РЕШЕНИЕ

 

№ 113

Ямбол, 21.07.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА    като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 48 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Р.С.А. *** против Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието в частта, с която                                                                                                      не са включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. парцели, находящи се в землището на с. Воденичане, с номера ****-***-*-* с декларирана площ от 4,14 ха, *****-***-*-*с декларирана площ от 0,82 ха, *****-***-*-*с декларирана площ от 1,29 ха, *****-***-*-*с декларирана площ от 0,51 ха и *****-***-*-* с декларирана площ от 0,94 ха.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на заповедта в оспорената част като издадена при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и в разрез с неговата цел.

В съдебно заседание оспорващият, чрез редовно преупълномощения си процесуален представител адвокат Д.М. ***, поддържа жалбата и направеното искане за отмяна. В допълнение се сочи, че е налице административен пропуск – нарушен е чл. 35 от АПК, тъй като при издаването на оспорения административен акт не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и площта е отчетена като летище, а всъщност от доказателствата по делото се установява, че се касае за обработваеми земеделски земи и върху тях се извършва земеделска дейност години наред, включително и през процесната 2022 г. Твърди се, че независимо от обстоятелството, че при автоматичните проверки на заявлението площите са установени като недопустими за подпомагане, то фактът, че върху тях се осъществява земеделска дейност, ги прави допустими за подпомагане. Сочи се също, че независимо от това, че според отбелязванията в кадастралните

регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър площите са с начин на трайно ползване „летище“, същите са допустими за подпомагане по аргумент от чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Наредба 105 за поддържане на системата ИСАК, където е записано, че начинът на трайно ползване се определя спрямо вида на реалния начин на трайно ползване на земята, а в случая е безспорно установено, че процесните площи са обработваема земеделска земя. В подкрепа на това твърдение се позовава и на представения по делото документ от Общинска служба „Земеделие“ - История на имота, където е записано, че спорните площи представляват нива. Допълнително, теренните проверки, извършвани през годините от Държавен фонд „Земеделие“ и Общинска служба „Земеделие“, потвърждават, че е налице обработваема земеделска земя. По изложените съображения се иска отмяната на заповедта в оспорената част. Заявява се и претенция за присъждане на разноските по делото съобразно представен списък.

Ответната страна – Министъра на земеделието, редовно призована, изпраща редовно упълномощен представител - главен юрисконсулт Е. К., която оспорва жалбата и излага подробни съображения по съществото на спора, доразвити в представени по делото в срок писмени бележки.

Претендира  отхвърляне на жалбата с присъждане на разноски, прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед в съответната част. По искане на процесуалния представител на оспорващия е назначена съдебно-техническа експертиза, при която вещо лице „Геодезист“ дава отговор на относими по делото въпроси, поставени в нарочна писмена молба, депозирана от адвокат М. в проведеното на 24.04.2023 г. съдебно заседание.

Представеното по делото писмено заключение на назначеното вещо лице е изслушано в открито съдебно заседание на 10.07.2023 г. и същото, ведно с направените в съдебното заседание уточнения,   е приобщено към доказателствения материал по делото.

След цялостна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че жалбоподателят Р.С.А. е регистриран като земеделски стопанин с УРН ******и                                         за кампания 2022 г. е подал Заявление за подпомагане с УИН **/******/*****. Заявени са за подпомагане общо 12 парцела в землището на с. Воденичане, община Стралджа, област Ямбол, измежду които и процесните пет ПИ с идентификатори, както следва:                 ****-***-*-* с декларирана площ от 4,14 ха;        *****-***-*-*с декларирана площ от 0,82 ха; *****-***-*-*с декларирана площ от 1,29 ха; *****-***-*-*с декларирана площ от 0,51 ха и *****-***-*-* с декларирана площ от 0,94 ха.

От предоставените от ОДЗ за целите на назначената по делото експертиза разпечатки от автоматичните проверки на системата ИСАК на заявлението за

подпомагане за кампания 2022 г. на земеделския стопанин Р.С.А. (л. 81-л. 85) се установява, че са регистрирани съответни грешки досежно заявените 12 парцела. За парцел № *****-***-*-*е констатирано, че е заявен като парцел с угари, междинни култури и зелено покритие, азотофиксиращи култури като ЕНП – върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита съгласно чл.                                              45,    §   10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията. За парцел № *****-***-*-*, както и за парцели с номера ****-***-*-*,       *****-***-*-*,         *****-***-*-*и *****-***-*-* е констатирано, че заявените площи попадат във физически блокове с НТП „трайно неподходящи за подпомагане“ – неземеделските площи, в случай че не се установи земеделска дейност върху тях, са недопустими за подпомагане; видът на грешката е посочен като „над 0,05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане по ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация“, като детайлно са посочени за всеки от парцелите излизащите площи, а именно: за парцел № ****-***-* – *,14355 ха, за парцел № *****-***-* – 0,81834 ха, за парцел № *****-***-* – 1,79625 ха, за парцел № *****-***-* – 0,93973 ха, т.е. площите са изцяло изключени от допустимия слой.

Със Заповед № 09-1319 от 02.12.2022 г. на Министъра на земеделието е одобрен проект на специализирания слой „Физически блокове“ и слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. Чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) жалбоподателят е узнал, че пет от декларираните парцели са изключени от обхвата на специализирания слой като площи, за които е установено несъответствие между декларираната и недопустима площ за подпомагане. От обхвата на слоя са изключени ПИ с идентификатор ****-***-*-* с декларирана площ от 4,14 ха, от които са определени като недопустими 4,14 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 0,82 ха, от които са определени като недопустими 0,82 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 1,29 ха, от които са определени като недопустими 1,29 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 0,51 ха, от които са определени като недопустими 0,51 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-* с декларирана площ от 0,94 ха, от които са определени като недопустими 0,94 ха.

След като се запознал с обхвата на слой ПДП и на слой Фбл за кампания

2022 г., кандидатът подал Възражение № РД 12-05-116 от 06.12.2022 г. чрез ОД

„Земеделие“ – Ямбол срещу Заповед № 09-1319 от 02.12.2022 г. на Министъра на земеделието, с което възразил срещу границите/начина на трайно ползване на цифровите географски данни, касаещи декларираните от него площи със Заявление за подпомагане УИН **/******/***** и поискал преразглеждане на определените като недопустими площи за съответните парцели.

Във връзка с депозираното възражение е извършено преразглеждане на определените като недопустими площи, в резултат на което е установено и прието, както следва: от слоя ПДП са изключени ПИ с идентификатор

****-***-*-* с декларирана площ от 4,14 ха, от които са определени като недопустими 4,14 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 0,82 ха, от които са определени като недопустими 0,82 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 1,29 ха, от които са определени като недопустими 1,29 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-*с декларирана площ от 0,51 ха, от които са определени като недопустими 0,51 ха; ПИ с идентификатор *****-***-*-* с декларирана площ от 0,94 ха, от които са определени като недопустими 0,94 ха. Начинът, посредством който са установени разликите на декларираните парцели спрямо слой ПДП, е обновяване на СИЗП за площта чрез САТ22 – дешифрация на нова ЦОФК по сателитно заснемане. От представените по делото материали се установява, че парцелите на жалбоподателя попадат в територия под сателитно заснемане от 05.09.2022 г., на които е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) Цифрова ортофото карта, в резултат на което е констатирано, че част от площите попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, тъй като са оценени като неподдържани и следователно - като негодни за подпомагане съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съобразно съдържащите се в административната преписка доказателства е прието, че спорните пет парцела, заявени от жалбоподателя, съгласно ЦОФК/дешифрация не попадат в обхвата на специализирания слой ПДП на основание чл. 3, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. – трайно неподходяща за подпомагане, неземеделска площ, представляваща транспортна инфраструктура (летище), което се потвърждава и от кадастралната информация - имотът, в който попадат парцелите е урбанизирана територия. Тези обстоятелства се установяват и от извършените от вещото лице справки на публикуваните за ЗП Р.С.А. с УРН ****** и за Заявление с УИН **/******/***** за кампания 2022 данни на интернет адрес https://seu.dfz.bg/seu/f?p= ***:****.., където са публикувани резултатите след разглеждане на възражението на жалбоподателя срещу слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., съответстващи на приобщеното по делото Писмо изх. № 11-64 от 20,03.2023 г. на Дирекция ПДЗЕС към M3 и придружаващите го документи.

След преразглеждане на възражението, със Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, вр. чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол       (ИСАК),     Министърът на земеделието одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2022 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 г.; чрез отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на

Министерство на земеделието (M3); чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед № РД 09-1319 от 02.12.2022 г. на Министъра на земеделието.

С Жалба вх. № 465 от 23.02.2023 г. по описа на ЯАС Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието в частта, с която                не са включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2022 г. парцели №№ 1****-***-*-*,                       *****-***-*-*,   *****-***-*-2,                                           *****-***-*-* и

*****-***-*-*, находящи се в землището на с. Воденичане, е оспорена по съдебен ред от кандидата Р.А., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност и след проверка на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 и чл. 142 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима , като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срока по чл.149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество в допустимата част, жалбата се преценя като

основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП , СИЗП е географска информационна система с послойна структура на данните, която се създава въз основа на ортоизображения и действа на ниво референтен парцел – физически блок; структурата на данните се определя с наредбата по чл. 30, ал. 6. Ал. 2 на чл. 33 (в редакцията  към ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) предвижда, че Министърът на земеделието организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. В  чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП е предвидено, че за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в СИЗП ежегодно се актуализират чрез дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта, и/или отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, и/или отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37; данни от системата по чл. 30, ал. 2, т. 7 (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.); данни от системата по чл. 30, ал. 2, т. 8 (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.); други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието има достъп и може да използва при липса на информация по т. 1 – 5 (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 година).

Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП в редакцията преди отмяната ( бр. 102 от 2022 г. в сила от 01.01.2023 г.), МЗХГ създава в СИЗП специализиран слой ПДП, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в          Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и

мерки за плащане на площ  . Според относимата към момента на издаване на спорната заповед разпоредба на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г. доп., бр. 61 от 2015 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп., бр. 18 о 2018 г., изм., бр. 103 от 2020 г., в сила от 4.12.2020 г., изм. бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, се одобряват със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6; заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

При тази нормативна уредба съдът приема, че оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 33а, ал. 2, изр. 1 от ЗПЗП в относимата редакция.

Процесната заповед в оспорената   част е надлежно мотивирана, като в производството по издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта, послужили за издаването , се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрирането на нова ЦОФК на страната по сателитно заснемане от 2022 г., което за процесните парцели е извършено на 05.09.2022 г. С оглед спецификата на оспорената заповед – одобряване на окончателния специализиран слой ПДП за територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да съдържа данни и доказателства за начина,                                                                               по който е определен специализираният слой ПДП, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези доказателства следва да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд. Това изискване в случая е изпълнено.

С оглед цитираната нормативна уредба и приобщения по делото доказателствен материал, включително и заключението по назначената СТЕ, (което съдът кредитира изцяло като пълно, всестранно, компетентно изготвено, отговарящо подробно на поставените задачи и съответстващо на приобщените по делото писмени доказателства), ЯАС в настоящия си състав намира, че Заповед

№ РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобрение на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022  е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон по отношение на изключените от слоя като недопустими площи на парцели №№ 1****-***-*-*, *****-***-*-*, *****-***-*-2, *****-***-*-* и *****-***-*-*, находящи се в землището на с. Воденичане, коит площи са определени след разглеждане на възражението на ЗП Р.А..

В конкретния случай жалбоподателят Р.А. ползва процесните площи въз основа на сключен Договор за наем на земеделска земя Акт №155,

том I, ОР №****/25.04.2016 г. на Нотариус Сергей Стоев с рег. № 454 на Нотариалната камара в район PC - Ямбол, и с peг. № 3331/10.05.2016 г., том 3 на Службата по вписванията-Ямбол, с наемодател Комплексна опитна станция Ямбол, ЕИК *********, представлявана от управителя Недялко Иванов Гуглев, със срок на договора: 7 стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2023 г включително; предмет на договора е имот № ****** с площ 168,257 дка, с НТП

„Селско-стопанско летище“, находящ се в землището на с. Воденичане. Кандидатът за подпомагане Р.С.А. е заявявал 6 поредни години (от 2017 г. до 2022 г. включително) парцели, съответстващи на процесните парцели по площ и попадащи в ПИ *****-***-***. При подаване на заявленията за подпомагане през кампаниите 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 при проведените автоматизирани проверки от МЗ няма констатирани декларирани парцели с разлики спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ и слой „Физически блокове“, т.е. декларираните парцели, попадащи в ПИ *****-***-***, са били в слоя „Площи, допустими за подпомагане“ и е получавано подпомагане за тях.

Съгласно публикуваните в интернет страницата на ДФЗ справки за календарните 2018 г. и 2021 г. няма данни за налагани санкции. От проведените през кампании 2020 и 2021 ПнМ е констатирано, че всички декларирани от Р.А. парцели са допустими площи. В същия период (кампании 2020 и 2021) от служители на ДФЗ са извършвани проверки на място върху процесните парцели, като е установено наличие на земеделска дейност. Всички тези обстоятелства са установени от вещото лице при изготвяне на експертизата по делото, писменото заключение по която се поддържа от експерта при изслушването му в проведеното на 10.07.2023 г. открито съдебно заседание.

Както се посочи по-горе, за територията, в която попадат спорните пет парцела, заявени от жалбоподателя, находящи се в землището на с. Воденичане, област Ямбол, е извършена дешифрация на актуална за кампанията 2022 ЦОФК, в резултат на което след подаденото възражение като изцяло недопустими са изключени площите на заявените парцели с номера 1****-***-*-*, *****-***-*-*, *****-***-*-2, *****-***-*-* и *****-***-*-* по съображения, че същите попадат

в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. – трайно неподходяща за подпомагане, неземеделска площ, представляваща транспортна инфраструктура (летище), което се потвърждава и от кадастралната информация – имотът, в който попадат парцелите, е урбанизирана територия.

Този извод на административния орган обаче се опровергава от доказателствата по делото, включително и от заключението по експертизата.

Според вещото лице съобразно Приложение към чл. 13, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. „Номенклатура на начина на трайно ползване на физическите блокове“ ФБ 11661-624/ТИ е с абревиатура „ТИ“ от „неземеделски тип земя“, с код 600 и наименование „транспортна инфраструктура“. За изясняване на актуалните технически данни за ПИ *****-***-***, върху който е очертан ФБ 11661-624 и в който са разположени площите на процесните парцели, вещото лице извършило

проверка в системата КАИС на Агенцията па геодезия картография и кадастър с адрес https://kais.cadastre.bg/bg/Map, в резултат на което установило, че съобразно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1605/14.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен имот *****-***-***, област Ямбол, община Стралджа, с. Воденичане е частна собственост, вид територия - урбанизирана, НТП „за електроенергийното производство“, с площ 168 236 кв. м, стар номер ******, парцел 1-173. Въз основа на анализ на данните от писмените и цифровите документи, предоставени от ДФЗ по делото за предходните кампании 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г., представени от вещото лице при отговорите на въпроси 3, 4 и 5, експертът дава заключение, че има наличие на земеделска дейност върху площите на процесните имоти през годините на кандидатстване за подпомагане от 2017 г. до 2021 г. включително. Такова е заключението на вещото лице и досежно спорната 2022 г.         - въз основа съпоставяне на данните от представените от ДФЗ и приложените от МЗ писмени документи и карти на процесните парцели в цифров вид, изготвени след дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по сателитно заснемане от 2022 г., както и след анализ и визуална преценка, вещото лице счита, че има наличие на земеделска дейност върху площите на процесните парцели и през кампания 2022 г. Данните са представени в табличен вид на стр. 17 от писменото заключение - видно е, че във всеки от парцелите, изключени от слоя ПДП със спорната заповед, има наличие на земеделска дейност по смисъла на действащата нормативна уредба, като парцели с номера 1****-***-*-*, *****-***-*-*, *****-***-*-*и *****-***-*-* са засети с код култура 122010 (слънчоглед), а площите на парцел № *****-***-*-* са угари с код култура 190000.

В чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. е разписано, че транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии – пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и други, не са земеделски площи, като в ал. 3 на цитираната норма е направено уточнението, че площите по ал. 1 са трайно неподходящи за подпомагане и не се включват в слой „Площи, допустими за подпомагане“. По смисъла на §     1, т.  2 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. „земеделски площи“ са площите съгласно чл. 4, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 - площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения, а според следващата б. „е“, към която препраща т. 7 на § 1 от ДР на Наредбата „обработваема земя“ означава земя, която се обработва за производството на култури, или площи, които са на разположение за производството на култури, но оставени под угар, включително площи, оставени под угар в съответствие с членове 22, 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999, с член 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и с член 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, независимо от това дали на тази земя са разположени оранжерии или подвижни или неподвижни навеси. Съгласно чл. 13, ал. 1 от

Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол Министерството на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието) създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой на референтни парцели – физическите блокове, включващ техните основни характеристики и уникални идентификационни номера, а според разписаното в ал. 2 основните характеристики на физическия блок са неговите граници и начин на трайно ползване. По силата на чл. 13, ал. 4 от Наредбата начинът на трайно ползване на физическия блок в зависимост от предназначението на земята е от земеделски или неземеделски тип съгласно приложението, като според уточнението в ал. 5 на посочената разпоредба начинът на трайно ползване на физическия блок със земеделско предназначение се определя спрямо вида на реалния начин на ползване на земята в границите му – обработваема земя, постоянно затревена площ или трайно насаждение. При наличие на различно, смесено земеползване в рамките на един земеделски физически блок отделните видове ползване следва да бъдат изчислени като площ и/или географски обособени. При това положение и предвид заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, поддържано и в съдебното заседание при изслушването му, че в процесните парцели има наличие на земеделска дейност, включително и през 2022 г., следва да се приеме, че същите представляват земеделски площи по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. В този смисъл изводите на административния орган, че парцели №№ 1****-***-*-*, *****-***-*-*,

*****-***-*-2, *****-***-*-* и *****-***-*-*, находящи се в землището на с. Воденичане, попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. като трайно неподходящи за подпомагане, неземеделски площи, представляващи транспортна инфраструктура (летище), което се потвърждава и от кадастралната информация – имотът, в който попадат парцелите, е урбанизирана територия, въз основа на които са изключени от слоя ПДП като недопустими за подпомагане, са необосновани.

В контекста на изложеното до тук съдът намира, че подаденото от Р.А. *** до МЗ                                                    възражение, с което се настоява да бъдат преразгледани границите/начинът на трайно ползване на цифровите географски данни и е поискано същите да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат земеделските парцели в землището на с. Воденичане с номера 1****-***-*-*, *****-***-*-*, *****-***-*-2, *****-***-*-*

и *****-***-*-* и за които е установено несъответствие между декларираната и недопустимата за подпомагане площ, е било          напълно основателно. От доказателствата по делото недвусмислено се установява, че предвид наличието на извършвана в парцелите земеделска дейност същите са изцяло допустими за подпомагане и не следва да бъдат изключени от окончателния обхват на слой

„Площи, допустими за подпомагане“ за 2022 г. Като е приел обратното, административният орган е постановил един незаконосъобразен

административен акт, несъответен на материалния закон и в разрез с неговата цел.

В заключение съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в частта , в която от одобрения окончателен специализиран слой ПДП необосновано са изключени парцели №№

1****-***-*-*,         *****-***-*-*,          *****-***-*-2,         *****-***-*-* и *****-***-*-*,

находящи се в землището на с. Воденичане. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно установеното от съда в настоящото производство.

При този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски е основателно. Ответникът следва да заплати на        Р.С.А. направените в производството разноски в общ размер на 2 010 лева, от които 10 лева - внесена държавна такса, 1 000 лева - за изготвяне на експертиза, и 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното от оспорващия възнаграждение за адвокат съдът намира за неоснователно. Съгласно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатско възнаграждение е 800 лева, но съдът счита, че платеното възнаграждение от 1 000 лева, което е малко над установения в нормата минимум, не е прекомерно поради наличието на фактическа и правна сложност на делото, приключило в две съдебни заседания с участието на процесуален представител на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед № РД 09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието в частта, с която                             не са включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. парцели №№ 1****-***-*-*,             *****-***-*-*,          *****-***-*-2,        *****-***-*-* и *****-***-*-*,

находящи се в землището на с. Воденичане.

ВРЪЩА преписката на Министъра на земеделието в тази     част за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО да заплати на            Р.С.А. ***, със съдебен адрес:***, партер, адвокат Н.М., разноски по делото в размер на 2 010 (две хиляди                                                                                             и десет)

лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете