Р
Е Ш Е
Н И Е
№150
30.03.2021
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина
Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 539 по описа на Административен
съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Ния-Милва“ ЕООД, ЕИК : 12*******, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Б.“ № 2*, представлявано от
управителя Сияна Кисьова, против предписания по т. 1, т. 2, т. 3 от Протокол за
извършена проверка рег.№ ПР201466З/16.06.2020 г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково.
В жалбата се посочва, че оспорените предписания са
незаконосъобразни, доколкото работодателят „Ния-Милва“ ЕООД не следвало да
заплаща на служителката Т.И. трудово възнаграждение за месеците януари,
февруари и март 2020 г., тъй като Т.И. не полагала труд през тези месеци. Действително
през месеците януари, февруари и март 2020 г. трудовото правоотношение с
посочената служителка не било прекратено, но Т.И. не се явявала на работа при работодателя си на
уговореното от страните място на работа. Поради пропуск в счетоводството на
работодателя обаче, в месечните декларации обр. 1, за тази служителка били
декларирани данни, че е полагала труд. С оглед установеното несъответствие
между действителното неполагане на труд и погрешно декларираните в НОИ и НАП
обстоятелства за същия период, работодателят „Ния-Милва“ ЕООД инициирал през м.
май 2020 г. корекция в НОИ на подадените погрешно декларации обр. 1 за месеците
януари, февруари и март 2020 г., което административно производство към момента
на подаване на жалбата не било приключило. В допълнение, в присъствените форми
(обр. 76) на работодателя коректно било посочено, че през месеците януари,
февруари и март 2020 г. служителката Т.И. не се явявала на работа, поради което
не й се дължало трудово възнаграждение. Предвид изложеното, се моли съдът да
отмени обжалваните предписания по т. 1, т. 2, т. 3 от Протокол за извършена
проверка рег. № ПР2014663/16.06.2020 г. на Дирекция "Инспекция по
труда" - Хасково.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание моли обжалваните предписания
да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. От събраните доказателства
по безспорен начин се установявало, че трудовите възнаграждения на Т.В.И. не
били изплатени за посочените месеци. Предприетите от страна на жалбоподателя
действия с цел да се докаже, че лицето не е полагало труд в този период, датирали
след датата на проверката на контролните органи за констатиране на нарушенията.
Предвид изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение и в полза на
ответника да бъдат присъдени разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, се
прави искане на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в минимален размер.
Заинтересованата страна – Т.В.И., лично и чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Трудов договор № 22/08.11.2017 г.,
сключен между работодателя „Ния-Милва“ ЕООД гр.Хасково и Т.В.И., е, че по
силата на този договор Т.В.И. е приела да изпълнява в дружеството длъжността „оператор
производствена линия“, с място на работа – Производствен цех Хасково, за
неопределено време, на пълен работен ден – 8 часа. Страните са уговорили
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева и допълнително
такова за трудов стаж и професионален опит – 1.20 % в размер на 5.52 лева. Трудовият
договор е изменен с допълнителни споразумения от 01.01.2018 г. и 01.01.2019 г. в
частта на уговореното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
Със Заповед № 21/01.04.2020 г. на управителя на дружеството на
основание чл. 32*, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляне на обема на работа това
трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.04.2020 г.
Видно от Заповед от 02.01.2020 г. на управителя на „Ния-Милва“
ЕООД е, че на основание чл. 173 от КТ и поради липса на основни суровини,
водеща до престой за повече от 5 работни дни, е разпоредено, считано от
02.01.2020 г., ползване едновременно на годишен отпуск от всички работници в
дружеството.
На 05.06.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Хасково са извършили проверка на място в стопанисвания от дружеството Цех за
производство на сапун и козметични продукти, намиращ се в гр.Хасково,
ул."Пловдивска" № 39А, и на 09.06.2020 г. проверка по документи, във
връзка със спазването на трудовото законодателство от „Ния-Милва“ ЕООД, като в
тази връзка е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2014663/16.06.2020 г.
В протокола е посочено, че видно от представените разплащателни
ведомости за заплати на „Ния-Милва“ ЕООД, работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 12*, т. 2 от КТ да изплати уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове (до 25 число на месеца, следващ изработката) на Т.В.И. (бивш работник) на длъжност „оператор
производствена линия“ в „Ния-Милва“ ЕООД гр.Хасково за извършената от нея работа за м.януари 2020 г., м.февруари 2020 г., м.март 2020 г.
по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда (по ведомост, срещу разписка или
преведени по сметка в банка), като нарушенията са извършени в гр.Хасково съответно на 26.02.2020 г.,
26.03.2020 г., 26.04.2020 г., тъй като съгласно Вътрешни правила за работната заплата
трудовото възнаграждение се изплаща не по късно от 25 число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата (през който е положен трудът).
С протокола, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на „Ния-Милва“
ЕООД са дадени предписания, обективирани в три отделни точки, а именно
дружеството да изплати на работника Т.В.И. начисленото трудово възнаграждение
за всеки един от трите посочени месеца. Установен е срок за изпълнение на
предписанията - 01.07.2020 г.
Протоколът е връчен на управителя на дружеството на 16.06.2020 г.
От приложените по преписката ведомости за заплати за м. януари,
февруари и март 2020 г. е видно, че трудовото възнаграждение на Т.И. (брутно трудово възнаграждение –
624.64 лв. и сума за получаване – 538.56 лв.) за трите месеца е начислено, но не
й е изплатено, като срещу нейното име липсват подписи за получени суми.
По делото е представен и Констативен протокол № КП-5-26-00780068/ 08.07.2020
г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване,
осъществена от П. М. М.– старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, в който
е посочено, че по време на проверката е установено, че за периода от 01.01.2020
г. – до 31.03.2020 г. лицето Т.В.И. не е полагала трудова дейност при
осигурителя. В същия констативен протокол е посочено, че в Регистъра на
осигурените лица за лицето Т.В.И. има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО,
както следва: за месец 01.2020 г. – отработени 22 работни дни и осигурителен
доход от 624.64 лв., за м.02.2020 г. – отработени 20 работни дни и осигурителен
доход от 624.64 лв. и за м.03.2020 г. – 21 работни дни неплатен отпуск, зачетен
за осигурителен стаж, като по време на проверката не е представена молба и
заповед за ползване на неплатен отпуск от лицето.
Видно от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свид. Г.И.Р. е, че същата работила в
„Ния-Милва“ ЕООД, включително през месеците януари, февруари и март 2020 г.,
като опаковчик. Познавала Т.И., били колежки. През м. януари 2020 г. всички
работници не били на работа, били в отпуск. Върнали се на работа в началото на
м. февруари, но Т. я нямало. Свидетелката я видяла последно преди празниците
през м. декември 2019 г.
Така установените факти съдът налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения
срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 399 от КТ контролът за спазване на трудовото
законодателство е предоставен на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, са органи на изпълнителната
власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители
и лица, работещи по трудово правоотношение (по аргумент от чл. 12, ал. 1 от
Закона за администрацията). Съгласно чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, инспекторът е контролен
орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1, т.
1 - да дава задължителни предписания на работодателя за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство. Във връзка с изложеното, настоящият
състав намира, че оспорените предписания са наложени от компетентен
административен орган в рамките на предоставените му правомощия.
Същите са издадени в предписаната от закона писмена форма, като
съдържат и мотиви, в това число правни и фактически основания за издаването им.
Същите са мотивирани в достатъчна степен за жалбоподателя да разбере какво
следва да бъде неговото поведение, във връзка с установеното неизплащане на
трудовото възнаграждение на съответния работник.
Предвид изложеното, съдът намира, че при постановяване на оспорения
акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна
на акта на процесуално основание.
По отношение съответствието на предписанията с материалния закон и
неговата цел, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са компетентни да дават задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от КТ)
и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 12*, т. 2 от КТ). Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 от КТ).
Именно това свое задължение не е изпълнил в случая работодателят „Ния-Милва“
ЕООД. По делото няма спор, че в периода от м. януари до м. март 2020 г. дружеството е било работодател на общо седем
наети лица, поименно посочени във ведомостите за заплати за същия период. Не се
спори, че съгласно Раздел І, чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в „Ния-Милва“
ЕООД гр.Хасково, формираните съгласно правилата брутни месечни работни заплати следва
да се заплащат еднократно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
начислява работната заплата. Не се спори и относно факта, че работодателят е
изплатил трудови възнаграждения за извършената работа през месеците януари,
февруари и март 2020 г. на всички наети на работа в дружеството лица, като не е спорен и възприетият от органите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково факт, обективиран в горепосочения
протокол, че възнаграждение за труд за визирания период не е изплатено на Т.В.И..
Както се посочи по-горе, в правомощията на инспекторите в
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е да дават задължителни
предписания на работодателя за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, в конкретния случай, за изплащане на начислено трудово
възнаграждение за извършената работа за периода от м. януари до м. март 2020 г.
вкл. В този смисъл, в пределите на съдебния контрол е установяването дали
действително е налице нарушение на трудовото законодателство с неизплащането на
трудовото възнаграждение. В случая от събраните по преписката и делото
доказателства, съдът намира за доказано, че работодателят е начислил във
ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на Т.И. за горепосочения
период, но не ги е изплатил. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя,
който навежда съвсем различни възражения за недължимост на трудовото
възнаграждение, а именно че през процесния период Т.В.И. не е престирала
работната си сила. В тази връзка по делото са представени Констативен протокол
№ КП-5-26-00780068/08.07.2020 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ –
Хасково, в който е посочено, че във Форма присъствени дни и отсъствия на
работниците за периода м. януари – март 2020 г. лицето (Т.В.И.) фигурира с
отразени неприсъствени дни, както и че не е полагало труд в осигурителя
„Ния-Милва“ ЕООД, и Протокол № ПО-16002620053674-073-001/21.07.2020 г. на ТД на
НАП – Пловдив, издаден на база подадени от работодателя заличаващи коригиращи
декларации и представени от дружеството документи – Рекапитулация и
Разчетно-платежна ведомост. По този повод обаче следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. В случая към датата на издаване на процесните предписания – 16.06.2020 г.,
за работодателя е било налично задължение за заплащане на трудово възнаграждение
по отношение на съответния работник. Последвалото след предписанието подаване
на коригиращи декларации, е ирелевантно за преценка на законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му. Доколкото Инспекцията по труда има
задължение да извърши проверка дали се спазва трудовото законодателство от
страна на проверяваното дружество и ако констатира нарушения, да даде
предписания за отстраняването им, то и законосъобразно са издадени настоящите
предписания. Констатирано е неизплатено трудово възнаграждение за период от три
месеца в полза на работник, и съответно са дадени предписания за изплащане на
възнаграждението. В този смисъл, указанията на ответния орган са правилни и
законосъобразни.
Наличието или не на основание за неизплащането на
възнаграждението, тоест липсата на престиран труд във вид и обем, договорен с
трудовия договор, може да бъде обект на гражданскоправен спор, който въпрос
подлежи на разглеждане от граждански съд. Настоящият съдебен състав не би могъл
да разгледа въпроса дали работникът действително е изпълнил поетите по силата
на сключения трудов договор задължения, в договорен вид и обем, и съответно
дали е изработил трудовото възнаграждение.
Предвид изложеното, дадените предписания са законосъобразни и
жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което му се дължи съобразно изхода на делото. При определяне размера на
възнаграждението, съдът съобрази разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид действителната
фактическа и правна сложност на спора, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр.Хасково следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Съгласно
практиката на ВАС (Решение №
58 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8019/2020 г., VI о.,
Решение № 153 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2020 г., VI о.), съдът намира, че Т.В.И. неправилно
е била конституирана като заинтересована страна в производството, доколкото
същата няма качеството на такава по смисъла на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл.
15, ал. 1 от АПК, поради факта, че процесните предписания не създават за нея
права и задължения и не засягат пряко нейни лични и преки субективни права и
интереси. Поради това и на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 253 от ГПК съдът
следва да отмени определението си за конституирането й като заинтересована
страна и същата да бъде заличена като такава.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ния-Милва“ ЕООД, ЕИК
: 12*******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Б.“ № 2*,
представлявано от управителя Сияна Кисьова, против задължителни предписания по
т. 1, т. 2, т. 3 от Протокол за извършена проверка рег.№ ПР201466З/16.06.2020
г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково.
ОСЪЖДА „Ния-Милва“ ЕООД, ЕИК : 12*******,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Б.“ № 2*, представлявано
от управителя Сияна Кисьова, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение, постановено в
закрито заседание на 09.07.2020 г., за конституиране като заинтересована страна
на Т.В.И. и ЗАЛИЧАВА същата като заинтересована страна по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: