М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Ц.Д.Ц., с ЕГН:********** *** за това, че на на 11.08.2017 г. на път II-13, километър 99+441
гр. Искър-гр. Долни Дъбник край гр. Долни Дъбник управлявал лек автомобил „***”,
с peг. № ***, собственост на „***“ ЕООД - гр. ***и
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по
пътищата, а именно:
Чл. 5.
(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1.с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
2.Чл.
20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.
21. (1)
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
за кат. В извън населено място - 90 км/ч
Чл.
25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
и
в Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, а именно:
Чл.
3. Участниците в движението са длъжни:
да
спазват правилата за движение;
да
пазят живота и здравето на хората;
да
не създават опасности или пречки за движението;
Чл.
67. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка - да използва най-дясната свободна лента.
(2)
Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а
когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесно пътни превозни средства и
от необходимото странично разстояние между тях ,като същия освен имуществени
вреди по двете превозни средства, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Т.О.К. ***, изразяваща се в контузия на гръдния кош с двустранно
счупване на ребра в ляво второ, четвърто и пето ребро, вдясно -
шесто, с контузии н белите дробове и излив на кръв в
дясната белодробна основа, повод за оперативно лечение - източване на излива и
дренаж; счупване на главичката на трети пръст н дясното ходило – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. ”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Владимир радоев.
Подсъдимият Ц.Д.Ц., редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. В.М. ***,
с пълномощно по делото.
Пострадалата Т.О.К. се явява лично в съдебно заседание, но нежелае да
участва в настоящото производство.
Пострадалият Т.В.И. не се явява в съдебно заседание. До съда е
депозирал молба, с вх. рег. № ***от ***г., с която уведомява съда, че нежелае
да бъде конституиран в качеството му на гр. ищец и частен обвинител, както и че
няма никакви претенции към подсъдимия Ц.Д.Ц..
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността
на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по
чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания
съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитника на подсъдимия Ц.Д.Ц. – адв. В.М. *** изрази становище напълно аналогично на
прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и на
основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.Д.Ц., изразява съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр. ал. 6 от НПК,
Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалите.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация.
6.Не се налага изменение на
мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия Ц.Д.Ц..
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетели и вещите
лица.
Съдът посочи , че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от датата на проведеното
разпоредително заседание.
Съдът, като взе предвид
становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия чрез защитника му е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът
следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият Ц.Д.Ц. признава
изцяло фактите описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда
на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Ц.Д.Ц. правата му по чл. 371 от НПК и го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените
от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване
на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Ц.Д.Ц., дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия Ц.Д.Ц.:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното и се извинявам на
пострадалата, която се намира тук в залата. Признавам изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови
доказателства за тези факти“
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие с докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК
внесения от страна на РП – Плевен обвинителен акт и след вземане на становище
от страна на прокурора по реда на чл. 276, ал. 2 от НПК, съдът запита подсъдимия
дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия Ц.Д.Ц. бе
следния:
„Разбирам обвинението за какво е,
признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен
съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК. Съжалявам и се извинявам на пострадалата, която се намира тук в залата.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-1635/2017 г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направеното от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на
подсъдимия.
Пледира подсъдимият Ц.Д.Ц. да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Пробация“,
с пробационни мерки – Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година.
На осн.
чл. 343г от НК да бъде отнето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия
за срок от 1 година.
Защитникът на подсъдимия Ц.Д.Ц. – адв. В.М., при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти
по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание на подзащитния му, като се присъединява към становището на
представителя на РП-Плевен, но моли размерът да бъде към минимума.
Подсъдимият
Ц.Д.Ц. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на наказание
към минимума, което законът предвижда.
Съдът, обвързан от процесуалната
норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият Ц.Д.Ц.
към 11.08.2017г. работел в дружеството „***“ ЕООД - гр.***, като ел.монтьор. В
изпълнение на служебните си задължения подсъдимият Ц.Д.Ц. пътувал до различни
обекти на територията на Република България.
При
извършване на служебните си задължения подсъдимият Ц.Д.Ц. ползвал лек автомобил
собственост на дружеството „***“ ЕООД - гр.София, с управител Т.И..
Лек
автомобил марка ***модел ***, с рег.№ *** бил регистриран и собственост на
свидетеля Т.И. ***.
На
11.08.2017г. около 17:00 часа при слънчево и топло време подсъдимият Ц.Д.Ц.
отпътувал от гр. Монтана посока гр. Ловеч, с лек автомобил марка ***модел ***,
с рег.№ ***.
На
същата дата около 18:00 часа от гр.Свищов посока гр. Вършец отпътували свидетелят
***, пострадалите - свидетелката Т.К. и дъщеря й свидетелката ***, с лек
автомобил марка ***модел ***, с рег. № ***.
Лек
автомобил марка ***модел ***, с рег. № *** бил собственост и се управлявал от
свидетеля ***, като на предна дясна пасажерска седалка била свидетелката Т.О.К.
на задна седалка била легнала малолетната ***.
Около
19:20 часа, свидетелят *** и пасажерите му напуснали гр. Д. Дъбник, обл. Плевен посока гр. Искър, обл.
Плевен. В този момент подсъдимият Ц.Д.Ц. се намирал и се движел в посока гр. Д.Дъбник,
обл.Плевен.
Видимостта
била добра, като подсъдимият Ц.Д.Ц. видял срещу себе си да се задава в посока
гр. Искър лек автомобил ***модел ***, с рег. № ***, управляван от свидетеля ***.
Когато двата автомобила се намирали на път II-13 километър 99+441
между градовете Д.Дъбник и Искър, обл.Плевен. С
приближаването на двете превозни средства подсъдимият Ц.Д.Ц. на около 77 метра разстояние един
от друг завъртял волана наляво и променил направлението си и се насочил към
лентата на лекият автомобил на свидетеля *** в противоположната посока на движение.
Лекият
автомобил на подсъдимият Ц.Д.Ц. се отклонил наляво с продължаващо движение на
платното към лявата част на насрещната пътна лента и се движел със скорост 97.2 км/ч.
От
противоположна посока на автомобила управляван от подсъдимия Ц.Д.Ц.,
приближавал свидетелят ***, с лек автомобил ***модел ***, със скорост от около 90,22 км/ч. Същият бил в
дясната лента на движение и виждайки срещу себе си другото превозно средство –
лек автомобил ***модел ***, с рег. № ***, с действия върху кормилната система
отклонил автомобила наляво и навлязъл в лявата лента по посоката на движение на
лекия автомобил на подсъдимият Ц.Д.Ц..
Подсъдимият
Ц.Д.Ц. след като видял, че се намира в насрещната пътна лента срещу лек
автомобил ***модел ***, с рег. № *** веднага с действия върху кормилната
система отклонил автомобила надясно отново да се върне в лентата му за движение,
но немогъл да предотврати сблъсъка. В резултат на продължаващо движение на
двата автомобила на осевата линия на пътното платно настъпил челен кос удар
между предна дясна ъглова част на лек автомобил „Пежо“ и предна дясна ъглова
част на лек автомобил ***. С действията си подсъдимият Ц.Д.Ц. нарушил правилата
от ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
От
ЗДвП:
-нарушил
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1.
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
Чл.
20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.
21. (1)
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
за кат. В извън населено място - 90 км/ч
Чл.
25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение и в Правилника за прилагане на закона за движение
по пътищата, а именно:
Чл.
3. Участниците в движението са длъжни:
да
спазват правилата за движение;
да
пазят живота и здравето на хората;
да
не създават опасности или пречки за движението;
Чл.
67. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка - да използва най-дясната свободна лента.
(2)
Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а
когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесно пътни превозни средства и
от необходимото странично разстояние между тях, като същия освен имуществени
вреди по двете превозни средства, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Т.О.К. ***, изразяваща се в контузия на гръдния кош с двустранно
счупване на ребра в ляво второ, четвърто и пето ребро, вдясно -
шесто, с контузии н белите дробове и излив на кръв в
дясната белодробна основа, повод за оперативно лечение - източване на излива и
дренаж; счупване на главичката на трети пръст на дясното ходило.
Били
уведомени служители на РУ - Д.Дъбник при ОД на МВР Плевен и на ЦСМП-Плевен, като
на пострадалите лица била оказана медицинска помощ.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието, и образувано натоящето
досъдебно производство.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена тройна съдебно авто-техническа експертиза е видно, че произшествието се
състои в сблъсък на два автомобила, което е осъществено между лек автомобил ***модел
***, с рег. № *** и лек автомобил ***модел ***, с рег. № ***.
Скоростта
на лек автомобил ***модел ***, с рег.№ *** към момента на сблъсъка е била 97,2 км/ч, а на лек
автомобил ***модел ***, с рег. № *** към момента на сблъсъка е била 90,22 км/ч при разрешена
скорост на движение на участъка гр. Искър – гр. Д.Дъбник 90 км/ч. От техническа
гледна точка, изводът който следва да се направи е, че водачът на лек автомобил
***модел ***, с рег. № *** е имал техническа възможност да предприеме спиране, но
не е имал възможността да спре до мястото на удара и предотврати ПТП. До
сблъска се е стигнало поради неправилни технически действия от водача на
автомобила ***модел ***, с рег. № *** отнасящо се до съответно манипулиране с
волана, педалите на газта и спирачния педал, в резултат
на което този водач е поставил себе си и водачът на лек автомобил ***модел
***, с рег. № ***при реалните скорости на двете МПС в безизходно положение на
неизбежен удар.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
от която е видно, че вследствие пътно – транспортното произшествие на свидетелката
Т.О.К. и е причинено нараняване изразяващи се в контузия на гръдния кош с
двустранно счупване на ребра в ляво второ, четвърто и пето ребро, вдясно -
шесто, с контузии на белите дробове и излив на кръв в
дясната белодробна основа, повод за оперативно лечение - източване на излива и
дренаж; счупване на главичката на трети пръст на дясното ходило причиненото й
разстройство на здравето е временно опасно за живота, както и трайно за повече
от месец затрудняване на движението на снагата.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
от която се установява, че вследствие пътно – транспортното произшествие на лицето
*** й е причинено натъртване по главата и корема, причинени са болки и
страдание.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
от която се установява, че вследствие на пътно – транспортното произшествие на
свидетелят *** е причинена
генерализирано натъртване на тялото, без данни за счупвания, както и разкъсно – контузна рана на трети
пръст на дясното ходило.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-авто-техническа
оценителна експертиза, от която е видно, че на автомобил ***модел ***, с рег.№ ***
са причинени щети на стойност 5000,00 лева.
Установява
се, че на лек автомобил ***модел ***, с рег. № *** са причинени щети на
стойност 4000,00 лева.
При така изяснената фактическа
обстановка в хода на разследването по образуваното по случая досъдебно
производство е видно, че от обективна и субективна страна с деянието си
подсъдимият Ц.Д.Ц. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“б”,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Ц.Д.Ц. при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил марка “***”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно:
От
ЗДвП:
-нарушил
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1.
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
Чл.
20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.
21. (1)
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
за кат. В извън населено място - 90 км/ч
Чл.
25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение и в Правилника за прилагане на закона за движение
по пътищата, а именно:
Чл.
3. Участниците в движението са длъжни:
да
спазват правилата за движение;
да
пазят живота и здравето на хората;
да
не създават опасности или пречки за движението;
Чл.
67. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка - да използва най-дясната свободна лента.
(2)
Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а
когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение,
широчината на недвуколесно пътни превозни средства и
от необходимото странично разстояние между тях, като същия освен имуществени
вреди по двете превозни средства, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Т.О.К. ***, изразяваща се в контузия на гръдния кош с двустранно
счупване на ребра в ляво второ, четвърто и пето ребро, вдясно -
шесто, с контузии н белите дробове и излив на кръв в
дясната белодробна основа, повод за оперативно лечение - източване на излива и
дренаж; счупване на главичката на трети пръст на дясното ходило.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият Ц.Д.Ц. не е осъждан !
От субективна страна, деянието е извършено при непредпазлива форма на вината-подсъдимият не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на
конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,
като съобрази поведението си на водач на МПС с приложимите правила от ЗДвП.
За подсъдимия е съществувало законоустановено задължение да управлява автомобила си със
скорост, която не трябва да превишава законоустановената
такава. В случай на изпълнение на установените правила на с чл. 5, ал. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 чл. 3, чл. 67, ал. 1, и ал. 2 от ЗДвП от страна на подсъдимия, не
би се стигнало до настъпване на пътно-транспортно произшествие и причиняване на
средна телесна повреда на частния обвинител Т.О.К..
В този смисъл нарушените от
подсъдимия Ц.Д.Ц. правила за движение- с чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2,
чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 чл. 3, чл. 67, ал. 1, и ал. 2 от Закона за движението по пътищата
стоят единствено в причинна връзка с настъпилото ПТП и неговият обществено
опасен резултат.
Фактическата обстановка по
обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и
категоричен начин от показанията на всичките свидетели, от протокола за оглед
на местопроизшествие, от заключенията на вещите лица по назначените експертизи,
от приложените писмени материали и от справката за съдимост на подсъдимия Ц.Д.Ц..
Смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало на обвиняемия, критичното отношение към извършеното деяние,
както и изразеното съжаление за извършеното.
Отегчаващи вината обстоятелства –
причинените телесни увреждания на пострадалата Т.О.К., пълното незачитане на
установените правила за движение в населено място и поставянето в опасност
живота и здравето на други лица.
От правна страна:
За да обоснове извод за авторство
на деянието и неговата съставомерност,
съдът се базира не само на самопризнанието на подсъдимия, а и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които установи, че го
подкрепят, с оглед приетата и реализирана диференцирана процедура
представляваща отклонение от стандартната форма за провеждане на
съдебното следствие.
Съдът намира за безспорно и по несъмнен
начин доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и
елементи от обективна и субективна страна на престъплението, за което е
повдигнато и предявено съответно обвинение от Наказателния Кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3
в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата събрани на
досъдебното производство , които го подкрепят.
Съдът дължи следните съждения,
относно застъпените становища на страните в хода на прениите.
Съдът счита, че не са налице
обстоятелства, които да обуславят смекчаване на високата
степен на обществена опасност на това престъпление.
За престъпление чл. 343, ал. 1,
б.”б” предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. След като призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, съдът му определи наказание една година лишаване от
свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
съобрази всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимия,
като прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни като личност и критичното
отношение към извършеното, а като отегчаващи
- данните за предишното санкциониране на подсъдимия като водач на МПС и
настъпилите сериозните неимуществени и имуществени вредни последици. Предвид на това съдът
определи наказанието при баланс между смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Относно наказанието:
Съгласно чл. 54, ал. 2 от НК - смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на
по-тежко наказание.
В случая е налице смекчаващо вината обстоятелство и не
е налице отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това съдът прецени, че
следва да определи предвиденото по-леко наказание, а именно – „пробация“ с прилагане на задължителните пробационни
мерки. Поради това съдът наложи на подсъдимия наказание „Пробация“,
изразяваща се в следните пробационни
мерки:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 9 /девет/ месеца на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от Наказателния
кодекс, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – 2 /два/ пъти седмично съгласно чл. 42б, ал. 1 от Наказателния
кодекс и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 9 /девет/ месеца на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс.
В съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК и преценявайки
горните обстоятелства съдът определи на подсъдимия и наказание лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.
На кого са възложени
разноските по делото:
Предвид осъдителната присъда съдът на основание чл.
189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР - Плевен сумата от 2485,68 лв., представляваща разноски,
направени в хода на досъдебното производство.
Относно вещественото
доказателство:
Със съдебният си акт съдът следва да се произнесе и
относно вещите, приобщени към по делото като веществени доказателства. Законосъобразното
е вещите да бъдат върнати на техните собственици. Поради това съдът върна на
собственика „***“ ЕООД – гр. ***собствената му вещ, а именно -
лек автомобил „***“, с рег. № ***, намиращ се на съхранение в база на Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Плевен.
При така посоченото, съдът прие,
че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване
на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови
престъпления следва да му бъде наложено посоченото по горе наказание. Характеристичните данни на подсъдимия сочат,
че така наложеното наказание ще изпълни целите си.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: