РЕШЕНИЕ
№. 1396
гр. Пловдив, 07.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1175 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Термо Транс БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя – С.П.П., чрез
адвокат А.А., срещу решение № 100 от 19.02.2021 г., постановено по а.н.д № 5632
по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 515539-F536657/04.06.2020 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД
на НАП/ - Пловдив, с което на оспорващия, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че не са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано
като маловажен случа. Твърди се, че поредността, липсата на вреда и несъразмерността
на наказанието, с оглед текущата епидемична обстановка, са все обстоятелства,
разкриващи по - ниска степен на обществена опасност на нарушението. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител -
юрисконсулт Стаматова, поддържа становище за неоснователността на оспорването и
моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане
на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата
страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 515539-F536657/04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП - Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
№ F536657 от 05.02.2020 г., съставен от С.С.К.– на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на
НАП - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Термо Транс БГ“ ЕООД
като регистрирано по ЗДДС лице не подало отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС в
ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.11.2019 г. -
30.11.2019 г. в законоустановения срок до 16.12.2019 г., включително.
Нарушението било установено на 17.12.2019г. при служебна проверка в ТД на НАП -
Пловдив. Отчетните регистри били подадени в ТД на НАП - Пловдив по електронен
път на 01.02.2020г. и заведени с вх. № 16004192913/01.02.2020г. Горното било
квалифицирано като извършено от задълженото лице нарушение на чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС.
За съставяне на АУАН до
дружеството била отправена покана, получена на 30.01.2021г. Срещу акта
постъпило възражение, в което управителят на „Термо Транс БГ“ ЕООД заявил, че
нарушението се дължи на неволен пропуск, поради което следва да бъде
квалифицирано като маловажно.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който като не уважил възраженията на нарушителя, на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС
му наложил на имуществена санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Доколкото спорът се свежда до това налице ли са предпоставките признатото
за извършено от дружеството - жалбоподател административно нарушение да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, следва да се
посочи, че за маловажен случай на административно нарушение може да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във
връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това, че
нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност.
Видно от доказателства по делото задължението за спазване на данъчна дисциплина
е изпълнено едва след поканата за съставяне на АУАН. Това поведение не разкрива
смекчаващи обстоятелства. Обществената опасност на деянието не се смекчава
предвид липсата на вредни последици. Последното засяга особено важни обществени
отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или
възстановяване. Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на
типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност
законът не поставя изискване за настъпване на вреда.
Наложената спрямо нарушителя санкцията от 500 лева е определена в
минимален размер, поради което се явяват несъстоятелни и оплакванията за
наличие на несъразмерност.
За пълнота следва да се отбележи, че
правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение
за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ календарното
тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.
Тоест подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация
без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък,
по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие - лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане
на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода,
че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Според правилото на чл. 17 от ЗАНН, никой не може да бъде наказан повторно
за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. В случая от данните по делото е
видно, че за нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2019
г. - 30.11.2019 г. на дружеството – жалбоподател са наложени две отделни
административни наказания. След служебна справка се установява, че второто
наказателно постановление е предмет на съдебен контрол по к.а.н.д № 1419/2021 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт. В този смисъл не се установява и
нарушение на забраната за двойно наказване, която да налага отмяна на
оспореното пред настоящия състав наказателно постановление.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 19.02.2021 г.,
постановено по а.н.д № 5632 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XI –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Термо Транс БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявано от управителя – С.П.П., да заплати на Националната агенция по
приходите, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.