О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 23.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 145 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на С.Я.Ш. чрез
адвокат Д.Ч. срещу определение от 12.12.2019 г., постановено
по гр.д.№ 19217 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесети състав, с
което е прекратено производството по насрещна молба с вх.№ 92804 от 12.12.2019 г., депозирана от частния жалбоподател на основание
член 130 от ГПК във връзка с член 2, алинея 2 и член 3 от ЗЗДН.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че насилието от страна на Н.А.-Ш. е
извършено спрямо новата партньорка на бащата Анка Стратева,
но в присъствието на детето Блага Елеонора С.Ш., като последното обстоятелство
е прието за безспорно установено между страните с протоколно определение на първоинстанционния съд. Поради това и на основание член 2,
алинея 2 от ЗЗДН се счита, че е налице извършено домашно насилие по отношение
на детето от неговата майка, като тя е лице по член 3, точка 10 от ЗЗДН – била
е във фактическо съпружеско съжителство с бащата на детето. Иска се отмяна на
обжалваното определение с оглед защита интересите на детето.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК насрещната страна
е депозирала писмен отговор по частната жалба, в който излага, че не са налице
основания за отмяна на така атакуваното определение. Излага, че Н.А.-Ш. и Анка стратева не се намират в някоя от изчерпателно изброените в
член 3 от ЗЗДН връзки и следователно деянието не съставлява домашно насилие,
поради което и не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие по
отношение на детето съгласно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на
основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Н.Б.А.-Ш. е депозирала пред Районен съд – Варна молба
за защита по ЗЗДН, в която твърди, че на 17.11.2019 г. С.Я.Ш. /бивш съпруг на
молителката/ е извършил срещу нея акт на домашно насилие.
На 12.12.2019 г. С.Я.Ш. като
баща и законен представител на детето Блага Елеонора С.Ш. е депозирал насрещна
молба за защита по ЗЗДН срещу молителката, в която излага, че на същото място и
по същото време Н.А.-Ш. е извършила акт на насилие срещу новата му партньорка
Анка Стратева, който е в присъствието на детето Блага
Елеонора, което е на 6 години.
С протоколно определение, постановено в съдебно
заседание, проведено на 12.12.2019 г., е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че детето Блага
Елеонора С.Ш. е присъствало на случая на 17.11.2019 г. в 15 часа.
Съгласно легалната дефиниция
на понятието домашно насилие, която се съдържа в член 2, алинея 1 от ЗЗДН, последното представлява акт
на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица.
От изложените в молбата
факти се установява, че Н.А.-Ш., за която се сочи, че е извършител на акт на
насилие, и Анка Стратева /новата партньорка на С.Ш. –
баща на детето Блага Елеонора, от чието име е подадена насрещната молба/ не са
от кръга на лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. С оглед на това
настоящият състав на съда намира, че Анка Стратева не
би могла да търси защита по реда на ЗЗДН.
Доколкото член 2, алинея 2
от ЗЗДН предвижда, че за психическо
и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, то при положение,
че действията на А.-Ш. спрямо Стратева не могат да
бъдат акт на домашно насилие, то не
са налице и предпоставките да бъде прието, че спрямо детето е такова.
Неоснователно се явява съждението, че детето може да
търси защита по ЗЗДН, тъй като домашното насилие е извършено от лице, с което
родителят – баща на детето Блага Елеонора – е бил във фактическо съпружеско
съжителство, защото в молбата не се твърди насилие спрямо бащата.
С оглед
изложеното атакуваното определение на първоинстанционния
съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Поради това и на основание член 278 от ГПК, настоящият
състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 19217 по описа за 2019 г.
на Районен съд - Варна, тридесети състав, с което е прекратено производството
по насрещна молба с вх.№ 92804 от 12.12.2019 г.,
депозирана от С.Я.Ш., на основание член 130 от ГПК във връзка с член 2, алинея
2 и член 3 от ЗЗДН.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.