Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069
гр.Свищов, 22.12.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 14.12.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №512 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79 ЗЗД вр. и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Ц.У.О.“ ЕООД (предишно наименование "К.с.и п."
ЕООД), ***, представлявано от адв. Мариета Рухчева твърди, че е образувано е
ч.гр.д. № 30/2020 г. по описа на РС-Свищов, по повод негово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
срещу ответницата за неизплатени парични суми за доставка на водоснабдителни
услуги за питейно-битови нужди и канализационни услуги за отвеждане на
отпадни води от имота, който длъжника ползва. С разпореждане от 18.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 30/2020 г., PC - Свищов е указал на ищеца да подаде установителен
иск, т.к. издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди, че дружеството -ищец „К.с.и
п.“ ЕООД е преобразувано от „ВИК - С“ ЕАД и е негов правоприемник, като поема
правата и задълженията му.
Твърди, че ответницата е абонат №
22556 на „ВИК - С“ ЕАД в ползвания от нея имот, находящ се в гр. *, въз основа
на Договор за предоставяне на ВиК услуги.
Твърди, че като абонат ответникът
е подчинен и на Общите условия на водоснабдителното дружество, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, публикувани във вестник “Новинар”
на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредбата“).
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата
(съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и отведена вода се
извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват - по начините, подробно
описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Заявява, че сроковете на плащане са
уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ - потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и законоустановената лихва,
съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата, лихва за забава започва да
тече от 31-вия ден след датата на съответното фактуриране. По този начин е
изчислена и процесната лихва до датата, посочена в заявлението по чл. 410 ГПК.
Видно от Справка извлечение от
13.01.2020 г. задължението на ответницата е, както следва:
-По фактура №
10017016771/28.02.2017 г. за отчетен период 11.01.2017 г. – 06.02.2017 г.,
главницата е 36,92 лв. и лихва за забава 10,45 лв., считано от 31.05.2017 г. -
13.01.2020г.;
-По фактура №
**********/31.03.2017 г. за отчетен период 06.02.2017 г. – 09.03.2017 г.,
главницата е 29,27 лв. и лихва за забава 8,03 лв., считано от 01.05.2017 г. –
13.01.2020г.;
-По фактура №
**********/28.04.2017 г. за отчетен период 09.03.2017 г. - 11.04.2017 г.,
главницата е 48,42 лв. и лихва за забава 12,91 лв., считано от 29.05.2017 г. –
13.01.2020г.;
-По фактура №
**********/31.05.2017 г. за отчетен период 11.04.2017 г. – 10.05.2017 г.,
главницата е 29,96 лв. и лихва за забава 7,71 лв., считано от 01.07.2017 г. –
13.01.2020г.;
Предвид на това, периодът, за
който се претендира лихва, е от 11.01.2017 год. до 10.05.2017 год., като
крайната дата, до която е изчислена лихвата е 13.01.2020 год. Този метод е
посочен и в заявлението по чл. 410 ГПК. Периодът е отчетен във фактури от
28.02.2017 г.-31.05.2017 г.
Твърди, че е предвидена
възможност потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение
пред В и К оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените
срокове ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали
и в индивидуалния договор на ответника. Видно било от справка-извлечение за
неплатени фактури за абонат № 22556 от 13.01.2020 г., за периода от м. Януари
2017 г. до м. май 2017 г. неизплатеното задължение на ответника е в размер на:
144,57 лева — главница и 39,10 лева — натрупана лихва или общо 183,67 лева. От
тази справка ставало ясно, че главницата е сумирана, а лихвите са изчислени
поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които ищецът
извършвал В и К услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и оповестени на интернет страницата й.
Твърди, че Р.Р. е абонат на
оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Тя е потребител по смисъла на
този закон, като ползвател на водоснабдения имот - по силата на Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по
договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от
последния имот, за периода от м. януари 2017 г. до м. май 2017г. В тази връзка била
издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 30/2020г. на PC - Свищов.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на "К.с.и
п." ЕООД сумата от 144,57 лева - главница и 39,10 лева - натрупана лихва
за периода от 11.01.2017г. до 10.05.2020г. включително или общо 183,67 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание
ищецът редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа
исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са
налице процесуалните предпоставки за това. Представя доказателства за ново
наименование – „Ц.У.О.“ ЕООД.
В съдебно заседание
ответника не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 10.06.2020г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че
налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен.
Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства,
обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да се признае,
че по отношение на ищеца съществуват претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на
исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на
25,00 лева за държавна такса.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 25,00 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на Р.А.Р. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, че дължи на „Ц.У.О.“ ЕООД (предишно наименование "К.с.и п."
ЕООД) с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Л.Ц.
– Управител, следните суми: 144,57 лв. (сто четиридесет и четири лева и 57ст.)
- главница; 39,10 лв. (тридесет и девет лева и 10ст.) – мораторна лихва за
периода 11.01.2017г. до 10.05.2017г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 13.01.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №49 от 30.01.2020г. по ч. гр. дело
№ 30/2020г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Р.А.Р. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ЗАПЛАТИ на „„Ц.У.О.“ ЕООД
(предишно наименование "К.с.и п." ЕООД) с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М.Л.Ц. – Управител, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00ст.)
-направени разходи в заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА Р.А.Р. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.У.О.“ ЕООД
(предишно наименование "К.с.и п." ЕООД) с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М.Л.Ц. – Управител, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: