НЧХД №   2412/2013 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от М.Г.К.,  ЕГН ********** ***, която е повдигнала обвинение против подсъдимия К.Д.К., ЕГН ********** за  престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно  за това, че на  24.07.2013 год. в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик  е причинил на М.Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,  извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

 В съдебно заседание тъжителката се явява лично и с повереник. Последният поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Иска да бъде оправдан.

          С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата К. против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й  изплащане.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Към инкриминираната дата тъжителката  и  подсъдимият  били  роднини по сватовство, т.к. съпругът на тъжителката бил роднина по съребрена линия с подсъдимия. Тъжителката и подсъдимия живеели в две съседни къщи в с.Мало Конаре, обл.Пазарджишка на ул.”Дванадесета” съответно № 32 и № 30. Отношенията между тях и останалите членове на семействата им били влошени от дълго време, поради съществуващи имотни спорове. Последно семейството на тъжителката подало жалба в Община Пазарджик касаеща незаконно построен навес от семейството на подсъдимия, което допълнително влошило отношенията им.

          На 24.07.2013 год., около 20.00 часа, тъжителката била в двора на къщата си, където  с маркуч поливала цветята и миела цокъла на постройката. В един момент в двора на къщата влязъл подс.К.. Имал претенции, че К. пръска с вода по стената на неговата къща, която била гранична с нейния двор. Видимо ядосан от това, той се насочил към тъжителката, като започнал да й нанася удари с ръце, които попаднали по тилната област на главата и горните крайници. Нанесъл й също така и ритници в седалищната част. Тъжителката опитвала да се отбранява, предпазвайки се с ръцете и маркуча, който държала. Отделно от това викала от страх и болка, докато й били нанасяни ударите. В този момент подс.К. престанал да я удря и напуснал къщата като притичвайки по улицата влязъл в дома си.

          Точно в момента, когато излизал на улицата от двора на къщата на тъжителката, той бил видян от св.С.К. – сестра на съпруга на тъжителката. Тя била на улицата на около 20-30 метра и се прибирала към дома си. Непосредствено след като подсъдимият се прибрал в своята къща, а свидетелката С.К. била все още на улицата при нея излязла тяхната съседка – св.М. Църуваланова. Тя казала на С.К. да се прибира бързо в дома си, като споделила, че чула писъци и викове, както и че й било много мъчно за „леля М.” /имала предвид тъжителката/, която очевидно била набита. Св.К. незабавно влязла в двора на къщата си, където заварила видимо разстроена своята снаха – тъжителката. Последната й споделила, че току що била набита от подсъдимия, разказала й подробно как влязъл в двора и започнал ад й нанася удари с ръце и крака. Показала й конкретно получени наранявания по тила, ръцете и седалищната област. Тъжителката и св.К. решили да не сигнализират за инцидента в полицията, а на следващия ден пострадалата да отиде на преглед при лекар и след това да заведе дело срещу подсъдимия.   

          На 25.07.2013г. тъжителката  посетила  отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик” АД – МЦ „Вива”, където била освидетелствана от съдебен медик и й било издадено медицинско удостоверение № 168-I/2013г.   

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ се установява, че при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания: в лявата тилна област хематом с диаметър около 2 см, кръвонасядане в областта на дясната предмишница със синкаво-виолетов цвят и размери 5 х 4 см, подобно кръвонасядане имало и в дясната седалищна област. Отделно от това изпитвала силни болки във врата.

Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар съставлявали лека телесна повреда, т.к. са причинили на пострадалата разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Уврежданията към момента на тяхното констатиране добре са отговаряли по време и начин да са получени именно така, както е съобщила пострадалата – при нанесен побой.

По повод на това на 19.12.2013 год. пострадалата К. *** и било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе  изцяло от  показанията на свидетеля С.К., частичното от показанията на свидетелите Д.К. и Т.Б., а също изцяло от относимите  и  приети  по делото писмени доказателства, основното от които е СМУ № 168-I/2013г.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.К., т.к. същите са обективни, достатъчно житейски правдоподобни и напълно кореспондират на констатираните със СМУ телесни увреждания на пострадалата, като по един категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К., с които същият отрича да е нанесъл на инкриминираната дата каквото и да е телесно увреждане над пострадалата. Той заявява само и единствено, че в инкриминирания ден имал кратък разговор с тъжителката, която била в двора на къщата си, а той стоял на улицата. При този разговор й направил забележка, че пръска стената на неговата къща, а тя започнала ад го нагрубява, след което той се прибрал в дома си, където със своите приятели – К. и Б. започнали да се черпят и престояли там до около 22,30 часа. Тези обяснения са израз на заетата от подсъдимия защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. Очевидно с тях той се стреми да избегне наказателната отговорност, която му се следва. Обясненията на подсъдимия обаче категорично се опровергават от св.С.К.. Вярно е, че тя е роднина по сватовство на тъжителката, тъй като последната е женена за нейния брат, но това обаче не означава автоматично, че тя е заинтересована от изхода на делото до такава степен, че да изкривява фактите от обективната действителност. Напротив, от внимателния анализ на показанията на св.С.К., съдът доби увереност, че тя депозира изключително обективно и правдоподобно своите възприятия. Това е така, защото тази свидетелка изключително добросъвестно посочи, че не е била очевидец на нанасянето на побой от подсъдимия над тъжителката. Заяви, че е видяла само как подсъдимият напуска техния дом непосредствено след като е преустановил побоя. В случай, че тази свидетелка бе недобросъвестна нищо не би й попречило да твърди, че е видяла и факта на нанасянето на ударите. Тя обаче не прави това, което даде значително основание да се кредитира именно нейните показания. Според показанията на свидетелите Д.К. и Т.Б. – приятели на подсъдимия, на инкриминираната дата те били на гости в дома му, като се черпели в двора на неговата къща, където имало изградено барбекю. Твърдят, че престояли там до около 22,30 часа и не са чули нито разбрали за какъвто и д е инцидент между подсъдимия и тъжителката. Според свидетеля Б. рой е отишъл в дома на подсъдимия около 18-18,30 часа. След около 15-20 минути подсъдимият казал, че ще отиде до близкия хранителен магазин, за да напазарува и тръгнал. Бавил се около 15 минути и се върнал в дома си, като водел със себе си св.Д.К.. Това означава, че според св.Б., ако се вземе предвид последно посочения от него час – 18,30 часа, подсъдимият и К. са пристигнали около 19 часа в къщата. Това се потвърждава и от показанията на св.К., който сочи, че след като подсъдимият бил напазарувал го забрал от неговия дом и пристигнали в къщата на К. около 19-19,30 часа. Св.К. разказва как след като подсъдимия паркирал автомобила на улицата между своята къща и тази на тъжителката, те видели, че последната с маркуч от своя двор полива стената на къщата на К.. По този повод К. бидейки на улицата й направил устна забележка и влезнали в някакъв словесен кратък спор. Веднага след това св.К. се намесил и приканил К. да се приберат в дома му. Показанията на свидетелите К. и Б. по никакъв начин не опровергават твърденията в тъжбата за нанесения побой над тъжителката. Това е така, защото тези свидетели сочат, че най-късно в 19,19-30 часа са били в двора на подсъдимия и там са се черпели, а инцидентът се е развил в 20 часа. Според свидетеля К. докато са се черпели на барбекюто у подсъдимия, той е напускал мястото си като ходил до тоалетна или влизал в къщата, където се бавил между 5 и 10 минути. Това потвърждава и свидетеля Б. с единствената разлика, че според него подсъдимият се бавил между 2 и 5 минути. За съда не остана никакво съмнение, че инцидентът се е развил в един съвсем кратък времеви порядък, при което 5 или 10 минути са били абсолютно достатъчни на подсъдимия да излезе от двора на своята къща, да влезе в двора на дома на тъжителката, да й нанесе ударите по описания по-горе начин и отново да се прибере. Фактът дали той след това е споделил пред приятелите си, че  набил тъжителката или не, остана неизяснен по делото, но дори и така да е , то той не е особено съществен относно установяване на обстоятелствата по инкриминираното обвинение.

Съдът не дава вяра и на показанията на св.М.Ц.. Последната отрича да е чувала писъци на инкриминираната дата, идващи от двора на тъжителката и да е разпознавала нейния глас. Отрича да е излизала на улицата и да е споделяла на св.С.К., че трябва бързо да се прибере в дома си, защото „леля М. били набита и на нея й било много мъчно за това”. Съдът успя да се убеди, че св.Ц. е изключително недобросъвестна кат изходи от едно основно обстоятелство. Според тази свидетелка тя никога не се е срещала с подсъдимия и не е разговаряла по повод на настоящото наказателно производство с него. Според самия подсъдим обаче в дадените от него обяснения още след първото проведено по делото заседание той бил срещнал в центъра на с.Мало Конаре св.Ц. и й бил споделил, че според С.К. тя била чула писъците и виковете на тъжителката, когато й бил нанасян побоят. Обстоятелството, че св.Ц. прикри истината за този разговор, даде основание на съда да не възприема нейните показания като обективни.

Извън обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ц. останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства основно показанията на св.К. и СМУ, преценени поотделно и в своята съвкупност дават основание да се направи извод за авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.К. е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 24.07.2013 год. в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик  е причинил на М.Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,  извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят  общественоопасните   последици – телесното увреждане на тъжителката.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същото.

Самият  подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан, няма данни да е криминално проявен или пък негативно охарактеризиран по местоживеене.

Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена опасност, предвид демонстративния начин на неговото извършване, с манифестирано чувство за безнаказаност.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало. Отегчаващи  обстоятелства – не се отчетоха.

Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда като наказание - лишаване от свобода до две години или пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият  е пълнолетен, не е осъждан към момента на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено административно наказание - глоба в минимален  размер от 1000 лв., която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

При определяне размера на глобата, съдът  съобрази освен  наличните смекчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалата, протеклия оздравителен период  и накърненият й авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения побой,  съдът намери за частично основателен предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Предвид на това  и  воден  от  правилата  на  справедливостта съдът осъди последния да заплати на гражданския ищец сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.07.2013г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 3000 лева, гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.

 На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 60 лв., както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, а на частния тъжител и граждански ищец М.Г.К. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 672 лв. – платен адвокатски хонорар и ДТ.

 

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: