РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Карлово, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20225320101452 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер,
със законен представител Б. И. Н., чрез пълномощника юрк. А. Г. против Б. Д.
И., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „И. В.“ № **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.
К.“ №*.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2020 г., ищцовото дружество,
в качеството на кредитодател, сключило с ответника по делото, в качеството
на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
303796. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.
Посочва се, че сключването на самия договор се извършва въз основа
на подробна информация, достъпна на уеб адрес: ************. На същия
електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се
съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по
следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален код. Той
1
получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след
отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от
него телефонен номер, като разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен
номер: *************и следния имейл: ******************. Активиращият
код бил 9777.
Ищецът посочва, че сключването на договора чрез електронната
платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9
от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ, бил
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът следвало при преценка на доказването на
факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Към
исковата молба ищецът прилага по два броя дискове – за съда и за ответната
страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит,
съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК. В хода на кандидатстване
кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било
видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото нямало сигнал,
че документът за самоличност е откраднат, то било явно, че именно
ответницата е предоставила снимките. Изпратена била и снимка за сравнение.
От нея било видно, че лицето на личната карта съвпада със снимката за
сравнение. Изпратена била и снимка от приложението „Вайбър“. От нея било
видно, че лицето от личната карта е титуляр на приложението, а телефонният
номер, с което е регистрирано приложението бил номерът, с който е
кандидатствано.
Видно било, че етапите за сключване изискват множество действия
от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит.
Следователно ответникът знаел в какво правоотношение встъпва. Видно
било, че същият доброволно е предоставил документ за самоличност. По този
начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на
което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 2 000 лв., която
била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът И., а именно: в „О. б.
б.“ АД с IBAN: ****************, BIC: ************.
От чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит било видно, че вземането за
главница в размер на 2000 лв. е разпределено на 24 вноски, първите 23 от
които в размер на 83.33 лв. и последна 24-та в размер на 83.41 лв., за периода
13.08.2020 г. – 04.07.2022 г.
2
Вноската за главница в размер 83.33 лв. с падежна дата 09.07.2021 г.
не била погасена, поради което ищецът подал заявление за издаване на
заповед по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №938/2022 г. по описа на РС
К. била издадена заповед за изпълнение, с която заявлението било уважено.
Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, което обуславяло
правния интерес на заявителя от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ищецът моли съда да признае за установено съществуването на
вземане на „И.Ф.“ ЕООД по отношение на ответника Б. Д. И., за което по ч.
гр. д. №938/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата 83.33 лева,
представляваща вноска за главница към падежна дата 09.07.2021г. по договор
за кредит № 303796 от 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 29.07.2022 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските по делото, включително и тези в
заповедното производство.
Ответницата, чрез адв. Е. И., оспорва иска и възразява срещу
дьлжимостта на посочените в исковата молба суми. Оспорва обстоятелството,
че с ищцовото дружество се намира в облигационни отношения.
Оспорва обстоятелството, че е сключила процесния договор. Не била
подписвала такъв договор и не го била потвърждавала.
Оспорва твърдението в исковата молба, че е провела разговор с
представител на ищеца с цел потвърждаване на договора на посочения
телефонен номер и че дала съгласие за сключване на такъв.
Оспорва представените документи към исковата молба, като твърди,
че същите са създадени за нуждите на делото и сочената сума не е
предоставена.
Счита, че Договор за кредит от разстояние е нищожен поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПK, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК при изложени
твърдения за предоставени заемни средства в размер на 2000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,15 %, при ГПР в размер на
48,3 % и срок за погасяване на заема 720 дни.
Ответницата моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че „И.Ф.“ ЕООД е надвземало
неправомерно възнаградителна лихва в размер на 294,86 лева и неустойка в
размер на 216,79 лева и ги е получавало без основание. Поради което, при
условията на евентуалност, ако съдът счете предявения иск за главница в
размер на 50,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД
предявява възражение за ПРИХВАЩАНЕ между главницата по кредита със
сумата от 511,65 лева, представляваща получена в периода от 20.08.2020г. до
13.12.2022г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни
3
договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 294,86 лева и неустойка
в размер на 216,79 лева.
С допълнителна молба по чл.143, ал.2 ГПК, ищецът посочва, че
между страните е имало предходно дело с предмет процесния договор за
кредит – гр. д №1359/2021 г. по описа на РС К.. По него ищец била Б. И.. С
влязло в законна сила Решение №225 от 13.07.2022 г. съдът прогласил за
нищожна клаузата за неустойка от процесния договор. Ето защо
възражението по настоящото дело, че между страните няма сключен договор
за кредит било неоснователно, тъй като наличието на договор било
задължителна предпоставка, за да се прогласи клауза от него за нищожна.
Също така съдът прогласил нищожност само на клаузата за неустойка, т. е.
счел, че не тя влече недействителност на целия договор. Ищецът счита, че
доколкото по това дело имало твърдения, касаещи и договорната лихва, то и
спрямо нея имало сила на присъдено нещо, като съдът разгледал делото не
счел клаузата за нищожна. Съответно и спрямо нея не можело да има
повторно произнасяне.
Ищецът моли съда да не разглежда отговора на исковата молба, тъй
като за същите волеизявления, спрямо същия договор, вече има влязло в сила
решение и не можело да има повторно произнасяне спрямо тях.
По повод възражението за прихващане, ищецът счита, че не са налице
условията за извършването му. На първо място, не се установило дължимост
на насрещно вземане. С Решение № 225 от 13.07.2022г. по гр. д. №
1359/2021г. на PC К. се прогласила нищожност на клаузата за неустойка. По
никакъв начин нямало данни, че въобще такава е заплатена. Подобно нещо не
се установило по делото. Също така насрещното вземане, с което се иска
прихващане, не било ликвидно и изискуемо. Не било уточнено нито по
размер, нито по основание, поради което не били налице условията на чл. 103
от ЗЗД.
Наред с горното, договорната лихва не била предмет на настоящото
дело. Тя не била предмет и на гр.д. № 1359/2021 г., на PC К., поради което
тази клауза била действителна. Тя никога не била прогласявана за нищожна.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е констатирал,
че към депозирания от адв. Е. И. отговор на исковата молба не е приложено
надлежно адвокатско пълномощно. Указано е на ответницата Б. И. да
представи надлежно пълномощно на адв. Е. И. или да потвърди изрично
извършените от нея процесуални действия, като е предупредил страната, че в
противен случай съдът ще приеме, че отговор на исковата молба не е
депозиран. Съобщението е лично връчено на Б. И. на 05.04.2023 г., като
пълномощно за адв. И. не е представено по делото, нито ответницата е
потвърдила извършените от нея действия. Ето защо и на осн. чл.253 от ГПК,
съдът е изменил протоколно определение от 27.04.2023 в частта, в която е
приел, че в срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба,
като с оглед горните съображения се счита, че ответницата не е пердставила
4
такъв.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №938/2022 г. на РС К. е видно, че
по заявление на ищцовото дружество от 01.08.2022 г. е била издадена Заповед
№557/05.08.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 83.33 лева
– представляваща част от вноска за главница към падежна дата 09.07.2021г.
по договор за кредит № 303796 от 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до изплащане на вземането.;
25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит
№ 303796, сключен на 14.07.2020 г. между „И.Ф.“ ЕООД и Б. Д. И., с размер
на предоставения кредит от 2000 лева.
Срещу връчената заповед ответницата (тогава длъжник) е подала
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.
От представеното Решение №225/13.07.2022 г., постановено гр. д.
№1359/2021 г. по описа на РС К. е видно, че делото е било образувано по иск
с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен от Б. Д. И., против „И.Ф.“
ЕООД. Ищцата е поискала съдът да постанови решение, с което бъде
прогласена нищожността клаузата на чл.3, ал.2 от Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №303796 от 14.07.2020 г., сключен между нея и „И.Ф.“
ЕООД, предвиждаща заплащане на неустойка, като накърняваща добрите
нрави, а в условията на евентуалност – като заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Искът е уважен, като процесната клауза за неустойка е прогласена за
нищожна, като накърняваща добрите нрави.
Според заключението на назначената и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза, сумата от 2000 лв. е предоставена от ищцовото
дружество на ответницата, като от страна на последната са извършени
плащания в размер на общо 2280.84 лв. по сключения между страните
Договор за кредит № 303796 от 14.07.2020 г. Непогасената от Б. И. сума е в
общ размер на 1529.18 лв., както следва:
- главница в общ размер на 1199.18 лв., от която: частична вноска в
размер на 32.48 лв. за 10-та вноска, с падеж 10.05.2021 г. и 14 бр. пълни
вноски за периода 09.06.2021 г. – 04.07.2022 г., в размер на общо 1166.70 лв.;
- договорна лихва за периода 10.05.2021 г. – 04.07.2022 г., в общ
размер на 330.00 лв.
5
Към датата на образуване на ч. гр. д. № 938/2022 г. /01.08.2022 г./
дължимите вноски са: вноската за главница с падежна дата 10.05.2021 г. –
32.48 лв.; вноската за главница с падежна дата 09.06.2021 г. – 83.33 лв. и
вноската за главница с падежна дата 09.07.2021 г. – 83.33 лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в
заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
По делото се установи по категоричен начин сключен между страните
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 303796 от 14.07.2020 г.
Този извод произтича от факта, че клауза от него (но не и целият договор) е
била прогласена за нищожна – с влязло в законна сила Решение
№225/13.07.2022 г., постановено гр. д. №1359/2021 г. по описа на РС К..
Следователно договорът за кредит съществува в правния мир, а задължението
за главница с падежна дата 09.07.2021 г. в размер на 83.33 лева се установява
от заключението на вещото лице.
По делото не се установи ответникът да е заплатил задължението си,
предмет на исковата претенция, поради което искът следва да се уважи като
основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят и сторените по делото разноски – 75 лева в заповедното
производство, от които 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, и 300 лева в исковото производство, от
които 25 лева за довнесена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице
и 100.00 лв.за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Общият размер на разноските на ищеца в двете производства, които
следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 375.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Д. И., ЕГН: **********, от гр.
С., ул. „И. В.“ № **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ №* дължи на „И. Ф.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“
№**, партер, със законен представител Б. И. Н. сумата от 83.33 лв. (осемдесет
и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща вноска за главница с
6
падежна дата 09.07.2021 г. по Договор за кредит № 303796 от 14.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г.
до изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №938/2022 г. по описа на РС
К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
ОСЪЖДА Б. Д. И., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „И. В.“ № **,
съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ №* да заплати на „И. Ф.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер,
със законен представител Б. И. Н. сумата от 375.00 лв. (триста седемдесет и
пет лева) и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото,
от които 300.00 лева в исковото производство и 75.00 лева в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7