Р Е Ш Е Н И Е
№260103
гр. Бургас, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Зинаида Монева, след като разгледа
гражданско дело № 7800 по описа за
2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68
против Община Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2. В исковата молба се
сочи, че на 04.12.2016г. в с. Крушевец, общ. Созопол , във вилната зона, било
настъпило ПТП с автомобил „Инфинити КХ 70“ с рег. №…….., собственост на
„Юропиън Бединг Къмпани“ ЕАД. Автомобилът бил
управляван от С.Л., който бил преминал през необозначена и необезопасена
дупка на платното за движение. В резултата на настъпилото ПТП по автомобила
били нанесени щети. Посоченото моторно превозно средство било застраховано със
застраховка „Каско на МПС“ полица № 0320160028004093. Съставен бил Протокол за
ПТП № 1619138/ 16.12.2016г. от полицай при РУ МВР Созопол, в който били
отразени констатации за настъпило ПТП. Въз основа на сключената застраховка
била образувана ликвидационна преписка № *********, извършен бил оглед на МПС и
изготвена заключения с опис на щети. Ремонтът на автомобила бил извършен в
сервиз на „Витоша Ауто“ ЕООД, като стойността на ремонтните работил била в
размер на 2147.16лева, за което била съставена и фактура. От страна на
застрахователя било определено обезщетение в размер на 1789.30лева, изплатено
на 06.02.2017г. на „Юропиън Бединг Къмпани“ ЕАД. Били направени и разноски в
размер на 15.00лева по ликвидационната преписка. С тези си действия ищецът бил
встъпил в правата на застрахованото лице срещу ответника. Застрахователят счита,
че пътят на който е станало ПТП е общинска собственост и ответната Община
Созопол е бездействала, като не е изпълнила задължението си за поддръжка и
ремонт на пътя и да сигнализира за препятствието на пътя. Вследствие на това
ответникът, според иска на застрахователя, е станал причина за настъпване на
ПТП и щетите по автомобила. До Община Созопол била изпратена регресна покана на
31.05.2017г., получена на 02.06.2017г., но задължението не било погасено.
Претендира се осъждане на ответника за сумата от 1804.30лева главница,
представляваща изплатеното обезщетение по застраховката „Каско“ и обичайните
разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до изплащане на сумата, както и мораторна лихва
за забава в размер на 404.98лева за периода от 03.07.2017г. до 18.09.2019г. Претендират
се разноски. Правят се доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК на исковата молба ответникът Община Созопол депозира писмен отговор. Исковата молба се оспорва като нередовна и неоснователна. Иска се ищецът да посочи конкретно вредите причинени на МПС. Не било посочено и точното време на настъпване на ПТП. Искът се оспорва като изцяло неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че процесното ПТП е станало на общински път; че ответника има задължение за поддръжка на този път; че Общината е възложител на работа по поддържане на пътя , където е станало ПТП; че от настъпилото ПТП са причинени вреди на посочения автомобил; че е налице действие или бездействие на служители на Общината или други лица, на които е възложена работа, което да е в причинна връзка с твърдените вреди; ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение. Излага се твърдението, че във вилната зона на с. Крушевец няма и не може да има общински пътища, които Общината да поддържа. Оспорва се наличието на валиден застрахователен договор, по който да е изплатено обезщетението. Оспорва се и регресната отговорност по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Отделно от това, се сочи, че настъпилите твърдени вреди по МПС са причинени от поведението на водача или от друго лице – „Каравида“ ЕООД гр. Бургас, което е извършвало изкопни работи в района. Според ответника, водачът се е движил с несъобразена скорост, без необходимото внимание, като е действал при груба небрежност. Отговорността на посоченото дружество се изразявало в това, че не е обезопасило мястото, където са извършвани изкопните работи. Обезщетението било изплатено, въпреки че не се покривало от застраховката. Оспорва се верността на представения Протокол за ПТП № 1619138. Противопоставя се на искането за допускане и приемане на снимките на МПС. Противопоставя се на искането за допускане като свидетел на Т.С.С. – съставил протокола за ПТП, като се мотивира, че не бил свидетел на настъпването му. Направени са доказателствени искания и са посочени доказателства. Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с изрична молба исковата претенция се поддържа. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания. Претендира се за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
Ответната Община Созопол се представлява от адв. В. Х.. Отговорът на исковата молба се поддържа, правят се доказателствени искания и се сочат доказателства. Ответникът претендира иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените разноски.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят С.Б.Л.,***, водач на л.а. „Инфинити КХ 70” с рег. № …... Свидетелят сочи в показанията си, че през м. декември 2016г. е пътувал за с. К….., към вилната зона, където се намирала собствената му къща. Непосредствено до дома му, на Т- образно кръстовище, водачът попаднал на необезопасена дупка. Свидетелят сочи, че дупката била изкопана от дружество, което било подизпълнител на строителните дейности свързани с къщата на Л.. Освен необезопасена и необозначена , дупката не била и осветена, а произшествието било настъпило в тъмната част на денонощието, около 20.30 – 21.00часа. Самата дупка била дълбока около 1.20 – 1.50м., като предната част на автомобила попаднала вътре и не било възможно на собствен хода да излезе обратно. Наложило се на следващия ден дружеството лизингодател да изпрати екип, който да извади МПС от дупката. Водачът Л. се свързал с тел. 112, като на място бил изпратен служител на МВР Созопол – свидетелят Т.С.. Последният констатирал настъпилото произшествие и на 16.12.2016г. съставил Протокол за ПТП № 1619138. Свидетелят сочи, че пътят по който се е движил е „черен”, а скоростта му не била висока – около 10- 15 км/ час. Свидетелят не сочи и заявява, че не знае какви са щетите по автомобила, а в съгласие с договорните си отношение със застрахователя и лизингодателя не е търсил и информация за това. Л. сочи, че подизпълнител на строителните дейности било дружеството „Каравида” ЕООД, като след инцидента се бил свързал в управителя и го уведомил за станалото.
Свидетелят Т.С.С.,*** разказва, че на процесната дата е получил сигнал от дежурна част на управлението на настъпило ПТП в с. Крушевец. С. посетил мястото, като вече била настъпила тъмната част на денонощието. Свидетелят установил, че водачът Л. е попаднал в изкопана дупка на пътя. Свидетелят описва, че мястото е във вилната зона на селото, на „черен” път от чакъл. На място С. възприел изкопана дука, която предполага, че е за полагане на комуникация. Свидетелят сочи, че автомобилът е бил извън дупката, видял следи по него от попадането му в нея, но МПС не било в движение. За настъпилото произшествие С. съставил Протокол за ПТП № 1619138 и връчил същия на Л..
Изготвена и изслушана е съдебно- автотехническа експертиза. Вещото лице д- р инж. Ю.П. сочи, че за настъпване на произшествието, водачът Л. управлявайки посоченото МПС е попаднал с предната си лява гума в необозначена дупка. Вследствие на това е получил повреда на предната част на степенката на автомобила. Нанесените на автомобила вреди са оценени на 2440.72лева с ДДС – необходимите резервни части , материали и труд за подмяна на увредените детайли. Изполваните за ремонта елементи/ части са били нужни, поради факта, че при повреда степенката на автомобила се сменя и не подлежи на отделен ремонт. Вещото лице сочи, че причинените вреди се намират в причинно – следствена връзка на настъпилото произшествие. Инжинер П. заключава , че във вилната зона на с. Крушевец няма обособени пътища по смисъла на ЗП. Въпреки липсата на такива, по настилката, която е налична там, максималната скоростта на движение е в рамките на 20 – 30 км/ час. Според заключението при движение с посочената скорост би се стигнало до забелязване на дупката и нейното заобикаляне или спиране преди настъпване на произшествието.
Изслушана е и съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Н.К. сочи, че по сметка на „Юропиан Бединг Къмпани” ЕАД на 06.02.2017г. е постъпила сумата от 1789.30лева наредена от „Дженерали Застраховане” АД с основание „щета *********/ 16 Каско МПС на „Юропиан Бединг Къмпани” ЕАД”, представляваща обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Въз основа
на така изложеното, могат да се направят следните изводи. Предявената искова
молба е процесуално допустима. Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Искът е осъдителен и по същността си има
за предмет регресно притезание на застрахователя, който
е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице по сключен договор
за застраховка и
лихвени вземания произтичащи от това. Посочената разпоредба на КЗ предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая
правото на застрахования, което застрахователят упражнява посредством
предявяването на тази регресна претенция, е за обезщетение за имуществени вреди
по чл. 49 от ЗЗД. Последната отговорност е за чужди действия или бездействия,
тя е безвиновна по своя характер и от гледна точка на увредения има
обезпечително - гаранционна функция. В случая ответникът е юридическо лице
съгласно чл. 14 от ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да
отговаря по посочения иск. Отговорността може да възникне и в
резултат на бездействието на натоварените от ответника лица по отношение на
изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата. В случая ищецът претендира неизпълнение на задължение от страна на ответника за поддържане на общински
път по силата разпоредбите на закона - чл. 31 от ЗП, чл. 48,
т.2, б."а" от ППЗП и чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 49 от ЗЗД е
свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1.наличие на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец и в срока на застрахователното покритие да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риск, 2. заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя и 3. предпоставките по
чл 49 ЗЗД -наличие на вреди, настъпили вследствие противоправното поведение на
лице, на което ответникът е възложил работа, като вредите са причинени
вследствие противоправно деяние/действие или бездействие/, при или по повод на
възложената работа и причинителят е действал виновно, като вината се
предполага.
Настоящият
състав счита, че са налице първите две предпоставки. По делото е налице Полица
№ 0320160028004093 за застраховка „Каско на МПС” сключена между ищеца и „Юропиан Бединг Къмпани” ЕАД , валидна за периода
04.04.2016г. до 03.04.2017г. В срока на действие на полицата, на 04.12.2016г. е
настъпило събитие- ПТП със застрахованото МПС, за което е ангажирана
застраховката. След заявление пред застрахователя – искане за оценка на вреди ,
е била образувана преписка за щета № *********/ 07.12.2016г. Извършен е опис на
вреди на процесното МПС, като дружеството „Витоша Ауто” ЕООД е извършило ремонт
на увредените елементи , след което е издало фактура на стойност 2147.16лева с
ДДС на „Юропиан Бединг
Къмпани” ЕАД. Сумата
е била заплатена от собственика на автомобила. С ликвидационен акт № 496083/
02.02.2017г. е определено обезщетение в размер на 1789.30лева, което на
06.02.2016г. е изплатено на собственика на автомобила. От своя страна
застрахователя „Дженерали застраховане” АД е изпратило покана до ответника по
делото с искане за изплащане на посочената сума и обичайните ликвидационни
разноски в размер на 15.00лева. Поканата е получена на 02.06.2017г. в Община
Созопол, като плащане към застрахователя не е извършвано.
Настоящият
състав намира, че не е налице последната предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника. На първо място ищецът не доказа чрез представените
по делото доказателства, че мястото на което е настъпило произшествието – вилна
зона на с. Крушевец, представлява път,
за който Община Созопол или лица на които тя е възложила работа, с поведението
си/ действие или бездействие/ да са довели до възникване на препяствие на пътя
, което да е довело да настъпване на вредите по автомобила. Самата дупка по
смисъла на §1, т. 19 от ППЗДвП представлява такова препяствие. Следва да се
отбележи и друг факт, който изпъква сред останалите установени обстоятелства.
Свидетелят С.Л. категорично заяви, че дупката на пътя е в следствие на действия
свързани с ремонта на къщата му във вилната зона на с. Крушевец. Препятствието
на пътя е възникнало от действията на служители на търговско дружество наето от
свидетеля за изграждане на ВиК връзка от дома му до публичната мрежа. В случая
Община Созопол няма отношение към действията на трето лице, а според настоящия
състав няма как да й бъде вменено да отговаря за действията на служителите на
търговското дружество. Още при предявяване на искането си пред застрахователя, С.Л.
е посочил, че според него вина за настъпване на произшествието има дружеството
„Каравида” ЕООД. Въпреки свидетеските показания на Л., няма данни действията на
посоченоти дружество да са били съобразени с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните мрежи. Следва също така да се
отбележи, че според заключението на вещото лице, мястото на което е настъпило
произшествието не е път по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗП. Водим от горните съображения, настоящия състав
счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани , поради което
следва да се отвхърлят.
Съдът
счита, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , при този изход на делото, на ищеца
следва да се възложат направените от ответника разноски в общ размер на
550.00леа – 100.00лева депозит за изготвяне на съдебно – автотехническа
експертиза и сумата от 450.00лева за заплатеното адвокатско възнаграждение. По
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , минималното възнаграждение следва да е 447.65лева, а се претендира сумата
от 450.00лева, която е изцяло съобразена с посоченото възнаграждение. Следва да
се отчете , че по делото са проведени две съдебни заседания , в които защитата
се е явила. Договореното възнаграждение не е прекомерно.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 против
Община Созопол, гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2, искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 49 от ЗЗД във вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1804.30лева/ хиляда осемстотин и четири
лева и тридесет стотинки/ главница, представляваща изплатено от „Дженерали
Застраховане“ АД застрахователно обезщетение по преписка № ********* на застраховка
„Каско на МПС“ и реализираните обичайни разноски за неговото определяне, за
заплащане на сумата от 404.98лева/ четиристотин и четири лева и деветдесет и
осем стотинки/ мораторна лихва върху главницата за периода от 03.07.2017г. до
18.09.2019г., както и за законната лихва върху главницата за периода от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на Община Созопол, гр. Созопол, ул.
„Хан Крум“ № 2, сумата от 550.00лева/ петстотин и
петдесет лева / разноски за водене на производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ П.Дойков
Вярно с оригинала:
И.Г.