Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 09.06.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище касационен състав
На втори юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Николай Казаков
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик И. Иванова
АД № 17 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК във
вр. с Глава Х от АПК.
Производството е образувано по протест от Окръжна
прокуратура гр. Търговище против разпоредбите на
чл. 11; чл. 17, ал. 1, пр. 1; чл. 41, ал. 8 и ал. 9 в частта
„специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“; чл.
46, ал. 1; чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2 от Наредбата за местните данъци и такси на община Опака, приета от ОС
– Опака с Решение № 44 по Протокол № 7/ 28.02.2008 г., поради противоречие с
норми от по-висок ранг и в нарушение на предвидената компетентност.
В съдебното заседание по делото за
протестиращата страна се явява прокурор в ОП – Търговище - зам.окръжен прокурор
Н.Казаков, който поддържа протеста и изразява становище за незаконосъобразност
на протестираните разпоредби. Претендира за присъждането на разноски.
Ответникът по оспорването – Общински
съвет (ОС) - Опака, редовно призован не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на протеста,
приема за установено следното:
Протестът е подаден в срок предвид
нормата на чл. 168, ал. 3 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 16, ал. 1, т.
1 от АПК, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, последният
е частично основателен при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 28.02.2008 г. ОС-Опака с решение № 44 от Протокол № 7 от 28.02.2008 г. е приел Наредбата за определяне на размера на
местните данъци. Решението е прието с мнозинство от 9 гласа „за“ от
присъствалите 12 общински съветници.
Наредбата е подзаконов нормативен акт – регулира
правоотношения с местно значение, има неопределен кръг адресати и се
характеризира с многократно непрекъснато изпълнение във времето.Съгласно чл.
186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта. В конкретния случай,
законосъобразността на Наредбата се разглежда въз основа на протест от
прокурор, чието подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187
ал.1 от АПК. Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на
територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл.
76, ал. 3 от АПК, вр. с чл.
8 от ЗНА и с чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА и в
изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават
административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби.
Предвид изложеното, съдът намира, че Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Общински съвет - Опака е издадена в
изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да издава наредби на
територията на община Опака. Поради което, същата е издадена от компетентен орган. При приемането на Наредбата е спазена и
изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл.75,
ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта, органа който го е приел и е определен главния му предмет. Като
структура, форма и обозначение на
съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на Закона за нормативните
актове (ЗНА) и Указа за неговото прилагане.
По отношение съответствието на оспорената
разпоредба с материалния закон, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
протестираната наредба е записано: „Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) се
плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 юни,
до 30 октомври на годината, за която е дължим, ал. 2 „На предплатилите от 1
март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.“ Протестиращият
сочи, че първата алинея въвежда задължение за действие, а втората е с
благоприятстващ характер. Предварителното плащане на данъка е право на субектите
и поради това не може да се ограничава. Не е предвиден най-ранен момент в
нормата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Съдът също приема, че ОС – Опака е
въвел ограничение с вписване в протестираната разпоредба на начална дата за
плащане на ДНИ. Налице е противоречие с норма от по-висок ранг, каквато е
законовата разпоредба на чл. 28 от ЗМДТ. ОС – Опака няма правомощия да
доразвива и урежда разпоредбата на закона. Още повече, че нормата на закона е и
императивна. По отношение на втората алинея на чл. 11 законодателят в чл. 28,
ал. 2 от ЗМДТ визира като краен срок за плащане – 31 октомври, а не както е
записал ОС – Опака в протестираната разпоредба на чл. 11, ал. 1 - 30 октомври. Вярно е, че се касае само за
едни ден, но тази разлика не може да бъде подминавана, тъй като както правилно
отбелязва протестиращия административното право не познава института на
„маловажност“ и поради това противоречието със законовата норма е съществено. Отделно
от това съдът намира, че в нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ законодателят не е
предвидил начална дата за плащане на ДНИ за цялата година, поради което
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от протестираната наредба на ОС – Опака е
незаконосъобразна. Съдът приема, че протестът в тази част е основателен и чл.
11 от протестираната наредба на ОС – Опака следва да бъде отменен.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1, пр.
1 от протестираната наредба „Данъчната оценка (ДО) на недвижимите имоти на
предприятията е отчетната им стойност.“ Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1, пр.
1 от ЗМДТ „Данъчната оценка на НИ на предприятията е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната им оценка …“ Отново е налице противоречие
между протестираната разпоредба и норма от по-висок ранг. Смисълът на
законодателното решение за ДО е да се избере една от двете величини по критерий
за по-скъпа основа за пресмятане на ДНИ. Съдът счита, че протестираната
разпоредба е в ущърб на благото на гражданите да се събере полагаемия размер на
данъка, ако ДО е по-ниска от отчетната стойност на предприятията. В този смисъл
и в тази част протестът е основателен. Нормата на чл. 17, ал. 1, пр. 1 от
протестираната наредба на ОС – Опака противоречи на законовата разпоредба на
чл. 21, ал. 1, пр. 1 от ЗМДТ и следователно следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Според нормата на чл. 41, ал. 8 от протестираната
наредба е записано: „Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози,
бетон-помпи и др.), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки
или извънгабаритни товари и други специализирани автомобили, без тролейбусите е
в размер от 75 лв.“ Съгласно чл. 41, ал. 9 от наредбата: „Данъкът за
автокрановете с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз
на тежки и извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона е в размер на
140 лв. Незаконосъобразна е частта „специализирани ремаркета за превоз на тежки
или извънгабаритни товари“. Действително тази част е била в съдържанието на чл.
55, ал. 8 и ал. 9 от ЗМДТ в сила до
31.12.2017 г. В ДВ бр. 97/ 05.12.2017 г. е обнародван ЗИД на ЗДДС където в §
50, т. 2, б. „б“ в чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ думите „специализирани ремаркета за
превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават. Законът е влязъл в
сила на 01.01.2018 г. Отново съдът счита, че е налице противоречие на
протестираната част с норми от по-висок ранг. Според протестиращия
горепосочената част е премахната от законодателя със следните мотиви:
„Предложена е промяна за разрешаване на установени проблеми при облагането на
ремаркетата. Предвижда се „специализираните ремаркета за превоз на тежки или
извънгабаритни товари“ да отпаднат като термин в разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ, доколкото не е налице легална дефиниция за тях в националното
законодателство. Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само в
състав с МПС категория N. Промяната цели да преодоляване на установени при обмена на данни
от регистъра на МВР проблеми при облагането на специализирани ремаркета за
превоз на тежки или извънгабаритни товари и тяхното коректно категоризиране
съгласно разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ.“
При изложеното текстът „специализирани ремаркета за превоз
на тежки или извънгабаритни товари“ се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен поради противоречието му с норми от по-висок ранг чл. 55, ал. 8 и ал. 9
от ЗМДТ. Протестът в тази част е основателен. Протестираната част от
разпоредбата следва да бъде отменена.
На следващо място е налице противоречие с
норми от по-висок ранг и в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от протестираната
наредба на ОС – Опака. Видно от текста е, че „ Данъкът върху превозните
средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и
до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30
април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.“ На лице е противоречие с
нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ където крайният срок за плащане е 31
октомври на годината, за която е дължим.
Макар и с един ден срокът за плащане е в ущърб на гражданите на община Опака. Налице
е противоречие с чл. 60, ал. 1, изр. 2 от ЗМДТ където не е определен начален
срок за плащане на данъка. Протестът в тази си част е основателен.
Протестираната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от наредбата е незаконосъобразна
поради противоречие с норми от по-висок ранг и следва да бъде отменена.
Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от
протестираната наредба: „Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с
патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната
последователност: …т.4. Лицата, които използват работно облекло за обучение на
чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от
посочените в т. 10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава ІІ, раздел V от ЗМДТ,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място;
намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 53 е приложено
копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от
съответната регионална занаятчийска камара.“ Така изписана нормата въвежда
привилегия при плащане на патентен данък. При преглед в нормата на чл. 61м, ал.
1, т. 4, предл. 1 от ЗМДТ, привилегия се ползва само при лицата, които ползват
работно място за обучение на чираци по смисъла на закона за занаятите и
извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на Приложение № 4. Налице е
противоречие, тъй като разпоредбата на протестираната наредба предвижда
привилегия и за лицата, извършващи действия и по т. 12 и 13 от Приложение № 4,
което е в противоречие с разпоредбата на чл. 61м, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗМДТ където
липсва „т. 12 и т. 13“ от Приложение № 4. В закона съществува само т. 10 от
Приложение 4. Протестът е частично основателен в тази си част, само „т. 12 и
13“ следва да бъде отменена, а не цялата разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 4 .
И
на последно място в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от протестираната наредба е
записано: „Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен
данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПГДТПП х БМ
_______________________
12
Където НВДТПП е недължимо внесената част
от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платения годишен данък върху
таксиметров превоз на пътници през текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година,
следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
Видно от разпоредбата на чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ: „Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се
възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПДТПП х ОМ
-------------------
БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от
данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП - платеният данък върху таксиметров
превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за
които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на
пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните
месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници,
следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
Видно от втората формула на закона е, че
не е налице идентичност с тази в протестираната наредба съответно в чл. 64, ал.
4. Фактът е достатъчен за отмяна на протестираната разпоредба на чл. 64, ал. 2
от наредбата на ОС-Опака като издадена в противоречие с норми от по-висок ранг.
Протестът на ОП – Търговище в тази част е основателен и разпоредбата на чл. 64,
ал. 2 от Наредбата за местните данъци на община Опака следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
По изложените съображения Протестът на ОП - Търговище
е частично основателен. Следва да бъдат отменени разпоредбите на чл. 11, ал.
17, ал. 1, пр. 1, чл. 41, ал. 8 и ал. 9 в частта „специализирани ремаркета за
превоз на тежки или извънгабаритни товари“, чл. 52, ал. 1, т. 4 само в частта по
отношение на „ т. 12 и т. 13“, и чл. 64, ал. 2 от Наредбата за местните данъци
на община Опака като незаконосъобразни. Протестът в останалата част за цялата
разпоредба на чл. 52, ал. 1 т. 4 от протестираната наредба е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид на изхода от оспорването на
ответникът по протеста следва да бъде осъден да заплати на протестиращата
страна ОП – Търговище направените разноски по делото за обявлението в ДВ на
оспорването в размер на 20 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.193, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ чл. 11, ал. 17, ал. 1, пр. 1, чл. 41, ал. 8 и
ал. 9 в частта „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни
товари“, чл. 52, ал. 1, т. 4 само в частта за „ т. 12 и т. 13“, и чл. 64, ал. 2
от Наредбата за местните данъци на община Опака, приета с Решение № 44 по
Протокол № 7/ 28.02.2008 г. на ОС – Опака И ОТХВЪРЛЯ протеста в останалата част
по отношение от разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от посочената наредба.
ОСЪЖДА община Опака да заплати на Окръжна прокуратура Търговище
сумата от 20 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при
неподаване на протест или ако той е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……… …………