В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ Производството е по чл. 422 ГПК, ал.1 , вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер * от 25 август 2009 г., БНП П. П. Ф. ЕАД е отпуснало на ответника заем в размер на 1126.07 (хиляда сто двадесет и шест и 07 ст.) лева. Сумата, предмет на горепосочения договор е предоставена директно на търговеца (настоящия ответник), съгласно чл.1 от договора, с което БНП П. П. Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. С превеждането на сумата по посочения Договор, фактическият състав по реаланата сделка е изпълнен. Въз основа на чл.2 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 15 (петнадесет) месечни вноски, всяка по 94.21 лв. (деветдесет и четири и 21 ст.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на БНП П. П. Ф. Е. Длъжникът (ответникът) Ю. Л. Т. е преустановил плащането на вноските по посочения кредит на 13.08.2010 г., като към тази дата са погасени 11 (единадесет) месечни вноски. На основание чл.З от договора, вземането на БНП П. П. Ф.Е. е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. По този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 377.22 лв. (триста седемдесет и седем и 22ст.), представляващ оставащите 4 броя погасителни вноски към 15 септември 2010 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 47.13 лева (четиридесет и седем и 13ст.) за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 15 септември 2010 г. до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39/2012 г. Към настоящия момент той дължи на дружеството следните сума в размер на 350.73 лева, представляваща главница; надбавка по чл.2 - 26.49 лв.; законна лихва за забава, в размер на 47.13 лева, или общо 424.35 лева. БНП П. П. Ф.Е. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към ЗРС. По ч.гр.д.дело № 39/2012 г., е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило ответника срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, БНП П. П. Ф. Е. предявила иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. С оглед изложените обстоятелства, моли съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП П. П. Ф. Е. срещу Ю. Л. Т. в размер на 350.73 лева, представляваща главница; надбавка по чл.2 - 26.49 лв.; законна лихва за забава, в размер на 47.13 лева, или общо 424.35 лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто лева) лева. Моли да се осъди Ю. Л. Т. да им заплати и държавната такса за завеждане на иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто лева) лева. Пояснява, че от 23 май 2008 г. съгласно вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията „Д.Ф.И." Е. е преименувано на „. П. П. Ф. Е. Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с ЕИК: *. Ответникът не оспорва исковата претенция. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. По ч.гр.д. № 39/2012 г., въз основа на Заявление с вх. № */13.01.2012 г. срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № */16.01.2012 г. за сумата 350.73 лв., ведно със законната лихва считано от 13.01.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 26.49 за периода от 13.08.2010 г. до 15.11.2010 г.; мораторна лихва в размер на 47.13 лева за периода от 15.09.2010 г. до 21.12.2011 г. и разноски по делото в размер на 125.00 лева, включващи ДТ и адвокатско възнаграждение. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение, вх. № 387/17.02.2012 г., като в едномесечен срок, ищецът е предявил настоящият установителен иск с Искова молба, вх. № 679/30.03.2012 г. Безспорно е, че задължението на ответника произтича от Договор за заем № * от 25 август 2009 г., в размер на 1126.07 лева. Съгласно този договор – чл. 2, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 15 месечни вноски, всяка от които по 94.21 лева. Тъй като от 13.08.2010 г., ответникът е погасил 11 месечни вноски, след което е преустановил плащанията, на осн. чл. 3 от договора, вземането на ищеца за останалите 4 вноски е станало предсрочно изискуемо. След този срок, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение съобразно договореното, както и всички разноски по събиране на вземането. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявен е установителен иск с правно осн. 422 ГПК, ал.1 , вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглÕд направено Възражение по реда на чл. 414 ГПК от страна на длъжника по ч.Г.д. 39/2012 г. на ЗРС. Направено е искане от ищеца, за постановяване на неприсъствено решение, за което са налице съответните процесуални и материално-правни предпоставки. Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат в процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Налице е изискването на чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, като следва да се има в предвид, че посочените указания са част от съдържанието на призовката, изпратена на ответника – чл. 57, т. 5 ГПК. Връчването е осъществено редовно на 23.05.2012 г., като по делото няма постъпил отговор по иска. Ответната страна не се явява в първото редовно проведено съдебно заседание на 21.06.2012 г. и не изпраща представител в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцовата страна е направила нарочно искане, за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства е осъществен фактическият състав от процесуална гледна точка за постановяване на такъв съдебен акт. Налице са и материално-правните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Предявената претенция е вероятно основателна, с оглед на изложените от ищеца обстоятелства, които се подкрепят от доказателствата по делото. Общото задължение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 99/16.01.2012 г., е в размер на 549.35 лв., като в частта за разноските – 125.00 лева (ДТ и юриск. възнаграждение), заповедта е влезнала в сила и не е предмет на настоящия установителен иск. На ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ще следва да бъдат присъдени направените разноски, дължими в настоящото производство в размер на 125.00 лв., от които 100.00 лева за адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. – ДТ. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на БНП П. П. Ф. Е. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. *, със законен представител Л.Л.П., чрез * Ц. Х. Й. срещу Ю. Л. Т., ЕГН *, гр. Н., ул. Б. Т. №*, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 99/16.01.2012 г., по ч.гр. д. 39/2012 г. съществува в размер 350.73( триста и петдесет лева и седемдесет и три стотинки), ведно със законната лихва, считано от 13.01.2012 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 26.49 (двадесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки) лева за периода от 13.08.2010 г. до 15.11.2010 г.; мораторна лихва в размер на 47.13 (четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки) лева за периода от 15.09.2010 г. до 21.12.2011 г. ОСЪЖДА Ю. Л. Т., ЕГН *, гр. Н., ул. Б. Т. № * да заплати на БНП П. П.Ф.Е. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. *, със законен представител Л.Л.П., чрез юрисконсулт Ц. Х. Й. сумата 125.00 лв., представляващи разноски в настоящото производство. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я:И.К. |