Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №6871 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иск с правно
основание чл. 42, б. Б вр. с
чл. 25, ал.1 ЗН, чл. 43, ал.1, б.
„а“ и чл. 43, ал.1, б.“б“, пр.2 от Д.С.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** против Б.М.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, както следва:
1. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание
от 12.01.*., вписано в СВп Варна с акт № *, том II, дело № *, вх.рег. № 945/**.
на Т. С.Т., ЕГН **********, поч. на 18.01.*., по силата на което се е
разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с цялото си движимо и
недвижимо имущество, пари и ценности, притежавани към деня на смъртта си, тъй
като завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя;
2. в условията на евентуалност:
2.1. за унищожаване на саморъчно завещание от 12.01.*.
вписано в СВп Варна с акт № *, том II, дело № *, вх.рег. № 945/**. на Т. С.Т., ЕГН **********,
поч. на 18.01.*., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за
след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
притежавани към деня на смъртта си, тъй като завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя, тъй като по време на съставянето му
завещателят не е бил способен да завещава;
2.3 за унищожаване на саморъчно завещание от 12.01.*.
вписано в СВп Варна с акт № *, том II, дело № *, вх.рег. № 945/**. на Т. С.Т., ЕГН **********,
поч. на 18.01.*., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за
след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
притежавани към деня на смъртта си, тъй като завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя, тъй като то е направено от завещателят
поради упражнено психическо насилие.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 18.01.*. в МБАЛ Св. Марина АД починал брат му Т. С.Т.. Ищецът е
единствен негов законен наследник. Със саморъчно завещание от 12.01.*. брат му
се е разпоредил в полза на ответницата с цялото си движимо и недвижимо
имущество, пари и ценности притежавани към датата на смъртта му. Твърди, че
завещанието не е написано и подписано от завещателя, евентуално към датата на
съставянето му същият не е могъл да действа разумно, респ. волята му е
обективирана в резултат на упражнена психическа принуда и натиск. В тази връзка
се сочи, че към датата на съставяне на завещанието, Т. Т. е страдал от
онкологично заболяване- карцином на десния бъбрек с метастази в костите, белите
дробове, дясна надбъбречна жлеза, черен дроб и абдоминални лимфни възли, както
и множество усложнения и съпътстващи заболявания. Провел три курса
химиотерапия. Самото заболяване е било установено през м. 04.2017г. по повод
оплаквания от кръв в урината и след проведено рентгеново изследване. Установено
е туморна деформация в десен бъбрек с ангажирани лимфни възли. През м.05.2017г.
му е била извършена операция с изцяло отстраняване на десния бъбрек, а през
м.09.2017г. провел три курса химиотерапия. Последвала е същия месец нова
операция по премахване на тумор, установен след постъпване по спешност в УМБАЛ
Света Марина Варна с оплаквания за болки в гърба и установена патологична
фрактура на гръбначен стълб, поради налична костна метастаза. На 11.12.2017г.
постъпил в отделението на болницата за палиетивно лечение на болките от метастазите
в костите. При престоя в болницата в периода 11.12.2017г.- 08.01.*. се твърди,
че състоянието на брат му се влошило. Страдал от силно изразени болки от
неврологичен характер в резултат от метастазите. Били установени и нови такива.
В този период брат му е бил със силни болки и е приемал големи дози различни
медикаменти, вкл. болкоуспокояващи, а заболяването му е било в терминална фаза.
В деня на съставяне на завещанието брат му е бил приет по спешност във втора
клиника по хигургия към УМБАЛ Света Марина Варна по повод оплаквания от обилно
изхождане на черни лъскави изпражнения, обща слабост, световъртеж, обърканост,
отпадналост, не е можел да върви и да се придвижва самостоятелно. Заемал е
принудително положение в леглото. Общото му физическо състояние било крайно
тежко, с хемоглобин много под нормата. До лечебното заведение бил отведен от
екип на спешна мед.помощ, тъй като състоянието му не позволявало да бъде
транспортиран по друг начин. По време на престоя си в болницата и до неговата
смърт в 12ч. на 18.01, брат му е бил в тежко общо състояние- сомнолентен, почти
неконтактен, объркан, замаян. Предвид на това му обективно състояние се твърди,
че към 12.01.*. изобщо е изключена възможността той да е изписал изцяло и
собственоръчно въпросното завещание, още по- малко да е действал разумно,
разбирайки свойството и значението на евентуално предприетите от него действия
с правно значение. Допълнителен довод е обстоятелството, че същият е страдал от
мозъчен оток и вклиняване на малко мозъчните тонзили в големия тилен отвор.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.43, ал., б.“б“, пр.2 ЗНасл. се твърди, че е упражнено психическо насилие
спрямо завещателя Т. Т. от ответницата Б.М. , която е възбудила в съзнанието му
основателен страх за неговите живот и здраве чрез използване на средства за
психическа принуда. Психическата принуда се изразила в системното отправяне на
преки и /или косвени вербални заплахи
след влошаване на здравословното състояние на Т. Т. вследствие на онкологичното
му заболяване, че ответницата ще го напусне, няма да се грижи за него, ще го
изостави сам да се справя сам с ежедневните битови дейности и няма да го
подпомага по време на лечението му , ако същият не се разпореди в нейна полза
чрез процесното завещание с цялото си движимо и недвижимо имущество. Тези
заплахи възбудили основателен страх у Т. Т., че въпреки съществуващия нравствен
и правен дълг за ответницата, той ще бъде изоставен от нея в най-тежкия период
в живота си и няма да може да разчита на изпълнението на поетите нея договорни
задължения по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в НА №*, том II, рег. №*, дело №* от 21.06.*. на нот.№335, а
заради изключително влошеното си здравословно състояние, няма да бъде в
състояние по съдебен ред да защити правата си. Тези обстоятелства го принудили
да състави процесното завещание едва пет дни преди своята смърт и в деня, в
който здравословното му състояние се
влошило изключително много и се наложило да постъпи за последен път преди
смъртта си в болница. Влошаването на здравословното му състояние на 12.01.*.
било използвано от ответницата, която дооформила страховитите представи у Т. Т.,
че ще бъде изоставен от нея въпреки тежкото си здравословно състояние и това го
принудило да състави процесното завещание, въпреки че поначало не желаел да
стори това.
Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата.
Исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва завещанието да страда от
сочените пороци. Посочва, че завещанието е изписано собственоръчно от
завещателя и притежава всички нужни за неговата действителност реквизити.
Оспорва към датата на съставянето му, завещателят да не е действал разумно. В
тази връзка твърди, че ищецът изобщо не е бил запознат с обективното състояние
на брат си, поради което и изложеното от него в исковата молба касае догадки и
произволни неверни твърдения. Посочва, че с Т. живеели на семейни начала от
2001г., когато той се преместил при нея и синовете й. Живеели като семейство и
тъй като нямал биологични деца, приемал нейните като свои. Нееднократно
заявявал желанието си да ги подсигури като свое семейство за след смъртта си.
През всички тези 17г. съвместно съжителство тя била най- близкия му човек. В
най- трудните му моменти на борба с онкологичното заболяване, тя му оказвала
освен грижи и присъствие, но и психическа подкрепа. Осигурявала му най- добрите
прегледи и мед. грижи. Оспорва по какъвто и да е начин някога да е упражнявала
върху него какъвто и да е натиск по повод взетото от него решение за
разпореждане с имуществото си. Обратно, твърди, че той е имал пълно доверие към
нея, като още през 2002г. я упълномощил да го представлява без ограничения пред
физически и юридически лица, а пред 2007г. направил застраховка живот, в която
като ползващо лице за 50% от сумите вписал нея. Доверявал й ключовете на касата
си, паролите на банкови карти, телефон, ел. поща, поради което и не е имало
момент или причина, през тези 17г. съвместен живот, тя да го заплашва или
оказва натиск за каквото и да е. Такава е нямало и към датата на изготвяне на
завещанието, тъй като никъде в мед.документи не е имало отразяване той да е в
терминален стадий на болестта и тя се надявала, че той ще се оправи и ще живеят
още заедно. Нещо повече, тази негова воля да се разпореди в нейна полза с
имуществото си и да не остави нищо за брат си, била изразена още през 2004г. в
изготвено от него завещание, като мотивът за последващото такова бил с цел
максимално гарантиране на правата й. Това решение било продиктувано от
отношението на брат му към него и фактът, че приживе му е бил дарил своя дял от
наследствени имоти, с което е счел, че е изпълнил материалните си задължения
към него. Посочва, че след като на 28.04.2017г. ищецът научил, че на брат му е
открит голям тумор на бъбрека и му предстои животоспасяваща операция в началото
на м.май, той не оказал никаква подкрепа на брат си. Заминал във Франция при
жена си, като не откликнал и на молбата й да му осигури консулт във Франция. По
време на развитието на болестта, двамата рядко се виждали и само формално се
обаждал, за да пита как е брат му. Нито веднъж не го посетил в дома му, с
изключение на 27.12 и то по нейно настояване. Едва на третия ден след
операцията на гръбначните прешлени отишъл в болницата да види как е брат му. На
14.01 отново го посетил в болницата, след като бил информиран от ответницата за
състоянието на брат си. Никога не го е придружавал при провеждане на лечението,
нито разговарял с лекуващите го лекари. Посочва, че е погрешно твърдението през
м. 09.2017г. брат му да е постъпвал по спешност в отделението на МБАЛ св.
Марина поради болки в гърба. Истината е, че на 16.11.2017г. постъпил в
неврохигургия и на следващия ден бил опериран. Оспорва и в периода
11.12.2017г.- 08.01.*. да е бил настанен в отделението по лъчетерапия, тъй като
в него се извършва хоспитализация, при която болните са в приходящ режим- отиват
за лъчелечение и след процедурата се прибират. Оспорва твърденията в последните
дни от живота си завещателят да е бил неконтактен, объркан, замаян, както и че
към датата на изготвяне на завещанието е бил в много тежко състояние. Твърди,
че ден преди съставяне на завещанието, двамата посетили съдов хигург в ДКЦ
Чайка, където му бил направен доплер и установено, че няма венозна и артериална
тромбоза. Оспорват се твърденията, Т. да е приемал силни болкоуспокояващи
лекарства и изобщо опиатни вещества. При операцията на гръбначните прешлени му
поставили инжекции диклофен, а впоследствие му били изписани диклофенак,
аналгин и ибупрофен. Здравословното му състояние се сочи, че по никакъв начин
не е препятствало възможността му да възприема действителността разумно и
формира валидна воля. В периода 11.12.2017г.-08.01.*. не е бил на стационарно
лечение, а е провеждал само курсове по лъчетерапия, като в болничния стационар
останал само в периода 03-08.01 по собствено желание. При изписването му е
назначено лечение, което не е включвало болкоуспокояващи. Оспорва Т. да е имал
мозъчен оток и твърди, че като причина за смъртта е вписана язва като
усложнение от онкологичното му заболяване, довели до мозъчен оток, но на шестия
ден след приемането му в болницата. Установените метастази се сочи, че по никой
начин не са пречили на разума му, а оспореното завещание е било съставено в
резултат на желание формирано години преди смъртта му. На 12.01.*. се твърди, че в дома им е дошъл помощник
нотариус по заместване Жанета Василева на нотариус рег. № 335 на НК, която след
проведен разговор с Т. удостоверила подписите му върху пълномощно изготвено в
полза на ответницата по повод представляването му пред различни институции.
Същата сутрин Т. сам и без каквато и да е намеса следвайки даден му образец от
нотариуса и в присъствието на свои приятел изготвил въпросното завещание. На
обяд ответницата отишла на работа и го оставила спокоен и в добро състояние.
При него останали майка й и негов приятел. Около 17ч. получила обаждане от
приятеля на Тео, в който й било казано, че той не се чувства добре. Извикали
Бърза помощ и той бил транспортиран в МБАЛ Св. Марина с линейка, придружен от
ответницата. Въпреки лошото си физическо състояние, бил в пълно съзнание,
разговарял с лекарите, което състояние било отразено и във фиша на Спешна
помощ.
По отношение на
предявения иск с правно основание чл.43, ал., б.“б“, пр.2 ЗНасл. ответницата
излага, че твърденията представляват произволни и безпочвени твърдения, които
нямат нищо общо с действителността. Приема тези обвинения като неморални и
обидни. Твърди се, че Т. Т. е формирал решението си за съставяне на завещание
напълно самостоятелно, без нейната намеса, мотивиран единствено от желанието си
да изрази своята любов и признателност към нея. Решението му да се разпореди в
ползва на ответницата с цялото си имущество било формиано дълго преди
установяване на заболяването му. Нямало причина през 17 годишния период на
съвместно съжителство Т. да бъде притискан от нея по какъвто и да е начин, да е
бил застрашаван или да му оказван натиск от нейна страна във връзка с решението
му как се разпореди с имуществото си.
По изложените съображения претендира отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът след като прецени
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Със саморъчно завещание
от 12.04.*. Т. С.Т. е завещал на Б.М. Палова цялото си движимо и недвижимо имущество,
пари и ценности, които притежава към деня на неговата смърт. Завещанието е
обявено с Протокол от 19.01.*., съставен от нот.№335-Павлина Симеонова.
Съгласно удостоверение
за наследници, издадено от Община Варна Т. С.Т. е починал на 18.01.* и е
оставил за свой законен наследник брат си Д.С.Т..
Представен е фиш за
спешна медицинска помощ, съгласно който Т. Т. е бил транспортиран до МБАЛ“Света
Марина“ в 18.00 часа. Снета е анамнеза, че същият е колабирал, с черни
изхождания, отпаднал. Приет е с кръвно налягане 85/65, в съзнание, ориентиран.
Поставена е работна диагноза –състояние след колапс, Melaena.
Съгласно представената
медицинска документация Т. Т. е постъпил за лечение на 12.01.*. в Клиника по анестезиология и интензивно
лечение по клинична пътека Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро
кървене от гастроинтестиналния тракт с поставена диагноза Хематемеза. Болният е починал на 18.01.*.
От Епикриза, издадена от
МБАЛ“Света Марина“ се установява, че Т. Т. е постъпил в болничното заведение на
12.01.*. и е починал на 18.01.*. Поставена е диагноза Улкус вентрикули сангвинанс.
Мелена. Посочени са усложнения : Ступор. Хипотония. Анемия, зависимост от други
спомагателни устройства. Придружаващи заболявания : Карцином ренис декстра-
статус пост нефроктомия декстра. По снети данни от пациента е постъпил в
клиниката по спешност по повод следните оплаквания – от същия ден с обилно
изхождане на черни лъскави изпражнения, обща слабост, световъртеж, обърканост,
отпадналост. Преди четири дни изписан от Клиника по лъчетерапия на МБАЛ“Света
Марина“, където пролежал по повод палиативна радиотерапия/ без промяна в
тежкото състояние/.
Представена е Епикриза
от МБАЛ „Света Марина“ , от която се установява, че в периода 11.12.2017г. –
08.01.*. Т. Т. е провел курс по радиотерапия при поставена диагноза Карцином на
десен бъбрек.
Представена е медицинска
документация по повод на лечението и пролежаването на Т. Т. в болничното
заведение.
Представено е саморъчно
завещание от 20.09.2004г. , с което Т. Т. завещава на Б.М.П. цялото свое
движимо и недвижимо имущество, които ще останат лсед неговата смърт.
Представено е пълномощно
с нот. заверка на подписа от 12.01.*., рег.№258, заверено от нот.№335-Павлина
Симеонова, съгласно което Т. Т. упълномощава Б.М. да го представлява пред
всички банки на територията на РБългария с подробно дадените пълномощия.
Съгласно заключението на съдебно
графологичната експертиза, изготвена от вещото лице Е.А. ръкописният текст и
подписа за „завещател“ в Саморъчно завещание от 12.01.*. са изпълнени от Т. Т..
Съгласно заключението на
съдебно графологичната експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Ц. ръкописният текст и подписа за „завещател“ в
Саморъчно завещание от 12.01.*. са изпълнени от Т. Т..
Свидетелят Н.И. Н. излага, че по професия
е кинезитерапевт, познавал е Т. Т. и ходил регулярно при него за
раздвижване. Ходил при него в дома му в
продължение на месец и половина. Той имал страшна болка, не можел да става, не
можел да сяда. Спял на леглото и свидетелят му правел масажи, понеже краката му
били отекли. Болката не му позволявала да върви. Болките били при движение,
болял го гърбът. Това било нормално за неговото състояние и диагноза.
Диагнозата му била онкологично заболяване с разсейки. Т. не ставал, защото
силната болка в гърба го ограничавала да прави по-големи движения. С него
можело да се проведе нормален разговор. На моменти говорили, после се унасял за
известно време и пак идвал. Помни дена, в който Т. е приет в болница.
Свидетелят извикал Бърза помощ. Отишъл при него вечерта към пет, шест или четири
часа. При Т. имало едно здраво момче, което му отворило вратата. Т. бил седнал,
но не бил в съзнание. Свидетелят чул хрипове и се уплашил и затова се обадил на
Бърза помощ. Обадил се на Б. и тя дошла
после. Като дошла Бърза помощ, казали, че трябва да се приеме. Преди свидетеля
да отиде момчето го било водило до банята. Линейката дошла бързо и след това
отишли в болницата с Б.. В болницата Т. дошъл в съзнание, но не бил адекватен.
Посягал, мятал ръце насам-натам, не отговарял. Лекарят, който го приел казал,
че има кръвоизлив, който не е голям и не е нужна операция. След като разбрал,
че ще го приемат в болница свидетелят си тръгнал. Разказва, че преди това излизал с Т. и ходили
до Курортна поликлиника, но той бил в инвалидна количка. Не можел да става, с помощ се премествал в
количката. Той можел да си движи ръцете. Можел да хваща с тях, но свидетелят не
знае дали е можел да пише. Грижи за Т.
полагала Б.. Имало едно момче от църквата, което помагало, когато тя била на
работа.
Свидетелят С. Пл. Ж. излага, че се запознала
с Т. и Б. във връзка с един оглед, защото искали да си купят имот. Закупили
имота- апартамент на ул.“Дядо Никола“
през лятото на 2017г. сочи, че е посещавала дома им на Спортна зала,
ул.“**“. Ходила последно там преди Т. да почине на девети или десети януари. Той
бил в много добро състояние, излезли на терасата, пушили, приказвали.
Разговаряли за това, че той иска да направи завещание на Б. и на нейните деца и
че много държи на тях и че това било неговото семейство. Той признавал нейните
деца като негови. Той водел нормален разговор, говорел нормално. Вървял без
количка, нямал проходилка. Нямал затруднение в движението, ходел нормално.
Грижи за Т. полагала Б., тя го водила по лекари, гледала го. Отношенията между Б. и Т. били чудесни. Т.
бил с диагноза рак. При последната им среща през януари Т. казал на
свидетелката :“ Ако се наложи нещо някога да знаеш, че аз оставям всичко на Б.
и на децата, тъй като много държа на нея…“. Казал, че ще търси нотариус и я попитал за
някой по-евтин нотариус и тя му предложила Даниела Върлева. Не знае дали той е
ходил при нея.
Свидетелят Р.В. Р.-Ив. излага, че живее повече
от пет години на семейна начала с
ответника и познава неговия брат Т.. За
заболяването на Т. научили през пролетта на 2017г. Преди това имал оплаквания и
ходел при лекари и казвал, че не можели да му открият нищо. Казал, че бил случайно на гастроентереолог и
тогава му открили в бъбреците тумор. Д. и Т. искали да са близки, но общуването
им било затруднено поради редица обстоятелства. На Т. му се пречело да общува с
Д. и постоянно го контролирали. Говорили си един в месеца, когато Т. се връщал
от платформата, защото той карал курсове
и като се върнал отивал да види майка си и брат си, но за малко. След като му открили заболяването вече не
работел на платформата, тогава тръгнал да се лекува. Д. бил много притеснен за
брат си и казал, че ако трябва ще му даде бъбрек. Постоянно се интересувал за
него и си говорили на кои лекари да ходи и какво да правят. Опитвал да се чуват. Операцията на Т. била
през месец май. След нея състоянието му се влошило-започнал да отслабва.
Минавал на диети. Влошеното му състояние било след лъчетерапията. Свидетелката
ходела да носи супа на Т.. Тогава ходел трудно с подръчни средства. Това било
месец декември. Следващият път
свидетелката помагала на Т. да пренасят багаж в друг апартамент. Той се
чувствал много зле, боляло го докато кара, не говорел въобще. Тя и Б.
нахвърлили багажа в колата. Т. не им помогнал. Тогава бил с патерици и трябвало
да му помогнат да влезе в колата. Той не можел да води разговор, казвал :“Ох,
боли ме!“. Когато говорила с Б. за състоянието на Т., тя била притеснена
по-скоро за себе си. Казала, че й е много трудно да го гледа и че ще разболее
от това с троснат тон. Било ставало
въпрос свидетелката и ответника да вземат Т. в тяхното жилище, когато Б. се
оплаквала, че не може да го гледа и че няма стаи, в които да сложи хора, които
да се грижат за него. Д. предложил да оправят стаята на майка му и да я
пригодят за него. Б. отказала. Когато Д. ходил при Т. в стационара, го
разхождал с количката и той му казал, че ще отива на платформата. Д. й разказал,
че вече не може да се комуникира с него или говорил за работи, които били
неадекватни. За Коледа не били заедно с Т., защото празнували с техни приятели,
понеже знаели, че той е много зле. Научили по –късно, че Т. е прехвърлил свой имот на Б.. Пред нея не бил споделял, но когато били
четиримата винаги се говорело за апартаменти. Преди да се разболее в последните
години се събирали два, три пъти и се говорело „ Ти нямаш пенсия. Ти трябва да
вземеш още апартаменти.“ Виждала, че Т.
е притискан. На една вечеря, когато се били събрали, Б. му казвала „ ти си такъв, ти се онакъв…, трябва да изкараш пари
за пенсия…, какво ще правиш, когато се пенсионираш…, няма къде да живеем.“
Когато майка му била още жива тя искала да й препише апартамента на „**“. Доколкото знаела от Т.
му казвала, че щяла да го остави, нямало да се грижи за него. Тя имала постоянно
някакво недоволство и то пред чужди хора. Месец декември 2017г. и месец януари *.,
когато свидетелката ходила в дома на Т., той бил на леглото и се оплаквал, че
много го боли и че е отпаднал.
Свидетелят Д. П. Ат. излага, че се познава с Т. от 1986г. от брат му Д., с който били приятели,
а впоследствие имали общ бизнес. Разбрала, че Т. е болен през пролетта на
2017г. Виждала с Т. в процеса на лечението, тъй като той имал нужда да сподели
състоянието си, как се развива болестта. Споделял й по повод на това, че
съпругът й бил също болен от онкологично заболяване. От него били останали
лекарства, които тя предложила на Т.. Двамата говорили по телефона, тя го
посещавала в дома му. Той бил доста отчаян, защото имал доста остри болки в
ставите, трудно вървял и не бил в добра кондиция. Това започнало
септември-октомври. Предоставила му канибидол за облекчаване на болките.
Болките му били нетърпими, краката му били отекли, не можел да въври, било му
трудно. Когато ходела в дома му, той бил седнал, полулегнал, разположен удобно
на едно канапе, подпрян с възглавница. Видът му бил отчаян и доста болезнен.
Чули се по празниците месец декември. Разговорът не бил добре- не бил ясен и
почти неадекватен. Не бил смислен и пълноценен разговор. Б. се намесила в разговора и той продължил с
нея. Говорила в началото с Т., но усетила, че му е трудно, а самият той не бил в състояние да
води разговори. Мисълта му била накъсана.
Б. казала, че той е добре и се оплакала, че на нея й е трудно да го
обгрижва, че не може да се справя. В
последния месец с Т. само се чували, защото той правил лъчетерапия. Не изкарала
целия курс, защото не бил в състояние да се придвижва до болницата. Б. и Т.
живеели на съпружески начала от 2003-2005г.
Тя свързала кинезитерапевта с Б., защото Т. имал болки в слабините и
краката. Последните месеци от живота му Т. бил сам вкъщи. Б. била на работа и
му носела храна. Казва, че с Б. били в добри отношения. Твърди, че това е един
доста добре измислен сценарий. Б. не се държала добре с Т. през годините. Той
бил поставен под непрекъснат контрол. Бил манипулиран. Бил изолиран от
семейството си – от майка си, от брат си. За него било трудно да контактува с
тях. Защото Б. се страхувала, че няма да може да го моделира по свой образ и
подобие. Тя искала Т. да бъде само за нея. Т.
споделял, че Б. му ограничавала контактите. Д. бил много притеснен за
състоянието на брат си. Искал да направи друг план за лечение. Споделял, че след като му поставили
диагнозата му било трудно да контактува с нео. Не можел да говори с него по
телефона, било му трудно. Не можел да
отиде да види брат си, защото не му давали. Б. трябвало да е там, защото нямало
кой да отвори. Д. й казвал, че имало
случаи, в които ходил в дома на Т. и не му било отворено. Д. поискал да му се извади ключ, за да може
да му занесе храна.
Свидетелят Св. А. С. излага, че познава Т. от 80-те години. Двамата били в една махала.
Блоковете, в които живеели били един срещу друг. Последно като го видял било
набързо от колата и се поздравили. Предпоследно го видял било август или
началото на септември 2016г. или 2017г. точно след операцията му. Слизал от
колата малко по-тежко. Видял го, че не е добре. Разговаряли през рибарския
магазин и Т. му предложил да ходят за риба. Докато говорили се появила Б.,
която обикновено го прибирала като се задържи. Свидетелят му казал да остане,
да поговорят още малко, а той му отговорил „ Ай, остави, остави. Стиска ма
нещо. Малко ме остърга, че още иска.“ Б.
стояла долу зад ъгъла и той бързал. След това го видял някъде октомври месец,
слизал от колата и свидетелят го попитал как е, а той махнал с ръка. Стоматологът
Красимира, която имала кабинет точно на
входа, казала на свидетеля, че Т. не е на добре. Свидетелят сочи, че виждал
колата на Т. паркирана на различни места и си мислил, че щом кара е добре.
Свидетелят Ан. Ст. А. излага, че познава Т. Т. от 1997г. той съжителствал на семейни начала с
майката на свидетеля. Сочи, че последната година от неговия живот са
контактували много. Бил доста ангажиран с болестта му, тъй като наскоро
загубили близки и роднини от онкологични заболявания и му била ясно пътеката и
какво трябва да се направи. Водил го на лъчелечение, на петксенер, по доктори,
кръводарявал за него при първата операция на 11.05.2017г. Сочи, че Т.
съжителствал с Б.. Излага, че много често е посещавал дома му. Преди Нова
година Т. бил паднал в тоалетната и се обадил на свидетеля. Свидетелят взел
ключовете от училището на Б. и отишъл. Т.
бил паднала в тоалетната. Водил го на
лъчелечение с неговата кола, защото след процедурата докторите имали изисквания
да не кара много, да не му стане лошо.
Това лъчелечение продължило една седмица, като последните два дни синът
на Б. - Марти се бил прибрал от Германия и той поел ангажимента. Б. търсела
връзка с определени доктори, ходили при един д-р Лапаков да вземат т.нар. гъби,
за да могат да го подхранват, да се бори. Тя му казвала, че ще се оправи, че ще
си намери работа някъде като пазач. Подкрепяла го. Т. не се бил оплаквал от Б..
Викал й „писано“ , „писанке“. Единствено се ядосвал, когато тя не му давала да
пуши. Имали идея да сключат брак. Сочи, че на 12.01.*. петък преди да го
приемат в болница свидетелят бил при него и пили чай. Това било към 8 и 15 часа
до девет. След това Т. му дал документи,
които трябвало да занесе при нотариус Симеонова. Оставил ги при нотариуса и се
разбрали да се чуят следобед. Т.
разговарял нормално, лежал на диванчето в хола, бил пуснал телевизия. Питал го дали иска бисквити, дали му
документите и се разбрали после като отиде да се обади. Т. чакал някой от
кантората на нотариуса. Чакал да оправят някакви документи. Последните дни Т.
се оплаквал от болки в тестисите. Имал съмнение, че в резултат на лъчелечението
трудно се движел. В началото на месец януари бил на третия етаж над
онкологичното отделение в Терапията, където било стационар за палеативни грижи.
Около Йордановден свидетелят и съпругата му отишли да го видят. Дошла и Б..
Взела го да се разходят. Той се движел трудно. Не можел да се движи сам и
трудно с патерици. Т. започнал да се придвижва с патерици от месец
октомври. Трудно ходел до таолетната, като се подпирал
на стената и някой трябвало да придържа, защото не го държели краката. Давали
му течен аналгин. Свидетелят му взел обезболяващи лепенки. Сочи, че не е ползвал масло от
марихуана. Шофирал последно около Нова
година. Т. нямал собствени деца и се държал много добре с децата на Б.. Опитвал
се да им помага. И двамата живеели в Германия.
Сочи, че Т. и брат му не били толкова близки. Т. работел на платформа и
трябвало да учи английски език и брат му
казвал, че няма да се справи, че няма да стане нищо от него. Не му бил
помогнал, когато Т. бил задържан под стража. На 12-ти вечерта Б. му се обадила
и му казала, че Т. е в болница. Извикали Бърза помощ, защото му станало лошо.
Сочи, че на 12-ти сутринта е нямало признаци да предстои влошаване на
състоянието му. Тогава той не се движел,
но говорел нормално, даже казал :“ Писе, направи му чай. Ако иска с мед.“ За периода преди тази дата разказва, че Т. не
можел да се облича сам, трябвало с помощ. Бил много отслабнал. Не можел да стои
дълго време изправен без чужда помощ. Нямал затруднение в говора, можел да си
говори свободно. Криел си цигарите в чорапите, за да може да пуши, защото Б. не
му давала. Това било до началото на месец януари, даже в болницата имал една
скрита цигара. Можел да се придвижи бавно, полека до терасата на апартамента, където
можел да пуши.
Свидетелят Я. Йо. Йо. излага, че познава Т. Т.
от края на есента на 1998г. и двамата били в приятелски взаимоотношения. Сочи,
че Б. и Т. живели на семейни начала над 15-16 г. Двамата имали прекрасни
отношения до смъртта му. През пролетта
на 2017г. свидетелят разбрал за заболяването на Т.. Продължавали да
бъдат добри приятели и се виждали два,
три или четири пъти в месеца. Свидетелят ходил в жилището му на ул.“**“ . Сочи, че Т. бил в
болница от 12-ти януари до 18-ти януари, когато починал. На 12-ти януари към 10
– 10.30 ч. отишъл при Т., защото Б. му се обадила, тъй като имала учебни
занятия и трябвало някой да остане при Т.. По-късно трябвало да дойде майката
на Б.. Т. бил в състояние да говори,
водили съвсем нормален разговор. Нямало никакви признаци, че този човек се
влошава, че си отива. Лежал си в леглото и си говорили. Пили чай и той започнал
да си пише завещанието пред него. Имал някакъв образец, донесен от нотариус, от
който четял. Завещанието било на лист, който бил в скута му. Докато пишел
говорел на глас и питал Б. какво да пише това или онова. Б. му казала : „Тео,
не ме занимавай!Каквото искаш това пиши. Каквото си решил това пиши.“Движел си
съвсем нормално ръцете. Двигателните му проблеми били от кръста надолу,
краката. Можел да се изправя само с помощ. Последния ден го слагали в нещо като
количка и така се придвижвал до тоалетната. Т. му бил споменавал, че иска да
остави цялото движимо и недвижимо имущество на Б.. Това било малко преди да
получи усложненията през 2017г. Тогава се били срещнали в бара на ул.“*“ Той казал, че ще
остави имотите си заради това, че Б. ще го гледа, ще го обслужва. На 12-ти
януари след 12 ч. или около един следобед дошла майката на Б., която трябвало
да го смени. Свидетелят трябвало да се върне към три и половина, защото майката
на Б. имала някаква работа. Върнал се и
изпратил майката на Б.. С Т. си приказвали съвсем нормално. По някое време му
се доходило до тоалетната и свидетелят го вдигнал. Сложил го на столчето и го
закарал до тоалетната, поставил го на тоалетната чиния и там получил нещо като
несвяст. Загубил съзнание. Наложило се да го почисти, сложил го обратно на
столчето.Паднал от столчето, свидетелят го вдигнал и го поставил на леглото.
След това около пет и половина –шест часа
дошъл масажиста Н.. Свидетелят му казала, че Т. не е за масаж. По –късно
Т. дошъл в съзнание. Свидетелят масажистът взели решение да се обадят на Б. и
на Бърза помощ. Т. дошъл в съзнание няколко минути преди да дойде Бърза помощ.
Свидетелят, масажистът, шофьорът на линейката
и приятел на Т. качили Т. в линейката. Т. разговарял, даже се шегувал с
лекарите. Бил контактен и говорел на място като съвсем разумен и трезвомислещ човек.
На докторите отговарял съвсем адекватно, казал си заболяването. Казва, че през декември Т. имал болки, но не
охкал и не ахкал. Ходил му тогава на свиждане в болницата и го изкарвал навън с
количката, даже пушили цигари. Основно Б. била ангажирана с Т.,а през
останалото време Анатоли и майката на Б..
Свидетелят Д. Б.Б. излага, че познава Т..
Сочи, че Б. е полагала грижи за него в последните месеци от живота му, когато
бил тежко болен. Помагали й неговите
приятели – Ясен и Анатоли. Помагали,
когато Б. била на работа и когато трябвало да се ходи по лекари. Б. не се
хващала с шофиране, защото нямала практика. Т. шофирал. След това малко се
страхувал и Ясен и Анатоли поемаха грижата с колата. На 31.12.2017г. и на
01.01.218г. Б. и Т. ходили до „Св. Св.Константин и Елена“ и Тедор шофирал.
Ходили там на басейни, да се развличат по празниците. Ходили да носят на
свидетелката подаръци за Нова година. Тогава Т. бил в колата и шофирал. Ходила
да помага на Б. в грижите за Т..
Повикали я и на 1-ти януари, тъй като Ясен трябвало да излезе за един,
два часа. Този ден водили разговори с Т.. Казал й, че днес е направил едно
добро дело, че написал завещание на Б.. Казал й, че тогава Ясен е бил там и че
дошла нотариуска, която му донесла образец за завещание. Казва, че е той бил в състояние да пише.
Ръцете му били подвижни. Оплакал се само от краката. Бил седнал на канапето, а
краката му били на възглавница, били надути
и казал, че само с масажи са надява да се оправят. При разговора Т.
говорел напълно ясно и разбираемо. Свидетелката нямала никакви подозрения, че
той ще се разболее когато Б. й се обадила и казала, че са го взели с Бърза
помощ, била много изненадана, защото била при него преди около два часа и
нямало абсолютно никакви признаци за влошаване, освен краката, от които се
оплаквал. Последните дни се придвижвал с
помощ на приятелите му Ясен и Анатоли. Свидетелката не можела да му помага,
защото била слаба, а той бил доста едър. На 12-ти Т. й казал, че е направил
завещание, защото Б. се грижела много за него, защото тя ходила и на работа и
за него направила много консултации с лекари, много изследвания, много неща
направила за него. Той казвал, че изпитва известно стеснение, затова че много я
затруднява и от благодарност. Свидетелката подозира, че имало и друго нещо, тъй
като бил много привързан към децата. Той нямал свои и деца и те все едно били
негови. Говорел на другите хора, че това са неговите деца и те много го
обичали. Казва, че братът на Т. никога не бил идвал там и го видяла само на
погребението. Сочи, че последните дни преди влизането в болница не е сварвала Т.
замаян, неадекватен. Пред нея не бил губил съзнание. Имал болки в кръста и
краката и се притеснявал, че не може да се движи самостоятелно. Не знае да е
пиел обезболяващи лекарства. Ходила да помага за обгрижването на Т., когато я
повикали. Ходила поне веднъж в седмицата най-малко. Преди посещението й през
последния ден Т. сам се придвижвал до тоалетната. Влошеното състояние на
краката му станало пет, шест дена преди това. Краката му се подули след
химиотерапията. Работата на Б. била на смени, когато имала прозорец се
прибирала.
Съгласно заключението на
първоначалната комплексна СМЕ Т. Т. е боледувал от злокачествено заболяване –
карцином на десен бъбрек, установено през месец април 2017г. , оперативно
отстранен към 12.01.*. с метастази /разсейки/ в кости, бели дробове, дясна
надбъбречна жлеза, черен дроб и абдомилнални/коремни/ лимфни възли; хронична
изострена язва на стомаха, усложнена с кръвоизлив от язвата, установено на
12.01.*.; хипертонична болест от дълги години; умерено изразена генерализирана
атеросклероза от дълги години. През месец май 2017г. е извършено хирургическо
отстраняване на засегнатия от карцином десен бъбрек. До месец септември 2017г.
е провел три курса химиотерапия. През месец ноември поддържащ курс
радиотератпия. През месец ноември неврохирургическа операция операция във
връзка с метастази в гръбначния стълб. През периода 11.12–08.01.*. е проведен
поддържащ курс радиотерапия. На 12.01.*. след тежък кръвоизлив от стомашна язва
е постъпил по спешност за лечение в хирургична клиника и след настъпилите
усложнения на 18.01.*. е последвала смъртта му. Всички медицински дейности са
проведени в УМБАЛ“Света Марина“ –Варна. Причината за смъртта на Т. Т. е
комплексна и се дължи на кръвоизлива от стомашната язва на фона на
метастатичното заболяване, които са довели до остро малокръвие/анемия/ и
развитието в терминалния стадий на заболяването до мозъчен оток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. На 12.01.*. Т. Т. след обилно
изхождане на „черни“ лъскави изпражнения е получил обща слабост и колапс. Преди
четири дни е бил изписан от Клиника по лъчетерапия след провеждане на
палеативна радиотерапия. Повиканият екип на СМП пристига на място в 17.20 ч. и
установява, че той е в съзнание, без отпадна неврологична симптоматика.
Работната диагноза е :“Състояние след колапс. Мелена. Карцином на десен
бъбрек.Метастази.“. Преценена е необходимостта от спешна хоспитализация и в
18.00 ч. е приет в Консултативно диагностичния блок на МБАЛ“Св. Марина“.В
приложения лист на пациент в КБД№1526/12.01.*. от 18.10 ч. основната диагноза е
Мелена и придружаващи Карцином на десен бъбрек, статус и анамнеза не се
разчитат. В приложеното копие от Епикриза от хоспитализацията в анамнезата е
описано, че приема е със „световъртеж, обърканост, отпадналост.“. Предвид
липсата на достатъчно данни от
приложената медицинска документация за моментния психичен статус на Т. Т. и
по-точно от когнитивната сфера на датата 12.01.*. може да се каже, че същият е
бил в съзнание, контактен, ориентиран, без възможност за детайлно
отдиференциране състоянието на отделните когнитивни функции- памет и внимание,
темп, структура и съдържание на мисловния процес. По делото липсват други
сигурни данни от тази дата за наличие на нарушения на базисните психични
функции, определящи неговата дееспособност. Наличието на напреднало злокачествено заболяване в терминален стадий
теоретично предполага психологична реакция спрямо тежкото заболяване и
зависимостта от грижи. Психогенната реакция често води до промени в
емоционалната сфера- усещане за несигурност, страх, тревожност, депресия,
нарушения в съня. Видът и силата на реакцията е много индивидуална и зависи от
преморбидната личност, изразеността на болковия синдром, метастази в мозъка и
не на последно място наличието на подкрепяща и обгрижваща среда. Липсват
сигурни данни за промени в емоционално-волевата сфера от тази дата вследствие
на заболяването и за наличие на нарушение на базисните психични функции,
определящи неговата дееспособност. Изписаните медикаменти вкл. и тези от
опиатния ред в терапевтични дози не биха могли да повлияят на психичните му функции,
както и способността му да разсъждава нормално, да разбира съдържанието и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Направено е предположение, че на
12.01.*. Т. Т. е могъл да осмисли
значението на правния акт, който е извършил чрез съставянето на
саморъчно завещание. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание по повод
на зададени въпроси от процесуалните представители на ищеца , същите по повод
на зададения им въпрос относно ниския хемоглобин на Т. Т. към 12.01.*. отговарят,
че организмът има изработени механизми,
при които се адаптира към съответните нива на хемоглобина. Правена е компютърна
томография на главния мозък на 17.11.2017г. и не са установени мозъчни
поражения. Не може да се каже кога е започнала да кърви язвата. Кървенето може
да е започнало като слабо и постепенно впоследствие да е засегнало по-голям
калибър съд ида е продължило с бързо
кървене. Вещите лица приемат от свидетелските показания, че Т. Т. е колабирал в
16.30 ч. За домашни условия Т. Т. е
нямал изписани опиати. Приемал е Тиледин в онкологичното заведение. Приемането
му в терапевтични дози не нарушава когницията и емоционално-волевата сфера
.
Съгласно заключението на
повторната комплексна СМЕ Т. Т. е
страдала от злокачествено заболяване – карцином/рак/ на десен бъбрек, което е
наложило оперативното му отстраняване, с наличие на множество метастази по
кръвен път в костите, белите дробове, десния надбъбрек, черен дроб, метастази
по лимфен път в коремните лимфни възли, хронична обострена язва на стомаха с
развило се усложнение – кръвоизлив от същата на 12.01.*., хипертонична болест,
умерено изразена генерализирана артеросклероза. Наличието на злокачествено
заболяване е наложило провеждане на три последователни курса химиотерапия и
поддържащ курс радиотерапия. Установените метастази в гръбначния стълб са
наложили провеждане на нервнохирургична операция- пластина на гръбначен стълб и
отстраняване на метастаза. Декември 2017г. и януари *. отново е проведен
поддържащ курс радиотерапия. На 12.01.*. в 18.15 ч. е приет по спешност по
повод кървене от стомашночревния тракт. При приемането е отразено, че от същия
ден следобед е започнал изхождане на черни изпражнения. Извършено е ректално
туше, при което е установено наличието на кръв в правото дебело черво,
поставена е сонда през носа в стомаха, установени са хематинни материи и кръв.
Проведено е комплексно консервативно лечение с множество вливания на изогрупова
кръв. Въпреки проведеното лечение Т. е починал на 18.01.*. на 19.01.*. е
проведена Паталогоанатомична аутоспия, при което е установена хронична
обострена язва на стомаха с последвал кръвоизлив от същата и наличие на кръв в
стомашночревния тракт, установено състояние след оперативно лечение- отстраняване на десния бъбрек,
генерализирана атеросклероза, хипертонична болест. Причината за смъртта на Т. Т.
е острата кръвоизливна анемия в резултат на кървене в стомашночревния тракт от
хронична обострена язва. Във връзка с остро възникналото кървене Т. е
хоспитализиран във Втора хирургична клиника на УМБАЛ“Св. Марина“ – Варна. В
тежко общо състояние, без температура, с кръвно налягане 110/80, състояние на
обща слабост, световъртеж, обърканост и отпадналост. Започнато е консервативно
лечение с цел спиране на кървенето, протектори на стомашната лигавица, физиологичен разтвор,
витамини, глюкозен серум, вливания на изогрупова кръв. Липсват обективни
медицински данни относно психичното му състояние. Не е бил преглеждан от
психиатър, не е снеман подробен психичен статус. Липсва описание на отделните
психични сфери в това число мисловен процес, памет, внимание. Отсъстват
описания на психопатологични находки, които да нарушават базисните психични
годности на Т.. Хроничното състояние и соматичното състояние на Т. са
обусловили сериозни затруднения в ежедневното му функциониране, поставяйки го в
зависима роля спрямо близкото обкръжение.
Въпреки това липсват обективни данни за промени в емоционално-волевата
сфера. Вещите лица приемат, че към 12.01.*. Т. Т. е бил в съзнание, контактен,
ориентиран, без данни за психотична симптоматика. Не се установяват данни за
психопатологични феномени, които да обуславят наличието на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието към 12.01.*. същият е бил със запазени
годности да разбира свойството и значението на действията си и разумно да
ги ръководи. Към 12.01.*. Т. Т. е бил силно затруднен да полага самостоятелни
грижи за здравето си, като затрудненията произтичат от увреденото соматично
здраве и актуалното соматично състояние. Здравословното му състояние не е
обусловило нарушение на базисните му психични годности вкл. да осмисля
свойството и значението на извършените правни действия. Допуснатите неточности
в ръкописния текст не могат да бъдат основание за приемане на нарушение в
базисните психични годности. От медицинската документация е видно, че към
момента на приемането на Т. в болницата същият е бил в увредено общо състояние,
в съзнание, контактен. Моментното ниво на хемоглобина няма пряко отношение към
психичните функции, включително способността за разумни разсъждения. Имайки предвид, че при приемането е
установена кръв и хематинни материи в стомаха и наличие на кръв в правото
дебело черво, вещите лица приемат, че кръвоизливът е започнал часове преди приемането на Т. в болница. Към момента
на приемането е извършено фиброгаскоскопно изследване, при което е установена
хронична язва без кървене в момента. При получаване на кървене от стомашна язва
са налице болка високо горе в корема, продължаващото кървене е довело до
спадане на кръвните показатели, обща отпадналост, адинамия. Водещи са промените
в соматичния статус. Неврологично Т. е бил в съзнание, без отпадна неврологична
симптоматика, с нормални зеници. Не са описани качествени нарушения на
психичните процеси. Изхождайки от това, че кървенето е продължило часове наред,
при приемането в болницата е бил в тежко състояние, но контактен, вещите лица
считат, че е било налице колабиране, но не загуба на съзнание. Със сигурност е
бил в съзнание при пристигане на екипа на ЦСМП и впоследствие в болничното
заведение, което се потвърждава от медицинската документация. Заключението на вещите лица е, че към момента
на изготвяне на завещанието в сутрешните часове на 12.01.*. Т. е бил със
запазени психични годности да разбира и да ръководи разумно действията си. В
съдебно заседание вещите лица допълват, че Т. е приемал хиледин, което са вид
капки за обезболяване, които са едни от най-леките. В нормални дози тези капки
не влияят. Няма данни при статуса, който е снет в болницата за предозиране с
лекарството като това са точковидните зеници, може да е и разреждане на
дишането. В терапевтични дози в кратката характеристика на лекарството са
описани нежелани реакции с определена честота, които биха се проявили при
първия прием и е следвало да има модификация на дозата или смяна на
медикамента. При колабиране човек може да е объркан и
дизориентиран без да губи съзнание.
Съдът след като взе
предвид събраните в производството доказателства и становищата на страните
намира за установено от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 42, б. Б вр.
с чл. 25, ал.1 ЗН :
Законът за наследството в чл. 24 и 25 ЗН предвижда две форми за съставяне на
завещанието - саморъчно и нотариално. Формата на саморъчното завещание изисква
да е написано изцяло от наследодателя, да има дата, както и подпис на
завещател, който да следва завещателните разпореждания, а нотариалното
завещание се извършва от нотариуса, който записва устно изразената воля на
завещателя в присъствие на свидетели като завещанието се подписва от
завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Когато не е спазена нито
една от двете
форми, завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б.
"б" ЗНасл.
Въз основа на относимите към иска доказателства съдът
приема, че не са налице предпоставките на закона за обявяване на завещанието за
нищожно. Поради това предявеният иск за прогласяване на нищожността на
завещанието, извършено от наследодателя Т. Т. в полза на Б. Палвова, поради неспазена форма
на саморъчното завещание, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗНасл.
По
предявения иск с правно основание чл. 43, ал.1, б.“б“, пр.2 ЗНасл.
Съобразно изхода на
делото в полза на ответницата следва да се присъдят
направените от него разноски в производството по делото съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които възлизат в размер на 400 лева за заплатен депозит за
експертизи и 3 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение като същите се възложат
в тежест на ищеца на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на Б.М.П., ЕГН: ********** с
адрес *** сумата от 3400 /три хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща направените разноски
от ищеца по делото на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.