№ 171
гр. Габрово, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20234210200572 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Подадена е жалба от К. С. С., с адрес: гр. Севлиево, ул. “*********” №
14, ет.2, ап.4, ЕГН: ********** – чрез адв. И. И. – С. от ГАК, против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 7374281, издаден от ОД на
МВР – Габрово, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
50,00 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба е декларирано искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш на преден план поради неясно и непълно текстово описание
на вмененото нарушение и липса на данни за мястото на реализирането му.
Освен това се сочи и отсъствие на предпоставки за санкциониране на водача
по този законов ред и на данни за техническата изправност на използваната за
видеозаснемане мобилна система. Оспорва се и авторството на процесното
деяние, а на последно място е мотивирано, че дори и да е осъществено,
същото се явява „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се също така заплащане и на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становището на
жалбоподателя, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 08.03.2023 година в 16:21 ч. автоматизирано техническо средство –
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ссс6, обслужвана
от надлежен контролен орган и находяща се ул. „Стефан Пешев” до № 151 в
гр. Севлиево, заснела и обективирала във видеоклип № 0023605 лек
автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № ЕВ 13 22 ВК, движещ се с 64 км/ч.,
при въведено ограничение от 50 км/ч. за този пътен участък като разположен
в населено място. След извършена от страна на административнонаказващия
орган проверка било установено, че заснетият лек автомобил е регистриран на
името на И. И. – С., срещу която е издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 7157656. В срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от нейно име е подадена
декларация, че на процесните дата, час и място лекият автомобил Хюндай
Санта Фе” с рег. № ЕВ 13 22 ВК е бил управляван от нейния син - К. С. С..
Във връзка с това първоначално издадения Електронен фиш бил анулиран, а
срещу жалбоподателя е издаден атакуваният такъв, в който е извършено
приспадане на допустимото техническо отклонение на използваната мобилна
система за видеоконтрол от 3 км/ч. и за наказуема е призната скорост от 61
км/ч. Същият бил връчен на К. С. на 12.06.2023 г., като на 20.06.2023 г. е
депозирана и настоящата жалба срещу него.
Всички описани по-горе обстоятелства съдът намира за доказани в хода
на законосъобразно развита административна процедура и те по несъмнен
начин установяват извършеното нарушение и неговия автор в лицето на
жалбоподателя. Самият електронен фиш на преден план съдържа всички
реквизити за своята валидност, разписани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, и освен
това е съобразен с въведения посредством Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.
2
на Министъра на вътрешните работи образец. В него ясно е упоменато, че
видеозаснемането е осъществено в ул. „Стефан Пешев” до № 151 в гр.
Севлиево, част от пътната мрежа на населено място и с безспорно въведено
ограничение от 50 км/ч. А от същата коректно и в синхрон с разпоредбата на
чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи е приспаднато в полза на водача допустимото техническо
отклонение на използваната мобилна система за видеоконтрол от 3 км/ч. и за
наказуема е призната такава от 61 км/ч. В кориците на делото е налице и
видеоклип от осъщественото видеозаснемане, на който е видно, че в този
момент на пътното платно има само едно превозно средство - „Хюндай Санта
Фе”, както и по несъмнен начин е видим и неговият рег. номер - ЕВ 13 22 ВК,
респ. съмнение чия е установената скорост на движение не може да има, като
всички гореизложени обстоятелства са коректно посочени от АНО и в този
смисъл е налице ясно и пълно описание на вмененото нарушение. Изцяло
законосъобразно също така то е адресирано в лицето на жалбоподателя с
оглед попълнената от собственика на превозното средство декларация именно
с изрично посочване на това обстоятелство. А въз основа така изложените
съображения съдът намира за доказано осъщественото от К. С. нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е материализирано в съдържащ всички
императивни свои реквизити Електронен фиш.
Несъстоятелно е и следващото възражение на жалбоподателя - за
налагане на наказание по непредвидена от законодателя процедура.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр. първо от ЗДвП недвусмислено указва, че
при нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство
или система, за които не е предвидено наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Следва да отбележи и че за
видеозаснемане е използвана преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабр. № 120ссс6, попадаща в предметния обхват на понятието
„автоматизирано техническо средство или система”, дадено в пар.6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Именно там е посочено, че това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или свързано, одобрени по реда за Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
3
отсъствие на контролен орган, които се делят на две групи – стационарни,
прикрепени към земята и обслужвани периодично, както и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, обслужвани от контролен орган, поставящ начало и край на работния
им процес. По този начин самият законодател е създал една диференцирана
процедура, при която контролните органи нямат задължение физически да
спират дадено МПС и да установяват конкретния водач, осъществил
определено нарушение, а директно адресират отговорността към неговия
собственик. По делото също така са приложени Протокол за проверка № 94-
СГ-ИСИС/29.06.2022 г. и Удостоверение изх. № 000023/11.12.2017 г.,
издадени от БИМ и установяващи, че използваното автоматизирано
техническо средство отговаря на всички изисквания за коректно установяване
скорост на движение и видеозаснемане. В случая то е активирано от
полицейски служител в 13:00 ч. и снета в 20:00 ч. на 08.03.2023 г., което е
обективирано в протокол рег. № 341р-3344/09.03.2023 г., приложен по делото
и изцяло кореспондиращ с императивната форма, въведена от законодателя с
Приложение към чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Ето защо според съда е налице доказано по несъмнен начин нарушение
чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно адресирано в лицето жалбоподателя след
законосъобразно развита административна процедура. Липсват каквито и да е
основания да се твърди „маловажност” на случая по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият е типичен за вида си и не се характеризира с
отсъстваща или липсваща степен на обеществена опасност. На последно
място и АНО е наложил санкция „Глоба” в съответстващ с предвидения от
законодателя посредством нормата на чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП константен
размер, като всичко гореизложено безусловно мотивира съда изцяло да
потвърди атакуваният Електронен фиш.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 7374281, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на
4
основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на К. С. С., с адрес:
гр. Севлиево, ул. “*********” № 14, ет.2, ап.4, ЕГН: **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5