Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на шестнадесети април през  две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                                 Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. № 765 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

С наказателно постановление №15-0938-001059/09.04.2015г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М.н.П.В.В. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП; глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и  глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - за това, че на 30.03.2015г. в 11:55 часа в гр. Плевен, като водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ***, на кръстовище между ул. „Д. Константинов“ и ул. „Цар Симеон“ не пропуска пешеходец /стъпил на пътното платно/ на пешеходна пътека – М8, тип „Зебра“; Не поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; Не представя контролен талон към СУМПС – нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП; чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На основание Наредба №Із-2539 на МВР на В. са му отнети общо 14 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.В.В., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка  в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание  следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на  В. – 25.03.2019г. и датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган – 26.03.2019г. съдът счита, че последната е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна,  но не по изложените в нея и наведените  и  съдебно заседание  съображения от защитника на жалбоподателя.

Акт за установяване на административно нарушение №1059 е съставен на 30.03.2015г. от К.Ч.П. на длъжност младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен срещу П.В.В. ***, ЕГН **********, за това, че последният на 30.03.2015г. около 11:55 часа в гр. Плевен, ул. „Д. Константинов“ посока Община Плевен, като водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ***, на кръстовище между ул. „Д. Константинов“ и ул. „Цар Симеон“ не пропуска пешеходец /стъпил на пътното платно/ на пешеходна пътека – М8, тип „Зебра“; 2) Не поставя обезопасителен колан, с който МПС е оборудван; 3) Не представя контролен талон към СУМПС – нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП; чл.137а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото К.Ч.П. се установява, че заема длъжността младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен. Твърди, че на посочената в акта дата работел с колегите  си С.К. и К.А. като автопатрул. Заявява, че при обход на ул. „Димитър Константинов“, на кръстовище с ул. „Цар Симеон“ при констатиране на нарушения – отнемане предимство на пешеходец и непоставен обезопасителен колан – бил спрян за проверка лек автомобил „Нисан Микра“. Твърди още, че при проверката водачът не представил контролен талон към СУМПС и за установените нарушения му съставил АУАН.

Показанията на свидетеля П. са подкрепени изцяло и от показанията на свидетеля К.К.А. – присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта.  

Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на  свидетелите К.Ч.П. и К.К.А. относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като показанията му са изчерпателни, логически – последователни и не съдържат вътрешни противоречия.

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-47 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. При служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление, стоящо на плоскостта на давностните срокове

За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“, респ. „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл. 80, ал. 1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е извършено на 30.03.2015г., установено е на 30.03.2015г., АУАН е съставен на 30.03.2015г.,  а  НП е издадено на 09.04.2015 г. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение – 30.03.3015г.  абсолютната погасителна давност /четири години и половина/  изтича на 30.09.2019г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство посочени в чл.80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 09.04.2015 г., от който момент давността последно е била прекъсната и е  започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице – 25.03.2019г., е изтекъл срок по-голям от три годишния (3г. и 11 месеца и 16 дни ), предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно преследване е била изтекла още на 09.04.2018г. Не е прекъсване на давността връчването на НП, тъй като, както се посочи по-горе, същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Настоящият съдебен състав намира последната норма за приложима в административнонаказателното производство по аргумент на по-силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по-силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по-нисък интензитет, притежаващи характер на административни нарушения.

 С оглед изложеното, с изтичането на предвидения от закона тригодишен давностен срок се изключва и административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание.

  Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл.81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

 Предвид горното, Съдът

                                    

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  на основание чл.63, ал.1 от ЗНАН наказателно постановление №15-0938-001059/09.04.2015г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на П.В.В. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП; глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и  глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - за това, че на 30.03.2015г. в 11:55 часа в гр. Плевен, като водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ***, на кръстовище между ул. „Д. Константинов“ и ул. „Цар Симеон“ не пропуска пешеходец /стъпил на пътното платно/ на пешеходна пътека – М8, тип „Зебра“; Не поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; Не представя контролен талон към СУМПС – нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП; чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 14 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: