Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                         гр. София, 16.12.2019г.

                                     

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

        

 

Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                        Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1831 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В исковата си молба по делото ищецът „Д.О.“ ООД е изложил твърдения, че на 30.09.2016г. между страните е било сключено Писмо за поемане на ангажимент – договор за договорени процедури за извършване на преглед на балансите на застрахователите по отношение на „З.„Б.И.““ АД. Възнаграждението за предоставянето на услугите е било приблизително определено на 280 000 евро, изчислено на база предварителна преценка за необходимите човекодни за изпълнение на ангажимента (433 човекодни), при смесена часова ставка от 646 евро без ДДС. Това възнаграждение е било платено от ответника съгласно сроковете и условията по договора.

В процеса на работата по предоставяне на услугите реално вложеното време се е оказало 616 човекодни и съгласно чл. 6 от договора, общата цена на отработените човекодни е била 124 280 евро  или 243 070 лева без ДДС.

Ответникът е изразил принципно съгласие с увеличения обем работа спрямо първоначално предвиденото време и след обсъждане, със Споразумение от 10.05.2017г. към договора, страните са се съгласили и са потвърдили, че за допълнително вложеното време ответникът дължи на ищеца възнаграждение от 118 000 евро без включен ДДС, изчислено на база на допълнително разходвани 183 човекодни, при часова ставка от 646 евро без ДДС, както и за извършени преводи и допълнителни преразходи  дължи 6 280 евро без ДДС,  или общата дължима от ответника сума  е 124 280 евро, съответно левовата им равностойност от 243 070 лева без ДДС. В споразумението ищецът е направил отстъпка в крайната цена за допълнително вложено време и преки разходи в размер на 20%, в резултат на което ответникът е поел задължение да плати допълнителна сума от 194 456. 44 лева без ДДС или 233 347. 73 лева с ДДС. Договореният срок за плащане на сумата е бил от 02 до 06 октомври 2017г. по посочена в договора банкова сметка ***.

Въпреки изразената от ответника готовност за плащане такова не е постъпило, а от ищеца допълнително са били изпратени писмо, фактура и нотариална покана за плащане, последната връчена на 26.03.2019г. Ответникът е изпаднал в забава от 07.10.2017г. 

При изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 233 347. 73 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (12.09.2019г.), както и 45 762. 09 лева изтекла лихва  от 07.10.2017г. до 12.09.2019г., с присъждане  на разноските по делото.   

 

Ответникът „З.„Б.И.““ АД не е дал отговор на исковата молба, а в открито съдебно заседание е оспорил исковете.

 

По предявените искове

        

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:

            Във връзка с актуализация на Национална програма за реформи, приета от Министерски съвет през м. май 2015г., с оглед подобряването на координацията на икономическите политики в Европейския съюз, § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Решение № 693-ОЗ от 26.09.2016г. на Комисията за финансов надзор на Република България, за извършването, с подкрепата на независимо трето лице, на Преглед на балансите на застрахователите, на 30.09.2016г. между страните е бил сключен писмено договор с предмет процедури за извършване на преглед на балансите на застрахователите по отношение на  З.“Б.И.“ АД, наименуван Писмо за поемане на ангажимент -  договор за договорени процедури, при приложими Общи условия, които също са били двустранно подписани.

            Възнаграждението на ответника по договора е било определено на 280 000 евро, въз основа на преценката за необходимите човекодни, за изпълнение на ангажимента, при прилагане на смесена часова ставка от 646 евро за човекоден без ДДС и планирани 433 човекодни. Възнаграждението не е включвало разходи, свързани с изпълнението на услугите.

            По делото не е спорно, че ангажиментът на ишеца по договора е бил изпълнен, а възнаграждението от 280 000 евро, с начисляване и на ДДС, е било платено от ответника по уговорения начин – 50% авансово, 40% на месечна база в зависимост от вложеното време и напредък на работа и 10% при издаване на проекта на заключителния доклад.

Същевременно при приет от страните  увеличен обем работа спрямо първоначално предвиденото (616 човекодни) и признати направени разходи, свързани с изпълнението на услугите,  с писмено споразумение от 10.05.2017г. към договора от 30.09.2016г. е било потвърдено, че за допълнително вложеното време ответникът дължи на ищеца възнаграждение от 118 000 евро без включен ДДС, изчислено на база на допълнително разходвани 183 човекодни, при часова ставка от 646 евро без ДДС, както и за извършени преводи и допълнителни преразходи  -  6 280 евро без ДДС,  или общо 124 280 евро, съответно левовата  равностойност от 243 070 лева без ДДС. Също със споразумението ищецът е направил отстъпка в крайната цена за допълнително вложено време и преки разходи от 20%, а ответникът е поел задължение да плати допълнителна сума от 194 456. 44 лева без ДДС от 02 до 06 октомври 2017г., по посочена в договора банкова сметка ***.

По делото не се твърди и не се установява сумата от 194 456. 44 лева без ДДС по споразумението, съответно 233 347. 73 лева с начислен ДДС,  да е била платена от ответника.

За тази сума ищецът е издал данъчна фактура № **********/22.02.2019г., както и  е изпратил покани за плащането й  - писмена покана изх. № 8237/03.12.2018г. и нотариална покана рег. № 457, том І-В на нотариус А.И., връчена на 26.03.2019г.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства – договор с допълнително споразумение и покани за плащане.

За времето от 07.10.2017г. до 11.09.2019г., включително, върху сумата от 233 347. 73 лева е изтекла лихва за забава в размер на 45 697. 27 лева, съответно на промените на основания лихвен процент за периода. Размерът на изтеклата лихва се установява въз основа на изчисления в сайта на Calculator.bg, както и от представената от ищеца справка, която е за лихва до 12.09.2019г., включително. 

 

 При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от споразумението от 10.05.2017г., съгласието за което е било постигнато изрично и което има характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.

За избягване на възможен спор между страните (водене на дело) и при взаимни отстъпки, ответникът е признал дължимост на допълнителни вземания по Писмо за поемане на ангажимент -    договор за договорени процедури  от 30.09.2016г., с характер на такъв по ЗНФО (отм.), сключен във връзка с нормативно установения надзор на дейността на застрахователите в страната по КЗ и ЗКФН за гарантиране на точното отразяване на финансовите резултати и финансовото състояние на застрахователя,  а ищецът се е съгласил задълженията да бъдат намалени и да не бъдат търсени веднага като дължими, а да бъдат отсрочени във времето. 

При настъпване на определения ден за плащане по споразумението  – 06.10.2017г., установеното задължение от 233 347. 73 лева с  ДДС не е било изпълнено от ответника, при което  е дължимо. Предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 233 347. 73 лева  следва да бъде уважен като основателен. 

Основателен е и искът за лихви за забава от 07.10.2017г., като до датата на исковата молба (11.09.2019г. включително) в размер на 45 697. 27 лева.  Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Лихвата е в законния размер по  чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.

Искът за изтекла лихва се отхвърля единствено за датата 12.09.2019г. (до предявения размер от 45 762. 09 лева), от който ден се присъжда до окончателното плащане.

 

По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 11 164. 39 лева и  300 лева юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ).

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от тези разноски са дължими 11 461. 73 лева.

Ответникът не е претендирал разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждането на  такива разноски.   

 

Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

             

ОСЪЖДА „З.„Б.И.““ АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Д.О.“ ООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 233 347. 73 лева с ДДС (двеста тридесет и три хиляди триста четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки)  по Споразумение от 10.05.2017г.,  във връзка с Писмо за поемане на ангажимент – договор за договорени процедури от 30.09.2016г., със законната лихва за забава от 12.09.2019г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 45 697. 27 лева (четиридесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки)  изтекли лихви от 07.10.2017г. до 12.09.2019г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 11 461. 73 лева (единадесет хиляди четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и три стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви  в останалата част до пълния предявен размер от 45 762. 09 лева. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия: