№ 3574
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100502155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20218809 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1720/2021 г. по
описа на СРС, 145 състав, са отхвърлени предявените от „КГВ Т.“ ЕООД срещу „М.-Р.“
ЕООД искове за признаване за установено, че „М.-Р.“ ЕООД дължи на „КГВ Т.“ ЕООД
сумата от 1500 лв., представляваща незаплатения остатък от платен депозит за сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на имоти по депозитна разписка от 29.08.2019
г. и анекс към него от 08.11.2019 г., който не е сключен от КГВ Т.“ ЕООД поради това, че
след извършено проучване е установил, че същите не са подходящи за неговите нужди,
както и сумата от 36,67 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 21.07.2020 г. до 16.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 50345/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „КГВ Т.“ ЕООД, чрез адв. Т. в която се излагат съображения за неправилност
на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е тълкувал
уговорките между страните в подписаните от тях депозитна разписка от 29.08.2019 г. и
анекс към него от 08.11.2019 г., поради което е стигнал до грешен извод за недължимост на
процесната сума от 1500 лв. Отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното
решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „М.-Р.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва. Счита, че
обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на процесуалните
правила, с оглед на което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите аргументи, които вече са били
изтъкнати в исковата молба и в депозираната пред първата инстанция писмена защита (част
от тях формулирани и като доводи срещу постановеното решение, тъй като се изхожда от
приети от съда положения), на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това, във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата
настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Страните не спорят по фактите по делото. С доклада по делото първоинстанционният
съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е подписана депозитна разписка от 29.08.2019 г., а на 08.11.2019 г. -Анекс към нея,
че в изпълнение на поетите задължения „КГБ Т.“ ЕООД е платил общо 3000 лв. на „М.-Р.“
ЕООД, че на 10.03.220 г. „М.-Р.“ ЕООД е върнал на „КГБ-Т.“ ЕООД 1500 лв. – половината
от платения депозит по депозитна разписка от 29.08.2019 г., че на 21.07.202 г. ответникът
„М.-Р.“ ЕООД е получил покана от ищеца „КГБ Т.“ ЕООД за връщане на остатъка от
депозита в размер на 1500 лв.
В проведеното открито съдебно заседание след изслушване на становищата на
страните по проекта за доклад и след приемане на представените от страните писмени
доказателства и разпита на допуснатия свидетел П.В., съдът е отделил като безспорни и
обстоятелствата, че лицето Н.Р.Н. е действал в качеството на представител на дружеството
ищец – „КГБ Т.“ ЕООД, както и че приложената към отговора на исковата молба електронна
кореспонденция е изпратена и получена от посочените имейл адреси, със съответните
приложени документи по нея.
С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорен между страните е
единствено въпросът подлежи ли на връщане сумата от 1500 лв., представляваща остатък от
дадена от „КГБ Т.“ ЕООД на „М.-Р.“ ЕООД сума в обща размер от 3000 лв.
В случая страните по делото са били обвързани от валидно сключен ненаименован
договор с организационен и подготвителен характер по повод сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на посочените в договора недвижими имоти между ищеца и
трето за делото лице- продавач на процесните недвижими имоти. По този договор и двете
страни са поели насрещни задължения – ищецът да заплати сумата в размер на 1000 лв. като
гаранция за намеренията си да сключи предварителен договор, а ответното дружество – да
не предлага имотите на други купувачи и да свали имотите от обява. Съгласно чл. 5, изр. 1
от договора, депозираната сума остава при посредника до края на депозирания срок.
Съгласно изр. 2-ро на същия член, ако до уговорената от страните дата не е сключен
предварителен договор за покупка на имота, депозираната сума от 1000 лв. следва да бъде
освободена и: 5.1. върната по банков път на купувача депозант в пълен размер в случай, че
продавачът откаже подписването на предварителния договор за продажба на имота при така
договорените условия, като в този случай продавача се задължава да възстанови и
направените разходи от купувача за проучване на имота, обект на тази разписка, но не
повече от 1000 лв.; чл. 5.2. преведена по банков път в пълен размер на продавача, ако
купувача откаже или не се яви за подписване на предварителния договор за покупко-
продажба на имота. С оглед изложеното съдът приема, че в клаузите на чл. 5.1 и чл. 5.2 от
депозитната разписка страните изрично са уговорили последиците на неоснователното
обогатяване с оглед неосъществено основание (сключване на предварителен договор между
ищеца-купувач и трето лице-продавач) за заплащане на паричната сума по смисъла на чл.
55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Страните по едно договорно правоотношение са свободни да
уговорят правните последици на неоснователното обогатяване. Така в клаузата на чл. 5, т.1
и т.2 от процесната разписка – те са уговорили, че при настъпване на прекратитително
условие – отказ от страна на купувача за сключване на предварителен договор за продажба с
трето за делото лице - продавач, преведената от ищеца по сметка на посредника „М.-Р. 2“
ЕООД сума следва да се преведа на третото лице- продавач на процесните имоти.
Не е спорно между страните, че до подписване на предварителен договор за покупко-
2
продажба на имотите, обект на депозитната разписка от 29.08.2019 г. между купувача
депозант и продавача не се е стигнало поради отказ от договора от страна на ищеца „КГБ
Т.“ ЕООД.
От Анекс № 2 към депозитна разписка от 29.08.2019 г., сключен между „М.-Р. 2“
ЕООД и „КГБ Т.“ ЕООД, се установява, че страните са прекратили отношенията си във
връзка с процесната депозитна разписка, като в чл. 2 от същия са уговорили, че
депозираната сума в размер на 3000 лв. ще бъде разпределена, както следва: 1500 лв. се
превеждат по банков път на „Депозанта купувач“, и 15000 лв. се превеждат по банков път
на „Депозанта Продавач“ в деня на подписване на анекса. Анексът е подписан от името на
Н.Р.Н., действащ в качеството си на представител на ищцовото дружество „КГБ Т.“ ЕООД.
Ответникът не е оспорил представителната власт на лицето Н.Р.Н., а в проведенoто
на 18.11.2018 г. о.с.з пред първа инстанция, е навел единствено възражение, че оспорва
анекса, тъй като от него ответникът черпи благоприятни права. В този смисъл това
възражение не представлява оспорване автентичността на този частен документ, а
възражение по съществото на спора, поради което законосъобразно първоинстанционният
съд не е открил производство по оспорване истинността, в частност автентичността на този
частен свидетелстващ документ – по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. Доколкото същият носи
подписа на лицето, действащо като представител на ищеца „КГБ Т.“ ЕООД, следва да се
приеме, че документът го обвързва.
Следователно, въззивната инстанция приема, че страните са уредили окончателно
отношенията си във връзка с депозитна разписка от 29.08.2019 г. и Анекс към нея от
08.11.2019 г., поради което последващи претенции от страна на ищеца към ответника се
явяват изцяло неоснователни.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 2021889 от 03.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1720/2021 г. по
описа на СРС, 145 състав, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззвиаемият „М.-Р.“
ЕООД има право на направените в производството разноски. Видно от представен по делото
договор за правна защита и съдействие от 18.02.2022 г., сключен между въззиваемия „М.-Р.“
ЕООД и Адвокатско дружество „ВЕ. и П.“, страните са уговорили възнаграждение в размер
на 360 лв., което е заплатено от клиента в брой. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 на
въззиваемият се дължи разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2021889 от 03.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1720/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,“КГБ Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на „М.-Р.“ ЕООД, ЕИК 1*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* сумата от 360 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4