№ 78
гр. гр. Лом, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.н Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от И.н Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200175 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Ц. Т. Т. от гр. Етрополе, у***, обл. София, ЕГН:
********** е недоволен от издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София Електронен фиш № **********, с който на осн. чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От
пълномощника му - адв. К. А. от АК – Хасково е постъпила писмена защита, в
която поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, както и да
бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт
И. Й., която моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмена
защита, като моли и за присъждане на разноски в полза на представлявания
АНО.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
1
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Електронен фиш № ********** на АПИ - София на жалбоподателя Т.
на осн. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1800 лв. за това, че на 18.03.2023 г. с ППС - влекач Д***,
рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 0, в община Медковец, се
движил по път 81 км 127+874, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
ЕФ № ********** е издаден за това, че на 18.03.2023 г. е установено
ППС - влекач „Д***“, рег. № *** с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в
община Медковец, за движение по път 81 км 127+874, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол - декларация
за преминаването, поради което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП във вр. с
чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение
установено и заснето от електронната система за събиране на пътни такси в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден
2
електронен фиш № **********.
Чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда, че „Водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“. Ето защо противно на твърдяното в жалбата правилно е
квалифицирано деянието, като е прието, че именно жалбоподателят Т. е
осъществил състав на административно нарушение. ЕФ е издаден вследствие
на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство № ***,
което е напълно изправно /видно от изискания и представен като
доказателство Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка –
СКТ – л. 62-65 от делото/. Това устройство представлява елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в
електронната система съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с
приложени към него статистични изображения във вид на снимков материал
/2 бр./, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – част
от системата. Предвид посочената разпоредба, представените по делото
доклад за нарушение и снимки се явяват годни доказателства в процеса. От
същите се установяват мястото, времето, превозното средство, с което е
извършено нарушението, както и техническото средство, с което то е
установено. Поради това събраните по делото писмени доказателства
потвърждават описаното в ЕФ № ********** и извършеното нарушение от
18.03.2023 г.
Правилно е наложена и санкцията от административнонаказаващия
орган, тъй като чл. 179, ал. 3а ЗДвП гласи, че „Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
3
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“
Вярно, процесното ППС – влекач не е собственост на Ц. Т., а на „*** –
96“ ЕООД. Чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП въвежда презумпция, че МПС е
управлявано от собственика, а в ал. 2 се предвижда, че ако собственикът е
юридическо лице – му се налага имуществена санкция. Ал. 4 на чл. 187а ЗДвП
пък предоставя възможност на собственика на МПС да се освободи от
административнонаказателна отговорност като представи декларация, в която
да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението. Именно това е
сторено и в конкретния случай. От подадената Декларация по чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП /л. 62 от административнонаказателната преписка/ се установява, че на
18.03.2023 г. влекач „Д***“, рег. № СО 7030 ВМ е управляван именно от Ц. Т..
Към декларацията на собственика са приложени и копие на СУМПС на Т. и
Трудов договор между него и „*** – 96“ ЕООД. Както правилно се отбелязва
от юрисконсулт Й. – нито пред АНО, нито пред съда са представени
доказателства, опровергаващи самоличността на лицето, управлявало ППС.
Затова и първоначално издаденият ЕФ е анулиран и е издаден друг, с който на
физическото лице – водач на процесното ППС е наложено административно
наказание „глоба“. Размерът на тази санкция – 1800 лв. е абсолютно
определен и за съда не съществува възможност да го намалява. Освен това
нарушителят разполага с възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 ЗП – 750 лв.
Все в тази връзка съдът намира, че в конкретният случай не може да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, защото императивната разпоредба на чл. 189з от
ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон /каквото е и процесното –
по чл. 139, ал. 7/ не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и от приложените по делото доказателства се
доказва по безспорен и категоричен начин извършеното административно
нарушение а от тук – и правилното налагане на административно наказание на
жалбоподателя Т.. В подкрепа на този извод са и: Решение №
260137/13.05.2021 г. на PC – Монтана; Решение № 63/14.09.2022 г. на PC -
4
Монтана, както и Решение № 25/24.01.2022 г. на АС - Монтана и Решение №
435/03.07.2023 г. по КАНД № 385/2023 г. на АС – Монтана.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който на Ц. Т. Т. от гр. Етрополе, у***,
обл. София, ЕГН: ********** на осн. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800.00 /хиляда и
осемстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Ц. Т. Т., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в
размер на 100.00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5