Протокол по дело №1383/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 64
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20213330101383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 64
гр. Разград, 03.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101383 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н Н Д не се явява, не се явява и процесуалния му
представител. С вх. № 914/02.02.2022 г. е постъпила молба от процесуалния
му представител на ищеца, с която уведомява, че е в невъзможност да се яви
в съдебно заседание, поради наличие на служебен ангажимент по дело пред
ОС – Сливен. Дава становище за даване ход на делото в отсъствието му и
поддържа ИМ, оспорва насрещната ИМ и поддържа отговора по нея.
ОТВЕТНИКЪТ И.В. М. се явява заедно с процесуалния си представител
адв. И Г при АК - ВТ, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ. Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпва към доклад по чл. 146 от ГПК:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Н. Д. с
ЕГН-********** чрез пълномощника му адв. С. Х. при АК – София, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „Х Б“ №*, четвърти полуетаж, офис № 4, против ИВ
М. с ЕГН********** от гр. Р, ж.к. „О“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с която се
моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1125,00 (хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ на основание чл. 286
от ЗЗД ведно с дължимата законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение. Моли се съдът да присъди на ищеца направените от
него разноски по заповедното и по настоящото производство. Ищецът твърди,
че на 17.09.2019 г. между страните бил сключен договор за правна помощ, по
който доверителят възложил, а довереникът приел да извърши лично или чрез
1
трето лице всички нужни действия, включително и съдебно процесуални
такива, за обезпечаване получаването на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени
увреждания на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ РР3653ВА,
собственост на ответника, увреден при настъпило на 13.09.2019 г.
застрахователно събитие, реализирано по вина на водача на л.а. „Ауди А4
Авант“ с рег.№ У****АХ, застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в
ЗК „Лев Инс“ АД. Посочено е, че страните по договора за правна помощ са
договорили възнаграждение в размер на 20% от размера на полученото
застрахователно обезщетение. Твърди се, че в изпълнение на договора
ищцовата страна надлежно завел доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, администрирана като
щета № 1601-5000-19-306***, проведена била кореспонденция с органите на
МВР, както и с органите на прокуратурата, с цел снабдяване е необходимата
документация за настъпилото застрахователно събитие, проведена била
писмена и устна кореспонденция със ЗК „Лев Инс“ АД. По заведената
доброволна претенция ЗК „Лев Инс“ АД, определил и доброволно изплатил
на доверителя застрахователно обезщетение в размер на 3745,88 лева. Твърди
се, че с оглед защита интересите на ответника ищецът депозирал пред ЗК
„Лев Инс“ АД две жалби във връзка с размера на определеното обезщетение.
В резултат на тези действия застрахователят преразгледал определения
първоначален размер на обезщетението, като допълнително определил и
изплатил сумата от 1879,12 лева. Твърди се, че след трета жалба до
застрахователя, ищецът поискал предоставяне на подробна разбивка и
мотивировка на определения размер на обезщетението, както и депозирал
сигнал до КФН. Ищецът посочва, че съгласно договореното ответникът
следва да му заплати сумата от 1125 лева, представляващо 20% от размера на
полученото застрахователно обезщетение. На 22.02.2019 г. ищецът отправил
две извънсъдебни покани към ответника за изплащане на сумата, но
дължимото плащане не било извършено. На 14.04.2021 г. било депозирано
заявление от ищеца за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ЧГД № 782/2021 г. на Районен съд – Разград и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В
хода на производството ответникът депозирал възражение и по указания на
съда ищецът депозирал ИМ. В срока за писмен отговор ответникът изразява
становище за неоснователност на претенцията. Ответникът твърди, че сам е
потърсил пътна помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след
приключване на техническата експертиза, поради което дължал към момента
сумата от 350 лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и
с техния представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил,
намиращ се в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат
изготвени снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало
отново да преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя
снимки и описва щетите. Твърди, че няма екземпляр от подписания договор.
Ответникът твърди, че едва след изплатено обезщетение в размер от 3745,88
лева от застрахователя, бил потърсен от ищеца, който написал единствено
молба от името на ответника, че не е съгласен с определеното му
обезщетение. След повече от година ответникът получил сумата от 1 879,12
лв. Признава, че дължи на ищеца сумата от 375,80 лева, представляващо 20%
от изплатената му сума от 1 879,12 лв., макар и да посочва, че същата е във
висок размер. Твърди също, че всеки месец след ПТП се е обаждал и
2
разговарял с адв. Георгиев от същата кантора, за да се информира за
придвижването на делото му. При всеки разговор бил успокояван, че нещата
са задвижени. Твърди още, че половин година след ПТП разговарял с ищеца,
който след няколко обидни думи по телефона му казал, че се отказва от
делото му. Ответникът се съгласил и изискал обратно документите си и
пълномощното. На следващия ден ищецът се свързал Емил Стефанов, зет на
ответника. При разговора с него ищецът се извинил и посочил, че желае да
продължи работата по случая. В насрещна искова молба ответникът
предявява претенция към ищеца за изплащане на имуществени и
неимуществени вреди в общ размер от 880 лева, както следва 500 лева за
причинени му неимуществени вреди, както и 380 за причинени му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г. Като
обстоятелства посочва, че след реализирането на ПТП сам е потърсил пътна
помощ след ПТП да прибере л.а. от гр. Шумен след приключване на
техническата експертиза, поради което дължал към момента сумата от 350
лева на Р.Г.. Твърди, че лично се е свързал със застрахователя и с техния
представител Р.Д. ходил три пъти до катастрофиралия автомобил, намиращ се
в автомобилната база на „Хитко“ в град Разград, за да бъдат изготвени
снимки и да бъде заведена щетата. Ответникът сочи, че е трябвало отново да
преживее стреса, гледайки как вещото лице разглобява, изготвя снимки и
описва щетите. В тази връзка излага становище, че ищеца му е причинил
неимуществени вреди в размер на 500 лева и имуществени в размер от 380
лева, от които: 350,00 лева цената по устен договор, която трябва да плати и
дължи и до момента за превоз на автомобила му след ПТП от гр. Шумен,
както и 30 лева, представляващи разходи за транспорт на вещото лице за
огледи на лекия автомобил. В срока за писмен отговор по насрещната искова
молба, ищецът по първоначалния иск оспорва претенциите за изплащане на
изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като посочва, че липсва
правно основание, по силата на което той да дължи изплащане на тези вреди.
Посочва, че по договора за правна помощ липсва клауза, с която той е
задължен да заплаща разходите във връзка с репарирането на автомобила или
да покрива разходите за транспорт на вещото лице-оценител. Посочва, че
същите следва ада бъдат изискани от застрахователя. Оспорва твърдението,
че същите са действително сторени като необходими от ищеца по насрещния
иск и че намират в причинна връзка с договора за правна помощ. Оспорва по
основание и размер предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лева. Посочва, че липсва причинна
връзка между действията му и хипотетично твърдените от ищеца по
насрещния иск неимуществени вреди. Твърди, че е изпълнял стриктно и
професионално задълженията си по договора за охрана интересите на другата
страна. Твърди, че липсва действие или бездействие от негова страна в
причинна връзка с посочените от другата страна неимуществени вреди.
Оспорва и предявения иск за заплащане на законна лихва като неоснователен.
Ищецът по първоначално депозираната молба представя писмени
доказателства. Ответникът и ищец по насрещната искова молба представя
писмени доказателства, моли съда да допусне свидетелски показания. Моли
съда на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК да задължи другата страна да
представи по делото в оригинал договора за правна помощ от 17.09.2019 г.
Моли да бъде открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК като оспорва
подписите в договора за правна помощ.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по първоначалния иск:
3
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения: договор за поръчка (в случая договор за
правна защита и съдействие), изпълнение на договора от страна на ищеца,
изпадане в забава на ответника.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация е по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 286 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл. 79 от ЗЗД.
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: Всички факти подлежат на доказване.
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Искът по чл. 422 от ГПК е положителен
установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника,
за което е издадена заповед за изпълнение, а именно за установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за изпълнение. В
тежест на ищеца е установи, че е налице валиден договор за правна защита и
съдействие, че задължението на ищеца е изпълнено точно; че ответникът
дължи възнаграждение; че ищецът е уведомил доверителя за изпълнението
във връзка с чл. 284, ал. 1 ЗЗД. Съответно в тежест на ответника е да установи
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч.
да установи точното изпълнение на задължението си по договора за поръчка в
количествено, качествено и времево отношение.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по насрещния иск:
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения: действия или бездействия на ответника,
противоправност и виновност на тези действия, имуществени вреди за ищеца,
неимуществени вреди за ищеца – душевни болки и страдания, причинна
връзка между действията (бездействията) и вредите.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация е по чл. 45 от ЗЗД.
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: Всички факти подлежат на доказване.
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Когато ищецът основава твърдения, че е
претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или
бездействие на ответника, той следва да установи, че ответника е осъществил
противоправно действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа),
настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и
вредите. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищеца пък следва да
установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
т.е. увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях.
Страните ангажират писмени доказателства, приложени към исковата
молба и отговора, които са допустими за нуждите на съдебното производство,
относими към предмета на делото и необходими за разглеждането му.
На основание чл. 190 от ГПК и по искане на ответника, задължава ищеца
да представи в оригинал договора за правна защита и съдействие от
17.09.2019 г.
По искането по чл. 193 от ГПК съдът ще се произнесе в открито с.з. след
представянето на документа. По направеното искане от ищеца по насрещния
иск за събиране на поисканите свидетелски показания, съдът прецени същото
като допустимо. Допуска провеждане на разпит в качеството на свидетели
при режим на довеждане на Петя Стоянова М.а и Андрей Петков Андреев за
установяване на посоченото в насрещната ИМ. Допуска провеждане на
разпит в качеството на свидетели на Р. Ц. Г. и Р. В. Д. за установяване на
посоченото в насрещната ИМ. Съдът предоставя на ищеца по насрещния иск
4
едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който следва да внесе по
сметка на Районен съд – Разград сумата от 40,00 (четиридесет) лева за
призоваване на двамата свидетели.
АДВ. Г: Нямам възражения по доклада.
От посоченото в молбата, депозирана от ищцовата страна, съдът
прецени, че същите нямат възражения по доклада на делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, съдържащ се
определението на съда.
АДВ. Г: Не възразявам по доказателствата, да бъдат приети. Към
настоящия момент коментираме с клиентът ми представеният договор дали
да се образува производство.
Съдът, като прецени, че приложените писмени доказателства са
допустими, относими и необходими за разглеждане на депозираните ИМ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с първоначалната искова молба и отговора
писмени доказателства, а именно: Договор за правна помощ от 17.09.2019 г.,
сключен между ИВ. В. М. и Н. Н. Д.; кореспонденция между адв. Н.Д. и ОД
на МВР – Шумен и РП – Шумен; резолюция на РП – Шумен с вх. №
2126/2019 от 24.10.2019 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2019-1038-626; застрахователна претенция до ЗК „Лев Инс“ АД; писмо от
ЗК “Лев Инс“ АД; молба до ЗК “Лев Инс“ за предоставяне на допълнителни
документи по щетата; жалба до ЗК „Лев Инс“ АД относно определения
размер на застрахователното обезщетение; повторна жалба до ЗК “Лев Инс“
АД относно определения размер на застрахователното обезщетение от
28.08.2020 г.; повторна жалба до ЗК “Лев Инс“ АД относно определения
размер на застрахователното обезщетение от 31.11.2020 г.; писмо от ЗС „Лев
Инс“ АД от 30.12.2020 г.; жалба до Комисия за финансов надзор; писмо от ЗК
„Лев Инс“ АД ведно с подробна обосновка за размера на застрахователното
обезщетение; писмо от Комисия за финансов надзор, в отговор на подадена
жалба; покана до Иван Валентинов М. от 22.02.2021 г.; Покана до Иван
Валентинов М. от 26.02.2021 г.; пълномощно на л. 63 – 65; договор за правна
помощ; известие за документи за продажба.
СЪДЪТ е задължил ищеца на основание чл. 190 от ГПК да представи в
оригинал Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019 г., като
същият е представен с молбата с вх. № 914/02.02.2022 година. Освен това
съдът напомня на явилата се страна, че е допуснал събиране на поисканите от
ищеца по насрещния иск свидетелски показания чрез разпит на двама
свидетели при режим надовеждане - Петя Стоянова и Андрей Андреев за
установяване на посоченото в насрещната искова молба. Допуснато е
провеждане на разпит в качеството свидетели на Р.Г. и Р.Д. за установяване
на посоченото в насрещната искова молба. Предоставила е и на ищеца по
насрещния иск едноседмичен срок, в който да внесе депозит за призоваване
на двамата свидетели и доколкото депозитът е внесен, свидетелите са
призовани. Указал е на страните, че по искането по чл. 193 от ГПК съдът ще
се произнесе в открито съдебно заседание след представяне на Договора за
правна защита и съдействие от 17.09.2019 г.
5
СЪДЪТ ИЗСЛУША становището на явилата се страна по представения
Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019 г.
АДВ. Г: Желаем да се разпитат свидетелите. Още обмисляме по
отношение на представения договор. Моля да ни дадете възможност да
помислим по въпроса. Не възразяваме да се премине към разпит на
свидетелите.
Съдът пристъпва към разпит на допуснатите свидетели.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ АНДРЕЙ ПЕТКОВ
АНДРЕЕВ.
А П А, роден на 15.05.1980 г. в гр. Р, живущ в гр. Р, български граждани,
управител на „П“ ЕООД, б.р със страните.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ АНДРЕЙ АНДЕЕВ: С господин И.М. сме служили заедно
и сме колеги, бивши военни. От съвместното ни служене го познавам като
много стриктен и точен човек, изпълняваше всяка една задача, която му се
постави. Научих за ПТП -то със семейството му. Доста се изненадах, защото
с неговия опит, карал е служебни автомобили и никога не е имало нещо
подобно. Впоследствие разбрахме, че не по негова вина е станало, а от друг
нарушител на пътя. Тогава с мерак закупи този автомобил нов, за да може да
обслужва себе си и семейството. Той има две дъщери и внуци, да се
възползват от автомобила. След ПТП-то, тъй като имам офис на центъра, през
ден - два се виждаме, разбрах че нещо не е добре самия той, тъй като беше
постоянно изнервен, кафе през кафе пие, цигара от цигара пуши. Питах го
защо се чувства така, а той каза, че е тръгнал по мъките с автомобила. Прибра
го някъде след Шумен, тъй като там е станала катастрофата, от там го
транспортира тука. По катастрофата той е съдействал през цялото време.
Намира личен имот за съхранение на автомобила, оправя документалната
част, снимки, лично действа по застраховката, а те го разтакават като искат
едно, друго, и така. Едни казват да се бракува, други казва да не го бракува.
Това е едно голямо напрежение, психично натоварване, на който и да е човек.
И аз да съм, и аз бих се чувствал по този начин. Видимо от времето
проблемът продължава, не може да се реши окончателно. Това да загубиш
нов автомобил, а лично той с голям мерак го закупи, много тежка загуба е за
всяко едно семейство. В днешно време трудно може да се постигне
купуването на нов автомобил. Той беше ходил на мисия в Афганистан, за да
изкара пари, за да си купи автомобила. Запознат съм с цялата ситуация.
Лично аз питах дали мога да помогна, но в него случай, освен
застрахователите, държавата или който може да се намеси, никой друг не
може да вземе някакво отношение в ситуацията. Автомобилът не може да
бъде възстановен, тъй като щетата е сериозна. От цялото това нещо той е
разтревожен, проблеми все среща, все са на главата му. Автомобилът, вместо
да му се радва, неизползваем е. Той цял живот е на колела. В работата си все
се е занимавал с автомобилния парк. Човекът в един момент остава като човек
без крака. Постоянно е под напрежение, под притеснение. То самото ПТП е
едно голямо напрежение. Остава един стрес, който стрес няма кой да му
отнеме така или иначе.
АДВ. Г: Нямам въпроси. Може да освободим свидетеля.
Със съгласието на явилата се страна свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката Петя Стоянова М.а.
6
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА:
П С М.А, родена на 03.05.19** г. в гр. К, живуща в гр.Разград, български
гражданин, съпруга на ответника - ищец по насрещния иск.
Съдът разясни на свидетелката правата и по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА ПЕТЯ М.А: Ще давам показания.
Свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА П М.А: Не само, че съм чувала, аз присъствах на
самата катастрофа и знам много добре какво беше състоянието му и от какво
беше притеснението му за всяко едно нещо, затова и той се съгласи, не
искаше да вижда тази кола. За да я имаме, да е чисто нова, закупена е на
лизинг, наложи се да отиде в Афганистан, за може да си позволи да я
изплатим. След това беше голям шока. Нае адвокат той да се грижи за
всичките неща, но всичко опря до него. Той ходеше, представяше колата.
След като се върна, беше в голям шок. Лягаше, ставаше, пушеше, вечер и
денем не искаше с него да разговарят. Това беше абсолютно шоково
състояние.
АДВ. Г: Нямам въпроси.
Със съгласието на явилата се страна свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелят Р.Г..
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:
Р. Ц. Г., роден на 08.07.19** г. в гр. Р, живущ в гр. Р, български
гражданин, управител на „Г. т“ ЕООД, б.р. със страните.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Г.: За случая помня, че се обади на И.М., на жена му
брат и, да отида да приберем колата до Разград след станало ПТП. Колата
трябваше да се докара в Разград, да не е в Шумен в полицията и оставихме
там колата. Прибрахме се и след време, не знам колко, ходих да приберем
колата от Шумен до Разград. Не помня дали с него ходих. Уговорката беше
по принцип да ми плати след като си вземе парите. Досега не ми е заплатил
услугата. Обади ми се човек за него, на който имам пълно доверие, дори да не
ми плати, не е проблем. Мисля, че около 150,00 лева ми дължи.
АДВ. Г: Нямам въпроси. Може да освободим свидетеля.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля внесения депозит в размер на 20,00
лева за явяване в днешното съдебно заседание. (ИЗД. РКО)
Със съгласието на явилата се страна свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
В залата се въведе свидетелят Р. В. Д..
Р. В. Д., роден на 01.10.19** г. в гр. Разград, живущ в с. П, български
гражданин, работи като представител на ЗК “Лев Инс“, б.р. със страните.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Д.: Ходил съм на оглед на автомобила, за който става
въпрос. И.М. е предявил претенция в офиса, вследствие на което съм ходил,
мисля на два огледа. Беше доста ударена колата. В някаква база в
Индустриалната зона беше. С него ходих. Аз самостоятелно не мога да ходя
7
на оглед. Мисля, че два пъти ходих. Това беше преди много време, но не мога
да бъда категоричен. М. предяви претенцията. В случаи на подаване на
документи той е идвал, адвокат не е идвал при мен за този случай.
АДВ. Г: Нямам въпроси. Да освободим свидетеля.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля внесения депозит в размер на 20,00 лева
за явяване в днешното съдебно заседание. (ИЗД. РКО)
Със съгласието на явилата се страна свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
ОТВЕТНИКЪТ И.М.: Нямам спомен да съм разписвал, защото такава
суматоха беше. Г-н Д. ми изпрати документите, даже нито го познавам, нито
той ме познава като човек. Разписах нещо, пълномощно ли, договор ли,
разписах. Аз нямам такъв документ. В моите документи няма такова копие.
Пише, че е в два екземпляра. Но разписах, какво съм разписал, това беше на
15- ти, на 17 –ти, давай, изпращаме, връщаме. Представих разписка от Еконт.
Той, ако е коректен, трябва да ми изпрати договора или пълномощното от
него, но нямам такова нещо.
АДВ. Г: Оттегляме искането си за откриване на производство по чл. 193
от ГПК. Да се приеме към доказателствата по делото.
Съдът, като прецени, че представеното писмено доказателство като
допустимо, относимо и необходимо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА към доказателствата по делото представения Договор за
правна помощ от 17.09.2019 г., представен с молбата с вх. № 914/02.02.2022 г.
АДВ. Г: Моля да дадете възможност на ответника да даде обяснения.
Пристъпва към изслушване на ответника по негово искане.
ОТВЕТНИКЪТ И.М.: Претенциите ми са, че съм сключил договор, от
който в нито един момент г-н Д. не ми съдейства за 10 000 /десет хиляди/
лева щета по ПТП - то на 15.09.2019 година и след като съм упълномощил от
мен адвокат, мислех че съм приключил с това МПС и повече няма да имам
проблеми. Точно обратното. Тогава ми тръгнаха проблемите. Отивам да си я
вземам от Шумен, от Пътна помощ Радостин дойде, прибираме я,
съхраняваме я на жената на брат , който има строителна фирма, в базата,
където е прибрана като доказателство. От там бягам в „Лев Инс“, завеждане
на щета, ходене на оценки. Нямам спомен дали два или три пъти съм ходил с
г-н Д.. Не му харесва вратата, трябваше да я разглобя, да изкъртя вратата, да
снимаме, пак за снимки. Г-н Д. ми вика защо ти е този адвокат, ние ще ти
изплатим 10 000 лева, ако не си доволен от тази сума, си вземи адвокат. Казах
му, че нищо не знам, че са ме блъснали онзи ден. Полицаят ми вика да отида
да си хвана адвокат, че той всичко ще движи и аз приключвам с колата.
Бягам постоянно, отписвам в КАТ, обаждах се на адвоката, че съм завел
щети, а той какво прави, вдигнахме си едни скандали. Отказа се от делото ми.
Само по телефона сме кореспондирали. Не прави нищо, мина година и нещо.
„Движим“ , „ние движим“, това беше отговора му. За година и половина
нямам превозно средство. Казах му аз да взема една неговата кола, а той едни
псувни ми удари, мутра ли съм бил. Викам му да види какво е без кола. От
година и половина имам платени три хиляди и нещо. Питах го по договора за
8
10 хиляди кога ще станат. Той, г-н М., така и така, толкоз прави дават, ще
напиша молба от ваше име до „Защита на потребителя“, ще задействат нещо
да видим нещо дали ще стане. От там получих още 1500 – 16000 лева, общо
ми излезе 4500 – 4600 лева. Господинът има претенции да му се платяло,
където аз съм се разправял, може би, в суматохата. Дъщеря ми и синът ми са
натъртени, те са екскортирани до болницата, аз също имах травми, но защото
колата ми беше там, трябваше да се транспортира. Казах му, че дори да имам
такъв договор, нищо не е свършил. Всичко аз си движех. Имам възражение,
че г-н Д. иска пари, които не са заслужени. При цялото движение на колата и
щетите, ги е правил Д., г-н Мирослав - пътната помощ, накрая свършваш
всичко сам и трябва да си платиш.
АДВ. Г: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и

О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

АДВ. Г: Уважаема г-жо съдия, моля да отхвърлите претенцията за
заплащане на така претендираното възнаграждение по Договор за правна
помощ от 17.09.2019 г. като неоснователно и недоказано. Моля да уважите
така предявения насрещен иск за заплащане на причинените на доверителя ми
неимуществени и имуществени вреди, като бих искала да подчертая, че
свидетеля, който посочва сума от 150 лева, това е за курс. Не беше направено
уточнение, че става въпрос на два курса, два курса по 150,00 лева правят
300,00 лева. В настоящото съдебно заседание безспорно се установи и бяха
доказани причините на доверителя ми неимуществени вреди като стрес,
притеснение от факта на извършване на описаните действия по повод на
автомобила, както и пострадалите при процесното ПТП. Имуществените
вреди се доказаха и от гласните доказателствени средства, че дължи тази сума
и че е понесъл така описаните вреди. В тази връзка моля да уважите
насрещния иск и да присъдите направените разноски, 50,00 /петдесет/ лв за
ДТ и 40,00 /четиридесет/ лева за внесен депозит за свидетелите. Доколкото в
съдебното производство не е претендирано адвокатско възнаграждение, ние
претендираме такова и моля да бъде определено като непрекомерно на
основание на чл.78, ал. 5 от ГПК. Представям списък за разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към материалите по делото списъците за разноски на двете
страни.
Счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,40 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
9
10