разходите за събиранена вземането в размер
на 960лв. В мотивите съдът е изложил,че клаузата неустойка е нищожна,тъй като е
уговорена в противоречие със Закона-нормите на ЗЗП, ЗПК и чл.92 от ЗЗД, и
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. За нищожна е приета и клаузата за разходи за събиране на
вземането,като противоречаща на чл.10а,ал.2
и чл.33 от ЗПК,тъй като е нарушено изискването таксите по кредита да са предвалитено установени и ясни. Издадена е Заповед
№230/13.06.2019г.,за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
е уважено заявлението по отношение вземанията за главница от 1100лв.,ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, лихва за
забава от 74.44лв., наказателна лихва от 86.29лв., сумата 10.90лв.-разходи за
изплащане на документи, и разноските за държавна такса- 56.73лв. и адвокатски хонорар- 329.29лв.
В частната жалба се уточнява, че
неустойката се дължи поради неизпълнение на задължението в 1-дневен срок от
сключване на договора да се осигури поръчител, съгласно Договора и Общите
условия. Обяснява,че сумата се преизчислява само за дните,в които не е бил
представен поръчител.В случая от 14.06.2018г.(първата падежна вноска) до
20.09.2018г.(последната падежна вноска), в ежемесечен размер от 77лв.,като
твърди,че има горна граница.По отношение разходите за събиране на вземането
пояснява,че при оспорване от длъжника може да представят документи,доказващи
извършването им.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение
на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича,
фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се
позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация.
Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на
претенцията по отношение на главницата.. Посочено е основанието на вземането,
срока на договора, падежът и първата просрочена вноска, ясно е от какво е
формирана претенцията за главница. По отношение на лихвите в заявлението не
е уточнен начинът на формирането им и
периодите,за които се търсят. В тази част,обаче въззивният състав няма право да
се произнася,с оглед ограничения обхват на въззивен
контрол,зададен от частния жалбоподател.
В проверката по
отношение противоречие със закона и добрите нрави,за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенциите
за неустойка и за разходи за извънсъдебно събиране на задължението не отговарят
на въведените законови критерии.
При анализа на
заемното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за
защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”,
нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното
правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
При анализа на
клаузата за неустойка, съставът намира, че по начина на уговарянето й
противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент, функции.
Съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г.,по
т.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС това е самостоятелно основание за прогласяване на
неустойката за нищожна.
В случая става ясно,че неустойката е предвидена като
санкция за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита
чрез поръчител. Въведени са обусловени и комплицирани условия, на които да
отговаря поръчителят, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения кредит, като дори го превишават. Предвиден е изключително кратък
срок за представяне на тази гаранция- 1-дневен от сключване на договора,което
при съобразяване на изискванията,на които следва да отговаря е реално
неизпълнима. Като договорно задължение не е уговорено предварително, а едва
след сключване на договора, което лишава
заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако
сключи договора. При съобразяване на тези характеристики се налага извода,че тя
драстично не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните ангажименти.
Липсва обезпечителният елемент,тъй като изначално не е
ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. Известно е,че в интерес на кредитора е да си подсигури
длъжник,който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните ангажименти. Проверката за кредитоспособността на потребителя
следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. В избор на
кредитора са дадени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
(Не следва да се забравя,че в тези правоотношения именно кредиторът се явява
икономически по-силната страна.) В случая с така въведения ангажимент за
представяне на обезпечение се налага извода, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това въвежда изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
С така уговорената неустойка не се осъществява и обезщетителна функция, доколкото не са ясни възможните
вреди за кредитора. Както е известно основният ангажимент на длъжника по договора
за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им
и съответно реалните разходи по събирането на задължението. С уговорената в
случая неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира. Както се посочи
по-горе-въвежда се дори тежест за длъжника като резултат от неизпълнение на
ангажимента на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността
му като потенциален клиент.
Не може да се приеме,че
изпълнява и санкционната функция,тъй като в случая заемателят е натоварен с
изключително обусловени ангажименти, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 1-дневен срок,като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. На
практика неустойка би се дължала дори и при редовно, точно и в срок изпълнение
на ангажимента за плащане на договорените 8 погасителни вноски.
Уговорена по този начин ясно
прозира,че целта с въвеждането й е била кредиторът да си обезпечи сигурен,
дължим с голяма вероятност доход, който не е предварително регламентиран. Като
договорен подход цели да се заобиколи забраната на
нормите на чл.143,т.3 от ЗЗП и чл.33 от ЗПК, императивни по своя характер,което
има за последица нищожност на тези клаузи.
Съставът
споделя приетото от РС-Троян и по отношение на
претенцията за 960лв.-разходи за събиране на вземането. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат
точно и ясно определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за
какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му
извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази
неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че
не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените
по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение.
По
изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и
разходи за събиране на вземането, поради противоречие със закона и
добрите нрави,съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД. При тези констатации не може да се
приеме обвинението за „предубеденост”, тъй като както първоинстанционният,
така и настоящият въззивен състав при произнасянето
си правят анализ на конкретните договорни клаузи и излагат конкретни мотиви по
наведените от заявителя твърдения за предявеното вземане. Затова съставът приема,че Разпореждане № 885/13.06.2019г. на РС-Троян, пост.по
ч.гр.д.№ 539/2019г., следва да се потвърди в обжалваната му част,като правилно
и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 885/13.06.2019г.,
пост. по ч.гр.д.№ 539/2019г. по описа на РС–Троян, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от от „БЕСТ ФАЙНЕНС"ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.”Манастирски
ливади”, к-с „Бокар”, чрез пълномощник адв.М.С.-САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу К.С.Я. с
ЕГН **********,***, за вземанията за неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител от 616лв. и 960лв.- разходи за изпращане на документи,
уговорени по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски„ с № 3000173/31.05.2018г., като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.