Решение по дело №4363/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1787
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110204363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1787
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110204363 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-2300475/21.06.2023г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че
неправилно е квалифицирано нарушението, както и , че е изтекъл преклузивен срок за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Изразява се и позиция за
неправилно определен размер на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.05.2023 г. служители на ДИТ – Варна- св. И. и св. М., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – сграда за
обществено обслужване – общежитие от апартаментен тип, находящ се в гр. Варна, ул.
«Никола Симов» 7, изпълняван от «Дайв инженеринг» ООД. Повод за проверката бил
сигнал за смъртен случай с работник на обекта.
1
На място св. И. и св. М. установили, че починалото лице – М. А. М. е работило за
дружеството. В процеса на работа лицето е преминавало на височина по греда над изкоп,
която не била обезопасена, паднало и настъпила смъртта му.
На обекта имало изкоп с дълбочина от около 3 метра от северната , южното и
източната му страна, като липсвали съоръжения за защита от риск от падане от височина,
които да са достатъчно високи и изградени най – малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение за
северната , южното и източната страна на обекта.
На 31.05.2023г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството като описал в обстоятелствената му част установеното при проверката.
Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.61 от Наредба № 2 МИЗБУТСМР.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му като възражения
несъгласието си с направените констатации. Други възражения не постъпили по преписката
впоследствие.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2300475/21.09.2023г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.61 от МИЗБУТСМР. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства –протокол от извършена проверка; идентификационна
карта; акт за спиране и др., както и гласните такива- показанията на св. М. и св. И..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията си св. М. и св. Начев , които са преки очевидци на състоянието на
строителния обект изясняват наличието на изкоп с дълбочина от около 3 метра от северната
, южното и източната му страна, както и липсата на съоръжения за защита от риск от падане
от височина, които да са достатъчно високи и изградени най – малко от защитна бордова
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно
алтернативно решение за северната , южното и източната страна на обекта.
Св. М. сочи, че работниците в обекта са преминавали по греда, положена на последните
етажи, която не е била обезопасена.
Показанията на двамата свидетели кореспондират с писмените доказателства по делото- акт
за спиране, констативен протокол и др.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
2
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.61 от Наредба №2
МИЗБУТСМР.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи
път.
При това налично смекчаващо отговорността обстоятелство и същевременно при
отчитане на факта, че като следствие на нарушението са настъпили обществено опасни
последици – смърт на работника, според настоящия съдебен състав, санкция малко над
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено
по своя размер и следва да бъде намалено.


Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:

Счита се, че неправилно е квалифицирано нарушението. Следвало е да намери
приложение нормата на чл.40 т.1 и т.2 от Наредбата, а не чл.61 от нея. Обезопасяването на
изкопа представлява такова на хоризонтална част, , а не , както е прието с АУАН и НП –
обезопасяване на работа на височина.
Съдът не споделя възразеното, тъй като в настоящия казус безспорно е установено, че на
строителния обект е била извършвана работа от работниците именно на височина –
последните етажи на сградата. При това положение по отношение на съществуващия изкоп
с дълбочина от около 3 метра от северната , южното и източната му страна, за работодателя
е възникнало задължение да обезопаси извършваната от работниците работа на височина,
като изгради съоръжения за защита от риск от падане от височина, съобразени с
изискванията на чл.61 от Наредбата.
Квалифицирайки нарушението по този текст от Наредбата, актосъставителя и съответно-
наказващия орган правилно са приложили закона.
3
На следващо място се счита, че е изтекъл преклузивен срок за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Строителната площадка е била открита на
04.06.2021г. и това е датата на нарушението. Преклудирано е било правото за съставяне на
АУАН, тъй като към съставянето му е изтекъл срок , надвишаващ едногодишния по смисъла
на чл.34 от ЗАНН.
Съдът не споделя и това възражение, доколкото задължението за работодателя да
обезопаси извършваните СМР във височина е възникнало с фактическото им извършване,
при вече изградена сграда, на която е била полагана топлоизолация на фасадата, а не- както
се счита, с изкопаване на изкопа , непосредствено след откриване на строителната
площадка.
Следва да се отбележи и, че нарушението е от категорията на продължените нарушения ,
при които съставът на нарушението се осъществява до момента на преустановяването му,
т.е. по отношение на такъв вид нарушения до датата на установяването им от страна на
контролен орган не тече срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2300475/21.06.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, с което на „Дайв инженеринг” ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 10000 лева на 2000 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на „Дайв инженеринг”
ООД, ЕИК ********* сумата от 260 лв. представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5