Р Е Ш Е
Н И
Е № 4090
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Марина Кънева като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9907 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба на Л.А.К. срещу В.М.К., с която са
предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 790 лева,
представляваща неплатена наемна цена за месеците ноември 2017 г. - 160 лева, за
месец декември 2017 г. – 210 лева, за месец януари 2018 г. – 210 лева и за
месец февруари 2018 г. – 210 лева, дължими по договор за наем от 05.04.2017 г.,
както и сумата в размер на 483 лева, представляваща обезщетение за ползване на
имота, след изтичане на срока на действие на договора, считано от 05.04.2018 г.
до 14.06.2018 г., както и да предаде владението на имота, предмет на договора
за наем от 05.04.2017 г., находящ се в ***. Претендират се разноски.
В исковата
молба се излагат твърдения, че въз основа на устно упълномощаване ищцата
упълномощила с. си П. П. да сключи договор за наем за собствения й недвижим
имот, находящ се в ***. Такъв договор
бил сключен на 05.04.2018 г. с наемател В.М.К., с месечна наемна цена от 210
лева. Срокът на договора на 05.04.2018 г.и договорът бил прекратен. Твърди се,
въпреки че договорът бил прекратен ответникът продължил да ползва имота, като
държал в него свои вещи – дивани, легло и вентилатор и не го освобождавал. Иска
се присъждане на неплатен наем, обезщетение за ползване и предаване на имота.
Претендират се разноски
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника
особен представител, с който оспорва исковете. Моли за тяхното отхвърляне.
Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232,
ал.2, пр.1 ЗЗД, 236, ал.2 ЗЗД и чл.233, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат
уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало
наемно правоотношение, с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно
сключения договор; изпълнение на договорните си задължения, като изправна
страна и факта на предаване на имота за ползване на ответника; както и, че
договорът за наем е прекратен; че ответникът към настоящия момент ползва имота,
размерът на претенциите си.. С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на
горните обстоятелства от ищцата, следва да докаже, че е заплатил месечните наемни
вноски за процесния период и че е предал имота, предмет на договора за наем.
Видно от
договор за наем от 05.04.2017 г. /л.7/, същият е сключен между П. Й. П., в
качеството на наемодател и ответникът В.М.К., като наемател.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не се доказа първата предпоставка за уважаване
на предявените искове, а именно между Л.А.К., в качеството на наемодател и В.М.К.,
в качеството на наемател да е сключен процесния договор за наем от 05.04.2017
г.
В договорът
липсва посочване, че наемодателят П. П. е действал като пълномощник на своята с.
ищцата по делото Л.А.К.. Видно от самия договор П. П. е действал в лично
качество, като наемодател. Следва да се посочи, че договорът има действие
спрямо страните, които са го сключили. Следва да се посочи, че договор за наем
може да сключи и от лице, което не е собственик на имота. В тези случаи,
собственикът на имота не може да извлича права от договора за наем, по който не
е страна.
Ирелевантни в
случая са представената декларация от ищцата от 07.06.2018 г./л.20/, с която
декларира и потвърждава дадено от нея съгласие, че е упълномощила с. си да сключи договора за наем, доколкото от
самия договор за наем, не се установява П. П. да е действал като п. на Л.К..
По делото не се
установява ответникът да е договарял с ищцата Л.К., предвид което и същата няма
материалноправна легитимация да търси вземания по силата на договора за наем. Ответникът
не се е задължил спрямо ищцата, а към нейния съпруг, което се установява, както
от приложените по делото писмени доказателства, така и от разпита на свидетеля
П. П. /протокол от о.с.з. 26.09.2019 г. л.88/. Последният установява, че
единствено той е разговарял с ответника по повод процесния имот, с него е
договарял, на него е плащана наемната цена, с него е водил разговори, като
ищцата по никакъв начин не е свързана с техните отношения по повод договора за наем.
Твърдението на
свидетеля, че е действал като пълномощник на ищцата и представената декларация
от същата за упълномощаване на П. П. да сключи договор за наем, няма как да
обвързват ответника, доколкото не се установява по делото, че той е знаел, че П.
П., при сключване на договора за наем, е действал като пълномощник на своята
съпруга Л.К..
Право да иска
заплащане на наемната цена, обезщетение за ползване на имота след изтичане на
срока на действие на договора, както и предаване на имота, предмет на договора
за наем, има посочения в договора наемодател – П. П., а не ищцата, доколкото за
нея договорът за наем не поражда действие, независимо, че е собственик на
имота, предмет на договора за наем. В този смисъл е непротиворечива практиката
на ВКС – Решение № 541 от 06.02.2012 г. по гр.д. № № 810/2010 г. IV ГО на ВКС, Определение № 16/12.01.2017 г. по т.д. № 496/2016 г. I ТО на ВКС и много други.
Предвид
обстоятелството, че по делото не се установи, че между ищцата и ответникът е
възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за наем от
05.04.2017 г. претенциите й за заплащане на наемна цена по този договор, както
и обезщетение за ползване на имота след изтичане на договора за наем и
предаване на владението на имота, предмет на договора за наем следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни, доколкото всяка една от тези
претенции е базирана на наемното правоотношение от 05.04.2017 г.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответника, но доколкото същият се е представлявал от особен
представител не е направил разноски в производството и такива не следва да му
се присъждат.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.М.К., ЕГН **********, с
адрес: *** осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 790 лева, представляваща неплатена наемна цена по
договор за наем от 05.04.2017 г., от
които за месец ноември 2017 г. - 160 лева, за месец декември 2017 г. –
210 лева, за месец януари 2018 г. – 210 лева и за месец февруари 2018 г. – 210
лева, както и сумата в размер на 483 лева, представляваща обезщетение за
ползване на имота, след изтичане на срока на действие на договора, считано от
05.04.2018 г. до 14.06.2018 г., както и да предаде владението на имота, предмет
на договора за наем от 05.04.2017 г., находящ се в ***.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните, чрез техните пълномощници на съдебните адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ