№ 13780
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110150314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от /фирма/ срещу /лечебно заведение/ с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер общо на 16 791, 25 лева, представляваща незаплатена цена на извършени
услуги по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци по
Договор № ******/14.10.2016 г., за която са издадени фактура № 39942/04.09.2020 г.,
фактура № 39958/09.09.2020 г., фактура № 39986/10.09.2020 г., фактура № 39996/14.09,2020
г., фактура № 40040/17.09.2020 г., фактура № 40055/23.09.2020 г.; фактура №
40082/28.09.2020 г.; фактура № 40149/02.10.2020 г., фактура № 40195/07.10.2020 г., фактура
№ 40202/09,10.2020 г., фактура № 40274/14.10.2020 г., фактура № 40290/16.10.2020 г.,
фактура № 40336/21.10.2020 г., фактура № 40369/23.10.2020 г., фактура № 40405/27.10.2020
г. и фактура № 40413/29.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.04.2021 г., за която суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.05.2021г. по ч. гр.
д. № 23936/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на Договор № ******/14.10.2016 г., по силата на който
ответникът възложил на ищеца да извършва срещу възнаграждение действия по събиране,
транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на ответника.
Процесуалният представител на дружеството поддържа, че съгласно постигнати между
страните допълнителни споразумения срокът на действие на съглашението е удължен до
14.10.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът извършил възложените му
действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, като при
извършване на услугата били съставяни идентификационни документи – Приложение № 8
към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, в
който са посочени данните за вида и количеството на предадените отпадъци, както и датата
на предаването/извозването им. Представителят на ищеца поддържа, че работата е приета от
възложителя без възражения, като последният не изпълнил насрещното си задължение по
1
процесния договор да заплати дължимото възнаграждение по издадени шестнадесет броя
фактури за периода от 04.09.2020 г. до 29.10.2020 г. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни
отпадъци, че ищецът е осъществил точно в качествено, количествено и времево отношение
по възлагане от ответника уговорените дейности, които са приети от възложителя, размерът
на дължимото възнаграждение и настъпила изискуемост на вземането. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че при приемане на работата е направил възражение за
неправилно изпълнение по аргумент от чл. 264 ЗЗД.
Видно от представения по делото Договор за извършване на специализирана услуга
от 14.10.2016 г. между страните по спора възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът в качеството на възложител възложил на
ищцовото дружество извършване на действия по събиране, транспортиране и обезвреждане
на отпадъци. Със съглашението е уговорена цена на извършваните дейности както следва:
1,65 лв. на килограм за отпадъци класифицирани с код 180103, 1,95 лв. на килограм за
отпадъци с код 180102 и 3,48 за отпадъци с код 200121.
От представените по делото Анекс № 2/13.10.2018 г. и Анекс № 5/13.10.2020 г. се
установява, че страните по правоотношението постигнали съгласие действието на договора
да бъде продължено съответно до 14.10.2020 г. и до 14.10.2022 г.
Договорът и анексите към него са частни диспозитивни документи, които са
подписани от страните, поради което при липсата на доказателства за тяхната
неавтентичност, последните обвързват страните с оглед обектираните в тях изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Предвид изложеното, съдът
не споделя доводите на ответника за липса на облигационно правоотношение между
страните.
По правната си характеристика възникналото правоотношение по Договор №
******/14.10.2016 г. е такова по договор за изработка, като изпълнителят се е задължил да
предостави дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци собственост
на възложителя, а възложителят се е задължил да заплати уговореното по договора
възнаграждение. По това материално облигационно правоотношение за ответника
възложител са породени две основни облигаторни задължения – да приеме изработената
работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, а за ищеца-изпълнител – да извърши точно в качествено,
количествено и темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде
изработеното на възложителя – в случая съобразно уговореното в договора, изпълнителят да
извършва точно (в качествен, количествен и темпорален аспект) договорените дейности.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл.
266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.
264, ал. 3 ЗЗД.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възлагане и надлежно
извършване на действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци са
представени шестнадесет броя фактури - № 39942/04.09.2020 г., фактура № 39958/09.09.2020
г., фактура № 39986/10.09.2020 г., фактура № 39996/14.09,2020 г., фактура №
40040/17.09.2020 г., фактура № 40055/23.09.2020 г.; фактура № 40082/28.09.2020 г.; фактура
№ 40149/02.10.2020 г., фактура № 40195/07.10.2020 г., фактура № 40202/09,10.2020 г.,
2
фактура № 40274/14.10.2020 г., фактура № 40290/16.10.2020 г., фактура № 40336/21.10.2020
г., фактура № 40369/23.10.2020 г., фактура № 40405/27.10.2020 г. и фактура №
40413/29.10.2020 г. ведно с идентификационни документи, които според съда съдържат
изискуемите се съгласно Приложение № 8 към чл.12, ал.1 от Наредба № 1 от 4 юни 2014 год.
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене па публични регистри, минимални реквизити. По делото няма спор, че
ответника има качеството на Товародател на опасните отпадъци, обект на Договора от 2016
г., като съгл. чл.12, ал.2 от Наредбата „ идентификационният документ по ал. 1 се попълва
на хартиен носител от товародателя, превозвача и товарополучателя в случаите, когато: 1. се
променя притежателят на отпадъка и се извършва транспортиране между две площадки; 2.
две от лицата - товародател, превозвач или товарополучател, съвпадат; 3. не се променя
притежателят, но отпадъкът се транспортира по републиканската пътна мрежа между две
площадки“. Видно от тази разпоредба, всяка от заинтересованите страните попълва
последователно раздела, който се отнася до нея. Следователно възражението, че процесните
идентификационни документи не отговарят на изискванията на Наредбата, тъй като не
съдържат три имена на лицето за контакт на товародателят са неоснователни, доколкото
самият ответник е този, който следва да попълни Раздел А, с данните на товародателя вкл. за
упълномощеното от него лице за контакт. От обстоятелството, че ответникът е посочил лице
за контакт единствено с две имена / М. В./ не би могъл да бъде изведен извод за липса на
валидно възлагане на действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци,
тъй като както бе посочено товародателят е този, който следва да попълни надлежно
данните на лицето за контакт и не би могъл да черпи благоприятни последици от своя
пропуск.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че счетоводството на ответника е
редовно водено съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като всички процесни
фактури са надлежно осчетоводени от /лечебно заведение/. Съдът намира, че
осчетоводяването на фактурите свидетелства за приемане на извършената работа и
съответно задължаването му да заплати договореното възнаграждение за това.
Осчетоводяването представлява извънсъдебно признание от страна на ответника за
възникване в негова тежест на задължението за плащане на процесната сума, като
признанието на неблагоприятни факти има доказателствена сила. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване / в този смисъл
е и трайната съдебна практика намерила израз в решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1120/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010г., I т.о.,
ВКС; решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о.; решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д.№
991/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І т. о., решение 172 от
13.01.2016 г. по т, д. 2535/2013 г. на 1 т. о. и др./. Без значение дали носят подпис на
упълномощено лице или не, след като фактурите са постъпили при ответника, той не им се е
противопоставил, осчетоводени са редовно и след като в тях са обективирани всички
съществени елементи във връзка с процесния договор за изработка – страни, обект и цена,
ответникът е признал, че е налице изпълнение по договора - арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55,
ал. 1 ТЗ, които предписват, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
Нещо повече, с осчетоводяването на процесните фактури, независимо дали е ползван или не
данъчен кредит, ответникът е признал, че е реално е получил договореният между страни
резултат.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
3
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер общо на 1085,83 лева, от които сумата в размер на 335,83 лева
внесена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление и сумата в размер на 750
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на страната.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в настоящото производство общо в размер на 1690,90 лева, от които
сумата в размер на 335,90 лева довнесена държавна такса, 250 лева внесен депозит по
допусната експертиза, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение и 1100 лева заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от /фирма/, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление в /населено място/, против /лечебно заведение/, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в /населено място/, иск по реда на чл.
422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер
общо на 16 791, 25 лева, представляваща незаплатена цена на извършени услуги по
събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци по Договор №
******/14.10.2016 г., за която са издадени фактура № 39942/04.09.2020 г., фактура №
39958/09.09.2020 г., фактура № 39986/10.09.2020 г., фактура № 39996/14.09,2020 г., фактура
№ 40040/17.09.2020 г., фактура № 40055/23.09.2020 г.; фактура № 40082/28.09.2020 г.;
фактура № 40149/02.10.2020 г., фактура № 40195/07.10.2020 г., фактура № 40202/09,10.2020
г., фактура № 40274/14.10.2020 г., фактура № 40290/16.10.2020 г., фактура №
40336/21.10.2020 г., фактура № 40369/23.10.2020 г., фактура № 40405/27.10.2020 г. и фактура
№ 40413/29.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.04.2021 г., за която суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.05.2021г. по ч. гр. д. №
23936/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА /лечебно заведение/, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление в /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
1085,83 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА /лечебно заведение/, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление в /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
1690,90 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
4
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 23936/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5