Р Е Ш Е Н И Е
№10
гр. Габрово, 02.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
196 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от Красимир
Колев - Началник
РУ Севлиево при ОДМВР Габрово, против решение №134/29.11.2022 г. по АНД №
225/2022 г. на Районен съд – Севлиево, с което е отменено наказателно
постановление № 22-0341-000192 от 31.05.2022 г. на Началник РУ Севлиево, с
което на Д.И.Д., ЕГН:**********,***, на основание чл. 174, ал. 3, предложение
първо от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 2000,00
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП.
Касационният жалбоподател счита, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, тъй като районният съд не е
изяснил дали е налице отказ на нарушителя да подпише съставения му акт за
установяване на административно нарушение. Според съда било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като отказът на нарушителя
да подпише акта не бил удостоверен с подпис на свидетел. Жалбоподателят твърди,
че в съставения АУАН Серия GA, №529821 от 24.04.2022 г., нарушителят собственоръчно е положил подпис, изразяващ
се в символ в полето за нарушител и в полето за получен препис от акта. За
установяване на това обстоятелство прилага писмено обяснение от актосъставителя
Ц. Х.Г..
В с.з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба Д.И.Д., чрез
пълномощника си адвокат С.К., представя отговор на касационната жалба, в който
изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на
Севлиевския районен съд, поради което се прави искане за оставянето му в сила.
В с.з. адвокат К. моли съда да остави без уважение касационната жалба по
изложените съображения. Претендира разноски в касационната инстанция.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Габрово, като взе предвид
представените доказателства и становищата на страните, и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл.
212 и чл.
213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл.
63в от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение РС Севлиево е
приел за установено, че на 24.04.2022 г., в 23:00 ч., на улица „Стара Планина“
в с. Шумата, общ. Севлиево, свидетелите Ц. Г. и Ц. Ц., служители в РУ на МВР
Севлиево, спрели за проверка лек автомобил „******“ с рег. № ******, движещ се
в посока гр. Севлиево и управляван от Д.И.Д., ЕГН:**********,***. Констатирали
признаци за употреба на алкохол от водача, поради което опитали да извършат
проверка за това с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с номер 0152. Д.
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в издишания
въздух, поради което свидетелят Г. му издал Талон за изследване № 0054890, в
който отбелязал обстоятелството, че водачът отказва проба с техническо средство
и го уведомил, че трябва да се яви в ЦСМП - Севлиево в рамките на 45 минути от
връчването на талона. Видно от Талона за изследване, приложен на стр. 6 от
делото, жалбоподателят отказал да подпише талона, който отказ бил удостоверен с
подписа на свидетелката Мариета Димитрова.
Свидетелят Г. съставил и акт за установяване на
административно нарушение Серия GA, № 529821 от 24.04.2022
г. срещу Д.Д. - за това, че на 24.04.2022 г. в 23:00 часа в с. Шумата, община
Севлиево, на ул. „Стара Планина“ в посока гр. Севлиево управлявал лек автомобил
„******“ с рег. №№ ******, собственост на И. Д. К., като отказва проверка за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с номер 0152. Отразил, че
е издаден талон за изследване № 0054890 и 8 бр. холограмни стикери с номер А
053869. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В така съставения АУАН не са вписани възражения на
лицето, срещу което е съставен, като Д.Д. отказал да подпише акта. В акта била
изготвена и Разписка за връчване на препис от акта, която не е подписана от
жалбоподателя или от свидетел.
Въз основа на
така съставения АУАН, Началникът на РУ на МВР - Севлиево съставил обжалваното пред
РС Севлиево наказателно постановление № 22-0341000192/31.05.2022 г., в което
същият се съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства,
преповторил ги изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е
описаното от него деяние като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание същия текст от закона е наложил на Д.Д. глоба в размер на 2000,00
лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Като
свидетели пред районния съд са разпитани двамата полицейски служители, които са
обяснили, че Д.Д. е отказал да подпише акта и талона за изследване. Отказът да
подпише талона бил удостоверен с подписа на свид. Димитрова, която е сестра на нарушителя.
Позовавайки се на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, регламентирано в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Видно от приложения по делото АУАН, отказът на жалбоподателя да подпише акта не
е удостоверен по никакъв начин, тъй като липсва подпис на лицето, което е било
свидетел на отказа на жалбоподателя. Съставянето на наказателно постановление
въз основа на опорочен акт за установяване на административно нарушение също
съставлява процесуално нарушение. С оглед на това
съдебният състав е достигнал до
извод за незаконосъобразност на издаденото НП, поради което го е отменил.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Решаващият състав е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от
него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, свидетелските показания,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява предявяване
на обвинение за извършване на административно нарушение и се удостоверява от
нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява изявление на
нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение, без
което административно наказателното производство не се счита за редовно образувано
и по аргумент от чл.
52, ал. 2 от ЗАНН е
условие, без което не може да бъде издадено наказателно постановление. Ето защо
законодателят е предвидил в чл.
43, ал. 2 от ЗАНН,
че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести
липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл.
43, ал. 1 от ЗАНН.
В разглеждания случай липсва подпис на нарушителя в
съставения от св. Г. акт
за установяване на административно нарушение Серия GA, №
529821 от 24.04.2022 г. Липсва и подпис на свидетел, удостоверяващ, че нарушителят
отказва да подпише акта.
Тези обстоятелства са правилно установени от
въззивния съд от съдържанието на цитирания АУАН. В съответните полета на същия,
предвидени за полагане на подпис от нарушителя, удостоверяващ, че се е запознал
със съдържанието на акта и за получаване на препис от същия, има поставена
вълнообразна линия, чието авторство не е възможно да се установи. Общоприетото
определение за подпис е, че той представлява собственоръчно написано име или
знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви. Поставената в АУАН
линия не може да бъде приравнена на подпис, тъй като не представлява буква от
българската азбука, текст или дава възможност по какъвто и да било начин да се
установи, че удостоверява изявление на Д.Д. в съставения акт. Разпитаните във
въззивното производство в качеството на свидетели полицейски служители са
заявили изрично пред районния съд, че нарушителят е отказал да подпише
съставения против него АУАН.
На непротиворечивите им показания, дадени в
качеството на свидетели и след разяснена наказателна отговорност за
лъжествидетелстване, не може да бъде противопоставено представеното с касационната
жалба писмено обяснение, което е частен документ и съгласно разпоредбата на чл.
180 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е годно да установи единствено, че изявленията, които се съдържат в него, са направени
от Ц. Х.Г., но не и да удостовери верността на тези изявления.
Отделно от гореизложеното
следва да посочи, че в съставения АУАН полицейските служители са отразили
изземване на свидетелството за управление на МПС на нарушителя. Както в
документите за самоличност, така и в СУМПС се съдържа изображение на саморъчно
положения подпис на притежателя му. С оглед на този факт, служебно известен на
съда и органите на МВР, които издават документите за самоличност,
актосъставителят е могъл да извърши съпоставка между подписа в иззетото СУМПС и
да установи по какъв начин се подписва Д.Д..
Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че след като в АУАН липсва подпис на нарушителя и отказът
му да подпише акта не е установен с подписа на един свидетел, това съставлява
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН, тъй като
смисълът на посочената разпоредба е да гарантира правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, чрез
удостоверяване на надлежното предявяване на вмененото му с акта административно
нарушение, което м удава възможност да организира защитата си срещу него, събере или посочи необходимите доказателства, направи
съответните възражения в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира
квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението на задължението за връчване на
акта за установяване на административно нарушение лишава нарушителя от
възможността да предприеме всички тези действия и съответно в твърде съществена
степен нарушава неговото право на участие и защита в административно
наказателното производство. Поради тази причина, надлежното връчване на акта,
независимо дали той е подписан или не е подписан от нарушителя е абсолютна
предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която,
само по себе си има за последица незаконосъобразност на постановеното при тези
условия наказателно постановление.
Поради гореизложените съображения касационната жалба се
явява неоснователна и решението на РС Севлиево следва да се остави в сила, като
правилно и законосъобразно. Същото не страда от визираните в жалбата пороци и
постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон.
Предвид изхода на спора и направеното искане от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба, съдът намира, че
в полза на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., заплащането на което е доказано от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л. 12 от делото/. Същите следва да бъдат понесени
от ответния административен орган – ОДМВР Габрово.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН
във вр. с чл.
221, ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №134,
постановено на 29.11.2022 г. по АНД № 225/2022 г. на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на Д.И.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, направените
разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/
Особено мнение на съдия Гишина:
Не споделям доводите на мнозинството
от съдебния състав за оставяне в сила на обжалваното решение. Считам, че
въззивното решение следваше да бъде отменено и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да
извърши пълен съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП.
Съображенията ми за това са
следните:
Състав на Районен съд – Севлиево е
отменил процесното НП с единствен довод за допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което нарушение въззивният съд
е квалифицирал като съществено такова, нарушаващо правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере какво нарушение
му се вменява във вина и да реализира в пълен обем правата си, в частност тези
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд, който е инстанцията
по същество, в решението си не е изложил изводи относно законосъобразността на
процесното НП /като единствено е посочил, че е издадено от компетентен орган/,
съставомерността на вмененото на наказаното лице деяние, законосъобразността и
справедливостта на наложеното наказание, основателността на възраженията на
страните. Необсъждането на спора по същество и липсата на правни изводи относно
посочените по-горе обстоятелства препятства дължимия касационен контрол по чл. 218
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, като произнасянето на касационния съд за
първи път по съществото на спора би лишило страните от гарантираната им от
процесуалния закон възможност да получат съдебна защита на две инстанции. Предвид
забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН от касационната инстанция, след отмяна на решението делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да
изпълни задължението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност релевантните
доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към
съставомерността на вмененото нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да
мотивира произнасянето си по същество, като обсъди доводите и възраженията на страните.
Задължението на въззивния съд за осъществяване на пълен съдебен контрол за
законосъобразност на оспорения пред него санкционен акт не следва и не може
/дори и чисто хронологично/ да зависи от това дали касационната инстанция ще
възприеме за основателен и обоснован единствения изложен довод за отмяна на
оспореното НП.
Отделно от това, не споделям
мнението на въззивния съд, че установеното от него процедурно нарушение при
съставяне на АУАН е съществено такова, но не намирам за необходимо да соча
конкретните си съображения, тъй като, при законосъобразно развитие на съдебната
фаза на производството /предвид изложеното по-горе в настоящото особено
мнение/, определеният друг съдебен състав за разглеждане на делото не следва да
бъде обвързан с това становище, доколкото при новото разглеждане на делото
въззивният съд ще дължи произнасяне по всички посочени по-горе въпроси, а
преценката от касационната инстанция ще се дължи при наличие на допустима и
редовна касационна жалба.
Съдия: