Решение по дело №539/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. Н. Х. [ЕГН] срещу Решение №157/11.02.2025 г. постановено по АНД №3711/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0436-000539/28.08.2024 г. на началник сектор в ОД МВР - Варна, РУ 02 Варна, с което на В. Н. Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. С решението касатора е осъден да заплати на ОД МВР - Варна възнаграждение за юрисконсулт 100 лева.

Жалбоподателят намира, че в НП липсва описание конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, допуснато е нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Посочва, че свидетелските показания са противоречиви и от тях не може да се установи водача тестван ли е в районното управление за наркотични вещества или не е. Липсват формирани фактически и правни изводи по наведените доводи, поради което решението е неправилно. Счита, че не е осъществено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. В НП е изписано цялото съдържание на нормата, но не са посочени съставомерните елементи на деянието. В нормата са налице две съставомерни дейния и съюзът „или“ установява това, но в случая няма яснота кое е прието, че е налице. Посочено е, че се налага наказание по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП, но са цитирани две изпълнителни дейния, което е недопустимо съгласно чл. 18 ЗАНН. НП е допълнено със съставомерни факти, каквито липсват в АУАН (неизпълнение на предписанието за химико – токсикологично лабораторно изследване), което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и наказателното постановление. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Ответник – Началник сектор в ОД МВР – Варна, РУ 02 Варна, чрез юрисконсулт в писмено становище – с. д. № 6387/14.04.2025 г. оспорва касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Обосновано е прието, че НП е законосъобразно и не страда от сочените пороци. Отправено е искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Контролираща страна - Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното: На 29.07.2024 г. в 02,30 ч. в [населено място] жалбоподателят управлявал л.а. с ДК№ [рег. номер], като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с дрегер. Не е изпълнил предписанието за медицинско изследване № 0165995/29.07.2024 г. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свид. Т. А. и свид. Д. Д. и не кредитира показанията на свид. М. Т., защото противоречат на останалите събрани гласни доказателства и конкретно свид. Т. твърди, че жалбоподателя е бил изследва за употреба на наркотични вещества на място.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените срокове от компетентни лица. Нарушението е описано в достатъчна степен, посочени са доказателствата, на които се основава. Приел е за установено, че жалбоподателят е отказал на служителите на полицията да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и не е дал кръв за химичен анализ в предвидения срок по Наредбата. След като е налице отказ за изпробване, независимо от причине за това е налице вмененото нарушение. Прието е от районния съд, че наказанието е в съответствие с целите на чл.12 ЗАНН.

Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

Районният съд е събрал относимите и необходими за спора доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право и е извел горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни. Настоящият съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. От анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен начин съставомерното деяние, изразяващо се в отказ на нарушителя като водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. В НП е описано нарушението и е посочено, че Х. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден му е талон за изследване 0165995. След описание на фактите административнонаказващия орган е извел, че е Х. е извършил следното нарушение: „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП“ и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба 2000 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От събраните доказателства се установява, че Х. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и е отказал да изпълни предписанието за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, въпреки че е бил отведен във МБАЛ при ВМА – Варна. С деянието е осъществено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, защото Х. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Начина по който е описано нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере срещу какви факти следва да се защитава, а именно отказ да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества. Настоящата инстанция приема, че посочените факти относно неизпълнение на предписание за изследване са допълващи такива и изясняват цялостната обстановка. Касационната инстанция приема, че е установено нарушение по чл. 147, ал.3 от ЗДвП, в НП правилно е посочено, че нарушението е по чл.174, ал.3 от ЗДвП, съответно наказанието се налага на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. От изложеното следва, че не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и чл.18 ЗАНН, и допълване на АУАН, които РС – Варна не е установил. Действително в мотивите на решението не са обсъдени този доводи на жалбоподателя, но този пропуск не се отразява върху правилността на изводите на въззивния съд, съответно не е основания за отмяна на решението.

Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

Жалбоподателят не е представил доказателства за сторени разноски, но и при наличие на такива искането му за присъждането им е неоснователно по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 АПК, поради което съдът го оставя без уважение.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание, по което процесуалният представител на ответника е депозирал становище по съществото на спора. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения с чл. 27е от НЗПП минимален размер от 80 /осемдесет/ лева, съобразно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 157/11.02.2025 г. постановено по АНД №3711/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. Н. Х. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.