Р Е Ш Е Н И Е
№
62 25.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и четвърти февруари
две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 567 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.2а, б.”а” във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Л.Г.С., ЕГН ********** *** обжалва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ №20-0348-000133/24.11.2020г. на
началника на РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за
оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с липса
на съставомерни обстоятелства относно начина на извършване на деянието. Нарушението
на материалния закон е поради липса на извършено нарушение. Моли за отмяна на
акта.
В писмена молба жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответният началник на РУ – Дупница към ОДМВ – Кюстендил не
изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Процесната заповед №20-0348-000133/24.11.2020г. е издадена
от Б. К. Д. като началник на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. С нея на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Фактическите обстоятелства по
нарушението органът е свързал с това, че на 24.11.2020г. около 15.30 часа в
с.Яхиново, ул.“Иван Вазов“ в посока центъра жалбоподателят като собственик на
лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ с рег.№КН2999ВМ допуска управлението му от Г.
Л. Г., ЕГН **********, който е неправоспособен, за което на водача е съставен
АУАН серия GA №211388/24.11.2020г. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 09.12.2020г., а жалбата е
подадена на 14.12.2020г.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г.
директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от
ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.4 са
началниците на РУ към ОДМВР – Кюстендил.
Като част от административната
преписка органът е приложил АУАН серия GA №211388/24.11.2020г., съставен от
мл.автоконтрольор Й. Н. З. в присъствие на св.Н. Й. С. против Г. Л. Г. за това,
че на посочените в процесната заповед място и време Г. управлява посочения лек
автомобил, собственост на жалбоподателя, без да е правоспособен в нарушение на
чл.150 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя без възражения. Въз основа на АУАН
е издадено НП №20-0348-000724/08.12.2020г. на началника на РУ – Дупница, с
което на Г. Л. Г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП глобата е заменена с обществено порицание.
Видно от справка за нарушител, Г. Л.
Г. не притежава СУ МПС и е извършител на други нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя
като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока
по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено
длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от
осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК - наименование на органа-издател, адресатът, фактически и правни
основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис
на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с
фактическите основания за неговото формиране. Липсата на пълно съответствие
между фактическите обстоятелства и обвинението за извършено нарушение досежно
изпълнителното деяние не е съществено нарушение на формата, т.к. предимство има
фактическото описание, свързано с поведение на дееца по допускане управлението
на МПС от Г. Л. Г.. Твърденията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници.
Фактите по заповедта се основават на издадения срещу водача АУАН, който е годно
доказателствено средство и поставя началото на административното производство.
Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
В казуса по делото формално е осъществен фактическият състав
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗдвП в приложимата по случая
последна хипотеза, т.к от необорената в рамките на съдебното производство
материална доказателствена сила на АУАН по правилото на чл.189, ал.2 от АПК е
безспорно установено, че на релевираната в акта дата и място лицето Г. Л. Г. е
управлявал посочения лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като водачът
е бил неправоспособен – не е притежавал СУ МПС. В случая обаче нарушението,
чието наличие обуславя налагането на ПАМ по см. на чл.171 от ЗДвП и общото
правило на чл.22 от ЗАНН, не е осъществено по посоченото от органа изпълнително
деяние. За да е съставомерно поведението на собственика на МПС като нарушение
на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП същото следва да е осъществено посредством
действия по предоставяне на МПС на неправоспособен водач. Законовото правило не
съдържа посоченото в процесната заповед изпълнително деяние по допускане
управлението, което е свързано с формата на изпълнително деяние
„допустителство“ по см. на чл.10 от ЗАНН. Двете форми на изпълнително деяние се
съдържат в санкционният състав на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, но същият е
неприложим към административната отговорност на дееца, а само към
административнонаказателната такава, т.к. ПАМ осъществява диспозицията на
правната норма, а НП – нейната санкция. Видно е, че спрямо жалбоподателят е
приложена ПАМ за несъставомерно нарушение по начина на неговото формулиране в заповедта.
Несъставомерността на противоправното деяние лишава от правна сила приложената
ПАМ и е порок, водещ до нейната материална незаконосъобразност.
Изложеното налага отмяна на оспорената заповед.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0348-000133/24.11.2020г.
на началника на РУ - Дупница към ОДМВР – Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5,
изр.2 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: