№ 544
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100510236 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Ц.Е. чрез особен представител – адв. Л.С.,
срещу Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. № 63387/2020г. по описа на
-ти
CPC, 117 състав, с което е уважена молбата по ЗЗДН на В.Ж. Р. и А.М.П. Е. срещу П.Ц.Е.
и е издадена заповед за защита. С въззивната жалба се обжалва изцяло решението.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон, като се излагат подробни съображения.
Моли се да се отмени обжалваното решение, с което е уважена молбата по ЗЗДН на
В. Р. и А.М. Е..
Въззиваемите страни В. Р. и А.М. Е. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не са депозирали
писмени възражения.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата В. Р. оспорва
въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН,
1
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба В. Р. и А.М. Е. срещу П.Ц.Е.
– за защита от актове на домашно насилие, извършени на 10.12.2020г., 16.12.2020 г. и на
17.12.2020 г., подробно описани в молбата от 17.12.2020 г.
Ответникът, чрез особен представител, е оспорил твърденията в подадената молба за
наличие на домашно насилие.
С Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. № 63387/2020г. по описа
-ти
на CPC, 117 състав, е издадена заповед за защита, като е задължен П.Ц.Е. да се въздържа
от извършване на насилие /в т.ч. и словесно/ спрямо В.Ж. Р. /Е./ и А.П.Е., с общ адрес: гр.
София, ул. „*******, забранено му е да се доближава на по-малко от 100 метра от тях
самите, от адреса им и от ЧСУ „Св.Георги“ в гр. София, бул. ******* за срок от 18 месеца,
считано от датата на съдебното решение (24.06.2021г.).
Предупреден е ответникът, че при неизпълнение/нарушаване на заповедта за защита,
ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на
обвинение по НК /наказание - лишаване от свобода/; осъден е да заплати на СРС такси от 50
лв. и глоба от 500 лв., а на В. Р. /Е./ и на А.Е. - по 300 лв. разноски на всяка от тях.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
В първоинстанционното производство молителките са представили декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН.
В настоящия случай тя съдържа всички индивидуализиращи белези на
насилническите актове, поради което представлява и годно доказателствено средство за
правнорелевантните факти. Декларацията притежава, както формална, така и материална
доказателствена сила, които не са оборени от ответника нито в първоинстанционното
производство, нито във въззивното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че
оплакванията във въззивната жалба относно обстоятелството, че декларацията е една и
подадена общо от двете молителки, както и че в нея липсва изявление, че на декларатора му
е известна наказателната отговорност, която носи за деклариране на неверни данни в нея, са
неоснователни. Това е така, защото на първо място, декларацията носи подписите и на двете
молителки, като от съдържанието на декларацията става ясно кой от описаните в нея актове
на насилие се отнася до двете молителки и кой за втората от тях, а на второ място, липсата
на изявление, че на деклараторите е известна наказателната отговорност при деклариране на
неверни данни не опорочава доказателствената стойност на декларацията, тъй като
последиците от деклариране на неверни данни са предвидени в самия закон и не
освобождава молителките от отговорност в случай на невярно деклариране.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът не е ангажирал
2
доказателства, които да опровергаят декларацията на молителките за извършеното домашно
насилие.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 25 лв. за въззивната си жалба.
С оглед изхода на настоящото дело въззивникът няма право на разноски, а и не е
заявил такава претенция. Въззиваемите не са заявили искане за разноски, поради което
съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. №
-ти
63387/2020г. по описа на CPC, 117 състав.
ОСЪЖДА П.Ц.Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3