Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 02.12.2019 г.
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Албена Ботева
Членове: Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
В.ч.гр.дело № 15296 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на А.В.Г. -
длъжник по изп. дело № 20138410408508 на ЧСИ Н.М., срещу разпореждане от
15.08.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи подаденото от
същото лице възражение от 15.08.2019 г., имащо характер на искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Оплакванията на жалбоподателката са за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила поради липва на мотиви към разпореждането, и за
наличието на основанието на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
Насрещната страна „Т.Ф.С.“ ЕАД,
взискател по изпълнителното дело, не взема становище по жалбата.
В
мотиви по чл. 436 ал. 4 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за
неоснователност на жалбата, поради поискани от взискателя и извършени от
съдебния изпълнител действия за събиране на вземанията – предмет на
изпълнението.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Изпълнителното
дело е било образувано по молба от 19.07.2013 г., на основание изпълнителен
лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 947/2012 г. на Сливенския районен
съд, с взискател „Т.Ф.С.“ ЕАД, длъжник А.В.Г. и предмет вземания в размери:
главница 991,05 лева, договорна лихва 260,50 лева, такса за обслужване на
кредит 303 лева и разноски 31,09 лева. С молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия
запори върху банкови сметки на длъжницата, запори върху МПС при установяване на
такива, и възбрана върху недвижими имоти. С разпореждане от 19.07.2013 г. съдебният
изпълнител е образувано изпълнително дело, разпоредил е изпращане на покана за
доброволно изпълнение, съобщение по чл. 191 от ДОПК, изискал е справки за
имущество на длъжника и наложил запор върху левови и валутни банкови сметки на
длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника А.В.Г. на 20.08.2013
г. В поканата за доброволно изпълнение, получена на 20.08.2013 г., са отбелязани задължения на длъжника в
следните размери:
-
991,05 лева главница в размер, ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до
окончателното изплащане;
-
260,50 лева - договорна лихва;
-
303 лева - наказателни лихви;
-
31,09 лева – присъдени разноски;
-
190,54 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
-
108 лева, обозначени като „други такси, дължими до този момент“.
Последното
вземане очевидно са заплатени от взискателя такси, видно от платежния документ
по изпълнителното дело (л. 5).
За
периода от 23.09.2013 г. до 19.12.2016 г. от длъжника са постъпвали суми за
изплащане, което е отбелязано върху гърба на изпълнителния лист и добавена страница.
Общият размер на изплатените от длъжницата суми е 1948 лева, , от които са
изплатени в полза на взискателя суми в общ размер 1769,78 лева, а по сметка на
ЧСИ суми в общ размер 170,22 лева за такси по т. 26 от ТТЗЧСИ. За този период
не са били искани и извършвани изпълнителни действия. С разпореждане от
29.03.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на
длъжника и разпоредил изпращане на призовка за принудително изпълнение. С молби
с идентично съдържание, с вх. № 009626 от 08.02.2019 г. и вх. № 014088 от
21.02.2019 г. взискателят „Т.Ф.С.“ ЕАД е направил искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и върху банкови сметки на името на длъжника. С
разпореждане от 24.07.2019 г. съдебният изпълнител отново е насрочил опис на
движими вещи на длъжника.
При
така изложените обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. За
периода на изплащането на задълженията по изпълнителното дело от длъжницата не
е било налице основание взискателят да иска извършване на изпълнителни
действия, тъй като е било налице доброволно изпълнение от длъжницата. След
последното плащане, с разпореждане от 29.03.2017 г. съдебният изпълнител е
постановил извършване на изпълнителни действия. Искане за извършване на
изпълнителни действия е направено от взискателя с молби от м. февруари 2019 г. Изпълнителни
действия са разпоредени от съдебния изпълнител с разпореждане от 24.07.2019 г. Между
изпълнителните действия не е изтекъл срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, с
което не е възникнало основанието на цитираната разпоредба за прекратяване на
изпълнителното производство.
По
делото са налице доказателства за изплащането на задължението на длъжницата в
пълния му размер и разноските по изпълнението, включително и държавна такса. Задълженията
на длъжницата към взискателя, предмет на изпълнението, съгласно поканата за
доброволно изпълнение, са с общ размер 1585,59 лева и разноски на взискателя по
изпълнителното дело в размер на 108 лева. Общият размер на платените от
длъжницата по изпълнително дело суми е 1948 лева, от които разпределени в полза
на взискателя парични суми, съгласно отбелязванията върху изпълнителния лист и
приложените извлечения, са 1769,78 лева, а удържани в полза на ЧСИ 178,22 лева.
С плащанията следва да се считат погасени основните задължения и разноските на
взискателя по изпълнителното дело. Дължимата такса в полза на съдебния изпълнител,
определена върху задължението според правилото на т. 26 б. „в“ от Тарифата, е
176,22 лева с ДДС, а не 190,54 лева, както я е определил съдебният изпълнител.
При извършените от длъжницата плащания съдебният изпълнител е начислил в своя
полза такси по т. 26 от Тарифата с общ размер 178,22 лева. С горното е
изплатена и дължимата на съдебния изпълнител такса. Не са представени
доказателства за други разноски по изпълнителното дело. Поради това, е било налице
основание за приключване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433
ал. 2 от ГПК. Това обаче не е било поискано от длъжника, а с оглед предмета на
обжалване – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съдът не е компетентен да се произнесе
нито по други основание за прекратяване на производството, нито по наличие на
основанията за неговото приключване.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава разпореждане от
15.08.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи подаденото от А.В.Г.
възражение с вх № 078910 от 15.08.2019 г., имащо характер на искане за
прекратяване на производството по изп. дело № 20138410408058 на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.