№ 21263
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110160382 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу „С.К.” АД, с която
са предявени: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33
ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем №
838206/31.05.2022 г., сключен между страните и предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв. - частичен иск от сумата от 5860,33 лв., представляваща недължимо
платени суми по оспорената клауза за неустойка, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Ищецът твърди, че на 31.05.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
838206 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 3000 лв., със срок на
погасяване - 24 месеца, ГЛП – 36 % и ГПР – 42,58 %, при общо дължима сума за връщане
4612,07 лв. Посочва, че в чл. 17, ал. 1 от договора страните се съгласили договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция
в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение
в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоения кредит, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Твърди, че поради непредоставяне на обезпечение му е начислена
неустойка в общ размер на 5860,33 лв., с което общата сума, която следвало да върне е
10472,40 лв. Твърди, че е погасил изцяло задължението си по договора за кредит.
Ищецът счита, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като с нея се цели
заобикаляне на чл. 33 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането па неоснователно обогатяване на кредитора. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.
33, ал. 1 ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на обезщетения е недопустимо. Излага
съображения и че в тежест на кредиторът е да оцени платежоспособността на
кредитополучателя и да прецени дали да сключи договора за кредит. Изтъква, че
1
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено,
поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка изтъква, че към
потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да
представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката
е изначално включена в погасителните вноски. Сочи, че неправилното изчисляване и
посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора – чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Излага и доводи, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита договора за нищожен
и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ. процесната клауза за
неустойка са нищожни на посочените основания. Признава, че на 31.05.2022 г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 838206 за сумата от 3000 лв.
Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се
съгласил с посочените в него клаузи. Счита, че уговорената клауза за неустойка е
действителна, както и заявява, че в случая неустойка не е начислявана. Моли за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Доколкото се иска прогласяване нищожността на договорната клауза на различни
основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно
съединени искове за прогласяване нищожност на клаузата, които с оглед наведените
основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на
разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-
тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради противоречие
на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради
заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради
накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 5860,33 лв.,
представляващо платена от него без основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно
със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
838206/31.05.2022 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона,
включително неравноправност на клаузата за неустойка; твърдяното заобикаляне на закона;
твърдяното накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 27 от договора е индивидуално
уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 5 лв. въз
основа на оспорената клауза и получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за задържане на процесната сума.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото, че на 31.05.2022 г. между страните е сключен
2
Договор за потребителски кредит № 838206, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на
3000 лв.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да
бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение – копие от
договора за паричен заем, погасителен план и СЕФ вече са представени от ответника с
отговора на исковата молба, а по отношение на искането ответникът да представи справка от
счетоводството си във връзка с извършените плащания съдът счита, че доказателствената
тежест по тези факти се носи от ищеца, поради което той следва да представи доказателства
по отношение на тях, а освен това за установяване на тези факти е допусната съдебно-
счетоводна експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.07.2024 г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 300 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г., която да се уведоми за експертизата и за
насроченото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4