РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 25.3.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3603 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Гаранционен Фонд България“ ЕООД
твърди, че на 21.05.2018г. между „Фреш
кредит“ ЕООД и ответника Миглен О.С. са били сключени договор за потребителски
кредит № 0003194 и свързан с него договор за допълнителни услуги. Между
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД и
„Фреш кредит“ ЕООД е сключен договор за
поръчителство, по силата на който първото дружество гарантирало пред второто за
задълженията на Миглен О.С. по договора за кредит. По договора за кредит на С.
била предоставена сумата 400 лева, които следвало да се върнат разсрочено до
22.10.2018г. По договора за допълнителна услуга „Фреш кредит“ ЕООД финансирало
и възнаграждението за поръчителя в размер на 220 лева, както и други
допълнителни услуги. Според ищеца допълнителните услуги не били условие за
предоставяне на кредита и за това не се включвали в общите разходи по кредита.
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД
заплатило на „Фреш кредит“ ЕООД задълженията на Миглен О.С. в общ размер
689,81 лева, като така първото дружество станало кредитор на С..
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с посоченото вземане
по гр. дело № 724/2019г. на РРС, за следните суми:
-
648 лева главница със законната лихва от 06.02.2019г. до
окончателното плащане;
-
18,80 лева лихва за периода 21.05.2018г. до 01.02.2019г;
-
23,01 лева лихва за периода 22.06.2018г. до 01.02.2019г.
Ответника не е открит за връчване на
заповедта за изпълнение, поради което връчването е станало по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК- чрез залепване на уведомление и на ищеца било указано да установи
вземането си в исково производство. В
настоящото производство „Гаранционен Фонд България“ ЕООД предявява иск за установяване на вземането си
по заповедта за изпълнение.
Миглен О.С. не е открит и в настоящото производство, назначен му е особен
представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на иска е по чл. 143 във връзка с чл. 240 от ЗЗД- иск на поръчител, който е
платил дълга на лицето, за което е поръчителствал.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 21.05.2018г. Миглен О.С. е сключил договор за потребителски кредит № 0003194 в
размер на 400 лева с „Фреш кредит“ ЕООД (л.5-10). Уговорено е заемът да се
изплати на 5 месечни вноски по 83,76 лева и падежни дати започващи на 21.06.2018г.
и завършващи на 22.10.2018г. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент от 18,61%
и годишен процент на разходите 47,31%. В договора (чл.6) е посочено, че същият
удостоверява получаването на сумата от заемателя, но освен това е приложена и
разписка за получаването на сумата (л.16). Заемателят също така се задължил (чл.3) в срок
от 48 часа от подписване на договора да представи обезпечение на заемодателя-
поръчителство от две физически лица с висок доход или банкова гаранция. Ако не
го направи се счита, че упълномощава заемодателя да сключи от негово име и за
негова сметка договор за поръчителство, при възнаграждение на поръчителя в
размер на 220 лева, което възнаграждение се изплаща разрочено на месечни
вноски.
Също на 21.05.2018г. между страните е сключен договор за допълнителни услуги, които е
посочено, че са свързани с договора за кредит. Допълнителната услуга е
финансиране на възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 220 лева,
което се изплаща на 5 месечни вноски по 44 лева.
Отново на 21.05.2018 година е сключен и договор за поръчителство между
„Фреш кредит“ ЕООД и „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, като второто дружество
се е съгласило да отговаря пред първото за задължението на Миглен О.С. по
договор за потребителски кредит № 0003194 срещу възнаграждение от 220 лева.
На 01.02.2019г. „Фреш кредит“ ЕООД изпраща до „Гаранционен Фонд България“
ЕООД покана за заплащане на задължението на Миглен О.С. по договор за
потребителски кредит № 0003194 на основание сключения договор за поръчителство.
На 01.02.2019г. „Гаранционен Фонд България“ ЕООД заплаща на „Фреш кредит“ ЕООД исканата
сума (л.20).
На 07.02.2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с
посоченото вземане по гр. дело № 724/2019г. на РРС, за следните суми:
-
648 лева главница със законната лихва от 06.02.2019г. до
окончателното плащане;
-
18,80 лева лихва за периода 21.05.2018г. до 01.02.2019г;
-
23,01 лева лихва за периода 22.06.2018г. до 01.02.2019г.
Искът е частично основателен.
Миглен О.С. е получил от „Фреш кредит“ ЕООД сумата от 400 лева, този негов
дълг е платен от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, като така последното
дружество встъпва в правата на удовлетворения кредитор и има право да получи
сумата от 400 лева. За това претенцията за 400 лева главница е основателна.
Договорът за допълнителни услуги е нищожен на няколко различни основания:
Договорът за допълнителни услуги е лишен от основание за Миглен О.С.- той
заплаща възнаграждение от 220 лева без да получава никакво насрещно благо.
Фактът, че „Гаранционен Фонд България“ ЕООД поръчителства за Миглен О.С. не
ползва последния по никакъв начин, той е от полза на кредитора. И след като
многократно се акцентира, че договорът за допълнителни услуги (за получаване на
поръчителство) не е условие за отпускане на кредита, то няма никаква разумна
причина за Миглен О.С. да сключи този договор, по който само дължи
възнаграждение без да получава нищо насреща.
На следващо място - от справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД е „Фреш кредит“ ЕООД.
Това означава, че макар и юридически кредитора и гаранта да са различни лица,
икономически двете обслужват един общ интерес. Договорът за предоставяне на
допълнителни услуги заобикаля закона, в частност заобикаля ограничението за
годишен процент на разходите по чл. 19 ал.4 от ЗПК- петкратния размера на законната лихва. Разхода за поръчител е разход по кредита и би следвало да се включи в
ГПР, съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, но това не е направено. Без да се правят
прецизни изчисления е видно, че оскъпяването на главница с първоначален размер
от 400 лева със 44 лева месечно е 11% на месец (ако главницата във времето не
намалява), което прави 132% на година. Реалният ГПР е в пъти повече, а той не
следва да надхвърля петкратния размер на законната лихва, т.е не трябва да
надхвърля 50% годишно.
Посочения
в договора ГПР от 47,31% очевидно не отговаря на реалния размер на
ГПР, който би се получил ако всички възнаградителни плащания (включително възнаграждението по договора за допълнитерлни услуги) бяха
включени при изчисляването му. Това е нарушение на чл. 11 ал.1
т.10 от ЗПК, който изисква коректно да бъде посочен размера на ГПР в
договора. Съгласно чл. 22 от ЗПК
нарушението на чл. 11 ал.1 т.10 прави договорът за кредит изцяло
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК:
„Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
Т.е. Миглен О.С. дължи връщане само на чистия размер на
предоставената му сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения или
неустойки.
По изложените съображения вземането на ищеца за главница в размер на 400
лева съществува, а вземането над този размер и вземанията за лихви не
съществуват.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Издадената заповед за изпълнение е за сумата 689,81 лева, като вземанията
на ищеца съществуват в размер на 400 лева, поради което в заповедното
производство от направените 25 лева разноски следва да му се присъдят 14,50
лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 525 лева
от които съобразно изхода на делото следва му да се присъдят 304,43 лева. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането
на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.
161, партер, против Миглен О.С. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 400 лева главница, със
законната лихва от 06.02.2019г. до окончателното изплащане, което вземане
произтича от договор за потребителски кредит № 0003194 от 21.05.2018г. сключен между Миглен О.С. и „Фреш кредит“ ЕООД, ЕИК ********* и
плащане на дълга на Миглен О.С. от „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, и за което вземане
е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 724/2019г.
на Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземанията с посочено
по-горе основание на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.
161, партер против Миглен О.С. с ЕГН ********** с адрес *** в размери както следва:
-
за главница над уважения
размер от 400 лева до предявения размер от 648 лева, със законната лихва от
06.02.2019г. до окончателното изплащане;
-
за 18,80 лева лихва за периода 21.05.2018г. до
01.02.2019г и
-
за 23,01 лева лихва за периода 22.06.2018г. до 01.02.2019г.
ОСЪЖДА Миглен О.С. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер
разноски по ч.гр.дело № 724/2019г. на РРС в размер на 14,50 лева, както и
разноски по настоящото дело в размер на 304,43 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/