О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 07.04.2021 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 2004 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от К.Д. чрез родител и законен представител К.Д..
Съдът, при извършената проверка по 129 ал. 1 ГПК
установил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, поради
което с разпореждане от 16.02.2021г. я оставил без движение, като на ищеца било
указано в законоустановения срок по чл. 129 ал. 1 ГПК да отстрани изрично
посочените от съда нередовности.
Указани били на ищеца и законоустановените последици при неотстраняване на нередовностите в срок. Разпореждането на съда било
редовно връчено на ищеца на 08.03.2021г.
В съответствие с чл. 63 ГПК е постъпила молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовности,
която била уважена с определение от 17.03.2021г. и срокът бил продължен с две
седмици, като съобразно изричната норма на чл. 63 ал. 2 ГПК се счита, че тече от
изтичането на първоначалния, т.е от 15.03.2018г. В т.см. трайната практика на
ВКС – пр. постановено по реда на чл. 274 ал. 3
т.1 ГПК Определение с № 193/11.04.
2011г. по ч. гр. д. №
103 /2011г. на ВКС.
Препис от това определение съдът няма задължение да връчва на страната
/освен за сведение или като в настоящия случай предвид
уважено искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения/ - в т. см. е трайната практика на ВКС – пр. Определение с
№ 297/15.04.2013 по гр. дело №1810/2013 на ВКС, Определение с № 385 по ч.гр.д.№ 37 /2010 год.
на ВКС, Определение с № 193 по ч.гр.д.№ 103 / 2011
год. на ВКС, Определение с № 408 по ч.т.д. № 339 / 2011
год. на ВКС и др. С цитираното определение било
разпоредено да се издадат съдебни удостоверения на ищеца, съобразно отправена
от него молба, който не се явил, за да ги получи, въпреки че бил уведомен за
издаването им.
Така продължения срок
изтекъл на 29.03.2021г., но дадените с разпореждане от 16.02.2021г. указания не
били изпълнени, като вместо това на 02.04.2021г. по имейл постъпило ново искане
за продължаване на срока.
Съдът намира, че така
направеното искане за продължаване на срока е недопустимо за разглеждане, тъй
като е подадено след императивно определения в чл. 63 ал. 1 ГПК момент – след
изтичането на дадения съобразно чл. 129 ал. 2 ГПК срок.
Единствената нормативно
уредена процесуална възможност за продължаване на срок /или даване на
допълнителен срок/ е уредена в нормата на чл. 63 ГПК. При липсата на
предпоставките за прилагането й, съдът не е оправомощен да откаже да приложи
нормата на чл. 129 ал. 3 ГПК в противоречие с принципите уредени в чл. 3, чл. 5
и чл. 9 ГПК - за спазване на закона, за
допустимост и редовност на извършваните процесуалните действия, и
равнопоставеност на страните.
Въз основа на
гореизложеното, и като взе предвид, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му
указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК,
като нередовностите в нея не са отстранени и към настоящия момент, съдът
намира, че тя следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №
281626/05.04.2021г. на ВРС подадена от К.Д. чрез родител и законен представител К.Д., за продължаване на срока
за изпълнение на разпореждане от 16.02.2021г..
ВРЪЩА на
основание чл. 129 ал.3 от
ГПК
искова молба с вх. № 270584/11.02.2021г. на ВРС въз основа
на която е образувано гр.д. № 2004 по описа на ВРС за 2021г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненския
окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................