Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.07.2020 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като разгледа
докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 651 по описа за 2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на М.А.М.
с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. А.А. ***,
против Гаранционен фонд АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изп.директори Б.М. и С.С..
С исковата молба е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, възникнало на 09.04.2018 г. с л.а. ***
с рег. № ***, управлявано от Г.В.Н..
С исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП,
възникнало на 09.04.2018 г. с л.а. *** с рег. № ***, управлявано от Г.В.Н., на
ищеца били нанесени неимуществени вреди. Твърди се с исковата молба, предмет на
настоящото дело, че за лекия автомобил, управляван от виновния водач Г.В.Н., не е имало сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност на водачите на МПС”, поради което именно ГФ въз основа
на взето решение му признава и изплаща на пострадалия неимуществени вреди до
размера на 10 000 лева, които обаче не били достатъчни, за да го обезвъзмедят за причинените неимуществени вреди. Поради
това за ищеца е налице правен интрес от предявяване на осъдителен иск срещу
него допълнително за сумата от 10 000 лева. Претендира се законна лихва за
забава.
Претендира се също така обезщетение за имуществени
вреди в размер на 600 лева във връзка с щетите на мотопеда, собственост на ищеца.
Претендира се законна лихва за забава.
В срока за отговор, депозиран по пощата, от ответната
страна е постъпил отговор и молба с правно основание по чл.219, ал.1 от ГПК.
Исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Твърди се съпричиняване и допринясяне за вредоносния резултат с 50 %, тъй като
ищецът е бил без поставена предпазна каска. Прави се едновременно с това искане
с правно основание по чл.219, ал.1 от ГПК за привличане като трето лице помагач
на страната на ответника прекия причинител на вредите – деликвентът
Г.В.Н. с ЕГН **********, което е уважено.
В срока за отговор на третото лице – помагач на
ответника е постъпил такъв, с който също оспорва исковата претенция като
неоснователна. Развива аргументи относно съпричиняване
от страна на ищеца в размер от 90 %. Оспорва се иска за имуществени вреди
поради липса на каквито й да е доказателства в тази връзка.
Въз
основа събраните по делото писмени и гласни доказателства от фактическа и
правна страна съдът намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ срещу Гаранционен фонд.
Не е спорно, че на 09.04.2018 г. около
15, 30 часа в гр. А., обл. Б., на кръстовището на ул.
*** и ул. *** е настъпило ПТП с участници – ищеца М.А.М. като водач на мотопед
„***“ с ДКН *** и третото лице – помагач на ответника Г.В.Н. като водач на л.а.
„***“ с ДКН ***.
Назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза дава заключение
относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Мотопедът се движел
по ул. *** в посока изхода на гр. А. по пътно платно с две ленти за движение
при сухо време с нормална видимост за светлата част на денонощието. Когато
приближил района на Горското стопанство (пресечката с ул. ***) в неговата лента
за движение, идвайки от ляво за неговата посока на движение, навлязъл в опасна
близост лекия автомобил. Сблъсъкът последвал, след като водачът на л.а. „***“ с
ДКН *** предприел завой наляво, за да навлезе в ул. ***, пресичайки по този
начин коридора на движение на движещия се по улица с предимство мотопед. Причина
за произшествието следователно е, че водачът
на лекия автомобил навлязъл по пътя с предимство, без да се увери, че няма
преминаващи ПС, които да пропусне, каквото задължение е имал предвид наличния
знак В1, в резултат на което попаднал в опасната зона за спиране на мотопеда.
Назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза дава заключение
относно уврежданията на здравето, настъпили в резултат на ПТП – то. Установява се, че в
резултат на ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания - мозъчно
сътресение 15 точки по скалата на Глазгоу, рана в основата на носа със многофрагментно счупване костите на носа и фронталния синус,
охлузване на дясна предмишница. Наложил се е болничен
престой в УМБАЛ АД Б. за периода от 09.04.2018 г. до 12.04.2018 г., включващ
оперативно лечение на получената фрактура в областта на носа и фронталния
синус. При прегледа, извършен във връзка с изготвяне на заключението, от вещото
лице е установен белег от рана в основата на носа с девиация
на носната пирамида на дясно. Травмите са свързани с болка и страдания и
отзвучават в рамките на 20 - 25 дни. Към момента на прегледа от вещото лице
травмите са отзвучали с остатъчна девиация на носната
пирамида на дясно.
Вещото лице е посочило
в заключението, че при поставена каска с шлем не биха се получили описаните
травми, като в съдебно заседание уточнява, че не е невъзможно тези травми да
бъдат получени при поставена каска тип шапка.
Нарушеното зрение, от
което се оплаква ищецът, следва да се изключи като част от уврежданията,
настъпили в резултат на ПТП, тъй като е категорично установено от заключението
на вещото лице, че намаленото зрение се дължи на съпътстващо заболяване на
ищеца, диагностицирано като „старческа катаракта“,
което не е свързано с ПТП.
Не се установява към процесната
дата- 09.04.2018 г., за л.а. „***“ с ДКН *** да е имало сключена застраховка ГО и съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ,
Гаранционния фонд отговаря за изплащане на обезщетение на пострадалия. Претенцията на ищеца първоначално
е била предявена пред Гаранционен фонд поради липса на валидна гражданска
отговорност на виновния водач Г.В.Н., отнел предимството на мотопедиста
по време на инцидента. С решение от 08.05.2019 г. се одобрява сума в размер на
20 000 лева неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
разпределени както следва: 10 000 лева за счупване на фронтална черепна
кост с очаквано възстановяване в рамките на 3-4 месеца; 5 000 лева за счупване
на носни кости, лекувано консервативно, но с индикации за оперативна
интервенция; 4 000 лева за мозъчно сътресение, с очаквана консолидация в
рамките на един месец; 1 000 лева за повърхностни наранявания на дясна предмишница и в окосмената част на главата. Одобрената сума
е намалена при условията на 50 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставена
предпазна каска.
Съгласно чл.137е от ЗДвП водачите и пътниците на мотоциклети
и мотопеди използват защитни каски. В допълнение чл.189 от Правилника за приложение на ЗДвП
задължава водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение да поставят на
главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания. Свидетелят Ж. Ж.
е полицейският служител, обслужил ПТП, като в съдебно заседание същият е категоричен,
че пострадалият мотопедист е бил с каска. В същия
смисъл са показанията на свидетелката Е. Я., която е дъщеря на ищеца и
непосредствено след инцидента го е посетила в болницата. Същата е категорична,
че е видяла каската до леглото на баща си. Индиция за
достоверност на показанията на свидетелите въпреки отминалия период от време е липсата
на съставен АУАН за нарушение на чл.137е от ЗДвП. Единствено свидетелят Д. Д. –
очевидец на инцидента, заявява в съдебно заседание, че не е видял каска, но
това изявление не е равнозначно и не следва да се тълкува в желаната от
ответната страна посока, че ищецът не е имал защитна каска. Обратно, данните са
категорични, че ищецът е бил с поставена защитна каска, като от обясненията на
ищеца, дадени в съдебно заседание преди изготвяне на заключението на
комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, става ясно, че се касае до защитна каска тип шапка, по отношение на
която вещото лице П. в съдебно заседание уточнява, че не изключва възможността
за получаване на описаните травматични увреждания. С оглед на така описаните
данни съдът приема задължението по чл.137е от ЗДвП за изпълнено от ищеца, тъй
като същият е имал поставена защитна каска по време на ПТП, като законът не
поставя изисквания във връзка с вида защитна каска – затворена с шлем или
отворена с козирка. Анализът на данните по делото обосновават извод в случая
наличието на посоченото предпазно средство по време на инцидента, поради което
възражението за съпричиняване следва да се приеме за
неоснователно.
Относно неимуществени вреди: При тези данни, съдът счита,
че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан
по основание. Водачът на лекия автомобил е извършил на посочената в исковата молба
дата противоправно деяние, причинявайки на ищеца
увреждания на здравето, съпътствани с болки и страдания, които следва да се
определят като неимуществени вреди по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Събраните
по делото доказателства установяват авторството и противоправността
на деянието, както и вината на водача на лекия автомобил, вкл. не се спори
относно липсата на валидна гражданска отговорност по отношение на лекия
автомобил, управляван от виновния водач.
По отношение на твърдените от
ищеца неимуществени вреди в резултат на деликта,
съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства същите
се доказват само частично, макар да не се установи съпричиняване
от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка
конкретните обстоятелства при извършване на деянието, характера и степента на
увреждането, периода на лечение и др. В случая са причинени увреждания - мозъчно сътресение 15
точки по скалата на Глазгоу, рана в основата на носа със многофрагментно
счупване костите на носа и фронталния синус, охлузване на дясна предмишница, по отношение на които няма данни за настъпили допълнителни усложнения,
поради което съдът приема, че възстановяването е протекло с обичайната
продължителност от около 20-25 дни съгласно заключението на вещото лице. Вещото
лице уточнява в съдебно заседание, че мозъчното сътресение е от вида на
най-леките, което също следва да се отчете при преценка на размера на
обезщетението. Наложило се е действително кратък престой в болнично заведение
за 5 дни след ПТП-то, като следва да се отчете все пак, че въпреки краткостта
си този лечебен период е бил свързан с оперативно лечение на получената
фрактура. Нещо повече, има остатъчни последици и понастоящем, установени от
вещото лице
- белег от рана в основата на носа с девиация на
носната пирамида на дясно. Безспорно самото ПТП като извънредно събитие извън обичайния начин на
живот на ищеца също е причинило стрес и негативни емоционални изживявания като
безпокойство и уплаха, още повече същият е в напреднала възраст и много
по-интензивно усеща стресови натоварвания извън обичайните за неговото
ежедневие, но от друга страна не може да се свърже със заявените оплаквания за
трайно прогресивно намаляване на зрението. Следва да се отчете също, че при
определяне на обезщетението от ГФ с посоченото в исковата молба решение са
взети предвид очаквани периоди на възстановяване, които са няколко пъти
по-дълги от констатираните 20 - 25 дни от вещото лице по медицинската част на
заключението, а няма доказателства за настъпили усложнения извън обичайните за
получените травматични увреждания, които да надхвърлят така установения по
делото период на възстановяване от 20 – 25 дни.
Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 15 000 лева би обезщетила
справедливо ищеца за претърпените неимуществени вреди. След приспадане на вече платените
10 000 лева от ГФ, то предявеният иск се явява основателен до размера на
5 000 лева. В останалата част до претендираните
10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху
този размер ответното дружество дължи и лихва за забава, като по отношение
началният момент на забавата на длъжника, съдът приема, че следва да бъде
определен съобразно чл.497, ал.1 от КЗ и по конкретно по първата хипотеза - чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ, тъй като в
случая няма спор, че пострадалият е подал заявление до ответника на 22.04.2019
г., с което е представил всички необходими документи по чл.106, ал.3 от КЗ, в
какъвто случай ответникът е следвало да определи размера на обезщетението и да
го изплати до изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Следователно лихвата за забава следва да
се начисли именно с изтичане на 15 дневния срок, считано от датата на подаване
на заявлението, по което е постановен частичния отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. В конкретния случай 15 дневния срок изтича
на 07.05.2019 г. От следващия работен ден, който се явява 08.05.2019 г. ответната
страна вече е изпаднала в забава да определи и изплати обезщетението.
С
исковата молба ищецът е поискал законната лихва за забава, като е направил
разбивка по периоди - от датата на увреждането до датата на предявяване на
исковата претенция в размер на 1 261 лева и от датата на предявяване на
исковата претенция до окончателното плащане. Макар да не е била необходима
подобна разбивка, то съдът дължи произнасяне съобразно отправения петитум, поради което следва да уважи исковата претенция за
периода от 08.05.2019 г. до 07.07.2019 г. вкл. в размер на 84, 72 лева
/изчислени чрез общодостъпен онлайн калкулатор/ и от датата на предявяване на
исковата претенция - 08.07.2019 г. до окончателното плащане. Исковата претенция
следва да се отхвърли за сумата над 84, 72 лева до претендираните
1261 лева за периода от 09.04.2018 г. до 07.05.2019 г.
Относно имуществените вреди: Ищецът претендира
600 лева за обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпилата тотална
деформация на предната част на мотопеда. Няма спор, че мотопедът е негова
собственост. Няма спор, че по заведената щета е констатирана тотална щета поради надвишаване стойността на
разходите за възстановяване над 70 % от стойността на мотопеда. При действителна
стойност на мотопеда от 600 лева, стойността на разходите за ремонта възлиза на
512, 44 лева, т.е. над 70 % от действителната стойност на мотопеда, а съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, когато
стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от
действителната му стойност е налице тотална щета. Няма спор, че мотопедът е останал и се намира във владение
на ищеца, поради което в този случай от актуализираната пазарна стойност се
приспадат 30 % за запазени части и така се определя размерът на
застрахователното обезщетение, който възлиза на 420 лева. Последните са
т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за
да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения - чл.51 ал.1 от ЗЗД. При липса на
други ангажирани доказателства, които да оборват приложените от ответната
страна документи по щета № 11-0317/2018 г., които не са оспорени нито от ищеца,
нито от третото лице – помагач, то съдът се позовава на тях и приема, че
дължимото обезщетение възлиза в размер на определената от ответната страна сума
от 420 лева. С писмо от 24.04.2019 г. ответникът уведомил ищеца, че по
заведената щета по смисъла на чл.390 от КЗ е определена тотална щета и преди да
бъде изплатено определеното обезщетение от 420 лева, е изискано удостоверение
за прекратяване на регистрацията поради настъпила тотална щета. Няма спор, че ищецът
не е прекратил регистрацията на мотопеда, като константната съдебна практика приема, че за
основателността на претенцията за главница е ирелевантно неизпълнение на задължението на
ищеца да дерегистрира процесния автомобил и
представи доказателства за това. Удостоверението е предвидено в разпоредбата на
чл.390, ал.1 от КЗ не като предпоставка за възникване на задължение, а като
предпоставка за неговата изискуемост, като липсата на удостоверение за
прекратяване на регистрацията има за последица неоснователността само на иска
за присъждане на законна лихва за забава. Преди представянето на такова
удостоверение, задължението не е изискуемо, поради което ответникът не е
изпаднал в забава, респективно – не дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски
по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, както
следва: на ищеца – 336, 64 лева от общо 730 за държавна такса и възнаграждение
за вещи лица и на ответника – 75, 44 лева от общо 140 лева за възнаграждение за
вещи лица.
Доказателства за реално
сторени разходи за адвокатско възнаграждение няма представени по делото.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК
на третото лице – помагач ни си присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директори Б.М. и
С.С., да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 09.04.2018 г. в гр. А. между
управлявания от него мотопед „***“ с рег. № *** и
управлявания от Г.В.Н. л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.05.2019 г. до 07.07.2019 г. вкл. в размер на 84, 72 лева и считано от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - до
претендирания размер на главницата от 10 000
лева и до претендирания размер от 1261 лева за периода от 09.04.2018 г. до 07.05.2019 г. за
законната лихва.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директори Б.М. и
С.С., да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди в резултат на ПТП на 09.04.2018 г. в гр. А. между управлявания от него мотопед „***“ с рег. №
*** и управлявания от Г.В.Н. л.а. „***“ с
рег. № ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част - до претендирания размер на
главницата от 600 лева и за законната лихва за периода от 09.04.2018 г. до датата на завеждане на иска в размер на 75, 67
лева и от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 336, 64 лева съдебно деловодни разноски съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА М.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директори Б.М. и С.С., сумата
от 75, 44 лева съдебно деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление *** - Г.В.Н. с ЕГН ********** ***.
Решението може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: