№ 186
гр. Момчилград, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100143 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане
по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
твърди, са подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК пред РС- Момчилград, за вземанията си към ответното
дружество- „*****" ЕООД, и е било ч.гр.д. № 47/2022г., по е била издадена
Заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок,
поради и което ищцовото дружество е подала настоящата искова молба в
срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Ищцовото дружество посочва, че с промените в Закона за
енергетиката, считано от 01.10.2020г., всички небитови клиенти следвало да
закупуват електрическа енергия на свободен пазар, което водело до отпадане
на регулираните цени за тях. Заявява, че Ищецът в качеството си на търговец
на електрическа енергия, съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗЕ /Закона за
енергетиката/, продавал електрическа енергия на клиентите си по свободно
договорени цени. Притежавали Лицензия по чл.39 ал.1 т.5 от ЗЕ- № Л-476-15
1
от 18.08.2016г. Снабдяването с ел. енергия на ответното дружество се
извършвало от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД на основание и при
условията на § 15 ал.2 и ал.3 предложение 2-ро /без сключен типов договор за
покупко-продажба на електроенергия/ от ПЗР на ЗИД на ЗЕа /ДВ- бр.57/ в
сила от 26.06.2020г./. Съгласно горепосочените разпоредби при липса на
сключен договор от клиента с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на ел. енергия се извършвало от досегашния му
доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39 ал.1 т.5.
Доставката се осъществявала при условията на типов договор, сключен
между страните, а докато последният бъде сключен, търговецът е бил длъжен
да осигурява снабдяването с електроенергия.
В исковата молба се посочва, че към настоящия момент ответното
дружество нямал сключен Договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени, поради което негов снабдител е бил „ЕВН България
електроснабдяване" ЕАД при горепосочените условия.
Твърди се , че според разпоредбата на чл.104 „а“ от ЗЕ потребителите
използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите
им. Обектът на ответното дружество е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намирал. Потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на
крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл.28 ал.2 и
чл. 29 ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този
смисъл била и разпоредбата на чл.31 ал.1 от Общите условия на „ЕВН
България Електроразпределение" ЕАД /със сегашно наименование
„Електроразпределение Юг" ЕАД/, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/19.03.2021г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане, съгл. чл.104 „а“ ал.4 от ЗЕ.
Ищцовото дружество посочва, че съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащали от
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената
мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови
услуги са за достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички
потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния
оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената
за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се
изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.
Ищцовото дружествот посочва, че ответникът- „*****" ЕООД имал
качеството на небитов клиент, съгласно §, т.33 „а“ ДР на ЗЕ, тъй като
ползваната от същия ел. енергия е била за небитови нужди с оглед вида на
2
клиента /търговско дружество/ и вида на обекта на потребление. Същият е
бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по
делото фактури. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на
основание решения на КЕВР, постановени на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.30
ал.1 т.13 от ЗЕ, като същите не подлежали на договорна свобода.
По силата на закона, ищцовото дружество и оператора на
разпределителната мрежа- двете дружества са се задължили съответно да
снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обекти на
ответника, находящи се в гр. Момчилград, ул. Пирин № 7 – магазин, като за
„*****" ЕООД е бил открит клиентски номер ********** спрямо
подадени до дружеството документи за откриване на партида.
В изпълнение на задълженията си по ОУ и съгл.чл.94 „а“ ал.1 от ЗЕ,
ищецът в качеството си на търговец на електрическа енергия е доставил до
обекта на ответника ел.енергия, а операторът на електроразпределителната
мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 965,82 лева за
период 11.07.2021г.- 30.09.202г., които до този момент не са били заплатени.
Именно поради забава в заплащане на горепосочената главница
ответникът дължаб и законна лихва в общ размер от 33,60 лева за периода
16.09.2021г.- 31.01.2022г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е
бил посочен в същата.
Предвид на гореизложеното и се иска от съда да бъде установено със
сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД към „*****" ЕООД, както следва: - 965,82 лева,
представляващи стойността на консумирана от обекта на „*****" ЕООД
електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната
мрежа за периода 11.07.2021г.- 30.09.2021г., и - 33,60 лева, представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 16.09.2021г. -
31.01.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира и в тежест на ответника да бъдат присъдени направените
по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, и представя доказателства.
В съдебно заседание не се представлява, като от процесуален
представител е постъпило писмено становище, с което се поддържа иска, и се
правят алтернативни доказателствени искания- при оспорване на исковата
претенция- за назначаване на съответни екпертизи. При липса на оспорване
иска да се уважи исковата претенция в пълен размер и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез ю.к.О.А. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове, като
посочва, че имали сключен договор с ищцовото дружество за доставка на
ел.енергия, за търговски обект, тяхна собственост. Твърди се, че дружеството
е прекратила търговска дейност през м.август 2021г. и уведомили ищцовото
дружество за това, както и откритата партида на тяхно име е била закрита, и
те не били уведомени, че имат задължения. Счита, че исковата молба е
3
неоснователна.
В съдебно заседание, ответникът, чрез ю.к.О.А., намира, че исковата
молба е неоснователна и недоказана и иска отхвърлянето на същата, като
заявява, че са прекратила дейността на дружеството и са уведомили ищеца за
това и са закрили партидата за търговския обект.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 47/2022г. на РС- Момчилград, в
полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 28 от 16.02.2022г. срещу ответника за следните суми: сумата в
размер на 965,82 лева;, както и законна лихва за периода от 16.09.2021г. до
31.01.2022г. в размер на 33,60 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2020г. до пълното и изплащане, както и сумата
в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-държавна такса и 50
лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от Индивидуален Договор за
продажба на електрическа енергия в гр.Момчилград, ул.“Пирин“ № 7 Г,
/Магазин с ИТН-4417570/ 07.04.2021г./. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника, като в срока по чл.414 от ГПК срещу същата е постъпило
ВЪЗРАЖЕНИЕ за недължимост на претенцията, и поради това и по реда на
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е дадено е указания за предявяване на установителен
иск, и с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.
В хода производството по делото се установи и следното; видно от
представените Общите условия на дружеството /като същите са
общоизвестни на съда, които освен това са публикувани на сайта на
дружеството/ за договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение № ОУ –
013/10.05.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.21 ал.1 т.4 във вр. чл.98 „а“ от
ЗЕ в чл.1 т.4 от Общите условия като „потребител на електрическа енергия
за битови нужди“ е определено физическо лице, собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Елекроразпределение“ АД, който ползва ел. енергия за битови нужди, или
съответно- физическо или юридическо лице, което купува ел.енергия за
стопански и/или обществени нужди- присъединен към
4
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“.
Съгласно чл.7 т.1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да снабдява
при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен
към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия,
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел.
енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Според чл.27
ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
По делото като писмени доказателства са приети; Заявление за услуга-
смяна на клиент за обект на регулиран пазар от „А.и“ ЕООД /като ползвател-
наемател на обект по наемен договор/, касаещ обект в гр.Момчилград,
ул.“Пирин“ № 7- ведно със декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“, Заявление-
декларация за започване на продажба на ел.енергия- касаещ същият обект;
Договор за наем на имот- описаният, от който е видно, че ответното
дружеството от 01.09.2020г. е наемател на обекта- предмет на доставка на
ел.енергия, като от тях е видно, че се отнасят за обект на потребление,
находящ се в гр. Момчилград, ул.”Пирин” № 7, ИТН-4417570/. Представено е
и тристранно споразумение от 11.09.2020г.,, сключено между ищцовото
дружество, „Централ“ ЕООД- като собственик на обекта- описан по-горе и
ответното дружество- като ползвател на обекта, по силата на който
ползвателят става клиент на „ЕВН ЕС“.
По делото са представени Препис – извлечение от сметка на ответното
дружество за стойността на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставена за периода от 11.07.2021г. до 30.09.2021г.- възлизащи на обща ст-
ст 965,82 лева, и законната лихва за периода от 16.09.2021г. до 31.01.2022.
в размер на 33,60 лева; и 2 броя фактури, с получател ответното
дружеството, като абонат със съответният номер за доставена ел.енергия на
обект, описан по-горе- за който дружеството се явява наемател /ползвател/ по
силата на договор- цитиран по-горе- за начислена ел. енергия за периода в
исковата молба, за процесният недвижим имот на стойност общо 965,82 лева
/главница, описани подробно/.
Ответното дружество е представило като доказателства копия на
5
Декларация за регистрация /с която е заявило, че прекъсва дейността от
01.09.2021г./, Вноски по кодове за бюджета за м.август 2021г.,
рекапитулация за същият месец; разчетно-платежна –ведомост, които
показват, е декларирало прекратяване дейността от 01.09.2021г., и в които са
посочени внесени/платени съответни суми- данъци, осигуровки и други, но
които не сочат, че дружеството е преустановило ползването на обекта за
доставка на ел.енергия за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство- респ. изпълнена процедура по чл.47
ал.1-5 от ГПК и налични условия по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, имащо за предмет
същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове, дружеството– ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендираният размер, както и изправността си– че през процесния период е
доставял договореното количество електроенергия, респ., че ответникът е бил
потребител на услугите за посочения период, а ответникът- онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и
мрежови услуги. Съгласно чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продажбата на
електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни
общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия
на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.,
са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в
един национален и един местен ежедневник.
От доказателствата по делото се установява, че за процесния период
ответникът е ползвател/наемател на процесният недвижим имот-обект на
доставка на ел.енергия от ищцовото дружество, като от изложеното следва,
първо, че ответникът е клиент по смисъла на чл.1 т.4 от Общите условия и
второ, с оглед предназначението на присъединен към
6
електроразпределителната мрежа обект, същият е потребител на ел. енергия
за небитови нужди. Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия на „ЕВН
Електроснабдяване“, ответникът, като клиент на ищцовото дружество, дължи
заплащане на стойността на доставената на обекта му ел. енергия. От
писмените доказателства се установява, че в обекта, ползван от ответника е
монтиран електромер, и че ответникът е потребител на мрежата и
енергийните услуги и че е присъединен към разпределителната мрежа- в тази
насока са препис.извлечение от сметка и фактури, в които е описано, че
имотът е описан като обект на доставка, а ответникът има клиентски номер.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент и издадени
фактури- обсъдени по-горе , които са приети като доказателство по делото и
неоспорени от страните, се установява, че задълженията на абоната през
процесният период възлиза общо на 965,82 лева– главница. Не се доказа по
делото ответникът да е заплатил цената на доставена енергия, поради което
главният иск се явява основателен до пълния му предявен размер. По делото
не се доказа и възражението на ответника, че със спирането на дейността на
дружеството е бил прекратен и договорът за доставка на ел.енергия на обекта-
предмет на самият договор, като в тази насока не са ангажираха
доказателства.
Ето и защо съдът приема, че ответното дружество дължи тази сума,
представляваща главница.
В конкретният случай, размерът на обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху претендирата главница лева за периода от
16.09.2021г. до 31.01.2022г. вълзиза на 33,60 лева, и което се установява със
приложените по делото фактури, поради което съдът приема, че акцесорният
иск за мораторна лихва се явява основателен.
Предвид това съдът приема за установено по отношение на ответното
дружество, че съществува вземане на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД към „*****" ЕООД, в общ размер на 999,42 лева, от който главница в
размер на 965,82 лева, представляващи стойността на консумирана от обекта
на „*****" ЕООД електрическа енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 11.07.2021г.- 30.09.2021г., и 33,60 лева,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
16.09.2021г.- 31.01.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената
7
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно това съдът приема, че исковата претенция е изцяло
основателна, поради и което исковата молба следва да бъде уважена, в
т.ч. и за сторените по делото разноски.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителният иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника/респ. настъпването на условията по чл.47 ал.5 от
ГПК, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ
размер от 175 лева, от които 75 лева /25 лева- държавна такса и 50 лева–
юрисконсултско възнаграждение/- в заповедното производство, и 100 лева
/50 лева – държавна такса, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/ в
настоящото исково производство.
При това положение, съдът намира, че от установените разноски за
заповедното и настоящото производство в общ размер на 175 лева, на ищеца
следва да му се присъди сумата в размер на общо 175 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*****“ ЕООД-
Момчилград, ЕИК- ********, че същият дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, сумата в общ размер на 999,42 лева,
от която главница в размер на 965,82 лева, представляващи стойността на
8
консумирана от обекта на „*****" ЕООД електрическа енергия и начислена
цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 11.07.2021г.-
30.09.2021г., и 33,60 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 16.09.2021г.- 31.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, до пълното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 28/ 16.02.2022г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
47/2022г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД- Момчилград, ЕИК- ********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *******, сумата от общо
175 лева- разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9