ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от Профи Кредит България ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл.
53Е, вх. В, ет.7, чрез пълномощника му юрк. Р. И. И., частна жалба, е
Разпореждане № 3380 от 02.12.2021г. по гр.д. № 2165/2021г. по описа на РС -
Горна Оряховица, в частта му, с която първоинстанционният съд е отказал да
издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в полза на въззивния частен
жалбоподател, за вземания по сключен договор за потребителски кредит №
********** от 02.01.2019 г., както следва: парично вземане в размер на
2722,96 лв. /две хиляди седемстотин и двадесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки/, съставляваща остатъчна предсрочно изискуема главница;
вземане в размер на 3081,10 лв. /три хиляди осемдесет и един лева и десет
стотинки/, съставляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; вземане в размер на 1261,09 лв. /хиляда двеста
шестдесет и един лева и девет стотинки/, съставляващо законна лихва върху
главницата, дължима за периода от 31.07.2019г. до 25.11.2021г., както и за
вземания за държавна такса и разноски в заповедното производство.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на Разпореждане № 3380 от 02.12.2021г.
по гр.д. № 2165/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, в обжалваните
части. Излагат се и конкретни доводи, касаещи съображенията, поради които
първоинстанционния съд е отхвърлил частично подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е отказал да издаде такава
в полза на въззивника за част от вземанията, за които е подадено.
По така изложените твърдения, съобразно с преценката на фактите и
обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК, а именно акт - разпореждане, за което
е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с
частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник
на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по
делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
На основание чл. 413, ал.2 ГПК, в отклонение от общите правила, препис от
подадената частна жалба за връчване на насрещната страна не се изпраща.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
частично основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което въззивният
частен жалбоподател е поискал такава да бъде издадена в негова полза за
неизпълнено парично задължение, произтичащо от сключен между него и
лицето КР. Г. К. с ЕГН **********, договор за потребителски кредит №
********** от 02.01.2019 г. Към същия договор, длъжникът КР. Г. К. е
подписал допълнително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Поради непогасяване на дължимите суми по договора и
допълнителното споразумение, на длъжникът било изпратено уведомително
писмо от дата 05.11.2021г., с което кредиторът го уведомява за настъпилата
предсрочна изискуемост по кредита, считано от 31.07.2019г. Уведомителното
писмо било изпратено до длъжника КР. Г. К. на посочения му в договора за
кредит, адрес, като същото се е върнало с означение като “непотърсено”.
Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, досежно вземането в размер на 2722,96 лв. /две хиляди
седемстотин и двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
съставляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, респ. и за
акцесорното вземане в размер на 1261,09 лв., съставляващо законна лихва
върху главницата, дължима за периода от 31.07.2019г. до 25.11.2021г., като е
счел, че заявителят не е положил дължимата грижа относно уведомяването на
длъжника по договора за потребителски кредит, за настъпилата предсрочна
изискуемост, каквото е бил длъжен да стори. Тези съображения по същество
са неправилни. В хода на заповедното производство, първоинстанционният
съд няма правно задължение да преценява обстоятелства, свързани с преценка
на изпълнение на задължението на кредитора за уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост по сключения договор за потребителски
кредит. Недопустимо е и събирането на такива доказателства в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Както е
2
последователно проведено и в съдебната практика, а именно т.1 от ТР 4/2013
на ОСГТК на ВКС, целта на заповедното производство е да се постигне бърза
и ефективна защита на кредитора и поради това обстоятелство, съдът е
длъжен да провери дали подаденото заявление отговаря на изискванията на
чл.410 ГПК, като тази проверка е строго формална и единствените указания,
които е допустимо да бъдат давани за отстраняване на нередовност са тези по
см. на чл. 425, ал.2 ГПК, както и за невнесена такса за издаването на
заповедта за изпълнение. При наличието на подадено заявление, което от
формална страна отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, съдът е длъжен да
издаде заповед за изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2
вр. чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2, както и на чл.410, ал.3 ГПК, като
същото е подадено до местнокомпетентния районен съд по см. на чл.411, ал.1
ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
редовно и не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, поради
което същото следва да бъде уважено от компетентния съд и заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за конкретно посоченото парично задължение -
вземането в размер на 2722,96 лв. /две хиляди седемстотин и двадесет и два
лева и деветдесет и шест стотинки/, съставляваща остатъчна предсрочно
изискуема главница, респ. и за акцесорното вземане в размер на 1261,09 лв.,
съставляващо законна лихва върху главницата, дължима за периода от
31.07.2019г. до 25.11.2021г., следва да бъде издадена.
Разпореждане № 3380 от 02.12.2021г. по гр.д. № 2165/2021г. по описа на РС
- Горна Оряховица, следва да бъде потвърдено в частта му, с която съдът е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, досежно
вземането в размер на 3081,10 лв. /три хиляди осемдесет и един лева и десет
стотинки/, съставляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Настоящата съдебна инстанция счита за правилни по
същество изводите, до които е достигнал заповедния съд, а именно, че тези
клаузи са нищожни и противоречат, както на разпоредбите на Закона за
защита на потребителите, така и на Закона за потребителския кредит, който
изрично предвижда в своя чл.10а, ал.2, че е кредиторът няма право да изисква
заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на
кредита, каквито несъмнено са тези, предвидени в т.1-т.5 вкл. от
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № ********** от 02.01.2019г.
По отношение на искането на въззивния частен жалбоподател за присъждане
на сторените в настоящото производство разноски - внесена държавна такса
за въззивно обжалване и за юрисконсултско възнаграждение, настоящата
съдебна инстанция намира, че в рамките на това производство разноски не
следва да се присъждат. Това е така, тъй като предмет на производството по
обжалване на отказа на съда да издаде заповед за изпълнение е осъществената
от първоинстанционния съд, дейност по формална проверка на подаденото
заявление по чл.410 ГПК, т.к. отговорността за разноски по чл.78 ГПК, се
разпределя в тежест на едната и/ или и на двете страни при предпоставките,
3
изрично посочени в разпоредбата. В настоящата хипотеза въззивният
жалбоподател има правната възможност да претендира сторените разноски по
друг правен ред, ангажирайки отговорността за имуществени вреди на
съответния държавен орган /съд/.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Разпореждане № 3380 от 02.12.2021г. по гр.д. №
2165/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, в полза на Профи Кредит България ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет.7, за парично вземане в размер на 2722,96 лв. /две хиляди
седемстотин и двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
съставляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, респ. и за
акцесорното вземане в размер на 1261,09 лв. /хиляда двеста шестдесет и един
лева и девет стотинки/, съставляващо законна лихва върху главницата,
дължима за периода от 31.07.2019г. до 25.11.2021г., по сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 02.01.2019 г. с КР. Г. К. с ЕГН
**********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Профи Кредит България ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, срещу длъжника по договор за потребителски
кредит № ********** от 02.01.2019 г. - КР. Г. К. с ЕГН **********, заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за парично вземане в размер на 2722,96 лв.
/две хиляди седемстотин и двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
съставляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, както и за
акцесорното вземане в размер на 1261,09 лв. /хиляда двеста шестдесет и един
лева и девет стотинки/, съставляващо законна лихва върху главницата,
дължима за периода от 31.07.2019г. до 25.11.2021г., по сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 02.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3380 от 02.12.2021г. по гр.д. №
2165/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4