№ 67858
гр. С., 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110122841 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „С.К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Х. Ю. във връзка с неплатени задължения по
договор за потребителски кредит.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение сумата от 86,58 лева, представляваща договорна компесаторна
неустойка, при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора,
начислена на основание чл. 11 от договора, както и по отношение на сумата от 138,00 лева,
представляваща еднократно начислена неустойка, дължима на основание чл. 6, ал. 2 от
договора, представляваща задължение за плащане на такси при забава на плащане, свързани
с разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, съдът ще
посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и начислена
неустойка, представляваща такси при забава на плащане, свързани с разходи относно
действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузите в договора за
1
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
депозирано от „С.К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу Ф. Х. Ю. във връзка с Договор за паричен заем № 706070 от 13.07.2022г.,
в частта относно сумите: 86,58 лева, представляваща договорна компесаторна неустойка,
начислена на основание чл. 11 от договора за кредит при непредоставяне на поне едно от
обезпеченията, посочени в договора и 138,00 лева, представляваща еднократно начислена
неустойка на основание чл. 6, ал. 2 от договора, представляваща задължение за плащане на
такси при забава на плащане, свързани с разходи относно действия за извънсъдебно
събиране на вземания по договора за кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2