Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,12.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 19 състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова сложи за разглеждане гр. дело №9969 по описа за 2019година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.А.С., ЕГН**********, адрес *** срещу Л.А.А., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН
********** ***, С.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** и И.П.Р., ЕГН**********, с
адрес *** , с която е заявен иск по чл.34
ЗС за делба на следната вещ: недвижим
имот, представляващ жилище - ап.**находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.*, вх.*, ет.*съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор **********, с площ от 89,33кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона,
ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч.
от общите части на сградата, основан на твърдения за възникване на
съсобствеността при квоти от 1/12 ид.ч. за ищцата,
1/12 ид.ч. за Л.А.А. и А.Д.А.,
8/12 ид.ч. за С.М.Р. и 2/12 ид.ч.
за И. П. Р., придобит при публична продан с влязло в сила на 06.03.2019г.
постановление за възлагане от А. и Л. Ангелови и впоследствие направено дарение
в полза на ищцата. Отправено е и искане
по реда на чл.344 ал.2 ГПК срещу съделителя С.М.Р. за заплащане на обезщетение в
размер на 20,83лева месечно /като първоначално заявената претенцията по отн. на И. П.Р. е оттеглена в о.с.з.11.11.2020г./
за лишаването й от възможността за ползване на имота, считано от получаване на
исковата молба до окончателното
извършване на делбата.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: С ответниците са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор
**********, с площ от 89,33кв.м., представляващ жилище - ап.**находящ се в гр. Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.6, вх.3, ет.4.
Ответницата С.Р. е придобила собствеността върху имота през 1988г. в СИО,
заедно със съпруга си – П. Р., починал на 15.11.2000г. След смъртта му неговите
наследници – С.Р., И.Р. и Г.Р. придобили по наследство по ⅓ ид.ч. от припадащата се част от пр. на собственост на техния
наследодател. За неплатени от съсобственика Г.Р. задължения към трето лице
върху собствената му 1/6 ид.ч. от имота е насочено
принудително изпълнение. С постановление за възлагане, в лязло
в законна сила на 06.03.2019г. имотът е придобит в СИО от А. и Л. А.Последните
извършили дарствено разпореждане на 18.06.2019г. на
1/12 ид.ч. от процесния
имот в полза на ищцата. Тъй като с ответниците не
могат доброволно да уредят отношенията си по повод съсобствеността, отправя
искане за съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК:
1./Постъпил е отговор от
ответника А.А..
Не оспорва, че с ищцата са съсобственици на имота, придобит на соченото
основание и при посочените квоти, като счита, че делбата следва да бъде
допусната; 2./Постъпил е отговор от С.Р.. Същата твърди, че имотът е
закупен от адв. А. А., като съгласно закона същият
няма право да участва в публична продан, респ. да придобие собствеността върху
спорния имот. Като нередовен купувач същият не може да прехвърли собственост на
дъщеря си. Сочи, че синът й Г. Р. не е бил собственик на закупения имот, тъй
като в нейна полза е имало саморъчно завещание, като така била придобила цялата
собственост върху имота преди 20г., след смъртта на съпруга си; Сочи, че не е
възпрепятствала ищцата да ползва апартамента, поради което не й дължи наемна
цена; 3./ Постъпил е отговор от
ответника И.Р., чрез назначения му
от съда особен представител. Твърди се, че ответникът А. А. ***, като адвокат и
е от кръга на лицата, които нямат право да участват в публичен търг на ос. чл.185 ЗЗД и чл.490 ГПК. Тъй като праводателят на ищцата не
е придобил собствеността, респ. тя също не е придобила собствеността на ид.ч. от имота. По отношение на претенцията по чл.31 ЗС
няма доказателства от които да е видно, че ищцата е била възпрепятствана да
ползва имота.
В о.с.з., страните поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът, като прецени по реда на
чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за покупко – продажба на недвижим държавен имот
№10355/15.06.1988г. ответницата С.Р. и П. Р. са придобили собствеността върху процесното жилище, предмет на исковата претенция.
Видно от постановление за
възлагане на недвижим имот от 02.11.2018г., ответникът А.Д.А. е придобил
собствеността върху 1/6 ид.ч. от процесния
НИ на осн. публична продан по изп.
дело №20167120400645 по описа на ЧСИ
Илиана Станчева, рег.№712 с район на действие ВОС.
По делото е приобщена цялата
преписка по изп.дело №20167120400645.
Видно от НА за дарение №94, том I, рег.№1483, дело №84/18.06.2019г.,
вписан в СвП- Варна с вх. рег.№15002, акт №152, том XLI, дело №89836/2019г. ответниците А.Д.А. и
Л.А.А. са дарили на ищцата И.А.С. половината от
придобитата от публична продан в режим на СИО 1/6 ид.
част от процесното жилище, предмет на исковата
претенция.
Видно от представеното и прието
като писмено доказателство саморъчно завещание от 22.08.2000г., П. Р.Р. е завещал
на съпругата си С. М. Р. своята идеална част от процесния
имот, както и е учредил право на ползване върху тази част на синовете си Г.Р. и
И.Р.. Завещанието е изписано изцяло ръкописно, съдържа означение на датата,
когато е съставено и е налице поставен подпис след завещателните
разпореждания.
Видно от протокол от 20.10.2020г.,
изготвен от нотариус Св. Димова, рег.№363, с р-он на
действие ВРС, е обявено саморъчното завещание на П. Р.Р.
в присъствието на молителите С. М. Р., Г.П.Р. и И.П.Р.. Същото е вписано в СвП- Варна с вх.
рег.№28102, акт№107, том VIII, дело№ 16581.
Видно е от Удостоверение за
наследници изх.№АУ006977МЛ/20.01.2021г., че П. Р.Р. е
починал на 15.11.2000г. и е оставил за свои наследници по С. М. Р. - съпруга, Г.П.Р.
и И.П.Р. - синове.
Видно е от Удостоверение за семейно
положение изх. №АУ002157ВН/ 07.01.2020г. на А.Д.А., че същият има съпруга – Л.А.
и деца - Д. А. и И.С..
Видно от удостоверение за
граждански брак А.Д.А. и Л.А. са сключили
брак на 11.07.1972г., регистриран в регистър в Лвовска
област.
Видно от Удостоверение, издадено
от АК – Варна с изх.№2652/28.07.2020г., А.Д.А. ***, като адвокат на
09.05.2000г. с личен №********** и е действащ адвокат без прекъсване на права
към датата на издаване на удостоверението.
По делото е допусната и
изготвена СТЕ, вещото лице по която дава следното заключение, че средният
пазарен наем на процесното жилище е в размер на
250лева.
По делото е допусната и
изготвена СПЕ, заключението по която, като даващо отговор на поставените задачи, неоспорено от страните, изготвено
компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и след запознаване
на ВЛ с оригинала на саморъчно завещание, бива възприето в цялост от съда. От
заключението на вещото лице се установява, че ръкописният текст и положения
подпис в саморъчно завещание от 28.08.2000г. са изпълнение от завещателя П. Р.Р..
При така
установеното съдът прави следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на
няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е
възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти
ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Според нормата на чл. 490,
ал.1 ГПК и чл. 185 б."Б" ЗЗД не могат да бъдат купувачи, включително
и в публична продан „съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни
изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите
- относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или
във ведомството на който действуват, освен ако
купувачът е съсобственик на спорното право“. По своя характер нормата на чл.185
от ЗЗД е забранителна и създава забрана за посочените в нея лица да извършват
описаните действия като им преписва задължение да не предприемат или да се
въздържат от извършване на визираните в нормата действия. Логическото тълкуване
на нормата на чл. 185, б."Б ЗЗД, според
настоящия съдебен състав е въведена с цел публичната продан да се извърши в
обстановка, чужда на съмнения за безпристрастното й протичане и липса на лична
заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имот, намиращ се в
района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. Нормата
ограничава всички изрично посочени лица, да участват в публична продан не само
по отношение на изпълнителните дела, по които те са правораздавали
или са представлявали страните, а във всички изпълнителни дела, образувани в
района на действието на съответният частен или държавен съдебен изпълнител.
Това означава, че ответникът А.Д.А., като адвокат вписан в АК-Варна и с
непрекъснати права към датата на извършената публична продан не е имал правото
да участва в нея в качеството си на физическо лице за закупуване на ид.
част от процесния недвижим имот по изпълнително дело №20167120400645,
образувано по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, рег.№712 с район на действие ВОС. Съгласно въведената забрана от закона ответникът А. не е имал право да
участва, като купувач в такава публична продан, съответно същата не е породила
действие, а оттам следва и изводът, че след като праводателят
на ищцата не е придобил собствеността върху ид.част
от НИ, респ. ищцата също не е придобила собственост върху тази ид.част. В този смисъл възражението на ответниците
С.М.Р. и И.П.Р. е основателно.
На следващо място, видно от
приобщеното по делото саморъчно завещание от 22.08.2000г., съставено от
наследодателя П. Р.Р., последният е завещал на
съпругата си С. М. Р. своята идеална част от процесния
имот. От заключение по изготвената СПЕ, неоспорено от страните, безспорно се
установи автентичността на саморъчното завещание. Същото представлява
универсално такова и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбите на Закона за наследството – чл. 25, ал.1, следователно то следва
да се приеме за действително. На основание чл. 27, ал.1 ЗН лицето, в което се
намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на
завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Следователно следва правният
извод, че всички саморъчни завещания подлежат на обявяване, независимо от това
къде са пазени. Искането за обявяване не е свързано със срок, макар законът да
указва, че трябва да бъде направено веднага, след като се узнае за смъртта на
завещателя. Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и
вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се
породи вещно-правното действие на завещанието, поради което възражението на
ищцата, че вписването има погасително защитно действие е абсолютно
неоснователно. Общото завещателно разпореждане по чл.
16 ал.1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание
качеството на наследник, който измества от наследяване /на цялото или на дробна
част от него/ наследниците по закон, като наследяването по завещание е с приоритет
пред наследяването по закон. Наследникът по закон наследява, само ако налично
завещание не е породило действието си. Правилото, установено с чл.113 ЗС,
според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до отношения на
придобиване на наследствени парва по силата на завещание спрямо наследника по
закон, както и в отношенията между придобиване на права от наследника по
завещание, придобили права по силата на наследственото /законово/ правоприемство и трети лица, придобили права по силата
на транслативен акт, сключен с наследника по
закон, поради изключеното наследствено правоприемство
от наследника по завещание. В този смисъл трайната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в решение №
206/25.07.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на ІІ г.о. и решение № 698/08.06.2011
г. по гр.д. № 1281/2009 г. на І г.о.
Въз основа на гореизложените
мотиви, съдът счита, че е настъпил вещно транслативния
ефект по отношение на правото на С. М. Р. и същата е придобила наследствените права
по силата на завещанието на П. Р.Р., починал на
15.11.2000г. Следователно и на това самостоятелно основание ответникът А. не е
могъл да придобие на търг идеалната част, предвид, че същата не е била
собственост на сина на наследодателя - Г.Р., респ. не е прехвърлил своята ид. част от процесния имот на
ищцата.
С оглед на гореизложено, съдът
счита, че предявения иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията по
чл. 344, ал. 2 ГПК: съобразно
правилото на чл.31, ал. 2 ЗС, когато общият
имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да
претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за
имота, считано от датата на получаване на писменото поискване. Доколкото по
делото не се установи възникването на съсобственост между страните, то се обуславя
извод за неоснователност на искането, поради което същото следва да бъде
отхвърлено.
Съобразно
разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба
обаче е приложима едва когато искът за делба бъде разгледан по същество и
производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва
съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните. Това е така, тъй
като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските
могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в
която се приема паричната оценка на делбената маса и
става възможно остойностяването на дяловете. При отхвърляне на иска за делба /какъвто
е настоящия случай/ и при прекратяване на производството по делбено
дело, разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата
на чл.78 ГПК. Доколкото от страна на ответниците не е
направено такова искане и предвид, че ответникът И.П.Р. се представлява от особен представител, а на
ответницата С.М.Р. е предоставена правна помощ, то съдът не присъжда разноски.
Съгласно чл.344 от ГПК следва
да се определи и държавна такса на основание чл.9 от ТДТГПК по делото. На
горепосоченото основание ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС в размер на 100.00 лв.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.С., ЕГН********** с адрес *** срещу
Л.А.А., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** ***,
С.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** и И.П.Р., ЕГН**********, с адрес *** иск за
допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - ап.**находящ
се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.*, вх.*, ет.*съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
**********, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет,
килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и
1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, на осн. чл.34 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.А.С., ЕГН********** за осъждане на С.М.Р. да й заплаща обезщетение в размер на
20,83лева месечно за лишаването й от възможността за ползване на имота, считано
от получаване на исковата молба до окончателното извършване на делбата, на осн. по чл. 344, ал.
2 от ГПК
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС сума
в размер на 100лева, представляваща държавна такса на
основание чл. 9 от ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО в
частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред ОС-Варна в едноседмичен срок от
съобщението по арг. от чл. 344, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: