№ 5802
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110212474 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Р. Г. В. срещу наказателно
постановление № 23-4332-011826/21.06.2023г. на Началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/за нарушение на чл.119, ал.1
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.183,
ал.5, т.2 ЗДвП; 2/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите
на обжалваното наказателно постановление на 22.05.2023г., около 14,16 часа,
Р. Г. В. управлявал лек автомобил **********, собственост на еп, в гр.София,
по ул.“Макгахан“, с посока на движение от бул.“Владимир Вазов“ към
ул.“Резбарска“ и на пешеходната пътека на кръстовището с ул.“Уошбърн“ не
пропуснал пресичащия от ляво на дясно пешеходец. След като бил спрян за
проверка водачът на лекия автомобил не представил контролния талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като
твърди, че при издаването му били извършени съществени нарушения на
1
материалния и процесуален закон – не му бил съставян и връчван акт за
установяване на административно нарушение, поради което бил лишен от
правото да възрази срещу констатациите му в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Ако
такъв акт е съставен, той бил нищожен поради липса на материална
компетентност на съставителя. Твърди, че оспорваното наказателно
постановление не му е връчено. Оспорва констатациите в НП като твърди, че
не е извършвал процесните нарушения на ЗДвП. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-4332-
011826/21.06.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба на основанията, въведени с нея
като въвежда нови – по отношение на соченото нарушение по чл.119, ал.1
ЗДвП твърди, че липсвали обстоятелства, необходими от обективна страна –
не било конкретизирано дали пешеходецът бил стъпил на пешеходната пътека
или бил спрял. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за процесуално представителство при
евентуална отмяна на наказателното постановление.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружително писмо УРИ 433200-97824/05.09.2023г.
наказателно постановление № 23-4332-011826/21.06.2023г. на Началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е връчено на
нарушителя на 23.08.2023г. Жалбата е постъпила в деловодството на СДВР на
същата дата - 30.08.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в
срок. Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи
за неспазване на 14 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /арг., Решение №
2
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят Р. Г. В. е
упражнил законоустановеното си право да сезира съда, като депозира
въззивната жалба, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана.
По фактическата обстановка
На 22.05.2023г., около 14,16 часа, Р. Г. В. управлявал лек автомобил
**********, собственост на еп, в гр.София, по ул.“Макгахан“, с посока на
движение от бул.“Владимир Вазов“ към ул.“Резбарска”. След пешеходната
пътека на кръстовището с ул.“Уошбърн“ била спрян за проверка от
свидетелите Д. Е. Т. и И. Л. Х. – инспектори ОПП-СДВР. Проверяващите
обяснили на водача на МПС, че реализирал нарушение - при наличие на
пешеходна пътека не пропуснал пресичащ по нея пешеходец. Водачът на
лекия автомобил не представил и контролния талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство. За извършените нарушения св.Т.
съставил акт за установяване на административно нарушение №
1002151/22.05.2023г., който АУАН бил съставен в присъствието на другия
очевидец на нарушението – на свидетеля по съставянето на АУАН И. Л. Х..
Нарушенията били субсумирани под правната квалификация на чл.119, ал.1 и
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП Актът за установяване на административно нарушение
бил връчен на нарушителя на същата дата. Жалбоподателят не възразил при
връчването му. Не се възползвал от правото да представи писмено
възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено наказателно
постановление № 23-4332-011826 /21.06.2023г. от Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП
било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.183,
ал.5, т.2 ЗДвП и за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба в размер на
10 лв., и на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012г. били отнети 10 контролни
точки.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121з-1632/02.12.2021г. и
3
8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение № 1002151/22.05.2023г. и наказателно
постановление № 23-4332-011826/21.06.2023г. са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица.
АУАН е издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 23-4332-011826/21.06.2023г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е издадено в
6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП съдът
намира:
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП при управление на моторно превозно
средство водачът е длъжен да носи със себе си контролен талон към
свидетелството за управление на МПС.
Жалбоподателят оспорва направената констатация по АУАН, респ.
обжалваното наказателно постановление, но не представя доказателства в
тази насока.
От друга страна свидетелите Д. Е. Т. и И. Л. Х. потвърждават
констатацията за извършеното нарушение, констатирани с акт за
установяване на административно нарушение № 1002151/22.05.2023г.,
инкорпориран в наказателно постановление № 23-4332-011826/21.06.2023г. на
Началник сектор към СДВР. Поради тази причина съдът намира, че
жалбоподателят е извършил безспорно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Нарушението е формално и е довършено с факта на неносене на
СУМПС и контролния талон към него. С това си поведение, изразяващо се в
бездействие, жалбоподателят е осъществил от обективна страна фактическия
състав на вмененото нарушение. От субективна страна деянието е извършено
умишлено – съзнавал е задължението, както и факта, че не носи със себе си
контролния талон към СУМПС, и е допускал настъпването на
общественоопасните последици.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ
ЗДвП, за това нарушение е предвидено наказание глоба във фиксиран от
законодателя размер - от 10 лв.
Административнонаказващият орган е наложил наказание, което
съответства на определения от законодателя размер, поради което в тази част
4
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на пътното превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци като намали скоростта или спре.
Следва да се отбележи, че текстът на закона съдържа два варианта в
тази връзка /от гледище на местоположението на пешеходците/: на тези, които
се готвят да преминат, както и на преминаващите, т.е. на лицата, които
пресичат пътното платно. Във втория случай не е необходимо водачът на
ППС да има видимост към началото на пешеходната пътека.
Съдът анализира свидетелските показания на Д. Е. Т. и И. Л. Х. –
очевидци на нарушението. Свидетелите категорично твърдят, че водачът на
лекия автомобил не е пропуснал пешеходец, който пресичал отляво надясно
пешеходната пътека. Свидетелите са имали видимост към пешеходната
пътека – стояли са пред лекия автомобил, в посоката му на движение и имат
ясни спомени за случая. Свидетелските показания са еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви, логични и категорични, поради което съдът кредитира
същите изцяло.
Поради тези причини съдът приема, че административно-
наказващият орган е доказал по категоричен и несъмнен начин извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП, за това
нарушение е предвидено наказание глоба във фиксиран от законодателя
размер - от 100 лв.
Административнонаказващият орган е наложил наказание, което
съответства на определения от законодателя размер, поради което в тази част
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-011826
/21.06.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на Р. Г. В. от гр.***** са наложени, както следва: 1/за
нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП е наложено глоба в размер на 100 лв., на
основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП; 2/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6