Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 24.03.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
27 януари
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
1862, по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и отрицателно установителен иск с правно осн. Чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците А.Т.В. и И.С.В., чрез пълномощниците си,
твърдят в исковата си молба, че на
23.08.2017 год., сключили нотариално заверен договор и изтеглили кредит от
ответното дружество „София Комерс Кредит Груп”, АД, ЕИК: *********, за сумата в
размер на 10225,84 евро, равняващи се на 20 000 лева, по фиксинга на БНБ за
еврото, за срок от 84 месеца, с фиксиран лихвен процент в размер на 2,95% на
месец. Посоченият кредит бил обезпечен с ипотека на недвижим имот, собственост
на ищците, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68850.504.5398.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последващо изменение със Заповед 18-1088-09.02.2015г. на Началника на СГКК-
Стара Загора, с адрес на имот; Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Пейо Яворов"
№ 23, ет. 3, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68850.504.5398, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ от 64,77 квадратни метра, заедно с прилежаща част - 1/3 идеална част от таванско помещение, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта
68850.504.5398.1.1, над обекта - няма, който имот по предходни документи за
собственост представлява АПАРТАМЕНТ, заемащ целия ВТОРИ ЕТАЖ от жилищна сграда
на два етажа с използваем таван и гараж със склад и приземен етаж преустроен в
кафе-аперитив, която сграда е построена в дворно място с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Пейо Яворов" № 23, който апартамент се състои от стая,
дрешник, баня-тоалетна, преддверие, коридор и две тераси, със застроена площ
64,77 кв.м (шестдесет и четири цяло и седемдесет и седем стотни) кв. метра, при
граници на същия: от север- двор, от изток - двор и зид тип калкан, от юг- ул.
„Пейо Яворов" и от запад - двор, ЗАЕДНО с 1/3 (една трета) идеална част от
таванското помещение и 1/3 (една трета) идеална част от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
Ищците и ответникът
се споразумели кредитът да се изплаща на равни месечни вноски, като месечната
вноска е в размер на 330.40 евро, като първата вноска е на дата 25.09.2017
год., а последната вноска е на дата 24.04.2024 год. Към договора бил приложен
нотариално заверен погасителен план, разписан от ищците и ответника. В раздел V
- ти от договора, в т.5.3, била уредена и наказателна неустойка при забава на
месечната вноска или при невнасяне на цяла такава в размер на 2,20 евро на ден
за всеки ден забава.
След сключване на
договора и получаване на описаната в договора заемна сума, ищците започнали да
погасяват задължението си по кредита спрямо договора и погасителният план. На
дата 21.09.2017год., ищците внесли сумата в размер на 650 лева по курса на БНБ
331.63 евро, с която сума погасили първата вноска с падеж 25.09.2017 год., като
внасят 1,63 евро повече.На дата 25.10.2017 год., ищците внесли сумата в размер
на 650 лева по курса на БНБ 331.63 евро,
с която сума погасили втората вноска с падеж 25.10.2017 год., като внасят 1,63
евро повече. На дата 27.11.2017год., ищците внесли сумата в размер на 500 лева,
по курса на БНБ 255.10 евро, които не достигали за погасяване на третата вноска дължима за дата
/25.11.2017 /год., като с посочената сума с оглед договора ищците погасили
договорна лихва в размер на 255.10 евро, като след заплащането, остатъкът от
Лихвата бил в размер на 44,84 евро. Останала непогасена и Главница в размер на
30.46 евро, дължима към дата 25.11.2017 год. На дата 29.12.2017год., ищците
внесли сумата в размер на 200 лева, по курса на БНБ 102 евро, като с посочената
сума ищците заплатили Неустойка в размер на 66 евро за периода 25.11.2017год. -
25.12.2017 год., а с остатъка от 36 евро
заплатили част от дължимата и незаплатена Лихва за периода
25.11.2017год. - 25.12.2017 год., като след заплащането дължимата и незаплатена
Лихва за периода 25.11.2017год. - 25.12.2017 год., била в размер на 8,84 евро.
Останала непогасена и Главница за 25.12.2017 год., в размер на 31.35 евро. На
дата 26.04.2018год., ищците внесли сумата в размер на 540 лева, по курса на БНБ
275.51 евро. С посочената сума ищците заплатили непогасена договорна Лихва за
периода 25.11.2017год. - 25.12.2017 год., в размер на 8,84 евро и погасили
Главница в размер на 30.46 евро, дължима към дата 25.11.2017 год. След
посочените плащания, с остатъка от сумата в размер на 236.1 евро, погасили
Неустойка за 30 дни за периода 25.12.2017год.- 25.01.2018год., в размер на 66
евро, част от Договорна лихва за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год., в
размер на 170.21 евро. След заплащане на сумите ищците дължали за периода
25.12.2017год. - 25.01.2018 год., неизплатена договорна Лихва в размер на
128,83 евро и неизплатена Главница в размер на 31,35 евро, дължима към дата
25.12.2017 год.На дата 20.06.2018год.,
ищците внесли по кредита сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51 евро.
С посочената сума ищците заплатили 51 евро от неизплатената договорна Лихва за
периода 25.12.2017год.-25.01.2018 год.,
като след заплащането на сумата неизплатената договорна Лихва за периода
25.12.2017год. - 25.01.2018 год.,била в размер на 77,83 евро. На дата 22.06.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51 евро. С
посочената сума ищците заплатили 51 евро от неизплатената договорна Лихва за
периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год., като след заплащането на сумата
неизплатената договорна Лихва за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год.,била
в размер на 26.83 евро.
На 28.06.2018 год.
ищците и ответникът сключили нотариално заверена спогодба, с която страните се
съгласили, че към дата 25.06.2018год., ищците са просрочили заплащането на
следните свои задължения към кредитора по договор от дата 23.08.2017 год., а
именно:Главница към дата 25.06.2018год., в размер на 270.35 евро, изискуема
договорна лихва в размер на 1980,61 евро за периода 25.12.2017год. -
25.06.2017год., и изискуема неустойка за периода 25.03.2018год., -
25.06.2018год. в размер на 738.70 евро
Твърдят, че
независимо, че била сключена посочената спогодба, тя не отговаряла на реално
дължимите главница, договорна изискуема лихва и договорна неустойка. Сумите,
описани в спогодбата, се разминавали драстично с оглед дължимото от ищците по
договора към посочените дати - главница, договорна изискуема лихва и договорна
неустойка. Считат че така сключената спогодоа е нищожна в частта за сумите
описани в нея над размера, който в действителност страните дължат за просрочена
Главница, договорна изискуема Лихва и договорна Неустойка. Заявяват, че към
датата на сключване на спогодбата дължали на кредитора както следва: Главница
към дата 25.06.2018год. - 202.55 евро, а не както било записано в спогодбата
270.35 евро, Договорна изискуема лихва за периода 25.12.2017год. -
25.06.2017год., в размер на 1507.63 евро, а не както било записано в спогодбата
1980,61 евро, Неустойка за периода за периода 25.02.2018 год.,- 25.06.2018год.,
в размер на 264 евро, а не както било записано в споразумението 738.70
евро за периода 25.03.2018год., -
25.06.2018год.
След подписване на
спогодбата ищците внесли по договора за кредит следните суми, а именно:
На дата
17.09.2018год., сумата в размер на 1900 лева, по курса на БНБ 969.39 евро, с
която сума ищците заплатили, както следва: Неизплатената договорна Лихва за
периода 25.12.2017год., - 25.01.2018 год., в размер на 26.83 евро; Главница в
размер на 31,35 евро, дължима към дата 25.12.2017 год.; Главница в размер на
32,28 евро, дължима към дата 25.01.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към
дата 25.01.2018год., в размер на 298.12 евро; Неустойка в размер на 66 евро за
периода 25.01.2018год., - 25.02.2018 год., Главница в размер на 33,23 евро,
дължима към дата 25.02.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата
25.02.2018год., в размер на 297.17 евро.; Главница в размер на 34,21 евро
дължима към дата 25.03.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата
25.03.2018год., в размер на 296.19 евро; Неустойка в размер на 66 евро за
периода 25.02.2018год., - 25.03.2018 год.; Главница в размер на 35,22 евро,
дължима към дата 25.04.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата
25.04.2018год. в размер на 182,45 евро, като след заплащане на посоченитбила е
в размер на 112.73 евро.На дата 25.09.2018год,, ищците внесли сумата в размер
на 2000 лева, по курса на БНБ 1020.41 евро, с която сума ищците заплатили,
както следва: Неизплатената договорна Лихва към дата 25.04.2018год., в размер
на 112.73 евро; Неустойка в размер на 66 евро за периода 25.03.2018год., -
25.04.2018 год.; Главница в размер на 36.26 евро, дължима към дата
25.05.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата 25.05.2018год., в размер
на 294.14 евро; Неустойка в размер на 66 евро за периода 25.04.2018год., -
25.05.2018 год.; Главница в размер на 37,33 евро, дължима към дата
25.06.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата 25.06.2018год., в размер
на 293.07 евро; Неустойка в размер на 66 евро за периода 25.05.2018год., -
25.06.2018 год.; Главница в размер на 38,43 евро, дължима към дата
25.07.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата 25.07.2018год., в размер
на 76.45 евро, като след заплащане на посочените суми остатъка от дължимата за
посочения период Лихва е в размер на 214.38 евро. На дата 25.09.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 1000 лева, по курса на БНБ 510.20 евро, с
която сума заплатили: Неизплатената договорна Лихва към дата 25.07.2018год., в
размер на 214.38 евро; Неустойка в размер на 66 евро за периода 25.06.2018год.,
- 25.07.2018 год.; Главница в размер на 39,57 евро, дължима към дата
25.08.2018год.; Неизплатената договорна Лихва към дата 25.08.2018год., в размер
на 190.25 евро, като след заплащане на посочените суми остатъка от дължимата за
посочения период Лихва е в размер на 100.85 евро. На дата 08.10.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51 евро, с която
погасили Неизплатената договорна Лихва към дата 25.08.2018год., като след
заплащането на сумата от 51 евро остатъкът от дължимата за посочения период
Лихва бил в размер на 49,58 евро.
Към датата на
депозиране на исковата молба 01.04.2019 год., ищците дължали: Неизплатена
просрочена Главница в размер на 311,64 евро, за периода 25.09.2018год -
25.03.2019год.; Неизплатена Главница -в размер на 9457.61 евро лева за периода
25.04.2019 - 25.08.2024г.; Неизплатената договорна Лихва в размер на 2001.14
евро, за периода 25.09.2018год - 25.03.2019год;
Неустойка в размер на 528 евро за периода 25.08.2018год -25.03.2019год.
На дата 27.03.2019
г. ищците изпратили покана, с която поканили ответника да му заплатят сумата в
размер на 23698.83 лева, която сума считат, че дължат към датата на депозиране
на исковата молба. Предупредили ответника, че ако не приеме да му заплатят
сумата в размер на 23698.83 лева и с това да се счита задължението по договор
сключен на дата 23.08.2017 год., за изплатено, то ще приемат че ответникът е
изпаднал в забава. Той отказвал да му заплатят дължимата му престация, с оглед
на което от дата 01.04.2019 г. считат ответника в забава.
Считат, че
описаната неустойка в раздел v - ти от договора, в т.5.3., в размер на 2.20
евро на ден за всеки ден забава е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Считат, че автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане или оспорване на неустойка съдът следи служебно. Неустойката
следвало да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави apriori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Считат, че определената в конкретният договор неустойка, е с
единствената цел да санкционира допълнително, и то неоснователно, ищците.
Отпуснатият кредит бил обезпечен с ипотека на имот собственост на ищците.
Налице била достатъчно обезпечение за отпуснатият кредит и неустойката се явява
само средство за допълнителна облага на кредитодателя.
Посочено е още в
молбата, че на дата 11.02.2019 година от името на И.С.В., било изпратено
заявление, чрез адв. А.М., на мейла на ответника, с което ищците пожелали да им
се предостави информация за размера на дълга по договора за потребителски
кредит. На дата 21.02.2019 год., получили от ответника следното съобщение
„Задълженията на И.В. по договор за кредит от 23.08.2017 година към 21.02.2019
година са в общ размер 37 190.99 лева. Предвид просрочията по кредита предстои
принудително изпълнение върху ипотекирания имот. В случай на доброволно
погасяване е възможно да бъде направена отстъпка от горната сума."
С оглед на
гореизложеното, ищците молят съдът да прогласи, че неустойката по чл.5.3 от
процесния договор за кредит от 23.08.2017год., е нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
Молят, съдът да
установи със сила на присъдено нещо, че не дължат на ответника сумата от
13492,16 лева, която е разликата над сумата от 23698.83 лева, дължими по
договор за кредит от дата 23.08.2017 год., към датата на депозиране на исковата
молба, до претендираната от ответника сума в размер на 37 190.99 лева. Претендират и за сторените от тях разноски по
делото.
Ответникът „София Комерс Кредит Груп” АД, гр.
София, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва
факта на сключен договор за кредит между дружеството и ищците. Оспорва
твърдението, че сключената между тях и дружеството ответник Спогодба с
нотариална заверка на подписите, съответно, peг. № 10844 от 28.06.2018 г. на
Нотариус с peг. № 181 в РНК и peг. № 07933 от 29.6.218 г. по описа па Нотариус
с peг. № 200 в РНК, е нищожна, тъй като признатите с нея задължения на ищците,
не отговаряли на реалните такива.
Сочи, че „София
Комерс Кредит Груп" АД е акционерно дружество, финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, чието счетоводство подлежи на стриктен контрол. Този
извод следвал от чл. 248 и сл. ТЗ, според който годишният финансов отчет на
Акционерното дружество се проверява от регистрирани одитори и от чл. 15 и сл.
от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансови те институции, според който
финансовите институции били длъжни да отчитат дейността си пред БНБ. Всички
плащания, извършени от ищците за погасяване па задълженията им били точно и
коректно осчетоводени от дружеството, съгласно договорения между страните ред
за погасяване на задълженията им, в т. 3.4. от процесния Договор за кредит.
Сключената между страните Спогодба отразявала точно просрочените задължения на
ищците към дружеството, към датата на подписването й. Същата представлява
изходящ от ищците частен свидетелстващ документ, в който те признават
неблагоприятни за себе си факти, за които същата се ползва с материална
доказателствена сила спрямо тях. Освен това, грешка в цифрите (каквато не била
допусната), не би довела до нищожност на спогодбата. Отбелязва също, че с
петитума на исковата си молба ищците искат прогласяването на нищожност на
клауза от сключения с дружеството договор за кредит, поради което твърдението
за нищожност на Спогодбата е ирелевантно за настоящия спор.
Оспорва и твърдението
за нищожност на клаузата по т. 5.3. от договора за кредит, уреждаща задължение
за заплащане на неустойка при неизпълнение на поето от ищците договорно
задължение, поради противоречието и с добрите нрави. По аргумент от чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК същата е действителна и следва да се потвърди, поради изложените
по-долу аргументи.
Твърди, че „София
Комерс Кредит Груп" АД е финансова институция, което е различно от
кредитна институция и инвестиционен посредник. По аргумент от противното по чл.
2 ЗКИ, за разлика от банките и кредитните институции, финансовите институции,
нямат право да набират средства, чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството, ответникът в качеството си на финансова
институция, отпуска кредити със собствени средства и на лица, които банките
често отказват да финансират, което значително увеличава риска при
упражняването на такъв тип дейност.
Високите нива на
риск, при които финансовата институция работи, били причината за по-високия
размер на договорна лихва и допълнителните гаранции, които са заложени в
договорите, какъвто е случаят с оспорената клауза по т.5.3. от процесния
Договор. Същата била индивидуално уговорена между страните в процесния Договор
за кредит и ищците са имала възможност да се запознаят с нея преди подписване
на същия. Освен това, на ищците бил представен своевременно Стандартен
европейски формуляр, съобразно изразените от ищците предпочитания и въз основа
на предлаганите от ответника условия на договора. Твърди, че същият формуляр съдържа
цялата необходима информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит
от страна на ищците. Нещо повече, процесният договор за кредит бил обезпечен с
договорна ипотека и съдържал информация за параметрите на кредита, като
съгласно пункт 5/ от Нотариалния акт, същият е прочетен от тях и от нотариуса,
като ищците изрично са заявили, че са запознати с правните последици па
договора, който сключват. Тези обстоятелства били изрично удостоверени от
нотариуса при съставянето на Нотариалния акт. Следователно, ищците са имали
възможност да се запознаят предварително с условията па договора и да преценят
дали да сключат същия или да се обърнат към друга финансова институция или банка,
от която да изтеглят кредит. Фактът, че ищците са избрали да сключат договор за
кредит именно с ответното дружество доказвал, че дружеството е предложило на
ищците условия, които в максимална степен са отговаряли на нуждите и
изискванията им. В противен случай биха се обърнали към банка или друга
финансова институция.
Отбелязва също, че
ищците не са се възползвали от правото си на отказ от сключения договор, което
им е разяснено, както в Стандартния европейски формуляр, така и при
подписването на процесния Договор за кредит. Ищците не са се възползвали и от
правото си да погасят предсрочно отпуснатия кредит, в който случай е нямало да
дължат лихви за оставащата част от договорения срок. Вместо това, ищците са
избрали да усвоят процесния кредит и да не изпълняват задължението си да го
погасяват в сроковете и при условията на процесния Договор за кредит и
Погасителния план към него.
Процедурата по
принудително събиране на просрочени задължения от неизправни длъжници често
отнемала на кредитора години, през които той е лишен от възможността да
разполага със сумата, отпусната в заем, което неминуемо го уврежда и
възпрепятства дейността му на финансова институция. Освен това, процедурата по
принудително събиране на просрочените задължения била свързана и с много
разходи и такси към съд, съдебен изпълнител и др., които се предплащат от
финансовата институция.
В конкретния
случай, ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави на
ищците договорения паричен заем в размер па 20000 лева, на 29.08.2017 г. Ищците
са заплатили в договорения срок само първите 3 (три) от общо 84 вноски, след което са изпаднали в забава. От
отпускане на кредита на 29.08.2017 г. до настоящия момент са изминали почти 2
години, през които ищците са върнали на дружеството едва 8 005,08 лева, вместо
предвидени те с Погасителния план 14 862,74 лева (23 вноски от Погасителния
план по 330,40 евро = 7 599,20 Евро х 1,95583 = 14 862,74 лева). Т.е. ищците са
върнали на дружество два пъти по-малко от сумата, предвидена за връщане в Погасителния
план, за същия период. Освен това, ответникът е предприел действия по
принудително събиране на просрочените задължения на ищците, като е заплатил
държавни такси към съдилищата, адвокатски възнаграждения и такси към съдебен
изпълнител, общият размер на които до момента е около 3000 лева. Т.е. освен, че
не получава плащания за погасяване на отпуснатия кредит, дружеството имало
извънредни разходи във връзка със събиране то му. В обобщение, финансовата
институция „София Комерс Кредит Груп" АД, която финансира дейността си по
отпускане на кредити със собствени средства, е предоставило в заем на ищците
20000 лева, за период от 2 години е получила е 8005,08 лева, вместо дължимите
14862,74 лева за същия този период и е
сторила разноски в размер на около 3000 лева.
Освен това, ищците
А. и И. Вълчеви не са изпълнили задължението си да дадат на ответника обещаните
обезпечения по т. 5.3., поради което е възникнало и задължението им за
заплащане на неустойката, предвидена в същата точка. По аргумент от чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК, е възможно договарянето на такъв тип плащания и същите не се
вземат предвид при изчисляването на ГПР. Следователно, не би могло да се
приеме, че договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
противоречи на добрите нрави, тъй като законът изрично допуска договарянето на
такава.
Сочи се също, че
въпреки изпадането на ищците в забава, ответното дружество се е съобразило със
затрудненията им като е дало допълнителен срок за доброволното заплащане на
просрочените задължения с гореописаната Спогодба. Въпреки предоставения със
Спогодбата допълнителен срок за доброволно плащане на просрочените задължения
от страна на ищците, същите не са извършвали плащания за погасяването им.
Следвало да се има
предвид и нещо друго в поведението на ищците. Същите са изтеглили кредити от
всички банки и финансови институции, от които са могли, като не изпълнявали
задълженията си да ги погасяват. Счита ,че подобно поведение не следва да се
толерира. Неизправната страна по договора следва да носи отговорност за
неизпълнението му.
Сочи се, че в
мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение, постановено на 15.06.2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неизчерпателно са изброени критериите, според които
можело да се прецени дали определена уговорка за неустойка е нищожна поради
накърняването на добрите нрави. Според цитираното тълкувателно решение,
противоречието на договорената неустойка с добрите нрави се преценява при
сключване на договора, като се използват и други критерии и се вземат предвид
конкретни факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. В тази връзка, ако
ищците изпълнявали точно задължението си да погасяват в срок месечните вноски
по кредита, така както са уговорени Договора за кредит и Погасителния план, или
ако са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечения по т. 5.3. от
процесния Договор за кредит, за тях нямало изобщо да възникне задължение за
плащане на неустойка. Следователно, оспорената клауза не би могла да се приеме
за нищожна. С оглед на това, уговорената неустойка, не надхвърля присъщите й
функции, поради което същата не е нищожна поради противоречието и с добри те
нрави и закопа.
Ответникът моли
съдът да отхвърли предявения от А.Т.В. и И.С.В. срещу „София Комерс Кредит Груп"
АД установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на
клаузата по т. 5.3. от сключения помежду им Договор за кредит с нотариална
заверка на подписите peг. № 13762 от 23.08.2017 г., по описа на Нотариус с peг.
№ 181 на НК, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
Претендира за заплащане направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците са представляват
от упълномощените си представители, които поддържат предявената искова молба. Претендират
за направените разноски по делото. Ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД гр.
София, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявения
иск.Претендира за направени разноски. Прави възражение за прекомерност на
платения от ищците адв. хонорар за всеки от тях.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, че на 23.08.2017 год., ищците сключили с
ответното дружество договор
за кредит
за сумата в размер на 10225,84 евро, равняващи се на 20 000 лева, по фиксинга
на БНБ за еврото, за срок от 84 месеца, с фиксиран лихвен процент в размер на
2,95% на месец. Посоченият кредит бил обезпечен с ипотека на недвижим имот,
собственост на ищците, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68850.504.5398.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последващо изменение със Заповед 18-1088-09.02.2015г. на Началника на СГКК-
Стара Загора, с адрес на имот; Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Пейо Яворов"
№ 23, ет. 3, със застроена площ 64,77 кв.м, ЗАЕДНО с 1/3 (една трета) идеална
част от таванското помещение и 1/3 (една трета) идеална част от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно с всички подобрения и
приращения в имота. По кредита ищците и
ответника се споразумели, кредитът да се изплаща на равни месечни вноски, като
месечната вноска е в размер на 330.40 евро, като първата вноска е на дата
25.09.2017 год., а последната вноска е на дата 25.08.2024 год. Към договора е приложен нотариално заверен
погасителен план, разписан от ищците и ответника.
Видно от чл.5.3 от договора за
кредит, страните по делото са договорили, че при незаплащане от потребителите
на падежа на която и да е вноска или част от нея по кредита, същите се
задължават в тридневен срок, считано от датата на падежа на съответната вноска
да предоставят на кредитора банкова гаранция от банка,одобрена от кредитора и
издадена за размера на просрочената вноска. При неизпълнение в горепосочения
срок на задължението за предоставяне на банкова гаранция, потребителите дължат
на кредитора наказателна неустойка, в размер на 2.20 евро за всеки ден на
забавата. Според ищците, така договорената неустойка се явява нищожна, поради
накърняване на добрите нрави.
На 28.06.2018г. с нотариална
заверка на подписите, между страните е подписана Спогодба, с което ищците са
признали, че към 25.06.2018г. са просрочили задължението си към кредитора ,
както следва: 270.35 лв. евро за просрочена главница; 1 980.61 евро за
изискуема договорна лихва, дължима за периода 25.12.2017г. – 25.06.2018г.;
738.70 евро за неустойка, дължима за периода 25.03.2018г. – 25.06.2018г. Ищците
са поели задължението в срок до 25.09.2018г. солидарно да заплатят на кредитора
всички свои задължения, съгласно сключения договор за кредит от 23.08.2018г.,
като в случай, че до посочената дата не извършат плащания за погасяване на
задълженията си и не представят договорените обезпечения по договора за кредит,
размерът на дължимите суми е както следва: 389.08 евро за просрочена главница;
2 853.08 евро за изискуема договорна лихва за периода 25.12.2017г. –
25.09.2018г.; 1 787.42 евро за изискуема неустойка за периода 25.03.2018г.
– 25.09.2018г. В случай, че до посочената крайна дата ищците на заплатят на
кредитора всички свои задължения, кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да се снабди с изпълнителен лист.
Видно от Заповед № БНБ –
41045/22.04.2015г. на подуправителя на БНБ, управление „Банков надзор“, Ответното
дружество е вписано в регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от
ЗКИ.
По делото е назначена и
изслушана съдебно икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните, е възприето от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото
лице посочва, че ищците още на третия падеж - на 28.11.2017г., закъсняват с
плащанията по вноските. Договорът за кредит е отразен в счетоводството на
кредитора, като заемната сума от 20 000 лв. е преведена по банкова сметка ***
А.В.. Общият размер на всички плащания, постъпили от ищците е 8 558.08 лв.
Към датата на подписване на спогодбата между страните, по данни на кредитора,
дължимите суми по договора за кредит са в размера,посочен в споразумението. Вещото
лице е изчислило и размера на неустойката, договорена в чл.5.3 от договора за
кредит,като посочва, че същата възлиза на 406.17 евро.Общият размер на
платената от ищците неустойка възлиза на 5 495.73 лв.; за договорна лихва
– 2 380.21 лв.; за главница – 114.06 лв. В допълнително заключение вещото
лице изчислява размера на задължението
към 30.09.2019г., по информация на ответника: главница по погасителен план –
9 185 евро; просрочена главница – 982.52 евро; редовна лихва –
10 308.28 евро; просрочена лихва – 5 963.21 евро; неустойка –
14 169.52 евро. Като втори вариант
на изчисляване, вещото лице посочва размера на задълженията, съобр. Чл.5.3 от
договора за кредит: главница по погасителен план – 9185 евро; просрочена главница – 982.52 евро;редовна
лихва – 10 308.28 евро; просрочена лихва – 5102.29 евро; неустойка –
1 482.54 евро.
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави, са
нищожни.
Уредбата на недействителността е императивна и защитава
правния ред. На нищожност на сделките може да се позовава с иск или възражение
всеки, който има правен интерес от това.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, и в частност да уговарят
неустойка, обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
редица решения на ВКС, както и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност, поради накърняване на
добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
Видно от чл.5.3 от договора за кредит, страните са уговорили
неустойка за неизпълнение на договорно задължение
– в случай на неплащане на падежа на вноска или част от вноска по кредита, за
потребителя стои задължението да предостави, в тридневен срок от датата на
падежа, обезпечение по договора
- банкова гаранция от банка, одобрена от кредитора и издадена за
размера на просрочената вноска.При неизпълнение на посоченото задължение
потребителите дължат на кредитора наказателна неустойка в размер на 2.20 евро
на ден за всеки ден забава.
В конкретния случай, от начина по който е уредено
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си
- осигуряване на банкова гаранция, в тридневен срок от датата на падежа, и то от
банка, одобрена от кредитора, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще
бъде свързано със значителни затруднения. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й,
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД . Предоставянето на обезпечение е
дейност, която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо,
то той следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. В случая, договорът за
кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, което се явява достатъчно обезпечение
за неизпълнението. Допълнително уговореното обезпечение при неплащане на вноска
или на част от такава – банкова
гаранция, е в противоречие с добрите нрави. Така договорената неустойка
излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и
цели само и единствено неоснователно обогатяване.Така уговореното обезпечение
отклонява длъжника от главното му задължение - да върне заетата сума. Търсенето
на банкова гаранция няма как да улесни събирането на кредита доброволно,напротив
свързано е с още разходи за длъжника, изпълнение на изисквания за банки и др.,
които само забавят погасяването на задължението. Така уговорената клауза за
неустойка води до увеличаване дълга на заемателя и води до затрудняване
доброволното му погасяване. Клаузата, с която е уговорена дължимата неустойка е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-
Ответникът в писмения отговор навежда доводи относно
поведението на ищците, свързано с множество теглени от тях кредити, вследствие
на което, същите на са били в състояние да погасяват задълженията си. Това
твърдение обаче се явява като допълнителен аргумент за нищожността на клаузата
за неустойка – в този смисъл е Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят "София комерс кредит груп" АД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът
е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити.
В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод
преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на банкова
гаранция при просрочие на задължение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не
го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за неустойка поради
нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Като взе предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата в чл.5.3 от договора за
кредит, с която страните са договорили размера на неустойката, е нищожна. Тя не поражда права за кредитора. Поради това, предявеният установителен иск по чл. 26, ал.1
от ЗЗД се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
ПО ОТРИЦАТЕЛНО
УСТАНОВИТЕЛНИЯ ИСК ЗА СУМАТА ОТ 13 492.16 ЛВ.:
Ищците твърдят, че дължимата към датата на завеждане на иска
сума по договора за кредит е в общ размер на 23 698.83 лв. Считат, че посочените
в спогодба от 28.06.2018г. суми не съответстват на реално дължимите по договора
за кредит за главница, лихва и договорна неустойка, като сумата от
13 492.16 лв., представляваща разлика между реално дължимата по кредита сума/23
698.83 лв./ и тази,която се претендира от кредитора /37 190.99 лв./ не се
дължи.
При отрицателния установителен иск с предмет отричане
съществуването на едно материално право в патримониума на ответника ищецът носи
тежестта да докаже фактите, от които произтича правният му интерес от
предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже фактите, от които
произтича оспорваното му материално право. Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на
допустим отрицателен установителен иск. Съдът е длъжен служебно да прецени
допустимостта на установителния иск, с който е сезиран.В този случай, ако
изложените от ищеца в исковата молба факти относно правния интерес от иска не
са достатъчни за извършване на преценка за допустимостта на последния, следва
по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да се укаже на ищеца да изложи допълнителни
съображения и факти,които според съда имат отношение към обосноваването на
правен интерес,респ. с доклада по делото на ищеца следва да се укаже при
разпределение на доказателствената тежест да сочи доказателства за релевантните
относно правния му интерес от установителния иск обстоятелства.
Въпреки дадените указания с определение, постановено в
закрито заседание на 09.08.2019г., по повод изготвения по делото проекто
доклад, ищците не обосновават правния
интерес от предявения отрицателно установителен иск, като и не конкретизират
поотделно вида на исковата сума, като твърдят, че ответникът не им е
предоставил нужната за това информация. Заявеното от ищците обстоятелство, че
са отправили писмено запитване до ответника каква сума дължат по договора за
кредит, за което представят писмено доказателство, не обосновава извод за
наличие на правен интерес. Ето защо, съдът следва да остави без разглеждане
предявения отрицателно установителен иск, като недопустим.
С
оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищците разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете – сумата от 1499.85
лв./ за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. хонорари/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на платените от ищците адв. хонорари. В
конкретния случай, минималният размер на адв. хонорар за един ищец, изчислен по
чл. 7,ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 934.76 лв.Платеното от
всеки от ищците възнаграждение за адвокат е 1 100 лв. Ето защо този размер
следва да бъде намален до 934.76 лв. При това положение дължимите от ответника
разноски възлизат на 1304.61 лв.
На
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответника заплащане на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 659 лв., съобр. списъка на
разноски.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, клаузата по чл.5.3 от Договор за кредит от 23.08.2017г., сключен
между „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, жк „Дианабад“, ул.Васил Калчев, бл.58, офис №
6, представлявано от Адриан Димитров Станев, в качеството му на „кредитор“, и А.Т.В.,
ЕГН **********, и И.С.В., ЕГН **********,***, двамата с адрес на призоваване:
гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян № 53А, ет.1, офис 2, в качеството им на
„потребители“ , съгласно която „ при незаплащане от потребителите на падежа на
която и да е вноска или част от нея по кредита, същите се задължават в
тридневен срок, считано от датата на падежа на съответната вноска да
предоставят на кредитора банкова гаранция от банка, одобрена от кредитора и
издадена за размера на просрочената вноска. При неизпълнение в горепосочения
срок на задължението за предоставяне на банкова гаранция, потребителите дължат
на кредитора наказателна неустойка, в размер на 2.20 евро за всеки ден на забавата.“
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявеният от А.Т.В., с
п.а., и И.С.В. с п.а., против „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, иск за признаване за установено по
отношение на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД гр. София, че А.Т.В., с п.а., и И.С.В.
с п.а.,не дължат на дружеството сумата от 13 492.16 лв., представляваща
разликата над сумата от 23698.83 лева, дължими по договор за кредит от дата 23.08.2017
год., към датата на депозиране на исковата молба, до претендираната от
ответника сума в размер на 37 190.99 лв.,
като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, да заплати на А.Т.В., с п.а., и И.С.В. с п.а
СУМАТА ОТ 1304.61 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.Т.В., с п.а., и И.С.В. с п.а, да заплатят на
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата от 659 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: