ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
20.07.2017 г.
град Бургас
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На двадесети юли година 2017
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ЧНД № 597 по описа за 2017 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК и е образувано
по жалба от адвокат Станко Кралев от АК - Бургас, в качеството му на повереник на Ж.Н.Н.,
ЕГН **********, живуща в гр. Бургас, ул. „П.Е. № ** – наследник на починалата Т.С.Н.,
ЕГН **********, срещу постановление от 25.05.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с което
е прекратено наказателното производство по ДП № 363/2015 г.
по описа на ОД на МВР - Бургас.
С жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на атакувания
прокурорски акт, свързани с оценката на доказателствата и за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че прокурорът в пределите на своята компетентност не е взел всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина, затова и взетото решение не е
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото. Сочи се, че в случая не е
обсъдено наличието на евентуално
нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, касаещо задължение на
водача предварително да съобрази наличието на определени фактори и да сведе
скоростта си до величина, позволяваща му да елиминира тяхното негативно
влияние. В тази връзка се застъпва становището, че всички изброени от прокурора
фактори, препятстващи обективната възможност водачът да възприеме пешеходката,
са всъщност фактори, обуславящи неизпълнение на задължението му да съобрази
скоростта си с тях, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
резултат. На следващо място се излагат доводи за необходимост да бъде назначена,
на основание чл. 153 от НПК, повторна автотехническа експертиза, която да бъде
извършена от хабилитирани вещи лица с достатъчно професионален опит в областта
на автоекспертизата. Направено е
искане за отмяна на атакуваното прокурорско постановление и връщане делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните на досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, от активно
легитимиран субект, пред местно компетентен съд и срещу прокурорски акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Досъдебно производство № 363/2015
г. по описа на ОД на МВР – Бургас, вх. № 9906/2015 г., Пор. № 724/2015 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Бургас, е образувано на 27.11.2015 г. (по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследване –
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.11.2015 г.) срещу Неизвестен извършител, за това,
че на 27.11.2015 г. в гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“, при управление на МПС,
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на Т.С.Н., ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. четвърто, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие, оглед
на трупа на пострадалата Т.С.Н., оглед на лек автомобил марка „П.“, модел ***,
зелен на цвят с peг. № * **** **, оглед на веществени доказателства, оглед на
лек автомобил марка „О.“, модел „М.“ с peг. № * **** **, бял на цвят, при който
са установени биологични следи по носещата част на автомобила. Разпитани са в
качеството на свидетели д. и в. на пострадалата Т. Н. - Ж.Н.Н. и Н.П.К., както
и лицата Ж.С.И., Г.Д.А., С.А.Ч., К.К.К., Е.С.Г., С.Ж.Д.. Г.С.П., Д.А.Ч., Г.О.Х.
– управлявал към датата на инкриминираното деяние лек автомобил „О. М.“ с peг.
№ * **** **, В.Ж.Ф.-Х., К.Т.К., З.К.К., Г.Г.К., Р.К.Т., Д.К.А. - управлявал към
датата на инкриминираното деяние лек автомобил „П. ***“ с peг. № * **** **,
зелен на цвят, и С.С.А.– с. на св. А., пътувала с него в л.а. „П. ***“ с peг. №
* **** **. На основание чл. 159 от НПК са изискани и предоставени записи от
наличните видеокамери в съответния часови пояс. Извършено е разпознаване на
лица от свидетелката Г.Г.К.. Назначени и извършени са химическа експертиза на
кръвта, иззета от трупа на починалата - за наличие на алкохол в кръвта; съдебномедицинска
експертиза на трупа на Т.С.Н. - за установяване вида и характера на причинените на пострадалата увреждания и каква е непосредствената причина за смъртта й; комплексна трасологична и
техническа експертиза; комплексна биологична и ДНК експертиза на установените
при огледа на л.а. „О. М.“ с peг. № * **** ** биологични следи по носещата част
на автомобила; ДНК експертиза – Протокол № 15/ДНК-194 от 12.12.2015 г., от
заключението на която е установено, че клетъчният материал по л.а. „О. М.“ с
peг. № * **** ** произхожда от починалата Т.С.Н.; биологична експертиза на
установените при огледа на местопроизшествие три броя петна от тъмночервена течност;
технически експертизи на предоставените записи от видеокамерите в района на
произшествието с цел удостоверяване на маршрута на посочените автомобили и
точното време в което са се движили по пътните артерии, както и в района на
местопроизшествието; техническа експертиза на предоставения от Регионален
център 112 оптичен носител, като съдържанието на файловете, записани на диска,
е възпроизведено на хартиен носител; първоначална комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза; повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза;
допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Изискани и приобщени са и
писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
На 02.05.2017 г. разследващият орган изпратил делото на прокурора със
заключително мнение.
С постановление от 25.05.2017 г. на наблюдаващия делото прокурор при
Окръжна прокуратура – гр. Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 363/2015
г. по описа на ОД на МВР - Бургас.
По делото от фактическа страна е установено следното:
На 27.11.2015 г. св. Д.К.А. заедно със съпругата си св. С.С.А. били с
притежавания от тях лек автомобил „П. ***“ с рег. № * **** **, зелен на цвят,
на покупки в центъра на гр. Бургас. Автомобилът бил паркиран до сградата на
Съдебната палата. Малко преди 17.00 часа двамата се качили в автомобила, като
същият се управлявал от Д.А.. Потеглили по ул. „В. Левски“ в посока училище
„Иван Вазов“, като на кръстовището с бул. „Христо Ботев“, където имало и
светофарна уредба, на зелен светофар направил десен завой и се включил по бул. “Хр.Ботев“,
в посока към бул. „Сан Стефано“. Включил се в лявата пътна лента по посока на
движението си, като непосредствено пред него от посочения светофар по бул. „Хр.Ботев“
и в същата посока на движение се включили и други два автомобила, първият от
които в дясната пътна лента, откъм тротоара, а другият - непосредствено преди
автомобила на А., в лявата пътна лента, която избрал и св. А. в 16.59.25 ч. - 16.59.27
ч. Самият Д.А. се включил в лявата пътна лента в 16.59.28 ч. - 16.59.29 ч. Непосредствено
преди автомобила на св. А. в неговата посока на движение се движели други
автомобили и в двете пътни ленти. По това време се смрачавало, било почти
тъмно, валял слаб дъжд. Уличното осветление работело, а автомобилите се движели
с включени къси светлини. Движението било натоварено и в двете посоки. След
като заел посочената пътна лента, излизайки от завоя, Д.А. продължил да се
движи по права линия като се движел със скорост около 55 км/час. Движейки се в
указаната посока, св. А. с управлявания от него автомобил доближил кръстовището
на бул. „Хр.Ботев“ с ул. „Пробуда“, подминал го и непосредствено след това
настъпил удар в лявата част на управлявания от него автомобил с пострадалата
пешеходка Т. Н.. При движението си до момента на удара, св. А. изобщо не видял
намиращата се от лявата страна на автомобила му пешеходка, поради което и
същият предприел аварийно спиране след удара.
От така произлезлия удар пострадалата получила редица наранявания предимно
в дясната част на тялото - тежка контузия на десния бял дроб, счупване на ребра
двустранно по повече от една фрактурна ивица, с кръвонасядане на местата на
счупване в дясно, счупване на дясна ключица и пълно прекъсване на гръбначния
стълб на ниво пети гръден прешлен, счупване на десните тазови кости, счупване
на дясно бедро, подбедрица и дясно коляно. Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза травмите на пострадалата в дясната половина на
тялото отговарят да са получени от блъскане от твърди тъпи предмети с
ограничена повърхност, каквито са и частите на автомобила, с последващо
отхвърляне на тялото на неравен терен. Така описаните травми и в частност
комбинацията на гръдната травма с гръбначно-мозъчната травма, водещи до тежки
увреждания на вътрешните органи и техните функции са станали причина за
смъртта. Изяснено е, че след първоначалния удар и отхвърлянето на пострадалата
на неравен терен, същата е изпаднала в безсъзнателно състояние, поради което и
не е била в състояние да възприема заобикалящата я действителност. Смъртта не е
настъпила мигновено след отхвърлянето и падането, а след кратък промеждутък от
време, който не може да бъде определен колко е.
След като пострадалата паднала в насрещното платно за движение, малко след
това върху нея преминал друг лек автомобил –„О. М.“ с рег. № * **** **,
управляван от св. О.Х., който се движел в посока към жп-гарата. Този автомобил
преминал над тялото на пострадалата без гумите му да преминат върху нея. Тялото
на пострадалата е било леко притиснато от долната пластмасова кора на
автомобила, за което се съди от получените наранявания, нямащи отношение към
настъпилия съставомерен резултат - смърт. Същевременно същият автомобил
приплъзнал тялото на пострадалата в посоката си на движение, поради което то се
преместило надолу, в непосредствена близост до началото на кръстовището на ул.
„Хр.Ботев“ с ул. „Пробуда“. Там се намесили полицейски служители в лицето на
св. К. и св. Г., които спрели движението на автомобили, движещи се в посока към
жп гарата, с цел да не премине и някой друг върху пострадалата.
Във връзка с настъпилото ПТП, Д.А. и съпругата му чули шум от силен удар,
който идвал от лява страна, от към шофьора, като едва след като възприел този
удар, А. предприел веднага аварийно спиране и спрял на около 34 – 35 м. след
мястото на удара, изгасил автомобила, отворил вратата на автомобила си и се
огледал навън, но не видял нищо, което да дава обяснение на възприетия от него
удар, съпроводен със шум. Решил да потегли и да се прибира към дома си, като междувременно
бил заобикалян от други автомобил, движещи се в неговата посока, които
започнали и да му свирят заради това, че е спрял на пътното платно. А. затворил
вратата и запалил автомобила си, но в този момент видял в платното за насрещно
движение да лежи нещо, за което постепенно осъзнал, че е вероятно човек и във
връзка с това завил веднага наляво на следващата пресечка на ул. Македония и
спрял на безопасно място в самото начало на тази улица. Слязъл от автомобила,
срещнал свидетелката Г.К., която му направила забележка, че мести колата си и
че след като никой от водачите на автомобили не спира, върху тялото на
пострадалата са преминали още два автомобила /толкова възприела свидетелката в
този момент/ и го запитала дали няма да се върне като свидетел, при което А. й
отговорил, че не той е блъснал пешеходката, а друга кола. Отправил се към
мястото където било преместено тялото на пострадалата от преминалата върху него
кола, където вече били свидетелите К. и Г. и се доближил до тях, като
наблюдавал състоянието на пострадалата. Тъй като в района все още преминавали
коли и с цел да не допуснат и друго произшествие св. Г. произнесъл „Отдръпнете
се, полиция“, при което Д.А. се оттеглил и впоследствие прибрал, без да остави
координатите си.
На мястото на ПТП пристигнал разследващ полицай от ОД на МВР – Бургас, и за
времето от 18.35 ч. до 19.15 ч., бил извършен оглед на местопроизшествието
(протокол от 27.11.2015 г. – л. 2 – 7, том І от ДП), по време на който се
изготвили фотоснимки (албум на л. 11 – 15, том І от ДП).
От извършените по делото три автотехнически експертизи – комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ), повторна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (ПКАТСМЕ) и
допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (ДКАТСМЕ)
се установява, че мястото на
удара е в лявата пътна лента на платното за движение към бул.
„Сан Стефано“ (по която пътна лента се е движил управлявания от Д.А. автомобил),
на около 7,20 метра в дясно от базовата линия, което се явява на около 1.00
метър навътре (от ляво на дясно) в пътната лента, в която се е движил
управлявания от А. автомобил. Скоростта на
автомобила преди удара и в момента на удара е била около 55 км/час, при която
скорост опасната зона за спиране на автомобила е определена на около 33,80
метра (според КАТСМЕ) и на около
37 метра (според ПКАТСМЕ). Водачът на
л.а. „П. ***“ с рег. № * **** ** – Д.А. не е видял пешеходката и не е реагирал преди
удара с аварийно спиране, а предприел такова след удара. От
посочените експертни заключения е изяснено, че първото съприкосновение било
между предна броня на автомобила в областта на ляв фар и бастуна на
пешеходката, държан в дясната й ръка. Последвало е политане на тялото на
пешеходката напред по посока на ударилия я автомобил, при което последвал удар
с дясно бедро в предния ляв калник на автомобила. От този удар тялото на
пострадалата било изхвърлено нагоре и при падане, с лакът, рамо и главата
надолу, се ударила последователно в лявата колона и предното обзорно стъкло в
ляво. По време на удара тялото на пострадалата е носено от автомобила за около
секунда, през което време автомобилът е изминал около 15 метра напред и при
спирането му е паднала на около 17 метра от мястото на удара в насрещното
платно за движение. От заключенията на КАТСМЕ, на ПКАТСМЕ и на ДКАТСМЕ става
ясно, че осветеното пространство пред автомобила, управляван от А., от късите
светлини представлява парабола, като при ясно време десния фар осветява напред
до 75 метра и 3,75 метра в дясно от него, а левия фар осветява напред до 48
метра и 3,75 метра в ляво от надлъжната му ос. И в трите цитирани заключения са
посочва, че по време на дъжд видимостта намалява, а пешеходците облечени в
тъмни дрехи се възприемат много трудно, само силуетите им. И в трите заключения
се изразява експертно становище, че по технически път не може да се определи при
тези условия (по време на дъжд и пешеходец с тъмни дрехи), от какво разстояние
водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца, защото това зависи
и от неговите лични качества: острота на зрението, способност и бързина да
възприема обектите и да различава контрастни цветове. На следващо място и в
трите експертни заключения, позовавайки се на „Практически наръчник на водача –
Д.Димитров“, вещите лица са посочили, че в резултат на експериментални
изследвания е установено, че пешеходци, облечени в тъмни дрехи се възприемат от
30 - 35 метра на къси светлини пред МПС. На тази база, вещите лица изготвили ПКАТСМЕ
и ДКАТСМЕ са дали заключение, че при видимост за конкретните условия 30 – 35
метра, скоростта на МПС, управлявано от А., не трябвало да превишава 47,5 км/ч,
а също и, че ако л.а. „П. ***“ се е движил със скорост около 47,5 км/ч или по –
малка от нея, водачът А. е имал обективна възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати произшествието.
Наблюдаващият делото прокурор не се е съгласил с експертното заключение на
вещите лица, изготвили ПКАТСМЕ и ДКАТСМЕ, в частта, че в резултат на
експериментални изследвания е установено, че пешеходци, облечени в тъмни дрехи
се възприемат от 30 - 35 метра на къси светлини пред МПС, като се е мотивирал с
това, че в конкретния случай по отношение видимостта на водача са били от
значение и такива фактори като ниското разположение на седалката на л.а. „П. ***“
на 30-40 см. от земята, при което липсва добра видимост към близки странично
приближаващи се обекти, обусловено и от наличието на лява колона и ляво
странично огледало, запотеност на стъклата, които допълнително са могли да
станат причина пешеходката да не бъде изобщо забелязана, или да бъде забелязана
в много късен момент. В тази връзка прокурорът е приел, че всички заключения по
експертизите, които се базират на така приетата видимост - че водачът е можел
да забележи пешеходката на около 30 метра преди мястото на удара, са произволни
и необосновани, тъй като изобщо няма обективни предпоставки въз основа на които
да се приеме, че осреднената възможност за забелязване на пешеходци, облечени в
тъмни дрехи на къси светлини, от около 30 метра пред автомобила, е валидна и за
случая. Направил е извод, че не може да се обоснове несъмнена и еднозначна
обвинителна теза, тъй като най-напред не е ясно дали пострадалата се е движела
от ляво на дясно непосредствено преди удара, или се е намирала в статично
положение, или пък се е движела по дължината на пътя. Невъзможност да се изложи
обвинителна теза е мотивирал и с констатацията си, че по делото не е доказано
по никакъв начин, а и не може да се докаже, в кой момент най-рано (на какво
разстояние преди удара) водачът А. обективно е можел да забележи пострадалата в
хипотезата, в която се е движела и в хипотезата, в която е стояла статично.
Отхвърлил е наличие на необходимост от назначаване на поредна автотехническа
експертиза от други вещи лица, тъй като е приел за вярно заключението, казано и
от първата КАТСМЕ и от повторната КАТСМЕ, че по технически (експертен) път не
може да се определи при конкретните условия от какво разстояние водачът е имал
обективна възможност да забележи пешеходеца. В обобщение на посочените
аргументи е заключил, че при невъзможността да се изчисли по технически път
видимостта на водача в ляво от оста на левия фар при конкретната обстановка,
при наличието на множество препятствия, правещи невъзможно да се установи кога
водачът е имал обективна възможност да забележи най-рано пешеходката, ако
изобщо е имал такава, при неясното нейно местоположение секундите преди удара,
освен да се прекрати наказателното производство, няма друго решение.
Настоящият съдебен състав намира атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство за постановено в
нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13
от НПК, тъй като счита, че по делото са
останали неизяснени правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета
на доказване по смисъла на чл. 102 НПК.
Съдът се съгласява с констатираните от прокурора спорни моменти по делото, а именно каква е била траекторията на движение на
пострадалата, посоката й на движение и имало ли е изобщо такова, а също и каква
е била видимостта на водача А. и дали същият е могъл обективно да забележи
пешеходката и ако е могъл от кой момент. Основното несъгласие на настоящия съд е
с направените от прокурора изводи, че не може да се докаже траекторията на
движение на пострадалата преди ПТП, в това число и дали се е движела или е била
в статично положение преди ПТП, както и, че е невъзможно да се изчисли по
технически път видимостта на водача на л.а. „П. ***“ с рег. № * **** ** в ляво
от оста на левия фар при конкретната обстановка, при наличието на множество
препятствия, правещи невъзможно да се установи кога водачът е имал обективна
възможност да забележи най-рано пешеходката.
Изясняването на механизма на произшествието, от гледна точка на спецификата
при обследване на обективните находки, фиксирани при огледа на произшествието и
останалите доказателствени източници, е наложило назначаването и извършването
по делото на общо три автотехнически експертизи – комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (КАТСМЕ), повторна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (ПКАТСМЕ) и допълнителна комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза (ДКАТСМЕ). В изпълнение на възложените от
разследващия орган задачи, вещите лица по първата КАТСМЕ са дали заключение, че
пострадалата се е намирала на десния тротоар на бул. „Хр.Ботев“ (по посока на
движение на автомобила на св.А.) и че е предприела пресичане към кръстовището
за ОД МВР и детска градина „Раковина“. Първоначалният удар на автомобила е
попаднал в дясната половина на тялото на пострадалата, като според тези вещи
лица това било възможно, поради инстинктивното обръщане на пешеходката в посока
към опасността, както и че преди този удар пешеходката е пресякла от дясно на
ляво пред автомобила. Назначените и изготвени по делото ПКАТСМЕ и ДКАТСМЕ от
своя страна са дали заключение, че посоката на движение на пострадалата е била
от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила на св.А. и че се е
движела в тази посока преди момента на удара, който извод е обоснован с намерените
травматични увреждания по дясната част от тялото на пострадалата. Прокурорът е
изложил съображения защо не приема заключението на КАТСМЕ, че пострадалата е
преминала в посока от дясно на ляво пред автомобила на св.А., а също и, защо
счита, че оставащите възможни варианти са пострадалата да се е движела от ляво
на дясно /с неизяснен ъгъл спрямо оста на пътя/, или да се е намирала в
статично/полустатично положение по средата на платното за движение /след като е
достигнала до там от едната от двете възможни посоки/ и да е изчаквала да се
освободи платното в посоката, в която е имала намерение да продължи, като при
това е възможно и да се е обръщала в различни посоки, за да следи движението. При
така описаните възможни хипотези прокурорът е приел, че по експертен път, от
гледна точка правилата за движение, както и от гледна точка на съдебната
медицина, не може да се определи посоката на движение на пешеходката.
Очертаните по-горе противоречиви становища на експертите по
правнорелевантни за делото обстоятелства – каква е била траекторията на движение
на пострадалата, посоката й на движение и имало ли е изобщо такова, касаят
въпроси, които са свързани с изясняване механизма на автопроизшествието, на
основата на която фактическа установеност следва да бъде извършена преценка за
поведението на участниците в ПТП от гледна точка на допуснатите от тях
нарушения на правилата за движение по пътищата, намиращи се в причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат. При посочените противоречия между
експертните заключения, органите на досъдебното производство следва да потърсят
други допустими от закона средства за постигане на обективната истина, за да
изпълнят задължението си по чл.
13, ал. 1 от НПК. Според правната теория и съдебната
практика /вж. Решение № 25/28.07.2000 г. на ВКС по н. д. № 563/1999 г. на I
н.о./ при подобни съществени противоречия в заключението по едни и същи
въпроси, в различни по състав експертизи, процесуалните норми на НПК не
ограничават възможността да се назначават т.н. „арбитражни“ експертизи, за
решаването на въпросите, за които са необходими специални знания из областта на
науката, техниката и други области на живота. В тази връзка настоящият състав на БОС счита, че по делото е необходимо назначаването на такава „арбитражна“ комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която с оглед фактическата и правна сложност на случая
следва да бъде петорна, в състава на
която следва да се включат водещи специалисти (по възможност хабилитирани вещи
лица) в областта на автотехническите експертизи и на съдебната медицина, която „арбитражна“ експертиза е
необходимо да отговори отново на вече поставените на КАТСМЕ,
ПКАТСМЕ и ДКАТСМЕ задачи.
Същевременно по делото е необходимо задълбочено изследване на въпроса - от
кой момент водачът на л.а. „П. ***“ с рег. № * **** ** – Д.А. е имал обективна
възможност да възприеме пешеходката. Позовавайки се на посочените от ДКАТСМЕ, в
отговор на задача осма, причини и конструктивни особености на л.а. „П. ***“,
които биха могли да ограничат видимостта на водача на ляво, прокурорът е приел
за необоснован и недоказан изводът на ДКАТСМЕ, че когато пешеходката е отстояла
на разстояние 2,13 метра и по-голямо от него разстоянието на автомобила е било
37 метра от мястото на удара, в който момент пешеходката все още не е попадала
в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал обективна възможност
да забележи пешеходката и да реагира с аварийно спиране. Тук е необходимо да се
отбележи, че в отговор на задача осма, вещите лица от ДКАТСМЕ са изразили
експертно становище, че посочените от тях причини и конструктивни особености на
л.а. „П. ***“, биха били обективна пречка за видимостта на водача в даден
момент, но това може да се установи само след следствен експеримент със същият
автомобил, при същите първоначални условия. Така изразеното експертно мнение,
съпоставено с необходимостта от изчерпването на всички доказателствени възможности
за максимално изясняване на механизма на произшествието, за да бъде преодолян
всякакъв произволен и хипотетичен характер на изводите за виновността,
респективно невиновността на участниците в него, налага провеждане на следствен експеримент, при който да
бъде извършена възстановка на местопроизшествието и изхождайки от данните,
посочени в огледния протокол, както и съобразявайки конструктивните особености на л.а. „П. ***“, ръстът и облеклото на
пострадалата, да бъде проверено
съществувала ли е обективна възможност водачът А. да забележи пострадалата
пешеходка и ако да от какво разстояние, при използвани къси светлини на
управлявания от него автомобил. В тази връзка следва да се посочи, че практиката на съдилищата е последователна, че късното възприемане
на опасността, респ.
невъзприемането й, при обективна възможност да бъде възприета своевременно,
ангажира отговорността на дееца при настъпване на вредни последици.
Наред с това според съда при всички
описани от прокурора възможни хипотези за местоположението на пострадалата
пешеходка, последната се е намирала на пътното платно, в която насока следва да
се има предвид и константната съдебна практика, съгласно която когато пешеходец
се движи по пътното платно в нарушение на ЗДвП или Правилника за приложението
му, той винаги съставлява опасност за движението, поради което водачите на ППС
са длъжни незабавно да предприемат мерки за намаляване на скоростта или за
спиране. В тази насока са и Решение № 1118/74 на ІІІ н.о., Решение № 122/87 на
ІІІ н.о., Решение № 77/1989 ІІІ н.о. – „Пешеходците на пътното платно са винаги
опасност на пътя“; Решение № 226/1983 ІІІ н.о. - „Когато пешеходецът се намира
на платното за движение, но е неподвижен - отново е опасност“; Решение № 362/1983
ІІІ н.о. и Решение № 66/85 ІІІ н.о. – „Когато пешеходецът е спрял на
разделителната линия и изчаква преминаването на МПС, той остава опасност“.
Наред с горното, съгласно
константната съдебна практика на ВС и ВКС на РБ по правоприлагането на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство трябва да избира такава
величина на скоростта при движение нощно време, която да е съобразена с
разстоянието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме
появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи
като намаляване на скоростта или спиране. Когато разстоянието на видимост е
по-малко от възможностите за спиране на автомобила при критична ситуация,
скоростта е несъответстваща на пътните условия, което съставлява несъмнено
нарушение на правилата за движение. В този смисъл са решение № 3 от 29.06.1976 г. по н. д. № 2/76 г. на Пленум
на ВС на РБ и решение № 16 от 15.01.1986 г. по н. д. № 587/85 г., III н. о. на
ВС на РБ.
Преди да пристъпят към назначаване на съответната „арбитражна“ комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, органите на досъдебното
производство следва да преценят дали преди това да проведат коментирания по-горе следствен експеримент, с
цел резултатите от същия да се ползват от вещите лица при изготвяне на експертното заключение.
Несъмнено в процесния казус поведението на пострадалата пешеходка
сочи на допуснато от нея нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗДвП, тъй като същата е
навлязла на платното за движение при ограничена видимост – в тъмната част на
деня, при това на неразрешено за целта място. Това нейно поведение безспорно
обуславя заключение за съпричиняване на вредоносния резултат, но същото не
може априори да изключи отговорността на водача на л.а. „П. ***“ – Д.А., ако
обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК относно действията
на последния не получат категоричен и еднозначен отговор.
Съдът счита, че посочените по-горе неизяснени въпроси са от изключително
значение за решаване на делото, като същевременно смята, че същите могат да
бъдат изяснени чрез провеждането на следствен експеримент и назначаване на
„арбитражна“ комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Посоченото дотук мотивира БОС да приеме за основателно оплакването в
жалбата, касаещо необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително постановление. Без
изчерпване на всички доказателствени възможности за максимално изясняване на момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености (обективната възможност за възприемане
на опасността), позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на превозното средство, изводът за липса на виновно поведение от страна на водача на л.а. „П. ***“
– Д.А. е в отклонение от стандарта за законосъобразност и обоснованост по
смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Това налага отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство и връщане
делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената
част на настоящото определение, както и нова преценка във връзка с правомощията
на прокурора по чл.
242 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 243, ал.
5, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ постановление от 25.05.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с което
е прекратено наказателното производство по ДП № 363/2015 г.
по описа на ОД на МВР – Бургас, вх. № 9906/2015 г., Пор. № 724/2015 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас.
ВРЪЩА делото на прокурора при Окръжна
прокуратура – гр. Бургас за
изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания
относно прилагането на закона.
Определението може да се протестира от прокурора пред
Апелативен съд – гр. Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: