О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 3382 Година 25.09.2019
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември Година 2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1742 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно
чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с
нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито
ответницата не е представяла по делото, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 6421/2018 г. на СтРС.
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото,
като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат
към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че на 17.12.2018 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора
за вземанията си към ответницата в размер на 182.63 лева, по което било
образувано ЧГД № 6421/2018 г. и издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответницата подала възражение в срок, поради което предявявал процесните искове.
В качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били общите условия на
договорите му за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ
същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1 от същите и чл. 8, ал.
1 от договора, ищецът поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект
на ответницата с ИТН -, който се намирал в -. За ответницата бил открит
клиентски номер -, в качеството й на собственик на имота, което било видно от н.а.
№ 132/2015 г. на -. Същата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се
задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл. 18,
ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. На 27.03.2015 г., по реда на ОУ за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р. (със сегашно наименование Е.Р.),
които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., служители на
дружеството извършили проверка на обекта на ответницата в -, който
представлявал ИТН -. Посочените ОУ, съгласно чл. 16 ЗЗД и чл. 104а ЗЕ, били
задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизали в
сила за клиентите без да било необходимо изричното им писмено приемане. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № 198491 от 27.03.2015 г.
в присъствието на двама свидетели. Проверката била извършена при спазване на
правилата на чл. 37 и чл. 63 от посочените ОУ. При същата електромерът бил
подменен за извършване на метрологична проверка. Същият бил поставен в платнена
безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ и предоставен за извършване на метрологична
експертиза, за която бил съставен констативен протокол № 302/08.03.2016 г. на
БИМ. При извършената проверка било установено, че електромерът не съответствал
на метрологичните и технически изискания, тъй като куплунгът с проводниците от
включвателя, контролиращ свалянето на капака на клемния му блок, бил отсъединен
от електронната му платка. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал
по-малко от консумираната електроенергия. Вследствие на установеното от БИМ, не
цялото количество консумирана електроенергия било измерено, съответно - заплатено.
На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл.
48, ал.1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ОУ на
разпределителното дружество, била издадена фактура № **********/2016 г. на
стойност 58.20 лева, с падеж 14.04.2016 г. На клиента били начислени
допълнително 713 kWh за период от 28 дни - 28.02.2015 г. – 27.03.2015 г.,
съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. Поради
забава в заплащане на посочената фактура ответницата дължала законна лихва в
размер от 15.79 лева от 15.04.2016 г. до 16.12.2018 г. На 27.02.2015 г. по реда
на ОУ за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р.
(със сегашно наименование Е.Р.), одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008 г., служители на дружеството извършили проверка на обекта на
ответницата в гр. - и представляващ ИТН -. Посочените ОУ, съгласно чл. 16 ЗЗД и
чл. 104а ЗЕ, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като
същите влизали в сила за клиентите без да било необходимо изричното им писмено приемане.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 185974 от
27.02.2015 г. в присъствието на двама свидетели. Проверката била извършена при
спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от посочените ОУ. При същата
електромерът бил подменен за извършване на метрологична проверка и поставен в
платнена безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Бил
предоставен за извършване на метрологична експертиза, за която бил съставен констативен
протокол № 14/24.03.2016 г. на БИМ. При извършената проверка било установено,
че електромерът не съответствал на метрологичните и технически изискания, тъй
като била обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне капака на
клемореда му. В резултат на тази манипулация той отчитал по-малко от
консумираната електроенергия. Вследствие на установеното от БИМ, не цялото
количество консумирана електроенергия било измерено, съответно не било
заплатено. На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във
вр. с чл. 48, ал.1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54,
ал. 2 от ОУ на разпределителното дружество, била издадена фактура №
**********/2016 г. на стойност 86.03 лева с падеж 14.05.2016 г. На клиента били
начислени допълнително 1054 kWh за период от 45 дни - 13.01.2015 г. -
27.02.2015 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката му за
електроенергия. Поради забава в заплащане на горепосочената фактура, ответницата
дължала законна лихва в размер от 22.61 лева за периода 15.05.2016 г. – 16.12.2018
г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на
фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане
на фактурата бил посочен в същата.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 144.23
лева за допълнително начислена й електрическа енергия от 13.01.2015 г. да
27.03.2015 г., с 38.40 лева законна лихва от 15.04.2016 г. до 16.12.2018 г. и законна
лихва върху главницата от 17.12.2018 г. до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6421
описа за
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела становище по
предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и възражения, не е
посочила и представила доказателства.
Тежестта
за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени
обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените
по делото искове за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът
носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ
факт за възникване и съществуване на тези вземания и техния размер и
изискуемост.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил като
писмени доказателства по делото цитираните в исковата му молба общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. №
34/2015 г., констативен протокол № 198491/27.03.2015 г., констативен протокол №
302/08.03.2016 г., справка, фактура № **********/04.04.2016 г., констативен
протокол № 185974/27.02.2015 г., констативен протокол № 14/24.03.2016 г.,
справка и фактура № **********/04.05.2016 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6421 по описа за
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.11.2019 г. от 10.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: