Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6472/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Стат“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** срещу „Р.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумата от 22557,82лева с ДДС, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от 19.07.2017г.
за извършени строително- монтажни работи в обект „жилищна сграда“ в с. Здравец,
община Аврен, за което е издадена фактура № **********/29.12.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 652,97лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 29.12.2017г. до 11.04.2018г.
Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на „Р.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу „Стат“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лева, представляваща
подлежаща на връщане авансово платена сума, като получена на отпаднало
основание- развален договор за строително- монтажни работи от 19.07.2017г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Между
страните на 19.07.2017г. е бил сключен договор за изработка, по който ищецът
има качество на изпълнител, а ответникът на възложител. Предметът на договора
съобразно уговореното в чл. 1 е изпълнение на СМР съгласно приложение № 1 към
него в обект жилищна сграда в с. Здравец. Съгласно договора, изпълнението на
възложената работа е следвало да стане в срок до три месеца, считано от
20.07.2017г. и след извършване на авансово плащане по чл. 3.2 в размер на
5хил.лева при подписване на договора. Междинното плащане е следвало да стане до
пет дни от представяне на протокол образец 19 за изпълнени до момента СМР, а
окончателното плащане е следвало да стане след приключване на възложената
работа и подписване на окончателен приемо-
предавателен протокол. Твърди, че е изправна страна по договора като е изпълнил
точно и в срок всички възложени му съгласно приложение № 1 работи, за което на
възложителя са били връчени протокол № 1/11.08.2017г. и протокол №
2/29.09.2017г. Връчването е извършено с обратна разписка и същите са получени
от упълномощено лице на ответното дружество г-жа Радкова. Твърди, че предвид
липсата на възражения и в съответствие с чл. 7 от договора, работата следва да
се счита за приета. На 20.07.2017г. ответното дружество е извършило авансово
плащане на основание чл. 3.2 от договора в размер на 5хил.лева с ДДС, за което
е издадена фактура № 10932/24.07.2017г. На 14.08.2017г. е извършено плащане на
всички извършени работи по протокол № 1, за което е издадена фактура №
10941/11.08.2017г. на стойност 14104,97лева. Твърди, че плащане на извършените
по протокол № 2 СМР не е получил. За това възнаграждение е била издадена
фактура № 11018/29.12.2017г. на стойност 22557,82лева с ДДС, получена като
разлика между общата стойност на извършените по протокол 2 работи- 22964,85лева
без ДДС и авансово платената сума по фактура 10932/24.07.2017г. от 4166,67лева
без ДДС. Въпреки постигнатите договорености за плащане на остатъка от
възнаграждението и изпратената до ответника покана да стори това, то изпълнение
на това му задължение не е последвало. Падежът на задължението е настъпил на
29.12.2017г., поради което и ответникът дължи обезщетение за забава. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се сумата да е дължима,
защото изпълнение на тази част от възложените работи няма. А по отношение на
предходно платените суми се сочи да е налице неточно изпълнение в качествено
отношение и при отклонение от възложеното, което следва да се счита за пълно
неизпълнение. Без да оспорва наличието на твърдяните
договорни отношения сочи, техният предмет да е не твърдяния
от ищеца- строеж на жилищна сграда, а доизграждане на друг вид съществуваща
постройка. Твърди, че през м. юли 2017г. ищецът е поискал авансово плащане на
5хил.лева за започване на работата, което е било сторено. Потвърждава, че след
плащане на сумата е издадена фактура на стойност 14104,97лева от ищеца. Оспорва
да е подписван от него протокол № 1, тъй като към датата на издаване на
фактурата с посоченото в нея основание, работата все още не е била свършена. За
платената от него стойност по въпросната фактура, сочи ищецът да е извършил
следните СМР: изграждане на железобетонни стъпки към основите, което е
установил, че е извършено изключително некачествено, водещо до невъзможност
продължаване на строителството на обекта. По този повод направил своите
възражения в проведени разговори с представляващия ищеца управител. Получил
уверение, че недостатъците ще бъдат отстранени, което останало неизпълнено.
Работата по обекта била преустановена в резултат на отказа му да плати и
следващата сума авансово. Сочи, че некачественото изпълнение следва да бъде
приравнено на пълно неизпълнение. Оспорва соченият от ищеца протокол № 2 да
отразява реално извършени СМР, респ. уговорени такива. Твърди се, че същият не
ангажира негова воля и не е подписан от него или негов представител. Оспорва да
е получавал въпросните протоколи № 1 и № 2. Твърди, че пратката не е изпратена
по неговия адрес, неясно е какво е било нейното съдържание, респ. получилото я
лице не е упълномощено за това и не е негов служител. Твърди, че едва през м.
01.2018г. получил нотариална покана, по която е ангажирал отговор и е оспорил
всички приложени към нея протоколи и отразени като извършени СМР. Посочва, че
протоколи образец 19 /съгл.отм. Наредба № 7/22.05.2001г./ за установяване
предаване на работата от строителя на възложителя не са съставяни. Работата
уговорена в приложение № 1 към договора се сочи да е частично и некачествено
изпълнена. Липсват представени строителни книжа, екзекутивна документация и
други документи съставяни по време на строителството. Независимо от това и за
да започне изпълнението на работата твърди, че платил предварително дейности на
стойност 14104,97лева с ДДС. Оспорва сочените протоколи да удостоверяват
извършена работа, за която се дължи възнаграждение. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: Страните са
били обвързани от договор за извършване на СМР от 19.07.2017г. Доколкото
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в качествено и
количествено отношение, приравнено на пълно неизпълнение и липсата на приемане
на частично извършената работа, ищецът твърди да е развалил договора с
изявление по повод отправена до него покана за плащане на договорното
възнаграждение. Такова изявление се отправя и с исковата молба. Предвид
отпадане на договорната връзка се сочи, че авансово платената сума от пет
хиляди лева е платена на отпаднало основание и като такава подлежи на връщане
от ответника. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който насрещният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на
ищеца, че предмет на договора е бил доизграждане на друг вид съществуваща
постройка. Оспорва твърденията за лошо изпълнение на възложената работа и сочи,
че извършените работи са били приемани от г- н И.Ф.Д., назначен от инвеститора
като проектант за обекта. Твърди, че възражения от негова страна или
представител на ищеца не са правени, а и факт е, че обектът се ползвал и
понастоящем при липса на подавани към него рекламации. Оспорва работите по
протокол № 2 да са били извън предмета на първоначално уговореното. Твърди, че
в двата протокола подробно са посочени всички извършени работи, вложени
материали, цена и количество. Оспорва да му е представяно техническо задание
и/или проектни документи одобрени от съотв.
администрация. Твърди, че протоколите са били изпращани на адреса на ищеца
посочен в договора и вписан в ТР като такъв за кореспонденция. Лицето подписало
обратната разписка се сочи да се е представило като упълномощен представител с
пълномощно с нотариална заверка на подписа под рег. № 1004/2016г. Отделно от
това, всички документи са били изпращани и на ел. адрес на ищеца. Твърди, че
преустановяване работата по обекта е резултат на отказа на ищеца да извърши
плащане по протокол № 2 и непредставяне на нужните строителни книжа. Искането е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба и отговорът по насрещния иск се
поддържат.
Ответникът чрез
процесуален представител поддържа отговора и насрещната искова молба. Поддържат
се твърденията, че работите описани в протокол 2 не са били възлагани. Твърди,
че единственото първоначално уговорено е било изграждането на железобетонни
стъпки към основите на стена, която работа признава, че е била извършена, но
твърди лошото й изпълнение препятстващо продължаване на строителството. След изпълнението
на тази работа, дейността на ищеца е била преустановена поради неразбирателство
на страните. Уточнява, че работата е била продължена от трети лица.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на заявените
претенции, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага
на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за
изработка със соченото съдържание и срокове на изпълнение, по силата на който е
поел задължение да извърши твърдяните СМР по вид,
обем и стойност; изправността си по договора, а именно че е изпълнил точно
задълженията си по договора - в качествено, количествено и времево отношение,
за което му се дължи възнаграждение в претендирания размер; че извършената
работа е приета от възложителя без забележки; падеж на задължението и размер на
обезщетението за забава. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на
ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в
частност твърденията си, че е изправна страна по договора, включително че е
предоставил на изпълнителя всички изискуеми от закона строителни книжа по повод
изпълнение на работата.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.07.2017г. между
страните е бил сключен договор за СМР. По него ищецът като изпълнител е поел
задължение със свои сили и средства да изпълни СМР съгласно приложение № 1,
неразделна част от договора за обект „жилищна сграда в с. Здравец, община
Аврен“ в срок от 3 месеца считано от 20.07.2017г. Съгласно чл. 3 общата
стойност на договора се формира съгласно изпълнените СМР описани в приложение
1, като допълнително възложените СМР от възложителя са предмет на допълнително
договаряне и анекс към договора. Последното е предвидено и в чл. 14. Уговорено
е авансово плащане на сумата от 5хил.лева без ДДС към момента на подписване на
договора, междинно плащане до 5дни от представяне на протокол образец 19 и
изпълнените СМР до момента и окончателно плащане след приключване на работата
предмет на договора и подписване на окончателен приемо-
предавателен протокол между страните. Съгласно чл. 7 приемането на изпълнените
видове работи се извършва с двустранен приемо-
предавателен протокол уточняващ извършените видове работи, подписан от
страните, като ако до пет дни от датата на връчване на протокола, същият не
бъде върнат и подписан, то той се счита за приет. В приложение 1 към договора в 17точки е
описана възложената работа с уговорката, че в офертата не е заложено извозване
на земни маси, а всички допълнително изпълнени СМР, вложени материали или
съоръжения, които липсват в нея като видове, са предмет на допълнително
уговаряне. Количествата в нея са
приблизителни и точното им определяне става със замерване на окончателно
изпълнените СМР и оформяне на протокол образец 19. По повод изпълнението на
работата ищецът е изготвил протокол № 1 от 11.08.2017г. и протокол № 2 от
29.09.2017г. с описание на извършените работи по вид, количество и стойност.
Общата стойност на извършените работи по протокол 1 е 11754,14лева, а по
протокол № 2 22964,85лева. Протоколите са подписани единствено от представител
на ищеца. По договора от ищеца са издадени фактура 10932/24.07.2017г. за
авансово плащане на сумата от 5хил.лева/ чл. 3 от договора/, фактура №
10941/11.08.2017г. остойностяваща извършената работа по протокол № 1 на
стойност 14104,97лева с ДДС, плащането по които е извършено от ответника
съответно на 20.07.2017г. и 14.08.2017г., спор между страните по които факт
няма. На 29.12.2017г. е издадена и процесната фактура № 11018 на стойност
22557,82лева, след приспадане на авансовото плащане от 5хил.лева, остойностяваща
извършени СМР по протокол № 2, възнаграждението за чието изпълнение е предмет
на спора.
В доказателство за
твърденията си, че ищецът е връчил на ответното дружество протоколи № 1 и №2 по
делото е представена обратна разписка за връчване по седалище и адрес на управление
на ответника, пратката по която е получена на 09.10.2017г. от лицето Радкова
легитимирала се като пълномощник- пълномощно № 1004/16. С нотариална покана
получена на 07.01.2018г., ответникът е бил поканен да изпълни задължението си
по договора за плащане на дължимото възнаграждение по изпълнение на работите по
протокол № 2. В отговор на поканата, ответникът е отказал плащане с аргумент,
че предходно платената работа още не е завършена, частично е некачествена и
въпреки обещанието за поправянето й, такова не е извършено и работата е била
преустановена.
За установяване
твърденията на ищеца относно точно изпълнение на задълженията си по договора и
спазване инструкциите на възложителя, респ. тези на ответника относно обема на
възложената работа, изпълнение от трети лица, отправени рекламации, по делото
са разпитани свидетелите на ищеца Пламен Йорданов /в трудово правоотношение с
ищеца/ и И.Д., и на ответника Данаил Аджемов и Пламен Коцев.
Св. Йорданов е бил
технически ръководител на обекта. Разказва, че обектът касаел изграждане на
постройка до съществуваща сграда. При изпълнение на работата контактувал с
Любомир Панайотов, който в движение всеки ден казвал какво да се прави- размери
на стените, на какво разстояние ще са, колко високи, с какви основи.
Първоначално били извършени подготвителни за изграждане на подпорни стени
изкопни работи, разчистване и подравняване на мястото представляващо поляна и
насипи. Заданията били давани от И.Д., човек на Панайотов, който през ден- два идвал
на място и казвал каква арматура ще трябва, какъв бетон. Въз основа на това се
поръчвали арматура, бетона, по цени от офертния им
отдел. Свидетелят получавал проекти за предстоящи за изпълнение СМР на ел.поща.
Направили основите, заляли подпорни стени, прекарали ВиК
инсталации, направили хидро- и топлоизолация на подпорните стени на
съществуваща сграда, с което и работата им на обекта приключила. След това
трябвало да направят плоча, но понеже инвеститорът решил, че плочата трябва да
издържа на по- голямо натоварване, му изискали проекти, защото това вече било
отговорно, които така и не получили. Спрели работата на обекта, заради поисканите
проекти за конструкция и кофражни планове. В крайна сметка не направили плочата,
а след като минало известно време и отишъл на място да си прибере материали
видял, че на обекта има друга бригада, която изграждала плочата. За извършените
работи свидетелят изготвил протоколи 1 и 2, с които инвеститорът бил запознат и
нямал забележки. По протокол 1 извършили изкопните работи, бетонова основа за
подпорната стена, хидро- и топлоизолация на съществуваща сграда, а по протокол
2 направата на подпорните стени и настилката, след основите, обратен насип,
подравняване, трамбоване. И на втория етап се наложили ръчни изкопни работи,
където трябвало да се вдигне стената откъм язовира. Когато отишъл на обекта
преди месец видял, че няма допълнителни укрепвания на обекта, извън правените
от него. Не помни правени ВиК работи след основите и протокол 1. Разпитан като
свидетел И.Д. посочва, че е инженер проектант, но няма нищо общо с обекта на
ищеца, не е изготвял инвестиционен проект и е нямал задължения на проектант по
смисъла на ЗУТ. Единствено в провеждани разговори с ищеца давал консултации
свързани с обема на земните насипи и достигане носимоспособност на почвата, тъй
като мястото било дере. Не помни да е давал съвети касателно
подпорна стена, нито да е виждал на обекта ищеца. Св. Аджемов
разказва, че лично е участвал и е извършвал подготовка за извършване на
строежа, който Любо е искал да прави- постройка, като се стабилизира стената
отзад и след това се направи подпорна стена. С багер свидетелят е почистил
терена от дървета, храсти, вода, кал, тъй като било дере. Докарал камъни и
пръст впоследствие. След това трябвало да се направи стената. Не е ходил на
обекта, когато почнала работата. Когато впоследствие отишъл видял, че е излята
основа, но тя била крива. Посочва, че е завършил геодезия и било видимо, че
стената е крива. Казал това на Любо, което предполага, че е било и причината
той да направи рекламация към изпълнителите. Присъствал на разговор, в който
Любо питал кога ще дойдат да си оправят работата. Посочва, че и понастоящем
стената била крива, с неправилна форма. След това строителството било
продължено от друг изпълнител. Пламен Коцев разказва, че част от процесната
сграда е строена от него. В началото направил част от сградата, а впоследствие
разбрал, че останалата част ще се прави от друга фирма. Любо го помолил да
отиде на обекта, когато бил на етап фундаменти, защото имал съмнение в
разположението им. Когато отишъл видял, че имало изградени само фундаменти с изкривяване
от страната на язовирната стена. Любо му казал, че смята да прекратява
отношенията си с тази фирма. Помолил го да му даде работници, за да приключат
работата. Свидетелят му дал телефони на свои познати, занимаващи се с това. Повече
не отишъл на обекта, но от работниците, които дал на Любо разбрал, че са
завършили подпорната стена.
За установяване
твърденията за точно изпълнение на задълженията на ищеца по договора, ангажирани
бяха специални знания на вещо лице. Съобразно заключението на в.лице инж. М. по
приета съдебно- техническа експертиза, вкл. с разясненията и обясненията дадени
при изслушването му се установява следното: Строежът представлява пристройка към
съществуваща стопанска сграда разположена в гората. Възложените работи по приложение
№ 1 са заложени като единични цени на видове СМР, които е следвало да се
извършат, без количествена сметка на заложените количества за изпълнение на
отделните видове СМР. Посочените работи в протокол № 1 и № 2 са изпълнени на
място с изключение на кофраж, армировка, изливане на бетона на стени от котата на бетоновата настилка -3,85 до -0,5. В.лице не е
могло да посочи некачествено изпълнена работа, доколкото стените са гладки, без
подаване на кофраж, бетонната настилка е била гладка. Не са били изготвяни
строителни книжа по повод изпълнението. Стойността на действително установените
на място като извършени работи по протокол № 1 е определило в размер на
12594,11лева без ДДС, а по протокол № 2 - 24 609,65лева. При изпълнение на
задачата, в.лице посочва, че е определяло вложените количества и изпълнение
съобразно представените по делото протоколи и твърдението от представителя на
ищеца при извършване на огледа, че те са изпълнили стените до подбетонната плоча. Уточнява, че ако се установи, че
изпълнението на стените не е от ищеца, то изпълнените количества работа биха претърпяли промяна. На място е невъзможно да се установи
кой какво е изпълнявал, нито кога е изпълнявана работата във времето, но от
техническа гледна точка е възможно СМР по протокол № 2 да са извършени след
тези по протокол № 1, защото в единия протокол са включени материалите, а в
другия самото изпълнение. Извън това по протокол са заложени фундаменти, бетон
и армировка, което прави възможно изпълнението на заложените в протокол 2 ВиК работи
тогава. И съгласно протоколите, основите към момента на протокол 1 не са били
изпълнени на цяло. Точните количества на изкопните работи, изрязване на дървета
и храсти е невъзможно да се посочи, поради което в.лице ги е определило
съгласно протокола и доколкото е установило на терена денивелация. От това
в.лице е направило извод, че такива са били извършвани, а остойностяването на
тази работа е въпрос на търговски цени. Уточнява, че в протокол 1, няма
предвидени ВиК, но технологично канализацията се изпълнява преди бетониране на
основите. В.лице е установило изпълнение на бетон, кофраж, изолация,
количеството на която работа е сметнато проектно и на база измерванията на
място. Точното количество на армировката посочва, че би могло да се определи
само чрез замерване със скенер. Технологията на изпълнение на строителството
изисква наличие на метална ограда на строителната площадка, поради което и е направило
извод такава да е била налична, но къде точно, при липса на проекти не може да
отговори. Не може да се посочи и точното количество вложен бетон, защото е
направен обратен насип и основите са закрити.
По повод твърденията на
ответника за лошо изпълнение в качествено и количествено отношение по делото са
приети писмени като доказателства счетоводни документи, от които относими към
предмета на спора са договор от 05.10.2017г. с трето за спора лице за
закупуване на бетонови разтвори, фактури за закупувани от ищеца строителни
материали и ползвани услуги- арматурни заготовки, бетон, наем на телескопични
подпори от дати 26.09.2017г., 09.10.2017г., 19.10.2017г., 10.11.2017г.
За установяване твърденията
на ищеца за приемане на извършената работа по делото е изслушано заключение на
в.л. С. по съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на в.лице се
установява, че по повод сключения между страните договор, счетоводството е
водено редовно по смисъла на ЗСч. Във връзка с договорните отношения между
страните са издадени три фактури- № 10932/24.07.2017г. на обща стойност
5хил.лева- за аванс, № 10941/11.08.2017г. с основание извършени СМР по протокол
от 11.08.2017г. на обща стойност 14754,14лева и № 11018/29.12.2017г. с
основание извършени СМР по протокол 2 от 29.09.2017г. на стойност 22964,85лева,
след приспаднат аванс. И трите фактури са били осчетоводени от ищеца, а при
ответника първите две, по които е извършил плащане /съответно на 20.07.2017г. и
14.08.2017г./ и е ползван данъчен кредит. Фактура № 11018/29.12.2017г. не е
била осчетоводена и респ. не е установено плащане по нея от ответника. Размерът
на обезщетението за забава върху главницата от 22557,82лева в.лице е определило
в размер на 652,97лева за периода 29.12.2017г.- 11.04.2018г.
Предмет на претенцията по главния иск е заплащане
на остатък от договорно възнаграждение по сключен между страните договор за СМР,
дължимо за извършени работи описани в протокол № 2. Съгласно чл. 266 ЗЗД
поръчващият дължи възнаграждение на изпълнителя за извършената работа, като ако
е уговорена единична цена, размерът му се определя при приемане на работата. Анализът
на ангажираните по делото доказателства обосновава извод, че на 19.07.2017г.
между страните е бил сключен договор за извършване на СМР в обект собствен на
ответника. В приложение № 1 като неразделна част от договора, страните са
уговорили вида на възложеното, като са уговорили единствено единични цени, без
посочване на реалното им количество, което е следвало да се уточни при
изготвяне на съответните протоколи и приемане на работата. На първо място, страните
спорят относно обема на уговорената работа и в частност ответникът оспорва
изобщо да е възлагал на ищеца извършване на работата описана в протокол № 2.
Видно от съдържанието на въпросния протокол е, че той касае работи по стени и
основи и такива по ВиК. В частта му относно описанието на работите по основи и
стени, посочените в него съответстват на тези по приложение № 1 към договора,
поради което и за тях следва да се приеме, че са предмет на изрично възлагане.
В останалата им част- тази за ВиК, действително няма изрично уговаряне между
страните, така както са уговорили в чл.14 вр. чл. 1
от договора. Независимо от това, съдът приема, че извършването на ВиК работи също
е било предмет на уговаряне, доколкото те са включени в протокол № 1, работата
по който принципно е била приета. За възлагане и приемането на работата по
протокол № 1 доказателствено значение има, както обстоятелството, че по него е
извършено плащане, така и факта на счетоводното отразяване на издадената
фактура № 10941/11.08.2017г., декларирането и ползването на
данъчен кредит по нея, вкл. технологията на строителството изискваща полагането
на ВиК преди бетониране на основите /така в.лице М./. В този смисъл са и
събраните по делото гласни доказателства, в частност показанията на св.
Йорданов в частта им относно фактите, че в рамките на изпълнението е
комуникирал с Любомир Панайотов, той е казвал „в движение“ какво иска и за
обекта не са му били представяни издадени строителни книжа от компетентните за
това органи по ЗУТ. Макар и да е служител на ищцовото дружество, доколкото по
делото липсват доказателства опровергаващи достоверността на показанията му, то
съдът ги възприема. Затова следва да се приеме, че работата е била възложена.
За да се дължи възнаграждение за нея, нужно е тя да е била реално извършена и
приета от ответника. Анализът на ангажираните в тази връзка доказателства обаче
не може да обосноват категоричен извод, че работата по протокол № 2 е била
изпълнена от ищеца, съответно приета от ответника. Представените от изпълнителя
актове са подписани едностранно и само от него, не и от възложителя. И като
частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила противопоставима на ответника, възлагат в тежест на
изпълнителя установяването на обема и качеството на изпълненото. В това
доказване обаче заключението на в.лице по изслушаната СТЕ не може да бъде
кредитирано, тъй като същото борави единствено с предположения, касае изводи почиващи на вероятност, техническите знания,
опит на експерта и нормативните изисквания при изпълнение по принцип на определени
строителните работи /кофраж, армировка, изкопи/, а не на конкретни установени
по делото факти. Изрично в.лице заяви, че при изготвяне на заключението се е
ръководило от казаното му на място от представител на ищеца /св. Йорданов/
и от протоколите на ищеца. Липсва категоричност относно вложените количества
материали /бетон, кофраж, армировка/, техния вид, кога са изпълнявани във
времето, от кого, обем и вид на изкопните работи. Предположение е дори
наличието на поставена метална ограда, което в.лице сочи да е безспорно, само
защото на теория е такова техническото изискване при извършване на строежи.
Допълнително, по делото са налични гласни доказателства /св. Аджемов и Коцев/, от които безспорно се установи, че част
от работите в действителност са извършвани от трети лица. Техните показания
съдът приема, че следва да кредитира, защото касаят лични възприятия и действия
на свидетелите, те са непредубедени, липсват данни опровергаващи тяхната
достоверност, поради което и подлагането й под съмнение е неоправдано. Така
например, св. Аджемов посочи, че преди да започне
работата на обекта е извършвал дейности по разчистване на терена от дървета,
храсти /нещо, което и ищецът е включил в протокол 1/, извозване на земни маси и
прочие, а св. Коцев е предоставил контакти на свои работници за довършване на
работата, след като ищецът е преустановил. Допълнителен аргумент в тази връзка
е и казаното от св. Йорданов, че по негов спомен основите са завършени при
протокол № 1 и няма спомен дали ВиК е имало при протокол № 2, докато в.лице
сочи, че след завършване на протокол № 1 не са били завършени напълно основите.
Показанията му обаче в частта им относно казаното, че двата протокола са
изготвяни от него на база извършени СМР, съдът намира, че не следва да кредитира,
предвид заинтересоваността на свидетеля и липса на други доказателства
подкрепящи тяхната достоверност. В крайна сметка и въпреки така
приетото възлагане на всички посочени в приложение 1 СМР, гласните
доказателства събрани и от двете страни в процеса сочат, че действителната
уговорка е била възложителят да уточнява конкретните подлежащи на извършване
работи след приемане от него на предходните. В тази насока изпълнителят не
установи при условията на пълно и главно доказване извършването на посочените в
едностранно изготвения от него Протокол № 2 СМР – кофраж, армировка, полагане
на бетон за стени, и ВиК, както и приемането им съобразно чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За тези работи, както се посочи, не са съставени годни писмени документи,
удостоверяващи извършването им в количествено и качествено отношение и/или
приемането им. Тези обстоятелства не се установяват и от събраните гласни
доказателства- никой от свидетелите не сочи действително възприети от него на
място конкретни количества на извършени изкопни работи, изработен кофраж,
положени армировка /индивидуализираща се с тегло и диаметър/ и бетон
/идентифициран по куб.м. и марка/. Следва да се отбележи, че разликата примерно
в диаметъра на армировката и/или класа на бетона води до съществена разлика в
цените им. От ищеца не бяха представени и косвени доказателства за закупуването
на такива материали по време съвпадащо с твърдяното им влагане в обекта на
ответника. Именно поради трудностите свързани с доказването на извършените СМР,
голяма част от които са скрити, практиката е наложила приемането им с писмени
протоколи, каквито в случая липсват. Липсва осчетоводяване на процесната
фактура от ответното дружество, а в отговор на изпратената му нотариална покана
за плащане на възнаграждението по нея, ответното дружество е направило надлежни
възражения относно изпълнението в качествено и количествено отношение. Не може
да се приеме, че е налице приемане и по смисъла на чл. 7 от договора.
Представената обратна разписка, с която ищецът е твърдял връчване на
протоколите 1 и 2, действително не установява какво е връчвано с пратката по
нея, при липса на отбелязване в този смисъл. А и ответникът изрично е оспорил
връчване на протоколите чрез нея. Факт е и че връчването е извършено на лице
представило се като пълномощник- Радкова, чиято представителна власт е била
оспорена от ответника с отговора. Извод да е налице приемане чрез конклудентни действия, бидейки във фактическо държане на
изработеното също не може да се установи, доколкото договорните отношения между
страните са били прекратени преждевременно и преди изпълнение на дължимия
резултат. За безспорното наличие на прекратяване на договора преди неговото
цялостно изпълнение сочи съвпадащото изявление на страните, че уговорените в
приложение № 1 към договора СМР за изработка на плоча и греди не са били
извършени от ищеца- изпълнител. Фактът, че са налице изградени на място
подкрепя твърдението на ответника, че е налице довършване на СМР по договора,
но от друго- трето за спора лице. В заключение, съдът прави извод за
недоказаност на исковата претенция в нейното основание, което обосновава неоснователност и на
акцесорната й за обезщетение за забава.
Основателността на
насрещния иск по чл. 55, ал. 1 вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, възлага на ищеца при
условията на пълно и главно доказване установяване следните факти от
фактическия състав на правото му, а именно: изправността си по договора;
наличие на сочените недостатъци в извършената работа, обосноваващи пълна
негодност и невъзможност за ползването й по предназначение и отклонение от
техническото задание; предоставян срок за отстраняване на недостатъците;
разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника
чрез отправяне на писмено изявление в този смисъл до него и получаването му от
ответника. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да
докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност
твърденията си, че е изправна страна по договора, като е изпълнил точно
задълженията си по него.
Предмет на насрещния иск
е връщане на сума, платена авансово към датата на сключване на договора. Няма
спор между страните, че сумата е била платена в изпълнение на задълженията на
възложителя по чл. 3.2 от договора, поради което следва да се приеме, че се
явява изправната страна в правоотношението. При задължението на възложителя за приемане на работата поведението му се
поставя на плоскостта на принципа за осъществяване на точно и реално изпълнение на договора и
стремежът към прекратяване на облигационната връзка. Но, ако впоследствие се
установят недостатъци в изработеното, то за поръчващия възниква задължение по
уведомяване за тях на изпълнителят. Така че при изпълнението на задължението за
уведомяване на недостатъци, поведението на възложителя е насочено не пряко към
прекратяване, а основно към желанието за качествено трансформиране на
съществуващата правна връзка, която при валидно извършено възражение за
недостатъци се допълва с нови права и задължения за страните, обусловени от
избора на една измежду алтернативните възможности по чл. 265 ЗЗД. Така,
при наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД
отстраняването на недостатъците в подходящ срок, разходите за поправката или
намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното
негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД
да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с
обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В случая страната се позовава именно на третата хипотеза.
Не се спори, а и от ангажираните по делото доказателства се установява,
че сключеният между страните договор е бил развален. Безспорен е и отказът на
изпълнителя да довърши уговорената работа, като посочената от него причина е
липсата на представени от възложителя проекти по смисъла на чл. 139 ЗУТ. Същевременно,
св. Йорданов не отрича, че в хода на работата е разполагал с неодобрени по реда
на ЗУТ проекти, по които е изпълнявана работата. По тези проекти той е работил
и е изградил част от уговорените СМР- фундаменти и стени. Липсва логическа
причина така представените проекти да са били достатъчни за изграждане на тези
елементи от конструкцията на сградата, а за други- плоча и част от стените да
са били непълни и да са представлявали обективна пречка за изработка, защото
правилата и нормативите при проектиране на всички части от конструкцията на
една сграда са еднакви. Допълнителен аргумент е и фактическото наличие на този
елемент /плочата/ към момента, като според в.лице по нея не са налице видими
дефекти. От значение е и че изпълнителят е приел извършване на работата в
цялост и без такъв проект, вкл. знаейки още при договарянето, че в предмета на
договора се включва и изработка на плоча и греди, и не е упражнил правата си по
чл. 260 ЗЗД. Като допълнение следва се отбележи, че от показанията на свидетеля
Аджемов се установява присъствието му лично на
разговор, в който Любо /управителя на ответника/ е възразил относно качеството
на работата, т.е била е предоставена от негова страна възможност на изпълнителя
да поправи работата си или да възрази. В тази връзка липсва твърдение или
доказване от страна на изпълнителя, че той е оспорил претенциите на възложителя
за некачествено извършена работа или, че неоснователно е бил препятстван да
извърши работата в пълния си обем. Съдът вече изложи съображения и за липсата
на проведено доказване изпълнението на посочените работи по протокол 2 от
страна на ищеца. И доколкото процесната сума представлява част от дължимото за
тях възнаграждение, приспадната като авансово внесена при сключване на
договора, то същата подлежи на връщане. Исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК ответникът и ищец по насрещния иск има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са 200лева платена дължима държавна такса и 6000лева
адв. възнаграждение с ДДС. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималният размер
изчислен по реда на чл.7, ал.2, т. 3 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения, възлиза на 1206,73лева по главния иск и 580лева
по насрещния иск или общо 1786,73лева без ДДС. Преценявайки фактическата и
правна сложност на спора, предприетата защита и обема на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че претендираното адв. възнаграждение от ответника
следва да бъде редуцирано до размер от 1500лева по главния иск и 700лева по
насрещния иск без ДДС. Общият размер на адв. възнаграждение с ДДС е в размер на
2640лева. Така подлежащите на възмездяване разноски в настоящото
производство са общо 2840лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Стат“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Р.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 22557,82лева с ДДС,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните
договор за изработка от 19.07.2017г. за извършените строително- монтажни работи
в обект „жилищна сграда“ в с. Здравец, община Аврен, за което е издадена
фактура № **********/29.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 08.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 652,97лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 29.12.2017г. до 11.04.2018г., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Стат“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5000лева, представляваща подлежаща на връщане авансово
платена сума, като получена на отпаднало основание- развален договор за
строително- монтажни работи от 19.07.2017г., на основание чл.55, ал.1 вр. чл.
265, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Стат“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 2840лева
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: